На 11 юли 2012 г. при „Секция Лихтенщайн“ в австрийската библиотека „Д-р Волфганг Краус“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя представяне на книгата-албум „Лихтенщайнски легенди – наново разказани“.

Книгата е дарение на библиотеката от правителството на Княжество Лихтенщайн, изпратена лично от министъра на културата д-р Аурелия Фрик. В придружително писмо министър Фрик пожелава книгата да ни разкрие допълнително дългата традиция да се разказват легенди от едно поколение на друго. Неслучайно предложението за презентацията беше подкрепено и от Австрийското федерално министерство за европейски и интернационални работи.

На представянето на книгата „Лихтенщайнски легенди – наново разказани“ присъстваха читатели, редовни посетители и приятели на Австрийската библиотека. Официалният домакин – зам.-деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. дфн Димитър Веселинов, откри събитието с историята на междуезичните контакти извън границите на Балканския регион. От Министерството на външните работи на България поздравления поднесе пълномощният министър г-н Марин Йовчевски, представляващ и дирекция „Европейски държави“. Той сподели съществени факти от отношенията на България и Лихтенщайн, като ги ситуира с основание в историческите контакти на Княжеството с Австрия и Швейцария. Името Лихтенщайн е по наименованието на долноавстрийски аристократичен род, споменат около 1140 г. Държавата, основана като имперско княжество през 1719 г. със столица Вадуц, е разположена, както е известно, в алпийската област между Швейцария и Австрия. Официалният немски език допринася за културния и не по-малко за финансовия обмен между споменатите държави. Докато Лихтенщайн първоначално е бил във финансов съюз с Австрия, от 1924 г. е обвързан с финансовата система на швейцарския франк. В традициите на дълголетните дружески отношения между Австрия и Лихтенщайн, наследствена конституционна монархия на демократична и парламентарна основа, активно се поддържат контактите в сферата на културата. Неслучайно „Секция Лихтенщайн“ е открита в Австрийската библиотека. През 2003 г. е сключено споразумение между правителствата на Република Австрия и Княжество Лихтенщайн фондът на австрийските библиотеки да включва и книги от и за Лихтенщайн. Първата „Секция Лихтенщайн“ е учредена в България именно в австрийската библиотека „Д-р Волфганг Краус“. Официално е открита на 15 юли 2004 г. в присъствието на посланика на Княжество Лихтенщайн във Виена Нейно Превъзходителство Мария-Пия Котбауер, министъра на външните работи на Княжеството д-р Ернст Влах, Негово Превъзходителство Роланд Маскер – ръководител на службата на външните работи. Австрийският посланик у нас д-р Карл Дим отбеляза, че „Секция Лихтенщайн“ ни запознава с „едно малко княжество в сърцето на Европа“, с „неговата живописност“ и в снимки с „обичаите в Лихтенщайн“. Не за пръв път Австрия среща в своята международна държавна политика България с Лихтенщайн. Така например в откритата във Виена документална изложба по случай 125 години дипломатически отношения между Австрия и България е отбелязан любопитен факт. През 1911 г. Австро-Унгария присъжда едновременно на Алоис принц Лихтенщайн и цар Фердинанд званието „Рицар на ордена на златното руно“.

Културната програма на „Секция Лихтенщайн“ започва да се провежда през 2006 г. с представяне на книгата „Лихтенщайн. История & съвременност“ от David Beattie; с откъси от нея ни запознава австрийският лектор маг. Леонхард Лаймингер.

Проф. дфн Ана Димова изнася доклад за лириката на Лихтенщайн. Уместно въвежда с осъзнаването едва през 90-те години на ХХ век на немския език в Лихтенщайн на международно равнище в чуждоезиковото обучение като немски език в четвърта страна, наред с този в Германия, Австрия и Швейцария. В интерпретацията на антологията „Лирика на Лихтенщайн. Една разходка през столетията“, съставена от Йенс Дитмар, проф. Димова разкрива нейната история от ранното Средновековие до Постмодернизма.

„Секция Лихтенщайн“ регистрира постижение с представяне на значима преводаческа рецепция на лихтенщайнска поезия в българския литературен живот. Заслугата е на маг. Кръстьо Станишев, който съставя, претворява на български и издава съответно в две книги поезия на Ханс-Йорг Райнбергер („С камъни и риби, за да говоря“) и на Клаудине Кранс („Душа на лястовица“). Удоволствие достави прочитът на някои стихотворения в превод от актьора проф. Петър Петров.

Представянето на книгата-албум „Лихтенщайнски легенди – наново разказани“ следва поредицата на отбелязаните културни прояви при „Секция Лихтенщайн“. Като дарение се присъединява към получените представителни изследвания за „Изобразителното изкуство в Лихтенщайн“ и „Светът на планината“. Съставител на сборника и автор на предговора е известният изследовател на народностна литература с изявен интерес към минали истории и саги Херберт Хилбе. Представените легенди са избрани от различни региони на Лихтенщайн. Оформлението на книгата с богатите художествено постигнати илюстрации е заслуга на графичката Сузане Смайич.

Книгата „Лихтенщайнски легенди – наново разказани“ беше представена от известния българист проф. дфн БоянВълчев. Извън основната си научна област – история на българския книжовен език, гостувал като преподавател в продължение на години в няколко германски университета, посещавал като ръководител на програма „Булгарикум“ и Лихтенщайн, проф. Вълчев запозна в широк географски, исторически, социален и най-вече културно-фолклорен обхват присъстващите с историята и настоящето на лихтенщайнските легенди. Не пропусна да направи съпоставителни отпратки към средноевропейския и балканския регион. Уместно беше съчетанието на изложението му с показ на извадки от текста и илюстрациите на книгата върху немскоезичен екран.

Откъси от книгата прочете д-р Иван Попов – лектор към Катедрата по германистика и скандинавистика.

Презентацията на книгата-албум „Лихтенщайнски легенди – наново разказани“ беше подкрепена и от Посолството на Република Австрия, представено от референта по култура, образование и връзки с медиите маг. Анета Генкова.