Резюме. В настоящата статия са представени детски права и най-вече едно от основните права на всяко дете, а именно то да бъде отглеждано и възпитавано в семейна среда. Направен е опит да се изясни какво разбираме под алтернативни грижи за деца, лишени от родителски грижи, домовски синдром и са очертани основните предизвикателства при реализиране на правата на децата, лишени от родителска грижа, чрез развитието на алтернативни форми за отглеждане и възпитание и стимулиране на родителите да задържат децата си в семействата.

Ключови думи: alternative family care, children care in special institutions of different types, children rights, social-pedagogical services for children and families

Признаването и спазването на правата на човека и на децата се явява едно от основните изисквания за функциониране на демократичното общество. Правата на децата произтичат от достойнствата и неповторимостта на човешкия индивид. Те често погрешно се идентифицират с основните нужди на детето или с изпълнението на задълженията на родителите и институциите, работещи с деца и семейства. А всъщност детските права следва да се разглеждат в същите пропорции, в които се разглеждат правата на човека, касаещи съотношението власт–личност. Това означава, че ако на детето принадлежи определено право, тогава държавата е задължена да осигури възможност то да ползва това право (Захарук & Бочан, 2011).

Република България през последните години извървя доста дълъг, но важен път по посока на своевременната и адекватна защита на правата и интересите на децата. С приемането през 2000 г. на Закона за закрила на детето у нас се постави началото на изграждане на система за закрила и защита на децата, съобразно Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана с решение на Великото Народно събрание в сила от 11.04.1991 г., а така също и Конституцията на Република България.

В съответствие с принципите, залегнали в чл. 3 ал. 2, 3 и чл. 4 на Конвенцията за правата на детето, Р България, като страна, приела международния документ, се стреми:

– да осигури на децата такава закрила и грижа, каквато е необходима за тяхното благосъстояние, като взема предвид правата и задълженията на родителите им, законните им настойници или други лица, отговорни по закон за тях, и за тази цел се предприемат всички необходими законодателни и административни мерки;

– да осигури институции, служби и услуги за закрила и/или грижи за децата, отговарящи на стандартите, установени от компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването, а така също и по отношение числеността и професионалните компетентности на персонала им, чрез осъществяване на компетентен надзор над тях;

– да предприеме всички необходими законодателни, административни и други мерки за осъществяване на правата, признати в Конвенцията на ООН за правата на детето. По отношение на икономическите, социалните и културните права държавите – страни по Конвенцията, предприемат такива мерки, които съответстват в максимална степен на ресурсните възможности и при необходимост могат да разчитат на международното сътрудничество (по: Конвенция за правата на детето, 1991). Съгласно принципите, залегнали в Конституцията на Република България (в сила от 13.07.1991 г.): „семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“ (чл. 14), „отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“ (чл. 47, ал. 1), а „децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото“ (чл. 47, ал. 4).

За разлика от всички съществуващи до този момент нормативни документи Законът за закрила на детето (ЗЗД) поставя детето в позицията на активен правен субект, а не на пасивен обект на грижа и закрила. В закона се уреждат правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически и физически лица в такива дейности (ЗЗД, чл. 1). Държавата чрез този закон предоставя защита и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот, за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото им състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

Правителствата на Р България през последните години положиха и продължават да полагат усилия за предоставяне на качествени и своевременни мерки за социално-педагогическа грижа за децата и семействата. Разкрити са редица нови социално-педагогически институции, които отговарят на потребностите на населението, чрез които се цели правата на децата да бъдат защитени. В същото това време бяха закрити такива институции, които не съответстват на съвременните социално-икономически условия и до известна степен дори нарушават правото на детето на уважение (Я. Корчак), „на специални грижи, помощ и закрила“ (Конвенция за правата на детето).

С повишаване на качеството на социалните услуги за деца и семейства и с пряката ангажираност на обществото към тях съвсем спонтанно се наложи и все повече се използва терминът „алтернативни грижи за деца, лишени от родителска грижа“. Една част от изследователите под „алтернативни грижи за деца“ визират преди всичко социално-педагогическите услуги за деца и семейства, изградени през последното десетилетие, а друга част от тях – всички съществуващи социално-педагогически услуги за деца и семейства, включително специализираните институции и институции в общността.

Под „алтернативна грижа за деца, лишении от родителска грижа“ ние разбираме:

– всяка „алтернативна семейна грижа“ (Прокоп & Прокоп, 2011), предоставяна на детето чрез настаняването му в приемно семейство или чрез предоставяне на възможността да бъде осиновено от семейство, което иска да отглежда и възпитава дете (деца), останало (и) без грижи от страна на биологичните родители;

– грижа за деца, предоставяна в специализирани институции от интернатен тип, така наречените домове за деца (дом за деца, лишени от родителска грижа; дом за деца с физически увреждания; дом за деца с умствена изостаналост (Правилник...., 2011) или услуги от резидентен тип (центрове за настаняване от семеен тип, центрове за временно настаняване, кризисни центрове, преходни, защитени и наблюдавани жилища или приюти), центрове за социална рехабилитация и интеграция (Правилник...., 2011) .

През последните години, благодарение на активната намеса на редица международни и национални неправителствени организации, държавната по-литика бе насочена към затварянето на „традиционно съществуващи“ у нас специализирани институции за деца (домове за деца), в които бяха настанявани голям брой деца на различна възраст.

Създаването на тези домове в началото на миналия век се налага от нарастване на броя на децата, останали без родителски грижи и благодарение на лошите социално-икономически условия в резултат от две международни и няколко регионални войни, чрез които се цели освобождаването на поробени народи или освобождаване на територии, останали след военни действия в територията на други страни.

Това е било адекватно за времето си решение за защитана правата на децата при тези условия, но в началото на XXI век тези „традиционни“ алтернативни на семейството форми за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, се оказват неприемливи. В тях броят на децата е значително над възможностите и капацитета на работещите в тях за предоставяне на качествена социалнопедагогическа грижа. Независимо от това, че специалистите, работещи в тези „традиционни“ за нашата страна специализирани институции за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, са квалифицирани, те нямат реална възможност да приложат индивидуален подход на работа, да покажат нужното уважение на децата поради големия брой деца, настанявани в една група (30–35 деца). Струпването на толкова деца на малко място и малкото възпитатели не стимулира развитието на децата и проявата на техните положителни личностни качества. Напротив, средата провокира предимно негативни прояви, изразяващи се в психическо и физическо малтретиране на по-малките деца от по-големите, арогантност, лъжа и т. н.

Поради това държавата предприема мерки за преструктуриране или закриване на тези „традиционни“ институции и насочи усилията си към разкриването на специализирани институции от нов тип, в които да бъдат предоставяни социално-педагогически услуги, гарантиращи правата на децата съобразно изискванията и потребностите на новото време и в съответствие с Конвенцията за правата на детето и редица други международни и национални документи. Чрез изграждането на нови алтернативни форми за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи (напр. центрове за настаняване от семеен тип), се цели осигуряването по възможно най-добрия начин на интересите на децата – гарантиране на тяхното здраве, социално, икономическо и културно благополучие, изграждането им като нравствени и отговорни личности, които да се включат активно в живота на обществото.

Въпреки това все още много домове продължават да отглеждат деца въпреки лошите условия. Факт е, че децата, настанявани в тях, се нуждаят от по-мощ и подкрепа, но липсата на ясни правила и процедури за тяхното спазване от страна на децата и работещите в тях води до предоставянето на неадекватна помощ и подкрепа. Стремежът да се запази спектърът от социалнопедагогически услуги, да се използва съществуващата материална база доведе до редица вътрешни преструктурирания на домовете за деца (предоставяне на социално-педагогически услуги съобразно потребностите на децата, като дневни, седмични грижи и т. н.), но не доведоха до съществено изменение в качеството на услугите.

Все още е наложително поетапното закриване на съществуващите специализирани институции от интернатен тип за деца, лишени от родителска грижа (като алтернативни на семейството форми за отглеждане и възпитание на деца). Тези институции нарушават правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано в семейна среда и/или близка до семейната среда. Те реално не могат да гарантират индивидуалния подход на възпитание и отглеждане на децата.

За да бъде осигурено реализирането на основните права на децата, а именно „правото на детето на уважение, правото на детето да бъде такова, каквото е“ (Я. Корчак) и правото на детето да се отглежда и възпитава в семейна среда и/или в близка до семейната среда, правителството на България предприе стъпки за организиране и развиване на алтернативните услуги за деца, лишени от родителска грижа, като цитираните по-горе центрове за настаняване от семеен тип. С настаняването на децата за кратък период в подобни алтернативни форми и връщането им след време отново в биологичните им семейства или настаняване за по-дълъг период в разширено семейство (при роднини), се реализира основното право на детето да познава своите родители, да живее с тях и да получава грижи от тях, „освен ако това не противоречи на висшите му интереси“ (Конвенция..., 1991, чл. 7 и чл. 9) .

Краткият престой на детето в алтернативни форми за отглеждане и възпитание на детето, лишено от родителски грижи, и реализирането на целенасочена и професионална работа с родителя/родителите (биологичните майка и баща) с цел връщане на детето при тях е в съответствие с политиката на закрила правата на детето и най-вече в защита на правото му да познава и да бъде отглеждано от биологичните си родители. Когато това е невъзможно, специалистите, работещи в алтернативните грижи за деца, съвместно със социалните служби насочват усилията си към дълготрайно настаняване на детето в друго семейство (приемни родители или осиновители).

Краткият престой в алтернативните форми (напр. център за настаняване от семеен тип, в който могат да бъдат настанени до 10 деца) се налага и от факта, че при оставането за по-дълго време (например до една година) децата могат да развият така наречения „домовски синдром“ – усещането за отхвърляне, неприемане от биологичните родители. Това води след себе си до проблеми в социализацията и причинява редица психични травми, които са съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние и проявяващи се в неадекватно поведение. Тези деца се нуждаят от силна подкрепа и имат нужда да бъдат приети. Чувстват се несигурни и развиват привързаност към хората, които се грижат за тях. В същото време живеят в страх от бъдещето, тъй като не знаят докога ще могат да живеят в това семейство. Потребността от наличието на много „значими възрастни“ води до известно разколебаване на поведението им и бързото приспособяване към личностните и професионалните качества на всеки специалист, работещ с тях.

Въпреки че децата в институциите от резидентен тип могат да получат индивидуална грижа, любов и приемане, когато пребивават повече от една година в тях, отново започват да проявяват различни отклонения в поведението си, свързани с осъзнаването (съзнателно или не), че нещо не е наред.

Правата на децата в алтернативните форми за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, до голяма степен са гарантирани, тъй като тези институции се доближават в значителна степен до физическата и духовна семейна среда. По този начин те реализират правата им на: жизнен стандарт, съответстващ на физическото, умственото, духовното, моралното и социалното им развитие (чл. 27); специализирана защита и помощ (алтернативни грижи) от държавата, когато временно или постоянно са лишени от семейна среда (чл. 20); свободно изразяване на възгледите (ако са в състояние да ги формират) по всички въпроси, които се отнасят до тях, и те да бъдат вземани под внимание, изслушване при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него (чл. 12); свободно изразяване на мнение; свободно получаване и споделяне на информация и идеи под различни форми (чл. 13); закрила от всички форми на насилие, нараняване или злоупотреба, в т. ч. малтретиране, експлоатация или сексуално насилие от страна на възрастните (чл. 19); развитие на личността, талантите, умствените и физическите способности до най-пълния им потенциал чрез образование, което да ги подготви за активен, отговорен живот в свободно общество (в т. ч. да развива у тях чувство на уважение към природната среда), дух на толерантност, разбирателство, мир, равенство (чл. 29) (Гюрова, 2002).

Въпреки определени постижения на национално равнище правата на децата у нас ще бъдат защитени (в контекста на Конвенцията за правата на детето) тогава, когато са налице следните условия:

– Когато системата за закрила на детето бъде променена из основи съобразно новите социално-икономически условия. Все още съвременната система за социална закрила и защита на децата не може да проработи ефективно, тъй като не са налице активни връзки и взаимодействие между отделните субекти в нея, чиито дейности се припокриват. Липсват ясно и точно дефинирани права и отговорности на всеки субект.

– Когато националните нормативни документи, касаещи защита и закрила на децата, са съобразени с основния международен документ за закрила на правата на детето (Конвенция за правата на детето), съдържат ясно и точно разписани процедури за бърза и адекватна защита на децата и семействата.

– Когато „традиционните“ институции от интернатен тип бъдат преструктурирани съобразно нуждите на децата и на обществото. Реорганизирането само на вътрешната среда на „традиционните“ институции и появата на „помалки“ и на пръв поглед нови социални услуги не променя характера на институцията. За да могат максимално да се доближат до семейната среда и да се създадат доверителни отношения между работещите в тях и децата, настанени да живеят в тях за определен период, новите алтернативни форми за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, трябва да са домове, които се използват от семейства, в които да присъстват топлината и уютът, нужни на всяко дете.

ЛИТЕРАТУРА

Гюрова, В. (2002). Културата по правата на детето. Шанс и предизвикателство за учителите. С.

Захарук, Т. & Бочан, Б. (2011). Защита на децата в Република Полша. В: Социална закрила и защита на децата в Република България, Република Полша, Руска федерация, Словашка Република, Чешка Република и Федерална Република Германия.

Конвенция за правата на детето. Приета от ОС на ООН на 20.11.1989. Ратифицирана срешение на ВНС от 11.04.1991, ДВ, бр. 32/23.04.1991, в сила от 03.07.1991 г.

Правилник за прилагане на закона за социално подпомагане. В сила от 01.11.1998, послед. изм. ДВ. бр. 63/1608. 2011 г.

Прокоп, И. & Прокоп, П. (2011). Защита на децата в Чешката Република. В: Социална закрила и защита на децата в Република България, Република Полша, Руска федерация, Словашка Република, Чешка Република и Федерална Република Германия.