Резюме. Представена е новата монография „Обща дидактика“ на проф. д. п. н. Пламен Радев, посветена на фундаменталните проблеми на обучението и науката, на която то е предмет на изследване.

Ключови думи: formal training, education, general didactics, school didactics, didactic models

„Без обучението и науката за него животът щеше да бъде една грешка“. Това е максимата на изключително продуктивния автор и колега – проф. д. п. н. Пламен Радев, която ни представя в предговора на новоизлязлата си книга, озаглавена „Обща дидактика“, Пловдив, 2014. И веднага, напълно отговарящо на неговия стил на писане, иманентно съчетаващ в себе си висок интелектуализъм и чувство за хумор, авторът прави уточнението, че ако читателят се засмее на тази негова максима, „…то според Nicolas Chamfort един ден без смях е пропилян ден“.

Четейки поредната монография на проф. П. Радев, бързам, доколкото това е възможно за мен, да напиша отзив за нея, поради следните основни причини:

1) Това е първи опит у нас, а може би и въобще, да се преодолеят предимно описателно-обяснителните рамки на училищната дидактика и да се отиде на значително по-абстрактно епистемолого-аксиологично ниво.

2) Допадна ми и напълно съм съгласен с написаното от автора, че тя е създадена „…с цел да бъде ползвана от дейци на образованието, които не се примиряват с четенето на посредствени произведения и елементарни практически ръководства за обучението и се наслаждават от интелектуалното удоволствие да навлязат в нещо по-различно от принизения емпиризъм на ежедневието“.

3) Докато някой друг колега не ме е изпреварил.

4) За да бъде сигурен проф. Радев, че съм един от малцината (както песимистично заявява самият той в началото на предговора), които са я прочели и са я харесали.

5) Докато все още не е излязла от печат, или поне аз не знам, следващата книга на плодовития автор.

Дидактическият интерес към изследване и анализиране на процеса на училищно обучение е разбираем и закономерен. Определяйки глобалния обект на общата дидактика като метанаука за обучението, П. Радев подчертава, че той е свързан с формалното (институционализирано) и неформалното обучение като средства на формалното и неформалното образование. Може да се каже, че тя е един от основните клонове на науките за образованието, а нейното изследователско поле е обучението и неговата практика, без оглед на предметните (дисциплинните) специфики. По този начин, „…общата дидактика е наука за закономерностите и структурата на реалните модели на обучението, за компонентите на тази структура и тяхното взаимодействие, за разработката и предписанието на технологиите на обучение“.

Монографията „Обща дидактика“ на Пламен Радев е структурирана в 33 глави по подобие на „Велика дидактика“ на Ян Амос Коменски (числото отговаря на годините на Христос до разпъването му на кръста). В нея са реинтегрирани част от текстове, публикувани в предходни издания на автора, но голям е делът на иновационното и новите интерпретации на традиционни проблеми. Отново верен на себе си, авторът не е пропуснал да включи и някои критики и псевдонаучни изказвания в научната дидактическа литература.

Напълно логично и съобразено с полето на изследване на общата дидактика са разгледани въпроси, свързани с: някои от дидактическите модели; обучението лице в лице като основно събитие в общата дидактика; някои от моделите на процеса на обучение; целите на обучението и техните таксономии; учебни съдържания и техни компоненти; учебен предмет и учебник; ученето и преподаването в обучението лице в лице; решаване на учебни задачи и проблеми; принципи, методи и въпроси при обучението лице в лице; технологии, системи и форми на обучение; дизайн на обучението и доцимология. Специално място е отредено на училищната, професионалната и производствената дидактика.

След цялостното ми запознаване и краткото представяне на съдържанието на монографичния труд на проф. П. Радев мога да направя следното обобщение: налице е една високо стойностна научна разработка, която за пореден път ни представя автора като изключително ерудиран (в областта на педагогиката, философията, психологията, философията на образованието и др.), интелектуално възвисен и широко скроен учен, който отлично познава миналото и настоящето и прогнозира бъдещето в една толкова сложна област, каквато е обучението и науката, чийто предмет на изследване е то. Затова съм сигурен, че много читатели ще се възползват от тази фундаментална книга и приключвайки, ще си позволя да кажа, че „един ден без обучение е също пропилян ден“.