Предмет на този обзор са два първостепенни по значение труда на хакаската, както и на руската тюрколожка лексикология и лексикография.

Xакасско-русский словарь (около 22 тыс. слов) // Хакас-орыс сöстiк (22 муң сöске чағын). Новосибирск, 2006, 1114 с. (по-нататък Х-РС) е издание на Хакаския научноизследователски институт за език, литература и история.

Автори на този речник са О. П. Анжиганова, Н. А. Баскаков, М. И. Боргояков, А. И. Инкижекова-Грекул, Д. Ф. Патачекова, О. В. Субракова, П. Е. Белоглазов, З. Е. Каскаракова, А. С. Кызласов, Р. Д. Сунчугашев, М. Д. Чертыкова. Речникът е изготвен е под общата редакция на О. В. Субракова.

Той съдържа около 22 000 думи от съвременния книжовен хакаски език, както и остарели и диалектни думи, които днес все още се употребяват в разговорната и писмената реч. Включени са голям брой словосъчетания, фразеологизми, пословици, поговорки и гатанки. За разлика от досега издадените речници тук е добавена употребяваната на книжовно равнище специална терминология. Като приложения са включени показалци на словообразувателните и словоизменителните афикси, на географските названия, племенни и родови названия на хакасите, на мъжките и женските лични имена, както и хакаският народен календар.

Речникът е предназначен за преподавателите във висши училища, колежи, общообразователни училища, както и за всички, които проявяват интерес към хакаския език. Той представлява голям интерес за тюрколози и изобщо за филолози.

Xакасско-русский историко-этнографический словарь. Абакан, 1999 // Хоорайорыс тархын-этнография сöстiгi. Ағбан. тура, 1999, 240 с. е дело на В. Я. Бутанаев (по-нататък Бутанаев). Изготвен е в Лабораторията по етнография на Научноизследователския отдел на Хакаския държавен университет. Авторът Виктор Яковлевич Бутанаев е професор, доктор на историческите науки, завеждащ лабораторията по етнография на Хакаския държавен университет „Н. Ф. Катанов“. Рецензенти на речника са видните тюрколози и алтаисти В. И. Рассадин, У. С. Худяков и С. Г. Клящорни, a отговорен редактор е докторът на филологическите науки Б. И Татаринцев.

Този речник е предназначен за тюрколози, етнографи и историци, които изследват езика, културата и бита на хакасите и на другите народи на Саяно-Алтайския край. Той е учебно помагало за преподаватели и студенти в хуманитарните висши училища в Русия.

У нас специално внимание на хакаския език беше обърнато от автора на този обзор в статията „Хакаският език и българската етимология“ (Боев, 1984: 118 – 120). Според изградената на етнолингвистичен принцип класификация на тюркските езици на Н. А. Баскаков хакаският език принадлежи към хакаската подгрупа на уйгурско-огузката група на източнохунския клон на тюркските езици. В групата, към която е отнесен хакаският език, съществуват явления, впечатляващо близки с тези в чувашкия, башкирския и татарския език, „които принадлежат, както е известно, към прабългарската и къпчашко-прабългарската група, сиреч към общността, създадена на основата на древните западни хунски племена сарагури, оногури, котригури и други племена, исторически родствени с древните племена на източните уйгури и огузи“ (Баскаков, 1969: 315).

Генетически хакаският език е свързан с древнокиргизкия, още по-рано с древноуйгурския език. В резултат от обединяването на различни племена, съответно и от употребата и съвместяването на техните езици, се формира хакаският език, в който и до днес са се запазили значителни лексикални, семантични, фонетични и по-малко граматични различия. За съпоставителните и сравнително-историческите изследвания съществено значение има разграничаването на двете основни диалектни групи, а именно сагайско-белтирската и качинско-койбалската, назовавани според релевантните фонетични особености, респективно за първата съкавост, за втората шъкавост, които имат проекция в древното състояние на тюркските и алтайските езици. Ономастичната система на диалектите и говорите на хакаския език показва по-голямо единство, което се отнася и за съседните на хакасите народи и по-малки етнични групи като алтайци, шори, кубандинци и др. Някои техни названия са формално основание на тюрколози историци да ги свързват с групи на българската и славянобългарската народност от миналото, например куманите (Баскаков, 1969: 315), населяващи етнокултурното землище в Източна Европа Аrea et spiritus hunobulgarici – хунобългарско пространство и дух.

Център на хакаския културно-исторически ареал е Хакаско-минусинската котловина, която учените свързват с движението на прабългарите от изток на запад. Това е отбелязал българският историк Д. Овчаров: „Редица археологически и етнографски паметници дават опорни точки началният етап от българската култура да се търси в Алтай (Минусинската котловина). Именно там могатда се посочатблизки паралели с познатата на Балканите материална и духовна култура на българския народ (градоустройство, религия, изкуство, погребални обичаи и др.)“ (Овчаров, 1982: 4).

Двата речника, които представяме тук, са извор на богата информация за езика и културата на един от най-отдалечените във времето и пространството от нас източен народ, какъвто е хакаският. Несъмнено, носител и изразител на вероятната връзка с хакасите е прабългарската съставка на българската народност. Използвани заедно, двата речника са сгодни за интердисциплинарни изследвания, тъй като за разлика от преводните речници статиите в тях съдържат логически свързани и исторически верни данни за езика, етнокултурата и историята на хакасите. Именно това тяхно качество ги прави ясни и убедителни за изследвачите на древната българска история. Словесният израз на елементите на хакаския и на българския бит и култура сме съпоставили по начин, щото да проличат по-ясно типологичното сходство и генетичното родство на някои думи и понятия. Иначе, това означава, че предложената фактология като езиков материал може да бъде обяснена както на българска, така и на хакаска основа. В случая не се ангажираме с цялостна етимологична обосновка навероятната връзка.

За улеснение при осмислянето на хакаския езиков материал ще посочим по-долу някои фонетични особености в съпоставка с техните съответствия в други по-достъпни и често използвани езици в българските изследвания.

ч-: чамас кротък, бавен, чох няма ~ тур. у-: yavaş idem, yok idem.

н-: наман лош, нÿн вълна ~ тур. у- (й-): yaman idem, yün idem.

м-: миң аз, мырс пипер ~ тур. b-: ben idem, тур. диал. burç idem.

с- : сана/шана шейна ~ тат. ш-: шана idem.

-с: нимис овошка, плодове ~ тур. -þ (ш) : yemiş idem.

п-: поза боза ~ тур. b-: boza idem.

т-: там капка ~ тур. d- : damla idem.

х-: хан кръв ~ тур. к-: kаn idem.

-х-: тохта спри ~ тат. -қ- : тоқта idem.

к-: кирек нужно, килiн снаха ~ тур. g-: gerek idem. gelin idem.

По-долу представяме съпоставими примери от хакаския и българския език, които са разделени с черта.

ам нареч. сега (Х-РС 2006: 60); амды нареч. сега, ама сега (Х-РС 2006: 61); эмди/ амды сега, в този момент (Х-РС 2006: 1056) – бълг. диал. ост. анди, инди, имди и така, сиреч, прочее; уж (Геров/2: 328). Н. Гeров смята, че инди е турцизъм и го обяснява с имди.

анда нареч. там; тогава (Х-РС 2006: 63) – западнобълг. онда, онде (БЕР/4: 884 – 885), onda, onde (Dokle, 2007: 746).

кип1) облекло, дрехи; кап2) обущарски калъп; кип3) предание, традиция; закон, вяра (Х-РС 2006: 167); форма, образ, фигура (Бутанаев, 1999: 43) – стб. капь образ, изображение, подобие; капище езическо светилище (БЕР/2: 219–220); североизт. диал. кèпя придавам определена форма на камък чрез очукване, клепя.

кирек I дело, действие; кирек III нужен, необходим; необходимост от извършване на някакво действие (Х-РС 2006: 169); кирек дело, акт, действие;помен, задушница (Бутанаев, 1999: 44) – църк. треба църковна служба или обред с частен характер; панахида, кръщене (БТР 1973: 1019).

кÿчÿк кученце; вик за мамене на куче (Бутанаев, 1999: 57); кÿчÿк-кÿчÿк вик за мамене на куче (Х-РС 2006: 221) – куче; къчи-къчи, кучи-кучи; северозап. диал. куч˛к куче.

мырс/ пуруш пипер (Х-РС 2006: 261, 401; Бутанаев, 1999: 65, 97) – североизт. диал. п˛рчи люта чушка (Боев, 2007: 397).

орорға (ор-) ровя, разравям; ора (Х-РС 2006: 311); орам ров, окоп (Х-РС 2006: 310) – орà разработвам с рало или плуг земя за посев (БТР 1973: 591); орло рало (Елезовић/ 2: 35); оrem ора (Dokle, 2007: 754 – 755).

öбеке, ибеке ’прародители, предци; род, потекло, коляно’ (Бутанаев, 1999: 76); öбеке, öбike фамилия, род; прародител’ (Х-РС 2006: 329); ибеке, öбеке, ÿбеке старина, отдавна минало време (свързани с историята на предците на хакасите) (Бутанаев, 1999: 30 – 31) – ист. ювиги (?).

парарға (пар-) отивам; запътвам се; отива ми (здравето); умирам, спомина се, отивам си от този свят (РРОДД 1974: 474), (Х-РС 2006: 346) – югозап. диал. бˆарам отивам: Кай си бˆараш ?, запад. диал. бар-дзур вървейки, къде-къде, че (Боев, 2007: 395 – 399).

парыс II барс – тотемно животно на киргизите; предци на съвременните хакаси; Парыс: Парыс пиг Барс-бег – първият киргизки каган, загинал в битка с тюрките през 711 г. (Бутанаев, 1999: 84) – Борис (?).

пача баджанак (Х-РС 2006: 354, Бутанаев, 1999: 86) – западнобълг. диал. бàджо.

пирерге (пир-) давам; отдавам полагаемото се; предлагам цена; определям възраст на око; дава мляко, надой – стб. бърь данък; бирчия бирник; бирувам събирам данъци (Геров/1: 42).

пiлее точилен камък, брус; пiлирге (пiле-) пиля, изглаждам; точа, наточвам (ХРС 2006: 365); пiлö/ пiлее точилен камък, брус (Бутанаев, 1999: 89); срвн. биле- точа; пиля (Севортян/2: 142–143) – стб. пела пила. Посоченото значение трион (БЕР/5: 234) не е вярно.

поза II боза (Х-РС 2006: 374); поза I боза – вид домашно вино (питие – б. м.) от ръжено брашно, което първом се приготвя за празника на плодородието (Бутанаев, 1999: 90); срвн. боза (Севортян/2: 173 – 175) – общобълг. боза.

пöле роднини по майчина линия (Х-РС 2006: 387); пöле братовчед; роднини по майчина линия (Бутанаев, 1999: 94); срвн. бөле (Севортян/2: 217) – буля.

потхы рус. каша из муки; этн. ежемесечное угощение из потхы после рождения ребëнка (Х-РС 2006: 385); потхы, мотхы каша, потхы тойы название на ежемесечната гощавка след раждането на дете, която се уреждала при новолуние в чест на богинята Умай (до навършването на една година от раждането) (Бутанаев, 1999: 93); срвн. ботқа (Севортян/2: 201 – 202); пǎтǎ (Егоров, 1964: 150; Федотов, 1996: 405 – 406) – нар. пита обичай да се яде пита, когато се роди дете, понуда, погача (Геров/4: 34), както и каша ястие, сварено на гъсто с брашно; жито, чукано, за да се обелят люспите му, па варено сбито и подбелено с масло, което правят за гощавка на кръщене и на сватба; обичай да се събират в някои случаи да варят и ядат каша от жито (Геров/2: 358); пета (Г–Р–С: 369); пета (М–РС, 358); пíта (Елезовић/2: 77); pita: Sme jale pita. Mu som mesilla pita (Dokle 2007: 807).

пуруш/пÿрÿш пипер; чер пипер; чушка (Х-РС 1973: 481); пуруш/мырс пипер, чушка (Бутанаев 1999: 97); срвн. бурч (Севортян/2: 274 – 275) – североизт. диал. п˛рчи люта чушка (Боев, 2007: 397).

сана ски (Х-РС 2006: 442); сана/шана ски; плъз, плъзица на шейна (Бутанаев, 1999: 107) – шейна, диал. сан плъзица на шейна, диал. сани, срвн. сани (Фасмер/III: 556 – 557).

тарған/тарға тархан – княжеска титла в средновековна Хакасия (Бутанаев, 1999: 137) – ист. тархан.

тартарға(тарт-) тегля, рязко дръпвам; силно потеглям; отправям се; спада (вода) – югозап. диал. трłтвам, да трłтна: тратнˆ му курш˛ма (Боев, 2007: 399); тłртя втурвам се: тłрти да бяга (Нанов, 1968: 578; БТР 1973: 1032).

тойах тояга (Х-РС 2006: 576); тойах тояга; четвъртина на заклан добитък (Бутанаев, 1999: 113) – тояга (Младенов, 1941: 637).

тохтирға(тохта-) спирам се, задържам се (Х-РС 2006: 657); Тохтабий ’мъжко лично име; Тохтанах мъжко лично име (Х-РС 2006: 1098) – ист. Токту.

хан I 1) кръв; 2) кървавица, колбас приготвян с кръв (Х-РС 2006: 797), хан I 1) кръв; 2) кървавица, колбас, приготвян с кръв, който се смята за деликатес, поднася се на гости и присъства на трапезата при всякакви събирания (Бутанаев, 1999: 117) – кървавица колбасът наденица от дебелите свински черва, напълнени с късчета дроб, месо и др. (БЕР/3: 34; БТР 1973: 403); кървавица натъпкано дебело свинско черво, колбаса от бял дроб и други дреболии от свиня (Геров/1: 418). В миналото кървавицата и бахурът са се различавали по състав на плънката, както и по времето на приготвянето им. Без да бъде съвсем точен, Н. Геров посочва някои различия при тях, срвн. бахур 1) гъзното черво, дебелото черво; 2) Такова черво, напълнено с крехчина на наденица (Геров/1, 28). Възрастни хора от Североизточна България, с които имахме възможност да разговаряме в град Провадия, преселници от селата Палици и Чакали, Еленско, от рода Войчеви, и от Равна и Белоградец, Варненско, от рода Тузсузови, разказваха, че докъм средата на миналия век са правили кървавица и бахур. При втората група информатори бахурът се изговаряше като бˆўур. Информацията от тях за двата вида колбаси е исторически вярна, а технологиятана тяхното приготвяне има почти пълно съответствие при алтайските народи от Северна Азия. С незначителни различия и в общи черти тези типични за българската кухня колбаси са доживели до наши дни. Кървавицата се приготвя по време на клането и първото прибиране на закланото прасе. Тогава измитите със сняг имарна вода черва се натъпкват с плънка от прясно съсирена кръв, нарязан на парченца бял дроб, крехки обрезки, месца със сланинки, ориз и много подправки. Завързаните в краищата черва се надупчват с игла или вилица и се варят в котел на тих огън. Този вид колбас не е свързан с някакъв обичай или ритуал, но названието му присъства в народните песни. Бахурът се приготвя в дома след прибирането и разфасоването на закланото прасе. Плънката съдържа късчета сварен черен дроб, малко бял дроб, нарязана слезка, късчета крехко месо, нарязана плътна сланина, ориз и подправки. Варенето на бахура, днес наричан кървавица, е очаквано и приятно събитие. В по-старите готварски книги намираме рецепти за кървавицата и бахура от други краища на страната, в които описанията на тези колбаси не се различават по същество от тези на колбасите, които приготвят мизийските българи (БНК 1978: 494 – 495; КД 1956: 293 – 294).

За да се получи по-ясна представа за същинската кървавица, както и да се допълни информацията за това ястие на древните българи, предлагаме публикувана рецепта за нейното приготвяне.

Кървавица Продукти: кръв – 3 кг, месо обрезки – 1 ½ кг, сол и подправки по вкус.

Веднага като се събере от прасето, кръвта се разбърква с дървена лъжица, осолява се и се слага на хладно място, докато се приготвят другите продукти. Вземат се обрезки откъм шията или от други части, нарязват се заедно с тлъстините, по-соляват се със сол, чер пипер, кимион, бахар и карамфил и се размесват с кръвта. Дебели свински или говежди черва се напълват с получената смес и се завързват на краищата, като се надупчват с игла, заливат се със студена вода и се варят на тих огън. През време на варенето кървавицата се надупчва още един път. Ако не изтича кръв, кървавицата е готова. Сварената кървавица се слага в гевгир да сеотцеди.

Кървавицата се употребява гореща или студена; съхранява се на хладно и проветриво място (КД 1956: 293).

хоп(-бы) сплетня, интрига, злословие (Х-РС 2006: 847); хоп одумка, сплетня, интрига, злословие; злокоба (Бутанаев 1999: 190) – стб. кобь северозит. диал. кобя, закобя.

хырғай ястреб (Х-РС 2006: 896) – стб. крагун, нар. крагуй птица сокол или ястреб (БТР 1973: 387), диал. каргуй (БЕР/2: 703–704); Крагπj мъжко лично име (Елезовић/1: 321), Карагуй мъжко лично име (Заимов 1988: 127).

чарирға(чары-) светя, блестя (Х-РС 2006: 946); чарых светлина; светъл (Бутанаев 1999: 214) – ярък който дава силна, ослепителна светлина; светъл (БТР 1973: 1132).

ЛИТЕРАТУРА

Баскаков, Н. А. (1969). Введение в изучение тюркских языков. Москва.

БНК (1978). Българска национална кухня. София.

Боев, Е. (1984). Хакаският език и българската етимология. – Филология, 14 – 15, 1984, 118 – 120.

Боев, Е. (2007). Из българската диалектна лексика. – В: Научни приноси в памет на професор Константин Попов. Велико Търново, 2007, 395 – 399.

Бутанаев, В. Я. (1999). Хакасско-русский историко-этнографический словарь. Абакан.

БЕР. Български етимологичен речник. Том 2 (1979), Том 3 (1986), Том 4 (1995), Том 6 (2002). София.

БТР (1973). Български тълковен речник. София.

Г–Р–МС (1973) . Гагаузско-русско-молдавский словарь. Москва.

Геров, Н. (1975). Речник на българския език. Част първа. София.

Геров, Н. (1976 ). Речник на българския език. Част втора. София.

Геров, Н. (1977). Речник на българския език. Част четвърта. София.

Dokle, N. (2007). Reçnik Goranski (Nashinski) – Аllbanski. Sofia.

Eгоров, В. Г. (1964). Этимологический словарь чувашского языка. Чебоксары.

Елезовић, Г. (1932). Речник косовског-метохиског диjалекта. Свеска прва. Београд.

Елезовић, Г. (1935). Речник косовског-метохиског диjалекта. Свеска друга. Београд.

Заимов, Й. (1988). Български именник. София.

КД (1956) . Книга на домакинята. София.

М–РС (1963) . Македонско-русский словарь. Москва.

Младенов, С. (1941). Етимологичен и правописен речникна българския език. София.

Нанов, Л. (1968). Български синонимен речник. София.

Овчаров, Д. (1982). Самобитна и богата материална и духовна култура – Плиска, Мадара, Преслав, № 11.

РРОДДЛ 1974. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. София.

Севортян, Э. В. (1974). Этимологический словарь тюркских языков, 1. Москва.

Севортян, Э. В. (1978). Этимологический словарь тюркских языков, 2. Москва.

Фасмер, М. (1971). Этимологический словарь русского языка. Том III. Москва.

Федотов, М. Р. (1996). Этимологический словарь чувашского языка. Том I. Чебоксары.

Х-РС (2006). Хакасско-русский словарь (Около 22 тыс. слов) // Хакас-орыс сöстik (22 муң сöсkе чағын). Под общей редакцией О. В. Субраковой. Новосибирск.

REFERENCES

Baskakov, N. A. (1969). Vvedenie v izuchenie tyurkskih yazaykov. Moskva.

BNK (1978). Balgarska natsionalna kuhnya. Sofiya.

Boev, E. (1984). Hakaskiyat ezik i balgarskata etimologiya. – Filologiya, 14 – 15, 1984, 118 – 120.

Boev, E. (2007). Iz balgarskata dialektna leksika. – V: Nauchni prinosi v pamet na profesor Konstantin Popov. Veliko Tarnovo, 2007, 395 – 399.

Butanaev, V. Ya. (1999). Hakassko-russkiy istoriko-etnograficheskiy slovary. Abakan.

BER. Balgarski etimologichen rechnik. Tom 2 (1979), Tom 3 (1986), Tom 4 (1995), Tom 6 (2002). Sofiya.

BTR (1973). Balgarski talkoven rechnik. Sofiya.

G–R–MS (1973). Gagauzsko-russko-moldavskiy slovary. Moskva.

Gerov, N. Rechnik na balgarskiya ezik. Chast parva (1975), Chast vtora (1976), Chast chetvarta (1977). Sofiya.

Dokle, N. (2007). Reçnik Goranski (Nashinski) – Allbanski. Sofia.

Egorov, V. G. (1964). Etimologicheskiy slovary chuvashskogo yazayka. Cheboksaray.

Elezoviћ, G. Rechnik kosovskog-metohiskog dijalekta. Sveska prva (1932), Sveska druga (1935). Beograd.

Zaimov, Y. (1988). Balgarski imennik. Sofiya.

KD (1956). Kniga na domakinyata. Sofiya.

M–RS (1963). Makedonsko-russkiy slovary. Moskva.

Mladenov, S. (1941). Etimologichen i pravopisen rechnik na balgarskiya ezik. Sofiya.

Nanov, L. (1968). Balgarski sinonimen rechnik. Sofiya.

Ovcharov, D. (1982). Samobitna i bogata materialna i duhovna kultura – Pliska, Madara, Preslav, № 11.

RRODDL 1974. Rechnik na redki, ostareli i dialektni dumi v literaturata ni ot XIX i XX vek. Sofiya.

Sevortyan, E. V. (1974). Etimologicheskiy slovary tyurkskih yazaykov, 1. Moskva.

Sevortyan, E. V. (1978). Etimologicheskiy slovary tyurkskih yazaykov, 2. Moskva.

Fasmer, M. (1971). Etimologicheskiy slovary russkogo yazayka. Tom III. Moskva.

Fedotov, M. R. (1996). Etimologicheskiy slovary chuvashskogo yazayka. Tom I. Cheboksaray.

H-RS (2006). Hakassko-russkiy slovary (Okolo 22 tays. slov) // Hakas-orays söstik (22 muң söske chaғayn). Pod obshtey redaktsiey O. V. Subrakovoy. Novosibirsk.