Резюме. В статията се разглежда проблемът за мотивацията за учене като актуален за българското училище и доколко българският учител познава мотивите на своите ученици. Представена е емпирична картина на моментното състояние на мотивацията за учене при учениците от първи до дванадесети клас и степента на познаване на мотивите за учене на учениците от техните учители и директори. Емпиричните данни са събрани чрез метода на анкетното проучване върху представителна извадка от училища на територията на Регионален инспекторат по образованието – Сливен (РИО – Сливен). Разискват се обработените в резултати данни и се предлага кратък анализ. Анализът е насочен в достатъчна степен към открояване на перспективни в близък план тенденции и проблеми.

Ключови думи: motivation, motivation to learn, ways and techniques to increase motivation to learn

1. Терминологична употреба и актуалност на проблема

Проблемът за степента на осъществена диагностика от учителите на мотивите за учене на техните ученици и прилагането на тази диагностика в образователно-възпитателния процес заема важно място в педагогическата психология. Учителите, които познават мотивите за учене на своите ученици, използват подходящи техники и иновации, за да провокират тези мотиви. Такива учители заразяват със страст за учене, ентусиазъм за откриване или желание да сътворяват неща, като използват въображение. За тези учители можем със сигурност да въведем понятието „учители творци“. Те не се интересуват дали ще бъдат известни, или богати. Тях ги движи възможността да въздействат по някакъв начин върху живота на своите ученици и да видят как те се пробуждат за знания и успяват. За тях това е най-голямата награда, която получават в замяна на своята отдаденост и усилия. Учениците на тези учители „попиват“ от енергията, която ги кара да искат да учат и да растат, придобиват ентусиазъм да търсят и учат нови неща.

Да си припомним думите на Бил Гейтс: „Аз бях щастлив да имам добри учители, които ме научиха да харесвам самото учение и ме насърчиха да опитвам нови неща като експеримента с компютрите. Изследванията са доказали, че ефективността на учителя е най-важният фактор за това, дали един ученик ще успее в училище“. И още: „Горд съм, че „Майкрософт“ подкрепя иновативните учители по целия свят. Започнахме това преди десет години, убедени, че образованието е основно човешко право и най-важната инвестиция в бъдещето“1) .

Кои са нещата, които превръщат един учител в „учител творец“? Учителят трябва:

– Да разбира кои са нещата, които „палят“ учениците. (Това е едно от нещата, които помагат на учителя да разбере как да мотивира своите ученици и да ги направи „гладни“ за знание.)

– Да изгражда искрени отношения със своите ученици. (Това е много важно качество, защото по този начин учителите изграждат доверие сред своите ученици и така могат да влияят върху интереса им за учене. Това прави ученика по-податлив към учене и усвояване на нови знания и идеи.)

– Да предизвиква желание у учениците си да продължат да учат. (Това са нещата, които се случват извън класната стая и са доказателство за влиянието на учителя. Ученик, който възприема и учи от учителя и това му е забавно и интересно, ще има желание да разбере как новото знание се прилага извън училище, в реална среда.)

– Да притежава умение да обяснява сложни неща на разбираем език. (Без значение дали това са простички, или сложни теории, учителят трябва да може да обясни това на своите ученици по начин, по който те лесно биха усвоили и приложили новото знание. Сложните думи, наименованията, теориите стават доста лесни, когато покажеш на хората как това се отнася към техния живот, какво реално приложение има.)

– Да бъде организиран и подготвен. (Добрите учители се отнасят към своята организация с приоритет. Добрата организираност помага на учителя в неговата подготовка, както и да има възможност да работи с повече ученици в учебния час. Добрата организираност е и добър пример за учениците, който може да им помогне в тяхното израстване.)

– Да създава ясни очаквания. (Добрите учители използват различни допълнителни средства и ресурси, писмени и устни напътствия, с които помагат на своите ученици да разберат какво се очаква от тях. Тези учители отделят необходимото време и средства, за да са сигурни, че учениците разбират своите цели, и дори ще проверяват периодично дали учениците се движат по очертания план.).

2. Изследване на мотивите за учене на учениците и диагностика, осъществена от учителите им

За установяване на факторите, които мотивират българските ученици за учене, и за познаването и използването на тези фактори от учителите и директорите в образователно-възпитателния процес е използван методът на анкетното проучване. То е анонимно за по-голяма обективност на данните. Проведено е в периода декември 2012 г. – февруари 2013 г.

В таблица № 1 е представена диференцираната по общини и вид училище представителна извадка. В нея са включени и училища, в които се обучават 100% ученици от еднородна социокултурна и езикова среда (българска), по-малко от 100% ученици билингви, както и такива със специални образователни потребности (СОП).

Таблица № 1

В таблица № 2 е представена извадката на броя анкетирани, разпределени по социални и професионални роли и по заемани длъжности в различните училища, а за учениците – по класове.

Таблица № 2

Общият брой на анкетираните е 3096, което дава достатъчната и необходима гаранция за достоверност и валидност на получените резултати.

В съдържателно отношение анкетните карти са изготвени като сравнително еквивалентни, за да може да се направи и съпоставителен анализ – готовността на субектите, участниците в проучването през техния поглед. Съответно на изследователската стратегия са приложени три вида анкетни карти: № 1 – за ученици, № 2 – за учители, и № 3 – за директори.

С резултатите, получени след обработка на събраните емпирични данни чрез трите анкетни карти и чрез съответния анализ, може да се представи реалната емпирична картина за степента на познаване на мотивите за учене на учениците от техните учители и директори, както и прилагането на тази диагностика в образователно-възпитателния процес в 72-те анкетирани училища.

В таблица № 3 е представен броят на анкетираните ученици, групирани по нов начин – разпределени, освен по класове, и по общини. За управленския анализ разпределението на мненията на учениците по общини е от съществено значение, тъй като всяка община има своя специфика, която е важна от демографска и социокултурна локална гледна точка. Определящо в управленската политика и практика на РИО – Сливен, е да се отчита спецификата в полза именно на различията.

Таблица № 3

Въпросът „Какво Ви мотивира да учите?“ е представен като открит в анкетна карта №1. Учениците сами дават предложения за своите мотиви за учене. Близките по смисъл мотиви за учене, дадени от учениците, са обединени, за да се избегне голямото количество в разнообразието на изказаните от тях мотиви за учене.

В таблици № 4, № 5, № 6, № 7 и № 8 са представени отговорите на учениците от първи до дванадесети клас по общини и за област Сливен на въпроса: „Какво Ви мотивира да учите?“.

В таблица № 9 са представени отговорите на учениците от първи до дванадесети клас от общините Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица и област Сливен на цитирания вече въпрос.

В таблица № 10 са представени отговорите на учениците от първи до дванадесети клас от област Сливен на същия въпрос, изразени в проценти.

Таблица № 4

Отговори на учениците от първи клас до дванадесети клас от община Сливен на въпроса: „Какво Ви мотивира да учите?“

Таблица № 5

Отговори на учениците от първи клас до дванадесети клас от община Нова Загора на въпроса:

„Какво Ви мотивира да учите?“

Таблица № 6

Таблица № 7

Таблица № 8

Отговори на учениците от първи клас до дванадесети клас от област Сливен на въпроса: „Какво Ви мотивира да учите?“

Таблица № 9

Отговори на учениците от първи клас до дванадесети клас от област Сливен на въпроса: „Какво Ви мотивира да учите?“, изразени в %

От данните, поместени в таблици от № 4 до № 10, е получена следната информация за мотивите за учене на учениците:

За учениците от първи до дванадесети клас по общини:

– За община Сливен:

– 75,2 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене желанието да бъдат грамотни, за да си намерят работа, като пораснат; да станат умни и образовани и да постигнат мечтите си; да се дипломират; да учат в университет; да знаят и могат много неща, като:

– 15 % от анкетираните ученици считат, че желанието да бъдат грамотни, за да си изберат добра професия и работа в бъдеще, е мотивът им за учене;

– 17 % от анкетираните ученици считат, че желанието да са образовани и да се дипломират е мотивът им за учене;

– 12,6 % от анкетираните ученици считат, че човек трябва да знае и може много неща, и това ги мотивира за учене;

– 10 % от анкетираните ученици считат, че мисълта за бъдещото им развитие и реализация е мотивът им за учене;

– 10,7 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене интересния начин на преподаване, училището и класа;

– 1,3 % от анкетираните ученици считат, че родителите им ги мотивират за учене;

– 0,79 % от анкетираните ученици считат училището като свое задължение;

– 4,2 % от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене.

– За община Нова Загора:

– 74,3 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене желанието да бъдат грамотни, за да си намерят работа, като пораснат; да станат умни и образовани и да постигнат мечтите си; да се дипломират; да учат в университет; да знаят и могат много неща, като:

– 18,6 % от анкетираните ученици считат, че желанието да бъдат грамотни, за да си изберат добра професия и работа в бъдеще, е мотивът им за учене;

– 15 % от анкетираните ученици считат, че желанието да са образовани и да се дипломират е мотивът им за учене;

– 10 % от анкетираните ученици считат, че човек трябва да знае и може много неща, и това ги мотивира за учене;

– 10 % от анкетираните ученици считат, че мисълта за бъдещото им развитие и реализация е мотивът им за учене;

– 14,7 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене интересния начин на преподаване, училището и класа;

– 0,65 % от анкетираните ученици считат, че родителите им ги мотивират за учене;

– 0,33 % от анкетираните ученици считат училището като свое задължение;

– 2,6 % от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене.

– За община Котел:

– 65,6 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене желанието да бъдат грамотни, за да си намерят работа, като пораснат; да станат умни и образовани и да постигнат мечтите си; да се дипломират; да учат в университет; да знаят и могат много неща, като:

– 12,3 % от анкетираните ученици считат, че желанието да бъдат грамотни, за да си изберат добра професия и работа в бъдеще, е мотивът им за учене;

– 12,3 % от анкетираните ученици считат, че желанието да са образовани и да се дипломират е мотивът им за учене;

– 10,4 % от анкетираните ученици считат, че човек трябва да знае и може много неща, и това ги мотивира за учене;

– 5,2 % от анкетираните ученици считат, че мисълта за бъдещото им развитие и реализация е мотивът им за учене;

– 24 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене интересния начин на преподаване, училището и класа;

– 0,9 % от анкетираните ученици считат, че родителите им ги мотивират за учене;

– 1,4 % от анкетираните ученици считат училището като свое задължение;

– 0,9 % от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене.

– За община Твърдица:

– 64,4 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене желанието да бъдат грамотни, за да си намерят работа, като пораснат; да станат умни и образовани и да постигнат мечтите си; да се дипломират; да учат в университет; да знаят и могат много неща, като:

– 10,2 % от анкетираните ученици считат, че желанието да бъдат грамотни, за да си изберат добра професия и работа в бъдеще, е мотивът им за учене;

– 18,6 % от анкетираните ученици считат, че желанието да са образовани и да се дипломират е мотивът им за учене;

– 13,6 % от анкетираните ученици считат, че човек трябва да знае и може много неща, и това ги мотивира за учене;

– 10,2 % от анкетираните ученици считат, че мисълта за бъдещото им развитие и реализация е мотивът им за учене;

– 23 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене интересния начин на преподаване, училището и класа;

– 0,85 % от анкетираните ученици считат, че родителите им ги мотивират за учене;

– 1,7 % от анкетираните ученици считат училището като свое задължение;

– 5,9 % от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене.

– За област Сливен:

– 73,8 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене желанието да бъдат грамотни, за да си намерят работа, като пораснат; да станат умни и образовани и да постигнат мечтите си; да се дипломират; да учат в университет; да знаят и могат много неща, като:

– 15 % от анкетираните ученици считат, че желанието да бъдат грамотни, за да си изберат добра професия и работа в бъдеще, е мотивът им за учене;

– 16 % от анкетираните ученици считат, че желанието да са образовани и да се дипломират е мотивът им за учене;

– 1 2% от анкетираните ученици считат, че човек трябва да знае и може много неща, и това ги мотивира за учене;

– 9,7 % от анкетираните ученици считат, че мисълта за бъдещото им развитие и реализация е мотивът им за учене;

– 14 % от анкетираните ученици считат за основен мотив за учене интересния начин на преподаване, училището и класа;

– 1,1 % от анкетираните ученици считат, че родителите им ги мотивират за учене;

– 0,9 % от анкетираните ученици считат училището като свое задължение;

– 3,6 % от анкетираните ученици не са посочили мотивза учене.

В зависимост от завършената степен или етап на образование, което са по-лучили учениците в училищата от област Сливен, те са посочили и различни мотивите за учене.

За анкетираните ученици от първи до четвърти клас мотивите за учене са:

– 79 % имат като мотив за учене желанието да се научат да четат, пишат, смятат, да са образовани, за да могат да си намерят работа, като пораснат, и да реализират мечтите си;

– 1 % имат за мотив за учене спирането на детските при непосещаване на училище;

– 3 % посочват родителите си като мотив за учене;

– 11 % посочват като мотив за учене интересния начин на преподаване, госпожата, класа и училището;

– 6 % не посочват мотив за учене.

За анкетираните ученици от пети до осми клас мотивите за учене са:

– 84 % имат като мотив за учене желанието да се научат да бъдат образовани, за да могат да си намерят работа, като пораснат, и да реализират мечтите си, да опознаят света и нещата, които се случват около тях, да научат повече за прилагането на ИКТ;

– 0,3 % имат мотив за учене страха да останат без работа, като пораснат;

– 1,7 % посочват родителите си като мотив за учене;

– за 11 % мотив за учене е интересният начин на преподаване, учителят, класът и училището;

– 2,6 % не са посочили мотив за учене.

За анкетираните ученици от девети до дванадесети клас мотивите за учене са:

– 78 % от анкетираните ученици имат като мотив за учене желанието да са образовани, за да могат да си изберат добра професия и да реализират мечтите си, както и желанието за дипломиране и продължаване на образованието в университет;

– 5 % от тях имат за мотив за учене получаването на стипендия за отличен успех;

– 1 % посочват родителите си като мотив за учене;

– 10 % посочват интересния начин на преподаване и учителя;

– 4 % от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене.

БЕЛЕЖКИ

1. http://www.teacher.bg/Article/Details/37407- Бил Гейтс: Глобална инициатива като „Партньори в познанието“ залага на индивидуалния подход.

ЛИТЕРАТУРА

Десев, Л. (1996). Педагогическа психология. С.

Десев, Л. и др. (2004). Мотивация за постижение на средношколците и диференцирани скали за оценката и по класове. / Л. Десев, С. Брик. – Стратегии на образователната и научната политика: Тримесечно научнотеоретично списание, № 1, с. 53 – 64.

Десев, Л. и др. (2003). Мотивация за постижение [при учениците отсредното училище] и тест за проучването Ӝ. / Л. Десев, С. Брик. – Педагогика: Месечно научнотеоретично списание, № 11, с. 3 – 16.

Иванова, Й. (2008). Типологически групи ученици в зависимост от съчетанието между обучаемост и мотивация за учене [в началното училище] / Йорданка Иванова. Образование, № 2, с. 23 – 28.

Колев, А. (2009). Оценката и учениковата мотивация / Ангел Колев. – Образование, №3, с. 98 – 104.

Крету, Д. (2005). Мотивация на обучаемите в час / Даниела Крету. – Критическо мислене: Международно списание по въпросите на четенето, писането и критическото мислене, №1, с. 15 – 22.

Мотивация за учене в гимназиална училищна възраст: Емпирично изследване / Науч. ред. Антония Кръстева; [Въвед. Зорка Николова Димитрова-Петкова] = Learning motivation in the high school stage of education : Empiric research / Sci. ed. Antoniya Krasteva; [Introd. Zorka Nikolova Dimitrova-Petkova]. – В. Търново: Астарта, 2006, с.76.

Никифорова, И. и др. (1997). Мотивация за успех в ученето / И. Никифорова, П. Петков, Р. Иванова. – Известия на Съюза на учените – Варна. Серия Хуманитарни науки. – № 1 – 2, 1997/1998, с. 16 – 18.

Николова, М. (1994). Мотиви за постъпване в училище след VІІІ клас и професионални интереси на учениците. Съюз на учените в България, клон

Стара Загора, Пета научна конференция на младите учени „Съвременни тенденции в развитието на фундаменталните и приложните науки“.

Николова, М. (2003). Мотиви и установка в структурата на волевия акт и поведението.– Известия на Съюза на учените – Сливен. Савин, Р. (2005). Педагогическа психология. С.

Стефанова, М. (2005). Педагогическата иновация. С.

Стефанова, М. (1999). Дидактическото общуване, С.

http://www.teacher.bg/Article/Details/37407 – Бил Гейтс: Глобална инициатива като „Партньори в познанието“ залага на индивидуалния подход.

http://www.teacher.bg/Article/Details/37404- Бил Гейтс: „Образованието е основно човешко право и най-важната инвестиция в бъдещето!“.

http://www.inspirelearning.net/2009/02/bill-gates-za-velikite-uchiteli/- Бил Гейтс за образованието и великите учители.

REFERENCES

Desev, L. (1996). Pedagogicheska psihologia. Sofia.

Desev, L. i dr. (2004). Motivatsia za postizhenie na srednoshkoltsite i diferentsirani skali za otsenkata i po klasove. / L. Desev, S. Brik. - Strategii na obrazovatelnata i nauchnata politika: Trimesechno nauchno-teoretichno spisanie, № 1, s. 53 64.

Desev, L. i dr. (2003). Motivatsia za postizhenie [pri uchenitsite ot srednoto uchilishte] i test za prouchvaneto y. / L. Desev, S. Brik. - Pedagogika: Mesechno nauchnoteoretichno spisanie, № 11, s. 3 - 16.

Ivanova, Y. (2008). Tipologicheski grupi uchenitsi v zavisimost ot sachetanieto mezhdu obuchaemost i motivatsia za uchene [v nachalnoto uchilishte] / Yordanka Ivanova. Obrazovanie, № 2, s. 23 - 28.

Kolev, A. (2009). Otsenkata i uchenikovata motivatsia / Angel Kolev. Obrazovanie, № 3, s. 98 - 104.

Kretu, D. (2005). Motivatsia na obuchaemite v chas / Daniela Kretu. - Kritichesko mislene: Mezhdunarodno spisanie po vaprosite na cheteneto, pisaneto i kriticheskoto mislene, № 1, s. 15 - 22.

Motivatsia za uchene v gimnazialna uchilishtna vazrast: Empirichno izsledvane / Nauch. red. Antonia Krasteva; [Vaved. Zorka Nikolova Dimitrova-Petkova] = Learning motivation in the high school stage of education : Empiric research / Sci. ed. Antoniya Krasteva; [Introd. Zorka Nikolova Dimitrova-Petkova]. V. Tarnovo: Astarta, 2006, s.76.

Nikiforova, I. i dr. (1997). Motivatsia za uspeh v ucheneto / I. Nikiforova, P. Petkov, R. Ivanova. - Izvestia na Sayuza na uchenite - Varna. Seria Humanitarni nauki. - № 1 - 2, 1997/1998, s. 16 - 18.

Nikolova, M. (1994). Motivi za postapvane v uchilishte sled VIII klas i profesionalni interesi na uchenitsite. Sayuz na uchenite v Balgaria klon Stara Zagora, Peta nauchna konferentsia na mladite ucheni “Savremenni tendentsii v razvitieto na fundamentalnite i prilozhnite nauki”, Stara Zagora.

Nikolova, M. (2003). Motivi i ustanovka v strukturata na volevia akt i povedenieto.Izvestia na Sayuza na uchenite - Sliven, t.5. s. 36.

Savin, R. (2005). Pedagogicheska psihologia. Sofia.

Stefanova, M. (2005). Pedagogicheskata inovatsia. Sofia.

Stefanova, M. (1999). Didakticheskoto obshtuvane, Sofia.

http://www.teacher.bg/Article/Details/37407 - Bil Geyts: Globalna initsiativa kato “Partyori v poznanieto” zalaga na individualnia podhod.

http://www.teacher.bg/Article/Details/37404- Bil Geyts: “Obrazovanieto e osnovno choveshko pravo i nay-vazhnata investitsia v badeshteto!”.

http://www.inspirelearning.net/2009/02/bill-gates-za-velikite-uchiteli/- Bil Geyts za obrazovanieto i velikite uchiteli.

Текстът продължава в кн. 5/2014 г. на сп. „Стратегии на образователната и научната политика“