Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее...

Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“.

София: УИ „Св. Климент Охридски“

Класическата теория на текста (КТТ) представлява цялостна концепция, предлагаща възможности за прогнозиране на резултатите на представянето чрез проверка, съпоставяща трудността на поставените задачи с измервания, отчитащи величината на свързаните с тях постижения и/или способности на субектите на проверката да се справят с тях. В този смисъл, нейната основна задача е да предлага модели за разбиране и оптимизиране на надеждността на различните видове тестове.

Подобно дефиниране на КТТ до известна степен я противопоставя на модерната система за проверка, позната още и като „теория на латентния признак“ (ТЛП), служеща за съставянето на инструменти, използвани за измерването на скрити (трудно наблюдаеми тенденции) в представянето. Така че разграничаването между „класическа“ и „модерна“ теория в случая отчита не само хронологията при създаването на моделите, но и също така самата им специфика.

Предлаганата книга, представяща в детайли, параметри и примери полето на класическия подход към образователния тест в областта на чуждоезиковото преподаване, е първата подобна, издадена в България, и дори и само заради това заслужава особено внимание. Самото ѝ заглавие „Излезе сеяч да сее…“ директно отправя към Евангелието на Матея, което ни учи, че по отношение на хората идеята, че „не всяко посято семе ще даде плод“, невинаги е валидна. Че при наличие на упоритост, търпение и трудолюбие всичко е възможно. А когато не е, причината за това не е в сеяча, а в разсейването на ума и сърцето в странични посоки.

Тук библейската мъдрост сякаш идва да подскаже, че добрият тест със сигурност може да даде вярна индикация за връзката между добре избрана цел и измерван резултат, между степента на адекватност на прилаганите обучителни средства, положените усилия и самите параметри на измерването – неща, за които книгата постоянно експлицитно разказва. Или както самите автори се изразяват, „Тестът измерва… отнася се до надеждността… изисква точност и постоянство“, без които е невъзможно каквото и да е „коректно планиране, преследване и установяване на резултата“.

Още в самото начало представената монография дефинира целите на теста като инструмент за „търсене на ефект“, „оказване на влияние“ и „предизвикване на промяна“. Показва ни, че тестът „въздейства както на преподаването, така и на научаването“, при това едновременно и многопластово – като „начин, качество и ефективност“, като „дълбочина, скорост, мотивация и важни последствия“. Задава и иманентните характеристики на всеки тест: надеждност, определяща степента на последователност или съгласуваност на тестовите резултати; валидност – изразяваща съответствието между показатели и резултати; трудност – съотношение между цялото съдържание на теста и успеха по отделните му компоненти; дискриминация на отделните тестови компоненти (айтъми) – показваща връзката между броя на проверяваните, едновременно отговорили вярно на конкретния айтъм и същевременно дали висок общ краен резултат; и дистракцията на айтъмите – като показател, установяващ цялостната обективност на теста.

На този фон – сложен като методика и терминология, но коректен и последователен, като база за изследване, анализ и оценка – авторите Шопов и Софрониева предлагат цялостен комплект от процедури за образователно оценяване. В случая, те се стремят да предложат баланс между определянето на критерии, отчитащи верността на отговорите, и създаването на система за интерпретиране на тестовите резултати. Като същевременно и държат сметка за особеностите на прилаганата в България „шестобална система“ и за определените със закон стандарти в скалата за оценяване.

Задават и изискванията, при това поетапно – планиране, конструиране и стандартизиране, на цикъл, на който следва да се подчиняват дизайнът и изготвянето на езиковия тест в неговите разновидности. Предлагат и примерен алгоритъм, включващ „Конструиране“, „Логистично администриране“, „Проверяване и оценяване“, „Анализ“ и „Комуникация със заинтересуваните“ за провеждане на изпит по език, отговарящ на минималните стандарти за осигуряване на качеството съгласно изискванията на Асоциацията на експертите по езикови тестове в Европа (ALTE).

Освен че прави преглед на различни добри тестови практики – VPIRQ, CITAS, DIALANG и CEFR, отчитащи диагностика, качество и начините за управление, книгата разглежда проблема за теста като инструмент за определяне на степента на езиковото владеене, както и етиката на тестовата култура.

Без да поставя експлицитно някои от най-наболелите проблеми на тестовата проверка, като например неспособност за отчитане на индивидуалните особености на обучаемите и адекватността на проверяваното по отношение на техните лични интереси, потребности и стилове на усвояване; манипулирането на тестовото конструиране и резултати и изместването на целите на образованието – от създаване и развитие на критическо мислене към формиране на способности за справяне с тестове, водещи до зачестяващи критики към стандартизираното оценяване, книгата представя и два алтернативни подхода за установяването на степента на езиково владеене – езиково портфолио и автентично оценяване, измерващи не само крайния резултат, но и самия процес на усвояване на езика.

Първото от тях позволява критично самоосмисляне и анализ както на резултатите от овладяването на езика, така и на конкретните методи и средства, чрез които това става: метод, позволяващ непрекъсната възможност за осъзнаване (и използване) на силните страни и възможностите на средата, в която се провежда обучение, и за елиминиране на заплахите и ефектите, породени от слабите страни на обучаемия. Докато второто предлага използването на форми на установяване на речевото владеене посредством създаването на ситуации, близки до реалната среда на езиково общуване. И двата начина са силно индивидуализирани, тъй като вземат под внимание както конкретния опит, постижения, нагласи и мотивацията на обучаемите, така и възможностите за тяхното междуличностно и групово сътрудничество.

Разглежданите теми, логическата им обвързаност и наратив на представяне добавят по нещо свое и уникално към многобройните, но останали незасегнати тук достойнства на предложената монография. Те са естествено продължение на изследователските усилия на авторите, умело демонстрирани в „Съвременните езици: подходи, планове, процедури“, „Педагогика на езика“ и „Изследвания в обучението по съвременните езици“ – все книги, откроимо запълващи бели полета в методиката на чуждоезиковото преподаване.

Shopov, T. & Sofronieva, E. (2016). A Sower Went Forth to Sow... An Introduction to Classical Test Theory in the Teaching of Modern Languages.

Sofia: UI “Sv. Kliment Ohridski”