Резюме. Представената книга има характеристиките на монография. В нея е търсен баланс между концептуални основания и практически решения. С това тя представлява интерес за педагогическите специалисти от различни степени и етапи на средното образование и университетските преподаватели. Книгата е издадена с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – проект „Дидактически модели за активно учене по природни науки чрез продължаващо образование на учители“ (договор № 029 от 05. 04. 2012 г.).

Ключови думи: instructional design, personal philosophy of teaching

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания и практически решения) , София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 156 с. ISBN 978-954-07—3531-3.

Книгата на преподавателя в Департамента за информация и усъвършенстване на учители към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – доц. д-р Даниела Миткова Димова, предлага на читателите един системен поглед върху процесите на конструиране и реализиране на обучителни събития от гледна точка на концепцията за „Instructional design“ (ID). В рамките на тази концепция са потърсени и намерени отговорите на въпроси, свързани с ценностните основания и критериите за избор на педагогически практики.

В книгата не се подлагат на дискусия терминологичните интерпретации на по-нятието ID. Основната цел на автора е във вникването в същността и възможностите на този подход за повишаване на качеството на образователния процес, в снабдяването с модели за конструиране на обучителни събития и заедно с това и критерии за рефлексия над избраните решения и перманентен анализ на тяхната ефективност.

Затова още в заглавието са съчетани концептуалните основания и практическите решения. В концептуалната част интерес представляват представяните някои от най-влиятелните модели за ID – ADDIE, моделът ARCS (мотивационния дизайн на Келър), ASSURE-моделът, моделът на Дик и Кери, CRI формат, Backward desing. Съществуващите модели не означават унификация и стандартизация на обучителните процеси, а по-скоро целта е създаване на възможности да се подберат или дори да се комбинират подходящимодели за конкретни ситуации.

Този контекстуален подход намира израз и в раздела на практическите решения. Важно място се отделя на групов и колективен анализ на въпроси като – Познаваме ли нашите ученици?; Каква е нашата философия за обучението?; Как разработваме дидактическите ресурси?; Как оценяваме нашите ученици?; Как подбираме подходящи методи на обучение? и др. Този раздел е модулно структуриран, като са предложени и конкретни интерактивни техники за организиране на обучителни дейности. Работата по модулите е подпомогната и от дидактическите ресурси в приложенията.

Предлагам книгата на студентите от педагогическите специалности, на учителите в различните форми на продължаваща квалификация, както и на младите университетски преподаватели.