Резюме. В центъра на настоящото проучване е представена категорията педагогически оптимизъм като иманентна компонента на педагогическия професионализъм – неговата същност, обхват, измерения и актуална значимост в съвременните образователни реалности. Водеща цел е диагностика на измеренията на това професионално значимо качество. Настоящото проучване се базира на теоретичен анализ, като са използвани методи за емпирични изследвания (анкета, математически и статистически методи за обработка на данните). Изследваният контингент обхваща педагози, които се реализират на различни длъжности (детски и начален учител, ресурсен учител, социален педагог, социален работник, обществен възпитател, психолог и др.) с различен стаж по специалността си. В заключение може да се обобщи, че педагогическият оптимизъм е синтез на цялостната професионално-педагогическа подготовка, светогледа, ценностната ориентация и опита на личността и е измерител на степента на нейното професионализиране.

Ключови думи: optimism; pedagogical optimism; pedagogue; teacher; professionally significant qualities; professionalism

Увод

Винаги и с основание във фокуса на вниманието е професионалната квалификация на педагога, измерена чрез формираните професионални знания, умения и компетенции. Не по-малко значими обаче за професионалната му дейност са професионално-личностни качества, изразяващи ценностната му система и светоглед. Те в значителна степен определят и регулират нивото и качеството на ангажиране и включване в професията, както и ефективността в нея – М.Тенева, И.Петкова, Е. Исаева, А.Бандура, K. Райс, и др. Педагогическият оптимизъм, като такова професионално качество, е пресечна точка на професионализма на педагогическия специалист и социалните и образователните реалности. Усложнените условия в съвременното общество, съпътствано от поредица кризи, генерират сериозни проблеми в образователната система, доколкото двете априори са дълбоко взаимозависими. Те, от своя страна, провокират професионализма и присъщия оптимизъм на педагозите. Съвместната работа с различни педагогически специалисти, наблюденията и впечатленията от техните позиции породиха въпроса в каква степен може да се открие професионалното качество педагогически оптимизъм и какви са вариантите на неговата изява в актуалната ситуация в нашето общество и в образователната система.

Постановка на проблема

Обект на изследването е процесът на професионализиране на педагогическите специалисти, а конкретният предмет – формирането, развитието и изявата на професионалното качество педагогически оптимизъм у педагогическите специалисти, обучаващи се в ОКС „Магистър“. Публикацията е част от по-обхватно проучване сред педагогически специалисти с различна квалификация и продължителност на педагогическия стаж.

Цел на настоящото проучване са диагностиката и анализът на актуалните измерения на педагогическия оптимизъм като иманентна компонента на професионализма на педагога.

Оптимизмът винаги се свързва с наличие у човека на вяра в бъдещето, но се акцентира и неговата обхватност. При анализа на понятието становищата на авторите са близки и представят не само същността му, но и компонентите и измерителите му. Peterson определя оптимизма като „огромната тема, която обединява ефикасността, доверието и академичния акцент, защото всеки от тези елементи съдържа чувство за възможно. Оптимизмът предполага мислене за бъдещето, положителна емоция, положителна сила, свързана с постоянство и личен контрол, известни с разширяването и подтикването на когнитивния и поведенческия репертоар на личността“ (Vaidya, 2014). Л. Десев го дефинира като „качество на характера, което се изразява в установка на човека постоянно да вижда и предпочита добрата страна на нещата, да вярва в хората и тяхното облагородяване, в социалния прогрес и усъвършенстването на обществото. Оптимистът е смел човек със силна воля и твърд характер. Него не го разколебават трудности и препятствия. Той продължава да действа дори и тогава, когато всичко изглежда изгубено“ (Desev, 1999). Ю.В. Андреева представя обобщено тълкуване на понятието като „цялостно проявление не само на културата, но и на структурата на личността, което се проявява във всички сфери на живота и дейността на личността“ (Andreeva, 2013). От тази гледна точка, има основание да се търси неговото своеобразие в професионалната дейност на педагогическите специалисти.

Педагогическият оптимизъм (ПО) може да се разглежда като професионално значимо качество на педагога. Той е носител на всички характеристики на оптимизма, но задължително обвързан с развитието на личността (детето, ученика), педагогическите процеси, техните цели. Широката система от сфери на педагогическа дейност предопределя разнообразие от цели (близки и далечни) и задачи, но винаги педагогическият оптимизъм предполага и се изявява като вяра във възможностите на детето, в успеха, в позитивното у всяко дете (всеки човек), в пълноценното му развитие, интегриране и реализиране в социума. Съвременната педагогическа теория, както и педагогическата и образователната практика се ръководят от принципите на хуманизма и позитивизма, чрез което още повече се акцентира върху корелацията педагогически оптимизъм и ефективност на педагогическата дейност. Тълкуването на понятието педагогически оптимизъм от изследваните студенти извежда следните негови характеристики и елементи.

Сборът на процентите е повече от 100%, тъй като анкетираните имат възможност да дадат повече от един отговор. Водеща позиция в отговорите (63,75%) е тълкуването на ПО като вяра, надежда в постигане на целите, в успеха, в позитивните резултати, увереност в собствените сили. На второ място (31,25%) ПО се свързва с упоритостта, търпението и старанието на педагога, със способността му да се мобилизира и да не се отказва и примирява при срещане на трудности. На трето място (26,25%) като измерител на ПО са изведени търсенето на варианти и нови подходи, иновативността. Тази характеристика е продуктивният, творчески компонент на ПО. „Оптимизмът е „фермент“ на креативността“ (Desev, 1999: 337). На следващо място (23,75%) са поставенш позитивизмът, желанието и нагласата (атитюди) да се види положителното у детето, в ситуацията, в резултатите. С близки избори са мотивираността на педагога, амбицираността му, желанието и стремежът за успех и да вдъхновява (15%); професионална култура, развитие, усъвършенстване и майсторство (12,5%); всеотдайността, потребността и готовността да „даваме любовта си на децата и професията“ (10%) и позитивното настроение и удовлетворението от работата (8,75%) като одухотворяващи и хуманни елементи в структурата на ПО. Макар и с малко избори (3,75%), изследваните включват отговорността и чувството за дълг като характеристика на ПО. Посочените резултати демонстрират компетентност на изследваните относно същността, характеристиките и елементите на педагогическия оптимизъм, доколкото съответстват и обобщават изведените в научната литература негови измерения. Анализът отива „…по-далече от позитивни убеждения и очаквания…Оптимизмът – талантът на радостта и стратегия на успеха, на които можете да се научите“ (Andreeva, 2015). В този смисъл, ПО е и един от инструментите на успеха.

Педагогическият оптимизъм е специфична категория, която стои в центъра между необоснованата надежда и наивността, ниската взискателност или безразличието, максимализма, скептицизма (песимизма). Границата между различните нива е деликатна и често трудно се установява. Нюансите се откриват в емоционалността и устойчивостта, ценностите, културата, мотивите, субективните цели, възгледите и убеждения за децата, човека, социума, смисъла на живота, битието и професията на всеки педагогически специалист. Тази сложна същност на ПО позволява да бъде разглеждано като професионалноличностно качество, но и като система от философско-етични възгледи.

Методика на изследването

Контингент на изследването са 83 студенти в ОКС „Магистър“ в Педагогическия факултет на Тракийския университет – Стара Загора, от специалности „Предучилищна и начална училищна педагогика“ (45 студенти), НУП. „Информационни и комуникационни технологии в началното училище“ (13 студенти), „Специална педагогика“ с модули: „Логопедия“ (11 студенти), „Мениджмънт на социалните и педагогическите организации“ (14 студенти). Голяма част от тях са получили ОКС „Бакалавър“ в област на висше образование 1. Педагогически науки в Педагогическия факултет на Тракийския университет – Стара Загора, и в други университети в страната. Възрастовият диапазон е от 23 до 52 години. Над 60% от изследваните работят като педагози на различни длъжности – детски учител (15,66%), начален учител (15,66%), възпитател (2,41%), учител (15,66%), учител по музика или хореография (2,41%), педагогически съветник / психолог / социален работник (3,61%), ресурсен учител (1,2%), социален работник или обществен възпитател (3,61%), а максималният педагогически стаж сред тях е 16 години.

При провеждане на проучването е използван Въпросник, чрез който се по-лучава статистическа информация за лицето (възраст, педагогически стаж и длъжност), становище за същността на ПО, измеренията на ПО в собствената професионална дейност, ниво на постигане на педагогическите цели. Въпросникът съдържа въпроси със зададени отговори (част от тях с възможност за допълване на нови варианти на отговор) и с отворени отговори. Попълването на въпросника е анонимно предвид предмета на проучване и особеностите на изследвания контингент – зрялост, отговорност и ангажираност.

Резултати

Педагогическият оптимизъм кореспондира с педагогическите цели и задачи. В тази връзка, на изследваните лица бе поставен въпросът в каква степен те постигат професионално-педагогическите цели и задачи (образователни, възпитателни, развиващи). Данните са представени на фиг. 2.

Очаквано и удовлетворяващо преобладават студентите, които посочват, че постигат професионално-педагогически цели и задачи в различна степен – 12,05% винаги и 43,37% често. Малка част, но значима от гледна точка на педагогическата ефективност, посочват, че рядко постигат целите си (12,05%), а 6,02% не ги постигат. Не се констатира зависимост с продължителността на педагогическия стаж при тези два отговора – посочени са от педагози от 0 до 10 г. стаж.

Причините за тези резултати могат да се коренят в различни обстоятелства и ще бъдат предмет на анализ в следваща разработка. Трудно може да се търси корелация на посочените резултати и със специалността/длъжността на педагозите. Сред тези, които посочват отрицателния отговор, са детски, начални учители, както и неработещи като педагози.

Въз основа на представените данни може да се очаква високо ниво на измерителите на педагогическия оптимизъм сред изследваните.

Един от измерителите на педагогическия оптимизъм е начинът, по който се отразява върху педагога ситуация, в която не успява да постигне професионалните си цели, и провокираното от нея емоционално състояние. Данните по този въпрос са представени на фиг. 4.

Сборът на процентите е повече от 100%, тъй като анкетираните имат възможност да дадат повече от един отговор. Резултатите извеждат с най-много избори факта, че трудностите при изпълнение на целите и задачите провокират и амбицират още повече педагогическите специалисти (61,45%) и спокойното, рационално приемане на различността и индивидуалността на децата (учениците, хората), които рефлектират в диференцирани резултати и темпове на постигането им (59,04%). На следващо място (50,6%) е увереността в смисъла на личните усилия и професионална дейност. Очаквано с по-малък дял (28,6%) са изследваните, които са удовлетворени от постигнатите, дори и частични, положителни резултати. Изборът на този отговор сам по себе си може да се тълкува като примиреност и занижаване на критериите, но при отчитане на факта, че той почти винаги се съчетава с предходните отговори, може да се приеме не толкова като абдикиране, колкото като балансирано и рационално отношение към обективността и закономерността на резултатите от педагогическата дейност. Макар и със статистически незначими избори присъстват и отговорите, които очертават донякъде естествена, но по-скоро временна отрицателна емоционална реакция при разминаване на резултатите от дейността с поставените цели – разочарованост и отчаяние с по (2,41%) и яд и обезвереност от смисъла на усилията и педагогическата дейност с по (3,61%). Тези състояния обаче могат да имат продуктивен и градивен резултат, провокирайки мотивираност, мобилизация и амбиция. Основание за подобно тълкуване е съчетаването им с останалите отговори при 7,23% от изследваните. При 2,41% обаче тези отговори са самостоятелни (при 1 изследван обезвереност от смисъла на усилията и педагогическата дейност и при 1 – „Отчайвам се“) и носят друга информация – по-скоро липса или много ниско ниво на педагогически оптимизъм. И в двата случая изследваните лица нямат педагогически стаж и все още не работят като педагози, а отговорите са в смисъл на вътрешна нагласа при евентуални ситуации. Удовлетворяващ е фактът, че не са направени избори за отговора „Безразлично ми е“. Предвид анонимността на анкетата може да се предполага с голяма вероятност отговорите да са достоверни. Този факт носи информация за отговорност в професионалната дейност на изследваните педагози (настояща/реална и бъдеща).

Друг измерител на педагогическия оптимизъм са типът и съдържанието на планираните и реализирани действия в такива ситуации. Данните по този въпрос са представени на фиг. 5.

И тук сборът на процентите е повече от 100%, тъй като анкетираните имат възможност да дадат повече от един отговор. Оптимизмът и педагогическият оптимизъм не са само емоция, нагласа и отношение, те са и търсене, организация, действие, породени от съответните атитюди. Това прави личностите, които го притежават, продуктивни, съзидателни, креативни. Изключително позитивен е резултатът на този въпрос – 93,98% от изследваните посочват, че проблемите и трудностите при постигане на педагогическите цели и задачи ги провокират да търсят нови подходи, методи, средства за постигане на по-добри резултати. Тези резултати се допълват и от следващите значими избори: „Продължавам да работя отговорно, защото вярвам, че усилията и професионалната ми дейност имат смисъл“ (43,37%) и „Работя по-ентусиазирано“ (30,12%). Макар и само един от изследваните (2,41%) е посочил, че подобни ситуации го демотивират (коментираният по-горе с отговор „Отчайвам се“).

Удовлетворяващ е фактът, че не са направени избори за отговора „Не се старая много, защото считам, че усилията ми са безсмислени“. И в този случай предвид анонимността на анкетата може да се предполага с голяма вероятност, че отговорите са достоверни и сочат отговорност и професионализъм в дейността на изследваните педагози (настоящи/реални и бъдещи).

Изводи

Представеното изследване очертава относително високо ниво по измерителите на педагогическия оптимизъм сред педагогическите специалисти на различни длъжности и с различна продължителност на педагогическия стаж, както и на тези, които все още не са се реализирали като такива. Резултатите предполагат мотивация, стремеж у обучаващите се в ОКС „Магистър“ за постигане на ефективност в избраната сфера на дейност. От друга страна, има основания да се разшири проучването сред по-голям по обхват контингент, да се проучат източниците на това професионалнозначимо качество, както и влиянието на условията и бариерите върху него. Посочените аспекти ще са предмет на следващи търсения.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Андреева, Ю.В. (2015). Разработка технологии развития оптимизма в учебно-педагогическом сотрудничестве. Психология образования в поликультурном пространстве, Издательство: Елецкий государственный университет им. И.А.Бунин, 30(2), 102 – 114.

2. Тенева, М. (2016). Ефективност на училищното учене (III – IV клас). Ст. Загора.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Andreeva, Y. V. (2013). Pedagogicheskiy optimism kak professionalnolichnostnoe kachestvo uchitelya. Izvestya Volgogradskogo gosudarstvennogo pedagogicheskogo universiteta, 21 – 24. [Андреева, Ю.В. (2013). Педагогический оптимизм как профессиональноличностное качество учителя. Известия Волгоградского государственного педагогического университета, 21 – 24.]

Desev, L. (1999). Rechnik po psihologya. Sofia: Bulgarika. [Десев, Л. (1999). Речник по психология. София: Булгарика].

Petkova, I. & Isaeva, E. (2015). Sravnitelen analiz na predstavite za profesionalnite kompetentsii na frenskite i balgarskite uchiteli: kakvo e vlyanieto na tehnite kontseptsii za razvitieto I obuchenieto na uchenitsite? Spisaniena Sofyiskya universitet za obrazovatelni izsledvanya, 1, 3 – 15. [Петкова, И., Исаева, Е. (2015). Сравнителен анализ на представите за професионалните компетенции на френските и български учители: какво е влиянието на техните концепции за развитието и обучението на учениците? Списание на Софийския университет за образователни изследвания, 1, 3 – 15.]

Vaidya, Sh. R. (2014). Beyond Knowledge and Pedagogy: Academic Optimism of Teachers in High Need Schools. American Journal of Educational Research, 2 (12), 1218 – 1224.