Резюме. Новият програмен период 2014 – 2020 г. стартира с нови оперативни програми, с нови предизвикателства към знанията, уменията и компетенциите относно проектния мениджмънт. Европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм+“ стартира от януари 2014 г. и се базира на интегриран подход, който гарантира ефективно взаимодействие между всички сектори в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Тя има за цел да изгради стабилни партньорства между образованието и бизнеса за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността, като същевременно насърчава заетостта със специален акцент върху борбата с младежката безработица. Програмата подкрепя дейности в сферата на: училищното образование, висшето образование, професионалното образование и обучение, образованието за възрастни, младежкия сектор. Сфери, в които ще се реализират студентите от педагогическите специалности. Факт е, че те нямат специализирана, задълбочена подготовка по тематиката и в тази връзка, целта ни бе да установим дали имат идеи, мотиви, склонности и желания към новите предизвикателства.
В статията се анализират данни от проучване относно предприемаческия профил на студентите, тяхната мотивация и готовност към иновациите.

Ключови думи: entrepreneurship; innovations; project management; survey

Създаването на знание – ключ към всеки успех

Създаването на знание се базира на идеята, че то се създава и разширява посредством социалното взаимодействие между индивидите, членовете, обучаваните и обучаващите.

В задълбочено монографично изследване от 2010 г. П. Костова констатира следното: „…целесъобразно е да се засили теоретико-методическата и практическата подготовка на студентите и учителите като мениджъри на различни равнища в образователната сфера по проблемите на организационната култура и организационното развитие, организационното поведение и организационния климат, организационния стил и мениджърската компетентност“ (Kostova, 2010: 348).

В научните публикации предприемачество и иновации често пъти се отъждествяват, защото и за двете са необходими идеи и мотиви. Необходима е и иновационна култура, чрез която тези идеи да бъдат реализирани: „Понятието иновация се свързва с ново приложение на знания, умения и технологии в нови области и в този смисъл, напълно съответства на буквалния превод на думата от латински “in” – във, “novatio” – новост. В този аспект иновационната култура може да се разглежда като реална способност на човека, групата или обществото да създават и възприемат новости и ги превръщат в нови продукти, процеси или услуги“ (Petrova, 2013: 60).

За жалост, в сферата на образованието думите предприемачество и иновации не са сред най-срещаните, напротив: „Да се създадат иновации, е по-скоро въпрос на инат, а не на наличие на съмишленици и подкрепяща среда, включително на по-високо управленско равнище (общинско и регионално). Чудно ли е, че няма известни учители новатори или новаторски училища? Иновациите стават възможни благодарение на усилията и ината на отделните чудати самотници („хвърчащите хора“ – учители или управленци)… И остават неизвестни, затворени в локалната си социална общност, нерядко агресивно и нечистоплътно подлагани на съмнение и отрицание“ (Popkochev, 2011: 16).

Европейският съюз насърчава предприемачеството като основен фактор за конкурентоспособност и подчертава значимостта на европейската предприемаческа култура и нейното развиване чрез изграждането на правилна нагласа и предприемачески умения. Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 2006 г. относно ключовите умения за учене през целия живот включва предприемачеството като едно от осемте ключови умения1). Факт е, че повечето европейски държави все по-активно насърчават обучението по предприемачество. В доклад2), публикуван от Европейската комисия, се казва, че в осем държави (Дания, Естония, Литва, Нидерландия, Швеция, Норвегия, Обединеното кралство – Уелс, и Белгия – фламандската част) са в ход специални стратегии за насърчаване на обучението по предприемачество, а в други 13 държави (Австрия, България, Гърция, Исландия, Испания, Лихтенщайн, Полша, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия и Чешката република) този вид обучение е включен в националните стратегии, насочени към ученето през целия живот, младежта и растежа. Половината европейски държави провеждат образователни реформи, включващи разширяване на обучението по предприемачество. Общо 31 европейски държави и 5 региона попадат във фокуса на доклада, озаглавен „Обучение по предприемачество в училищата в Европа“. Половината от тях са включили предприемачеството в учебния план за основното и средното образование в рамките на задължителни предмети, като икономика и социални науки. В две държави (Литва и Румъния) предприемачеството се преподава като отделен задължителен предмет. Придобиването на конкретни предприемачески умения е формулирано като цел в четири държави (Литва, Румъния, Лихтенщайн и Норвегия).

Необходимостта от подобряване на предприемаческите и новаторските способности на гражданите беше изтъкната също така в три от водещите инициативи в рамките на „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“: „Съюз за иновации“, „Младежта в движение“ и „Програма за нови умения и работни места“. Разгръщането на творчеството и иновациите, включително предприемачеството, на всички равнища на образованието и обучението също представлява дългосрочна цел за стратегическата рамка за европейско сътрудничество „Образование и обучение 2020“3). Като част от този процес, през 2011 г. Комисията създаде работна група по въпросите на обучението по предприемачество. Групата е съставена от експерти от 24 държави, както и от представители на бизнеса и синдикатите. Целта ѝ е да подпомага усилията на държавите членки за въвеждането на обучение по предприемачество и да направлява действията на Комисията за насърчаване на този вид обучение. Преди края на 2013 г. екипът изготви насоки за провеждането на политики за обучение по предприемачество. В тази връзка Андрула Василиу – тогавашният комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта, заяви: „Обучението по предприемачество е стимул за растеж и извор на вдъхновение за бъдещите предприемачи. Ако Европа иска да остане конкурентоспособна, тя трябва да инвестира в гражданите си, в техните възможности да се приспособяват и да бъдат новатори. За тази цел ние трябва да съдействаме за реална промяна в нагласата в Европа към възприемане на предприемачески подход, а това започва с пробуждане на предприемаческия дух още от ранните етапи на обучение“. Данните в доклада сочат, че обучението по предприемачество има ясно определено място в учебните планове в две трети от наблюдаваните държави. Макар предприемачеството да не се преподава като отделен предмет в началните училища, половината държави са си поставили учебни цели, свързани с възпитаване на предприемачески подход и усвояване на умения, като инициативност, поемане на риск и творчески дух. Според данните дванадесет държави подкрепят инициативи във връзка с обучението по предприемачество, например разгръщане на по-тясно сътрудничество между образованието и бизнеса и създаване на малки предприятия, ръководени от учащи се. Специална подготовка за преподавателите в тази област обаче се предлага само във фламандската част на Белгия, България и Нидерландия. Едва една трета от европейските държави предоставят централизирани насоки и учебни материали за обучението по предприемачество. В тази връзка, споделяме напълно думите на Е. Петрова, че: „Иновационният процес обхваща многообразие от дейности, които се изпълняват от организации с различна компетентност и управленско равнище и се изследват комплексно в рамките на иновационна система, която ги обединява. Националната иновационна система може да се определи като мрежа от институции от публичния и частния сектор, чиято дейност и взаимовръзка са подчинени на целта да инициират, въвеждат, променят и разпространяват нови технологии“ (Petrova, 2013: 125).

В България учебна програма 4) за задължителна професионална подготовка по предприемачество за всички неикономически специалности и професии има още от 2005 г. Тя е утвърдена със заповед № РД 09-872/20.06.2005 г. на министъра на образованието и науката. В нея е записано: „Съдържанието на учебния предмет създава възможности за усвояване на основополагащи познания и отчасти умения по започването на нов бизнес и успешното управление на малки, средни и големи фирми. Логиката на съдържанието на учебния предмет позволява първоначално усвояването на знания и умения в областта на предприемачеството и стартирането на нов бизнес (изготвяне на бизнес план). След това се преминава към управлението на вече действаща фирма с отчитане на нейните особености: размер, вид на бизнеса и т.н.

В учебния предмет се преплитат знания от различни направления (техника, маркетинг, информационни технологии, финанси), чието съчетаване с материали от настоящия учебен предмет трябва да се осъществи конкретно при преподаването му. Практическата ориентация на учебната дисциплина изисква използването на практически примери и технически средства за представяне на учебния материал.

Основната цел на обучението по учебния предмет е: учениците да получат основни познания и умения в предприемаческата дейност – най-вече при изготвянето на бизнес план за стартиране на бизнес и ефективно управление на вече действащи фирми от различен размер и вид бизнес“.

Какво е състоянието във вузовете? Студентите, обучаващи се в педагогическите специалности във висшите учебни заведения, по обясними причини нямат необходимите знания, умения и компетенции относно предприемачеството, иновациите и иновационния процес, макар в България да има програми, стратегии, планове в тази насока. За да подкрепим или отхвърлим това наше твърдение, реализирахме анкета за установяване на ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ПРОФИЛ със следните показатели: Мотивация за предприемачество и Самодостатъчност за осъществяване на предприемачество. Към предприемаческия профил спадат и дименсиите – Властови контрол и Влечение към предприемачество, които в момента се проучват. Те ще бъдат обект, отчетен в друга публикация.

Обхватът на настоящото изследване е 154 брой студенти (вкл. и лица със специални потребности) от редовно и задочно обучаващите се в специалностите „Предучилищна и начална училищна педагогика“, „Начална училищна педагогика и чужд език“ и „Социална педагогика“, катедра „Педагогика, психология и история“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Важно е да се отбележи, че ръководството на Университета полага изключителни грижи за студентите от уязвимите групи, включително и тези със специални потребности, затова в анкетата им е отредено необходимото внимание.

Количествените данни са представени графично, както следва.

В процентно съотношение, разпределени по признак пол, са 18,2 % мъже и

81,8 % жени. Лицата със специални потребности са 3% от цялото изследване.

Графика 1. Процентно разпределени по признак пол, включително и лица със специални потребности

Разликите по показател Мотивация за предприемачество между мъже и жени не са големи, напротив. Липса на мотивация при мъжете се наблюдава при 8,7%, при 8,5% при жените. Колебаеща се мотивация изразяват 28,7% при мъжете, при жените е 26,3%. Слаба мотивация – 29,4% при мъжете,

30,1% при жените. И по показател Силна мотивация разликите отново са незначителни – при мъжете са 40,4%, а при жените 38,7%.

Данните за показател Мотивация за предприемачество са представени в графика 2.

Графика 2. Процентно разпределени на нивата по признак „Мотивация за предприемачество“

Количествените данни по показател Самодостатъчност за осъществяване на предприемачество са със следните количествени данни: Липса на самодостатъчност се наблюдава при 14,5% при мъжете и 18,7% при жените.

Колебаеща се самодостатъчност се отчита при 25,8% при мъжете и 26,3% при жените. Слабо изразена самодостатъчност показват 27,9% при мъжете и 31,3% при жените. По показател Силна самодостатъчност за осъществяване на предприемачество процентното отношение, макар и слабо – 59,7%, е в превес на мъжете срещу 43,7% за жените.

Данните за показател Самодостатъчност за осъществяване на предприемачество са представени в графика 3.

Резултатите отговориха на много въпроси, но и поставиха още повече, които ни провокираха и на които предстои да отговорим чрез предстоящи изследвания и анализи по разглежданата тематика.

Програмите мотивират преподавателите в процеса на обучение към преобразяването на образователния процес в по-атрактивен, по-модерен и достъпен. Новите стратегии за обучение включват именно дейности с активно участие на учащите; работа по проекти, включително за разработване на местни и национални проблеми; симулативни игри с икономическа насоченост; дейности в полза на обществото; поемане на реални и практически значими отговорности за развитието на институцията.

Ще направим обобщението с думите на К. Манолов: „Системата на предприемачеството се пресича и взаимно прониква със системите на другите социални явления в обществото. То представлява една вселена или космос според термина на Фридрих Хайек от системите на явленията в него. Тази обществена вселена е далеч от представата за социален организъм – термин, дошъл от биологията, с който се обозначава природната локализация на живота. С понятието „система“ в социологията се локализира животът на дадено социално явление, в нашия случай на предприемачеството“ (Manolov, 2006: 38).

Изучаването на предприемачество и икономическа финансова грамотност провокира младите хора да мислят критично, да творят, да решават проблеми и да са инициативни – умения, необходими за изграждането на успешни предприемачи, бизнес лидери и активни и отговорни граждани. Чрез практически насочени дейности те превръщат своите идеи в реалност, влагат творчество и новаторство в работата си, поемат рискове и постигат целите си. Още нещо в процеса на работа по програмите е, че се развиват умения, целящи повишаване на възможностите за личностна реализация – въображение, изобретателност, находчивост, оптимизъм, решимост да се успее, самоувереност, умения за общуване, умения за вземане на решения, откриване на възможности, индивидуалност, приспособяемост (адаптивност) и готовност за поемане на рискове, практически и теоретични знания за икономическите системи и институции.

Предприемачеството е нагласа, която е свързана много повече с личностни характеристики, като проактивност, иновативност, креативност и отговорност. Затова е полезно още в средното образование в учебните програми да навлизат модели на преподаване, които да развиват тези умения. Човек не може да бъде научен да бъде креативен, но може тази негова способност да бъде развивана.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 2006 г. – http://eur-lex. europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:394:0010:0018:en:PDF

2. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-365_bg.htm

3. http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc1120_en.htm

4. За училищата.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Report of the European Commission [Доклад на Европейската комисия] – http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-365_bg.htm

Education and Training 2020 [Образование и обучение 2020] – http:// ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc1120_en.htm

Kostova, P. (2010). Human resources management in education and training institutions. Veliko Tarnovo: St. St. Cyril and Methodius [Костова, П. (2010). Управление на човешките ресурси в образователно-възпитателните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий].

Manolov, K. (2006). Entrepreneurship. Sofia: Marin Drinov [Манолов, К. (2006). Предприемачеството. София: Марин Дринов].

Petrova, E. (2013). Innovation management. Veliko Tarnovo: National Military University [Петрова, Е. (2013). Управление на иновациите. Велико Търново: Издателски комплекс на НВУ „В. Левски“].

Popkochev, T. (2011). Innovative practices in education. Blagoevgrad: Neofit Rilski [Попкочев, Т. (2011). Иновационни практики в образованието. Благоевград: Неофит Рилски].