Резюме. Проблемът за отражението на превенцията и корекцията на девиантното и делинквентното поведение в изкуството не е нов, но е актуален и недостатъчно изследван в България. С цел уточняване и разширяване компетентностите на студентите във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, подготвяни за работа в сферата на превенцията и корекцията на поведение, отклоняващо се от моралните и правните норми, се поставя задача за анализ на произведение на изкуството, което интерпретира проблема за девиантното и делинквентното поведение. Предложен е авторски алгоритъм за анализ на произведение на изкуството, свързано с проблема за девиантното и делинквентното поведение и тяхната превенция. Представена е оценка на анализите на студентите върху основата на таксономиите на В. Беспалко и Б. Блум.

Ключови думи: превенция; корекция; девиантно поведение; делинквентно поведение; изкуство; анализ на произведение на изкуството; съдържателен анализ; таксономичен подход за оценка

Пресечните точки между превантивната и корекционната педагогика и изкуството се разглеждат в редица наши и чужди научни публикации – Borisova, V. (2001); Hughes, J. (2005); Venable, B. (2005); Boyadzhieva, N. & P. Miteva (2008); Gospodinov, V. (2010); Djurichkovic, A. (2011); Kuzmanova-Kartalova, R. & P. Legkostup, (2012); Nuytiens, A. (2012); Nikolova, M. (2017); Doncheva, Y. (2019, 2020); Vasileva, R. (2020) и др. Основният фокус на теоретико-емпиричните изследвания обаче е осъществяването на превантивно-корекционна и възпитателна дейност чрез изкуството. Проблемът за отражението на превенцията и корекцията на девиантното и делинквентното поведение в изкуството не е нов, но приложението му е все по-налагащо се. В България е недостатъчно изследван във, а не чрез различните видове изкуство по предназначение, сред които са: литературата, фотографията, музиката, киноизкуството, танцът, балетът, театърът и други. Не е разглеждан професионално задълбочено и с оглед обучението, насочено към различните социални групи, към спецификите на тяхната национална идентичност, към сферите на влияние, особеностите и връзката, общото и различното във видовете изкуства, традиции и поведение, върху които е основана приобщеността им като етнос. Защото националната идентичност и връзката ѝ с видовете изкуства, интерпретирани през погледа на студенти, обучавани във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, има за цел да утвърди новите тенденции в обучението и възпитанието на деца, склонни към девиантно и делинквентно поведение.

Неограниченият достъп до информация, непрецизираните примери от медиите, зачестилата колебливост и неустойчивост на семейството, ангажираността на родителите и малкото време за общуване, невинаги приложимите форми за иновация, търсени от училищата и липсата на регламентирана отговорност за това кой трябва да наблюдава и реагира при подобни прояви, предопределят повишената агресивност и податливостта на изкушения. Динамиката на социалните процеси предполага развитието на тези проявления, непредвидимите изяви, задълбочаването им и методите и формите за въздействие.

Това налага необходимостта подготовката на специалистите за работа по превенция и корекция на девиантно и делинквентно поведение да бъде съобразена със съвременните иновативни форми на въздействие, чрез които изкуството влияе върху поведението на личността. Уточняването и разширяването на компетентностите на студентите, подготвяни за работа в сферата на превенцията и корекцията на девиантното и делинквентното поведение, има за цел да утвърди търсещия творчески подход при подбор и анализ на произведение на изкуството.

Целта на настоящото изследване е да се интерпретира проблемът за превенция и корекция на девиантно и делинквентно поведение, отразен в изкуството, през погледа на студенти, подготвяни за работа в сферата на превенцията и корекцията на поведение, отклоняващо се от моралните и правните норми. За уточняване и разширяване на компетентностите на студентите в семинарните занятия по дисциплините „Превантивна педагогика“ (ОКС „бакалавър“, редовно обучение, VII семестър), „Социална работа с хора с девиантно и делинквентно поведение“ (ОКС „бакалавър“, редовно обучение, V семестър) и „Педагогика на ресоциализацията“ (ОКС „магистър“, редовно и задочно обучение, II семестър) е поставена задача за анализ на произведение на изкуството. Основно изискване е произведенията на изкуството тематично да бъдат свързани с проблема за девиантното и делинквентното поведение и тяхната превенция и корекция. Предложен е алгоритъм за анализ, като основен акцент се поставя върху особеното внимание и личното виждане в интерпретацията на проблема при неговото определяне и разчитане. Той няма за цел да служи като матрица за разрешаване на различни възпитателни ситуации, а напротив – да стимулира и провокира студентите да проявяват творчество, задълбочено да вникнат в проблема и критично да го интерпретират.

Алгоритъмът е авторски. Конструиран е върху основата на методически идеи за филмов анализ и анализ на литературно произведение – по Dobrev, D., R. Yoveva, E. Dobreva, O. Kovachev, A. Alipieva, L. Popova (1994); Yoveva, R., D. Dobrev, O. Kovachev, A. Alipieva, L. Popova (1994); Georgiev, N. (1994); Dimitrova, M. (1995); Kirova, M., N. Chernokozhev (2000); Bakardzhieva, M., A. Damyanova, A. Licheva, N. Chernokozhev, M. Yanakieva (2002); Manov, B. (2003); Naydenova, V. (2006); Stefanov, V., A. Panov (2010); Radev, R. (2015); Georgiev, N. (2017) и др. Мотивацията за разработването му е провокирана от необходимостта за създаването на точни критерии и показатели за анализ с цел улесняване на студентите и други потребители. От друга страна, се дава възможност да се събере достатъчно емпиричен материал относно спецификата на анализирания образователен продукт, което ще даде възможност за разработването и усъвършенстването на алгоритъма при необходимост. Той дава възможности за развитие на интерес към други теми съобразно спецификата на превантивната педагогика и запълване на някои неразработени „ниши“ в тази област.

Алгоритъм за анализ на произведение на изкуството

1. Обзор на периода – естетизация и идеология; основни теми в периода; типични герои; жанрът в тази епоха; съвременна оценка на направлението в общочовешки план.

2. Сфера на житейско проявление на избрания модел.

3. Творческа история и предистория.

4. Анализ на заглавието.

5. Жанрова определеност; жанрова характеристика.

6. Събитие, случка, представени в сюжета.

7. Композиционно изграждане; структурни особености – начин на изграждане.

8. Основна тема и идея.

9. Основен конфликт, вложен смисъл в него и развитието му.

10. Изводи от съпоставката между фабула, сюжет, тема и идея.

11. Художествено време и пространство, символни значения.

12. Изграждане на персонажната система – как героите носят и спомагат за развитие на основната идея:

– символика в имената на героите;

– психолого-педагогическа характеристика;

– „Индикатори за определянето на едно поведението като девиантно“ (Manasieva 2003, 53):

– нагласи към себе си и обкръжаващата социална среда;

– ценностна система;

– отношение към моралните и правните норми;

– степен на нравствена възпитаност;

– поведенчески модели за удовлетворяване на потребностите;

– използвани форми на утвърждаване в обществото.

– послания на автора, вложени в образите и поведението на маргиналите1).

– речеви особености на изказа;

– обществена реакция;

– оценка от другите герои;

– самооценка;

– промяна в характера – стъпките на промяната, етапите, моменти, възходящо или низходящо, видими белези и проявления;

– как е представена вътрешната еволюция – позитивно или негативно;

– има ли форми на съпротива – мащаб на участие на потърпевшия – движение (видимо, вътрешно, външно);

– средствата, с които е разкрито всичко това – словесно, виртуално, абстрактно, метафорично;

– съвременна оценка.

– Състояние на проблема:

– причини;

– фактори – семейство; училище; социална среда (улицата) – влияние, принос, конфликт;

– форми на отклонения в социалното развитие (Manasieva 2003, 53):

– конкретни прояви;

– нарушени обществените изисквания;

– степен на увреждане на интересите на околните и общността;

– затруднения на интегриране в социума.

– идеи за корекция (методи, форми и средства) и очаквани резултати.

– Позиция и отношение на автора – новаторство и принос в историческото развитие на изкуството и литературата.

– Приложимост в българска среда.

При анализа на поведението на маргиналните образи е необходимо да се направи едно уточнение. Това е художествена творба. Необходимо е да се търси не само негативното, нестандартното и различното, независимо че „съвременното изкуство усилва кризата на идентичността, в която все по-често изпадат съвременните общества и отделните индивиди“ (Stefanov 2004, 24). Тези образи са изградени и художествено обогатени от автора, сценариста или режисьора, за да подчертае и доведе до послание за истинския живот. Не трябва да има увличане в негативното, защото негативът е даден, за да подсили позитива. „Изкуството следователно е нещо, което не съвпада нито с външния обективен природен и социален свят, нито с вътрешния субективен свят на личността. То се ражда и съществува на границата между тези два свята като тяхно специфично опосредстващо, противодействащо звено“ (Stefanov 2004, 102).

В педагогическата практика все по-настоятелно се налага изискването за търсене и приложение на въздействащи методи и форми за вникване в света на хората с девиантно и делинквентно поведение. Поставят се въпросите: „Кое те ни допускат да видим?“, „Как изглежда там (в техния свят)?“, „Каква е ценностната им система?“, „Доколко тя е морално затворена и влиза в диалог или в конфликт с нашата?“, „Какъв е стремежът на тези хора да изчистят деформациите на приетата и призната от обществото ценностна система?“, „Какви опити правят да идентифицират себе си и да намерят подход за интеграция в нея?“. С подобна оценка на героите и диференцирането им като личности в обществото и като художествени образи – с тяхната нестандартност, но и жизнена борбеност, с позитивите, които са способни да променят житейската ни реалност, всяко произведение на изкуството, оценявано по този алгоритъм, би било полезно в бъдещата педагогическа практика.

В нашия свят по-забележимо е онова отклонение, което се явява страдание за носителя си. Психоаналитичният поглед „търси да открие психичните сили, мотивиращи твореца – и ги открива в несъзнаваното. […] В срещата между несъзнаваното на творец и това на възприемащия произведението му се крие и немалка част от силата на въздействието, което има художествената творба“ (Atanasov 2017, 7). Затова както при анализа на произведение на изкуството, така и при работата с конкретни житейски случаи в педагогическата практика, специалистите трябва да се пазят от едностранчивостта.

Филмите, избрани от студентите, са с различен жанр – комедия, драма, екшън, фантастика, криминални, приключенски, биографични, исторически и анимационни. Те са с различна страна на произход – български, френски, английски, американски, немски, руски, естонски и други. Част от заглавията са: „Питър Пан“ (2003), „Училищни джунгли“ (1955), „Вълчицата“ (1965), „На учителя с любов“ (1967), „Пипи Дългото чорапче“ (1997), „Таралежите се раждат без бодли“ (1971), „Робин Худ“ (2010), „Всичко е любов“ (1979), „Вчера“ (1988), „Батман. Черният рицар“ (2008), „Обществото на мъртвите поети“ (1989), „Опасен ум“ (1995), „Най-добрата професия на света“ (1996), „На учителя с любов 2“ (1996), „Добрият Уил Хънтинг“ (1997), „Спайдърмен“ (2002), „Хористите“ (2004), „Полу-Нелсън“ (2006), „Гласове на свободата“ (2007), „Клас“ (2007), „В класната стая“ (2008), „Силен завинаги“ (2008), „Отчуждение“ (2011), „Внедрени в час“ (2012), „Животът на Пи“ (2012), „Урок“ (2014), „Момиче като нея“ (2015), „Проклятието на Дayнърс Гpoyв“ (2015), „Mopиc от Америка“ (2016), „Училището. Най-лошите ми години“ (2016), „XIА“ (2015), „XIIA клас“ (2017), „Чудото“ (2017), „Роди се звезда“ (2018), „Лошо образование“ (2019).

Други произведения на изкуството, избрани от студентите, са: книгата за деца на Сър Джеймс Матю Бари „Питър Пан“ (1904), стихотворението на Н. Й. Вапцаров „Песен за човека“ (1939) и песента на БТР „Спасение“ (1998).

Представянето на идеята за алгоритъм, по който бъдещите педагози трябва да търсят форми за наблюдение и работа върху личности с девиантно и делинквентно поведение, е прието с интерес и готовност да правят опити за анализ на произведение на изкуството преди директната им среща с конкретни примери в живота. Впечатление предизвиква интересът и предпочитанието им това произведение да бъде синтетично изкуство (филм), които предстои да се доизяснят като основание, но предположението е, че в него биха намерили всички възможни средства на художественото изображение. Желанието им да извършват подобна дейност, се доказва и от изразената готовност те самите да подберат и анализират произведение на изкуството по свое предпочитание.

Представени са анализи на произведения на изкуството от 36 студенти. Тяхното разпределение по образователно-квалификационна степен (ОКС) и специалност е представено в таблица 1.

По отношение на разпределението на студентите по пол: преобладават жените – 30 (83,33%). Мъжете са 6 (16,67%).

Разпределението на студентите по произход (в зависимост от тяхната националност) е представено в таблица 2.

Видно от таблица 2 е, че 4 (11,11%) от студентите са от други държави. Техният национален произход е различен от българския. Анализите на произведения на изкуствата са представени на български – език, различен от техния майчин. Това се отнася и за студента по програма „Еразъм+“, чийто анализ е представен на английски език, а майчиният език е немски.

Алгоритмичният характер на поставената задача насочва към оценка на представените анализи на произведения на изкуството върху основата на таксономията на В. Беспалко (1989). Таксономията на В. Беспалко е научен инструментариум за обективно измерване на учебните постижения по 4 равнища на усвояване:

– „ученическо равнище“ (Bespalko 1989, 55 – 56), или „действия за узнаване“ (Petrov 2016, 115) – най-ниско;

– „алгоритмично равнище“ (Bespalko 1989, 55 – 56), или „репродуктивно алгоритмично действие“ (Petrov 2016, 115);

– „евристично равнище“ (Bespalko 1989, 55 – 56), или „продуктивно действие от евристичен тип“ (Petrov 2016, 115);

– „творческо равнище“ (Bespalko 1989, 55 – 56), или „продуктивно действие от творчески тип“ (Petrov 2016, 115) – най-високо.

Оценката на студентските анализи върху основата на таксономията на В. Беспалко е представена в таблица 3.

Таксономията на Б. Блум (1956) оперира с 6 когнитивни категории за по-стигане на образователните цели: знание, разбиране, приложение, анализ, синтез и оценка (Bloom 1956, 201-207). Съотнесени към тази таксономия, резултатите от анализа на произведения на изкуството на студентите са представени в таблица 4.

Ревизията на таксономията на Б. Блум (Anderson, Krathwohl 2001) заменя статичните предметни категории с „думи за действия“, които описват познавателните категории за постигане на образователните цели. Върху основата на тази динамична ревизия на таксономията може да се направят следните изводи и обобщения за резултатите на студентите от изпълнението на поставената задача.

– Анализите на 2 (5,56%) от студентите може да бъдат съотнесени към най-ниските категории на постигане на образователните цели – запомняне и разбиране. Те познават и разбират основните термини, означаващи понятията за превенция и корекция на девиантно и делинквентно поведение. Показват умения за тяхното тълкуване, сравнение и обяснение на различните девиации и деликти. Правилно ги илюстрират с примери от анализираните произведения на изкуството.

– Към категорията приложение може да се определят 7 (19,44%) от анализите. Студентите умеят да прилагат концептуалните знания, получени от лекциите и упражненията по изучаваните дисциплини. Те изпълняват зададения алгоритъм, като правилно свързват концептуалните знания за термините, класификациите, методите, принципите, теориите и моделите и ги субсумират към фактите от анализираните произведения на изкуството.

– На равнище анализиране достигат 11 (30,56%) от представените работи. Студентите показват умения да диференцират девиациите и деликтите. Организират изложението си чрез обяснение на поведението на техните извършители, като го съотнасят към причините и факторите, довели до тези прояви.

– Преобладаващият брой анализи на студенти – 14 (28,89%), може да бъдат съотнесени към категорията оценяване. Те съдържат елементи на синтез. Студентите показват умения да оценяват фактите и явленията, като извършват проверка и проявяват критично отношение към предложените от автора идеи, методи и средства за превенция и корекция на проявеното девиантно и делинквентно поведение от героите.

– Анализите на 2 (5,56%) от студентите достигат най-високата категория създаване на нови знания. Те генерират инсайтни решения и проявяват творчество при изпълнение на поставената задача. Единият от студентите предлага свой алгоритъм за анализ на избраното от него произведение. Впечатляват изводите и обобщенията относно девиациите и деликтите във филма „Животът на Пи“, до които достига студентът от Германия.

Използването на подобен алгоритъм за анализ на произведение на изкуството с изведени критерии и показатели води до удовлетворяващи резултати. Въпреки различните критерии в двете таксономии – на В. Беспалко и Б. Блум, се наблюдава тенденция за допирни точки в съдържателно отношение. Доказателство за това са писмените работи, в които обединяването на категориите от студентите им дава възможност да ги използват като репери в оценяването на анализираните от тях произведения на изкуството. Регистрираната тенденция за близост в таксономиите на двамата автори провокира към бъдещо изследване от гледна точка на дидактиката.

Съдържателният анализ на представените от студентите анализи показва, че студентите правилно се ориентират в подбора на произведения на изкуството, като се застъпва широк спектър от прояви на девиантно и делинквентно поведение – бягства от дома, от училище и от специализирани институции, скитничество и просия, непристойно или хулиганско поведение на обществено място, прояви на насилие, агресия и тормоз, употреба на психоактивни вещества, повреждане на обществена или частна собственост; престъпления против личността, престъпления против собствеността, престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, документни престъпления, общоопасни престъпления и други. Произведенията на изкуството са отражение на реалния живот, но естествено, пречупени през художественото виждане на творците. Така пресъздадена, тази житейска реалност чрез изкуството има цел да въздейства върху човека в друга, по-висша форма на духовна и житейска реализация, променяйки го.

Конкретните идеи на студентите за превенция и корекция на девиациите и деликтите, проявени от героите в анализираните произведения на изкуството, включват:

– форми – ателие, работилница, тренинг, занимания по интереси;

– словесни и интерактивни методи – беседа, казус, форум театър, конфликтни и възпитаващи ситуации, личен пример, подражание, наказание;

– средства – арттерапия, медитация, спорт (в т.ч. източни бойни изкуства), настолни игри и други.

Прави впечатление, че в предложенията си студентите се ръководят от научните текстове, препоръчани в обучението им (Rangelova 2000; Rangelova, Mehandzhiyska, 2009). В един от анализите на студентите се препоръчва по-голяма активност и общуване в социалните мрежи. Направена е препоръка и за провеждане на медикаментозно лечение.

Ролята на творческото въображение в художествената измислица очертава перспективата на въздействие върху постигането на промяна чрез приложението на различни коригиращи методи, форми и средства, прилагани и търсени в превенцията. Съотношението между реалното отразяване на белезите на девиантното поведение и художествената фантазия и въображението на твореца достига до личността, носител на това поведение. То може да бъде програмирано целенасочено за преодоляване на определени емоционални състояния и поведенчески прояви, отклоняващи се от обществените норми. В този случай въздействието на изкуството върху личността може да бъде многопосочно: слушане на музика, разбирането ѝ, проява на собствена креативност; рисуване – промяна в техниките, средствата, цветовете, изображенията, формите и пространственото им разположение. Времето и пространството, посоките в изкуството имат своята метафоричност и говорят именно за това човешко проявление. Те не са самата реалност, но може да я променят, а тези промени биха се отразили върху отделната личност и върху мястото ѝ в обществото – формирането на новия човек, приобщаването му към обществото и новия път, който за тази личност ще бъде новият живот.

Според естетическите закономерности изкуството е отражение на живота и общуването с него спомага за създаване на нова естетика в живота. То променя и коригира несъвършенствата на личността с по-различни черти в поведението и характера. У героите, проявили девиантно и делинквентно поведение в анализираните произведения на изкуството, се формира и проявява емпатия, като ги променя от интровертни към екстровертни. Самите те започват да творят. Като създават изкуство, променят и усъвършенстват усета си към цветове, тонове и слово; смеят се, като реакция на раздвижената си вътрешна емоционалност; разгръщат общуванията с околните; проявяват стремеж към особен вид творчество; стават по-любопитни в посока на опознаване на света; по-бързо се привързват към хората и към непознатите; проявяват стремеж към центъра на общуване; реагират емоционално на заобикалящия ги свят; по особен начин бранят самостоятелността си. Съприкосновението с изкуството променя и степента на техните когнитивни способности, формира особен вид вдъхновение, което ги прави творци на света (те създават земята, морето и небето). Общуването с изкуството има изключително формиращ характер за тях на личностното активно живеене и верния усет към света и обществото.

Предложеният алгоритъм за анализ на произведение на изкуството е приложим в педагогическото пространство при подготовката на студенти за работа по превенция и корекция на девиантно и делинквентно поведение. Поставената задача съдейства за постигане на целите и задачите на обучението по дисциплините, чрез които се постига общата подготовка на специалисти за социална и педагогическа работа с хора с девиантно и делинквентно по-ведение. У студентите се изграждат наблюдателност, въображение, усет и оригинално, задълбочено и гъвкаво мислене при решаването на различни проблемни ситуации в практиката. Усъвършенстват се уменията им за анализ, синтез и обобщаване на информация от конкретиката на съответното произведение на изкуството към приложението му при решаване на реални казуси.

БЕЛЕЖКИ

1. За изкуството те са маргинали; хора с девиантно и делинквентно поведение, отпратени в периферията на обществото, които носят тези свои недостатъци, за да ги преживяват и да воюват за своето разбиране.

2. Arts-based programs and arts therapies for at-risk, justice-involved, and traumatized youths: Literature review. (2016). Washington, D.C.: Office of Juvenile Justice and Delinquency Prevention. https://www.ojjdp.gov/mpg/ litreviews/Arts-Based-Programs-for-Youth.pdf (01.11.2020).

ЛИТЕРАТУРА

Anderson, L., Krathwohl, D. (ed.). (2001). A taxonomy for Learning, Teaching, and Assessing: A Revision of Bloom's Taxonomy of Educational Objectives. New York: Longman.

Атанасов, Н., 2017. Предговор. Във: Фройд, З. Изкуство и литература. София: Колибри.

Бакърджиева, М., Дамянова, А., Личева, А., Чернокожев, Н. & Янакиева, М., 2002. Матурата по български език и литература. София: Колибри.

Bloom, B., Engelhart, M., Furst, E., Hill, W. & Krathwohl, D., 1956. Taxonomy of Educational Objectives: The Classification of Educational Goals. Handbook I: Cognitive domain. New York: David McKay Company.

Борисова, В., 2001. Социализация и ресоциализация. София: Св. Климент Охридски.

Бояджиева, Н. & Митева П., 2008. Гняв и агресивно поведение при децата. София: М-8-М.

Беспалько, В., 1989. Слагаемые педагогической технологии. Москва: Педагогика.

Василева, Р., 2020. Арт анимация в образованието. Учители и ученици в драматичното взаимодействие. София: Св. Климент Охридски.

Venable, B., 2005. At-Risk and In-Need: Reaching Juvenile Offenders Through Art. Art Education, 58(4), 48 – 53.

Георгиев, Н., 1994. Анализационни наблюдения. Шумен: Глаукс.

Георгиев, Н., 2017. Литературна теория. Питания и изпитания. София: Изток – Запад.

Господинов, В., 2010. Юноши – девиации – емоционална интелигентност. София: Изток – Запад.

Djurichkovic, A., 2011. Arts in Prisons: A Literature Review of the Philosophies and Impacts of Visual Arts Programs for Correctional Populations. North Hobart, Tas.: Arts Access Australia.

Димитрова, М., 1995. Авторско кино. София: Институт за изкуствознание.

Добрев, Д., Йовева, Р., Добрева, Е., Ковачев, О., Алипиева, А. & Попова, Л., 1994. Интерпретации на класически текстове от българската литература. Шумен: Глаукс.

Дончева Ю., 2019. Преодоляване на формирани в семейството модели за агресивно поведение на детето. Русе: ПРИМАКС.

Дончева Ю., 2020. Разширяване на социалния опит в процеса на приобщаващото образование чрез творчество и активна развиваща дейност. София: Св. Климент Охридски.

Йовева, Р., Добрев, Д., Ковачев, О., Алипиева, А. & Попов, Л. 1994. Интерпретации на класически текстове от българската литература. Шумен: Глаукс.

Кирова, М. & Чернокожев, Н., 2000. Българската литература – фигури на четенето. София: Фигура.

Кузманова-Карталова, Р. & Легкоступ, П., 2012. Социално-педагогическата работа и изкуството. Велико Търново: Св. cв. Кирил и Методий.

Манасиева, Т., 2003. От семейството до възпитателното училище интернат. София: Съюз на учените в България.

Манов, Б., 2003. Дигиталната стихия. Киното и новите медии в цифровия XXI век. София: Титра.

Найденова, В., 2006. Съвременният киносвят. София: Дружество „Гражданин“.

Nuytiens, A., 2012. Sport, science and art in the prevention of crime among children and youth. Brussels: EUCPN Secretariat.

Николова, М., 2017. Образователен театър, творческа сцена в училище. Как се ражда приятелство в обучението? София: Симолини 94.

Петров, П., 2016. Съвременна дидактика. София: Авангард Прима.

Радев, Р., 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена.

Рангелова, Е., 2000. Педагогически проблеми на ресоциализацията на децата с девиантно поведение. София, Комливес.

Рангелова, Е. & Механджийска, Г., 2009. Методи на социалната работа. Габрово: Екс-прес.

Стефанов, В. & Панов, А., 2010. Да четем и да пишем. Методика за преподаване и за учене. София: Институт „Хуманитас“.

Стефанов, И., 2004. От естетика към социология на изкуството. Изследване на социологическите подстъпи към имагинерния свят на изкуството. София: Аскони – издат.

Hughes, J., 2005. Doing the Arts Justice: A Review of Research Literature, Practice and Theory. London: National Alliance for Arts in Criminal Justice.

REFERENCES

Anderson, L., Krathwohl, D. (ed.). (2001). A taxonomy for Learning, Teaching, and Assessing: A Revision of Bloom's Taxonomy of Educational Objectives. New York: Longman.

Atanasov, N. (2017). Predgovor. V: Froyd, Z. Izkustvo i literatura. Sofia: Calibri.

Bakardzhieva, M., Damyanova, A., Licheva, A., Chernokozhev, N. & Yanakieva, M., 2002. Maturata po balgarski ezik i lliterature. Sofia: Colibri, 2002.

Bloom, B., Engelhart, M., Furst, E., Hill, W. & Krathwohl, D., 1956. Taxonomy of Educational Objectives: The Classification of Educational Goals. Handbook I: Cognitive domain. New York: David McKay Company.

Borisova, V., 2001. Sotsializatsiya i resotsializatsiya. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Boyadzhieva, N. & Miteva, P., 2008. Gnyav i agresivno povedenie pri detsata. Sofia: M-8-M.

Bespalko, V., 1989. Slagaemyie pedagogicheskoy tehnologii. Moskva: Glauks, 1989.

Djurichkovic, A., 2011. Arts in Prisons: A Literature Review of the Philosophies and Impacts of Visual Arts Programs for Correctional Populations. North Hobart, Tas.: Arts Access Australia.

Dimitrova, M., 1995. Avtorsko kino. Sofia: Institut za izkustvoznanie.

Dobrev, D., Yoveva, R., Dobreva, E., Kovachev, O., Alipieva, A. & Popova, L., 1994. Interpretatsiya na klasicheski tekstove ot balgarskata literatura. Shumen: Glauks.

Doncheva, Yu., 2019. Preodolyavane na formirani v semeystvoto modeli za agresivno povedenie na deteto. Ruse: PRIMAKS.

Doncheva, Yu., 2020. Razshiryavane na sotsialniya opit v protsesa na priobshtavashtoto obrazovanie chrez tvorchestvo i aktivna razvivashta deynost. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Georgiev, N., 1994. Analizatsionni nablyudeniya. Shumen: Glauks.

Georgiev, N., 2017. Literaturna teoriya. Pitaniya i izpitaniya. Sofia: Iztok – Zapad.

Gospodinov, V., 2010. Yunoshi – deviatsii – emotsionalna inteligentnost. Sofia: Iztok – Zapad.

Hughes, J., 2005. Doing the Arts Justice: A Review of Research Literature, Practice and Theory. London: National Alliance for Arts in Criminal Justice.

Kirova, M. & Chernokozhev, N., 2000. Balgarskata literature – figure na cheteneto. Sofia: Figura.

Kuzmanova-Kartalova, R. & Legkostup, P., 2012. Sotsialnopedagogicheskata rabota i izkustvoto. Veliko Tarnovo: Sv. Sv. Kiril i Metodiy.

Manasieva, T., 2003. Ot semeystvoto do vazpitatelnoto uchilishte-internat. Sofia: Sayuz na uchenite v Balgaria.

Manov, B., 2003. Digitalnata stihiya. Kinoto i novite medii v tsifroviya XXI vek. Sofia: Titra.

Naydenova, V., 2006. Savremenniyat kinosvyat. Sofia: Druzhestvo „Grazhdanin“.

Nikolova, M., 2017. Obrazovatelen teatar, tvorcheska stsena v uchilishte. Kak se razhda priyatelstvo v obuchenieto? Sofia: Simolini 94.

Nuytiens, A., 2012. Sport, science and art in the prevention of crime among children and youth. Brussels: EUCPN Secretariat.

Petrov, P., 2016. Savremenna didaktika. Sofia: Avangard Prima.

Radev. R., 2015. Tehnologiya na metodite v obuchenieto po literature. Varna: Slavena.

Rangelova, E., 2000. Pedagogicheski problemi na resotsializatsiyata na detsata s deviantno povedenie. Sofia: Komlives.

Rangelova, E. & Mehandzhiyska, G., 2009. Metodi na sotsialnata rabota. Gabrovo: Eks-pres.

Stefanov, V. & Panov, A., 2010. Da chetem i pishem. Metodika za prepodavane I uchene. Sofia: Institut “Humanitas”.

Stefanov. I., 2004. Ot estetika kam sotsiologiya na izkustvoto. Izsledvane na sotsiologicheskite podstapi na imaginerniya svyat na izkustvoto. Sofia: Askoni-izdat.

Vasileva, R., 2020. Art animatsiya v obrazovanieto. Uchiteli i uchenitsi v dramatichnoto vzaimodeystvie. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Venable, B., 2005. At-Risk and In-Need: Reaching Juvenile Offenders Through Art. Art Education, 58(4), 48 – 53.

Yoveva, R., Dobrev, D., Kovachev, O., Alipieva, A. & Popova, L., 1994. Interpretatsiya na klasicheski tekstove ot balgarskata literatura. Shumen: Glauks.