Резултати от научни изследвания
ПОЗНАВА ЛИ БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ МОТИВИТЕ ЗА УЧЕНЕ НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ
Резюме. В статията се разглежда проблемът за мотивацията за учене като актуален за българското училище и доколко българският учител познава мотивите на своите ученици. Представена е емпирична картина на моментното състояние на мотивацията за учене при учениците от първи до дванадесети клас и степента на познаване на мотивите за учене на учениците от техните учители и директори. Емпиричните данни са събрани чрез метода на анкетното проучване върху представителна извадка от училища на територията на Регионален инспекторат по образованието – Сливен (РИО – Сливен). Разискват се обработените в резултати данни и се предлага кратък анализ. Анализът е насочен в достатъчна степен към открояване на перспективни в близък план тенденции и проблеми.
Ключови думи: motivation, motivation to learn, ways and techniques to increase motivation to learn
Въпросът „Какво мотивира Вашите ученици да учат?“ е представен като открит в анкетни карти № 2 и № 3. Учителите и директорите сами дават предложения за мотивите, които според тях ръководят техните ученици
към участие в образователно-възпитателния процес. Близките по смисъл мотиви за учене, дадени от учителите и директорите, са обединени, за да се избегне голямото количество в разнообразието на изказаните от тях предположения.
В анкетата са се включили 1369 учители от начални и основни училища, СОУ, профилирани и професионални гимназии от област Сливен. В таблица № 11 е представен броят на учителите по училища и общини.
Таблица № 11. Брой на учителите по училища и общини, участници в анкетата
В таблица № 12 са представени отговорите на въпроса „Какво мотивира Вашите ученици да учат?“, дадени от учителите, работещи в 72-те анкетирани училища от област Сливен. Разпределението е направено по общини и за област Сливен. В таблицата със знак (*) са посочени мотивите за учене, дадени от учениците. Изписването в една таблица на мотивите за учене, дадени от самите ученици, както и тези, посочени от техните учителите, дава възможност да се проследи степента на припокриване на множеството от мотиви за учене, посочени от учениците, с множеството от мотиви за учене, които в своите представи за ученически мотиви за учене имат техните учители.
Таблица № 12. Отговори на учителите от анкетираните 72 училища от област Сливен на въпроса „Какво мотивира Вашите ученици да учат?“
Резултатите от анкетата показват, че:
– само 4,09 % от анкетираните учители от област Сливен имат представа за мотивите за учене на учениците, като за община Сливен този процент е 4,75 %, за община Нова Загора – 3,69 %, за община Котел – 2,19%, и за община Твърдица – 1,22 %.
– 12,34 % от анкетираните учители от област Сливен нямат представа за мотивите за учене на учениците, като за община Сливен този процент е 13,13 %, за община Нова Загора – 7,79 %, за община Котел – 7,3 %, и за община Твърдица – 25,61 %.
– 1,9 % от анкетираните учители от област Сливен считат, че учениците нямат мотив за учене, като за община Сливен този процент е 1,77 %, за община Нова Загора – 2,46 %, за община Котел – 2,92 %. Само учителите от община Твърдица считат, че техните ученици имат мотив за учене.
В таблица № 13 е представен броят на директорите по училища и общини. В анкетата са се включили 72 директори на начални и основни училища, СОУ, профилирани и професионални гимназии от област Сливен.
Таблица № 13. Брой на директорите по училища и общини, участници в анкетата
В таблица № 14 са представени отговорите на въпроса „Какво мотивира Вашите ученици да учат?“, дадени от директорите на 72-те анкетирани училища от област Сливен. Разпределението е направено по общини и за област Сливен. В таблицата със знак (*) са посочени мотивите за учене, дадени от учениците. Изписването в една таблица на мотивите за учене, дадени от самите ученици, както и тези, посочени от директорите на училищата, в които учат учениците, дава възможност да се проследи степента на припокриване на множеството от мотиви за учене, посочени от учениците, с множеството от мотиви за учене, които в своите представи за ученически мотиви за учене имат директорите на училищата, в които учат тези ученици.
Таблица № 14. Отговори на въпроса „Какво мотивира Вашите ученици да учат?“, дадени от директорите на анкетираните 72 училища от област Сливен
Резултатите от анкетата показват, че:
– Нито един от анкетираните директори от област Сливен няма представа за мотивите за учене на учениците от повереното му училище.
– 1,39 % от анкетираните директори от област Сливен считат, че учениците нямат мотив за учене, като за община Твърдица този процент е 14,29 %. Директорите на училищата от общините Сливен, Нова Загора и Котел считат, че техните ученици имат мотив за учене.
Това разминаване между мотивите на учениците за учене и представата на техните учители и директори за тези мотиви, които водят учениците към включване в образователно-възпитателния процес, е представено в таблица №15, №16 и № 17.
В таблица № 15 са дадени три от мотивите за учене, които са посочени от най-голям процент ученици, както и броят на техните учители и директори, изразен в проценти, посочили същите мотиви като мотиви на учениците си за включване в образователно-възпитателния процес.
Таблица № 15. Мнение, изразено в процент, на учители и директори за три от мотивите за учене, посочени от най-голям брой ученици от първи клас до дванадесети клас от област Сливен
В таблица №16 са дадени мотиви за учене, посочени от учениците и неразпознати от нито един учител или директор.
Таблица № 16. Мотивите за учене, посочени от учениците от първи клас до дванадесети клас от област Сливен, които не са припознати от техните учители и директори
В таблица № 17 са дадени мотивите за учене, посочени от учениците от първи до дванадесети клас от област Сливен, и становището на учители и директори за тези мотиви, доколко те са разпознати или неразпознати от тях.
Таблица № 17
Изводите, които следват от направените проучвания сред ученици, учители и директори от област Сливен относно мотивите, които ръководят учениците към включване в образователно-възпитателния процес, са:
Заключение
Изводът, който се налага от проведеното анкетно проучване сред ученици, учители и директори от 72 училища от област Сливен относно мотивите на учениците за учене и степента на познаването им от учителите и директорите на тези ученици, е следният:
– учителите отчасти познават мотивите за учене на своите ученици;
– директорите не познават мотивите, които водят учениците към включване в образователно-възпитателния процес;
– учителите не отделят нужното време и внимание за засилване на наличните у учениците мотиви за учене;
– учителите не се стараят да откриват, събуждат и поддържат мотивацията на учениците да учат, както и мотивацията на учениците за ангажиране в дейности, които водят до учене;
– голяма част от учителите пропускат важната задача за планиране на начините, по които ще поддържат мотивацията на учениците за включване в образователно-възпитателния процес.
Чрез обучението в училище би трябвало да се стимулира и развива положителната мотивация за учене колкото е възможно повече. За да се случи всичко това, всеки учител трябва да има ясна представа за субективните особености на учениците си (възраст, пол, интелектуално развитие, способности, принадлежност, самооценка, взаимодействие с връстници и др.), за своите субективни особености като педагог, за проявеното си отношение към учениците и изобщо към работата. Нетрябва да се пренебрегва фактът, че всеки ученик има свои особености и съответно – мотивационна сфера, която трябва да се стимулира, подкрепя и развива непрекъснато.
Учителите могат да провокират мотивацията за учене на всеки ученик по различни начини. Мотивацията може да е личностна характеристика: хората могат да имат дълготрайни, стабилни интереси към участието в такива широки категории дейности като академично учене, спорт или социални дейности. Мотивацията може да бъде вътрешно присъща характеристика на задачата, която учителят поставя пред учениците, с което урокът става по-интересен и забавен, по-лесно се разбира и запаметява новото. Мотивацията може да идва и от външни източници на задача, която учителят поставя пред учениците.
Като заключение да си припомним думите на Бил Гейтс: „Не е нужно да търсим решение на всички проблеми в образователната ни система. Можем да започнем от себе си, като станем по-добри и по-вдъхновяващи учители, обучители, треньори“. И още: „Сигурен съм, че в България има много велики учители и се радвам на възможността да пиша и за тях…“1) .
БЕЛЕЖКИ
Текстът е продължение на статия от бр.4 на сп. „Стратегии на образователната и научната политика“
1. http://www.inspirelearning.net/2009/02/bill-gates-za-velikite-uchiteli/- Бил Гейтс за образованието и великите учители.
ЛИТЕРАТУРА
Десев, Л. (1996). Педагогическа психология. София
Десев, Л. и др. (2004). Мотивация за постижение на средношколците и диференцирани скали за оценката и по класове. – Стратегии на образователната и научната политика: Тримесечно научно-теоретично списание, № 1, с. 53 – 64.
Десев, Л. и др. (2003). Мотивация за постижение (при учениците от средното училище) и тест за проучването й. / Л. Десев, С. Брик. – Педагогика, 11, с. 3 – 16.
Иванова, Й. (2008). Типологически групи ученици в зависимост от съчетанието между обучаемост и мотивация за учене (в началното училище). – Образование, № 2, с. 23 – 28.
Колев, А. (2009). Оценката и учениковата мотивация, №3, с. 98 – 104.
Крету, Д. (2005). Мотивация на обучаемите в час. – Критическо мислене: Международно списание по въпросите на четенето, писането и критическото мислене, №1, с. 15 – 22.
Мотивация за учене в гимназиална училищна възраст: Емпирично изследване / Науч. ред. Антония Кръстева; [Въвед. Зорка Николова Димитрова-Петкова] = Learning motivation in the high school stage of education: Empiric research / Sci. ed. Antoniya Krasteva; [Introd. Zorka Nikolova Dimitrova-Petkova]. – В. Търново: Астарта, 2006, с.76.
Никифорова, И. и др. (1997). Мотивация за успех в ученето. – Известия на Съюза на учените – Варна. Серия Хуманитарни науки. – № 1 – 2, 1997/1998, с. 16 – 18.
Николова, М. (1994). Мотиви за постъпване в училище след VІІІ клас и професионални интереси на учениците. Съюз на учените в България клон Стара Загора, Пета научна конференция на младите учени „Съвременни тенденции в развитието на фундаменталните и приложните науки“, Стара Загора.
Николова, М. (2003). Мотиви и установка в структурата на волевия акт и поведението. Известия на Съюза на учените – Сливен, т.5. с. 36.
Савин, Р. (2005). Педагогическа психология. С.
Стефанова, М. (2005). Педагогическата иновация. С.
Стефанова, М. (1999). Дидактическото общуване, С.
http://www.teacher.bg/Article/Details/37407 – Бил Гейтс: Глобална инициатива като „Партьори в познанието“ залага на индивидуалния подход.
http://www.teacher.bg/Article/Details/37404- Бил Гейтс: „Образованието е основно човешко право и най-важната инвестиция в бъдещето!“.
REFERENCES
Desev, L. (1996). Pedagogicheska psihologia. Sofia.
Desev, L. i dr. (2004). Motivatsia za postizhenie na srednoshkoltsite i diferentsirani skali za otsenkata i po klasove. – Strategii na obrazovatelnata i nauchnata politika: Trimesechno nauchno-teoretichno spisanie, № 1, s. 53 – 64.
Desev, L. i dr. (2003). Motivatsia za postizhenie [pri uchenitsite ot srednoto uchilishte] i test za prouchvaneto y. – Pedagogika: Mesechno nauchnoteoretichno spisanie, № 11, s. 3 – 16.
Ivanova, Y. (2008). Tipologicheski grupi uchenitsi v zavisimost ot sachetanieto mezhdu obuchaemost i motivatsia za uchene (v nachalnoto uchilishte). Obrazovanie, № 2, s. 23 – 28.
Kolev, A. (2009). Otsenkata i uchenikovata motivatsia. – Obrazovanie, № 3, s. 98 – 104.
Kretu, D. (2005). Motivatsia na obuchaemite v chas. – Kritichesko mislene: Mezhdunarodno spisanie po vaprosite na cheteneto, pisaneto i kriticheskoto mislene, № 1, s. 15 – 22.
Motivatsia za uchene v gimnazialna uchilishtna vazrast: Empirichno izsledvane / Nauch. red. Antonia Krasteva; [Vaved. Zorka Nikolova Dimitrova-Petkova] = Learning motivation in the high school stage of education : Empiric research / Sci. ed. Antoniya Krasteva; [Introd. Zorka Nikolova Dimitrova-Petkova]. – V. Tarnovo: Astarta, 2006, s.76.
Nikiforova, I. i dr. (1997). Motivatsia za uspeh v ucheneto. – Izvestia na Sayuza na uchenite – Varna. Seria Humanitarni nauki. – № 1 – 2, 1997/1998, s. 16 – 18.
Nikolova, M. (1994). Motivi za postapvane v uchilishte sled VIII klas i profesionalni interesi na uchenitsite. Sayuz na uchenite v Balgaria klon Stara Zagora, Peta nauchna konferentsia na mladite ucheni “Savremenni tendentsii v razvitieto na fundamentalnite i prilozhnite nauki”, Stara Zagora.
Nikolova, M. (2003). Motivi i ustanovka v strukturata na volevia akt i povedenieto. – Izvestia na Sayuza na uchenite – Sliven, t.5. s. 36.
Savin, R. (2005). Pedagogicheska psihologia. Sofia.
Stefanova, M. (2005). Pedagogicheskata inovatsia. Sofia.
Stefanova, M. (1999). Didakticheskoto obshtuvane, Sofia.
http://www.teacher.bg/Article/Details/37407 – Bil Geyts: Globalna initsiativa kato “Partyori v poznanieto” zalaga na individualnia podhod.
http://www.teacher.bg/Article/Details/37404 – Bil Geyts: “Obrazovanieto e osnovno choveshko pravo i nay-vazhnata investitsia v badeshteto!”.