Вече не е между нас, живите, доц. д-р по социална психология Светослав Кирилов Стаменов. На 12 юни 2013 г завинаги престана да тупти сърцето на този наистина отличен педагог и психолог, страстно увлечен в своята работа, прецизен и безупречен и в дейността, и в общуването си с хората.

Светослав Стаменов е роден на 27 септември 1939 г. в Ихтиман. В БНА служи две години (1957 – 1959) и е „отличник по бойната и политическата подготовка“. В СУ „Св. Климент Охридски“, където е редовен студент в специалността „Педагогика“ (1959 – 1964), също се изявява отлично. Още като първокурсник участва най-активно в работата на престижния научен кръжок по история на педагогиката, ръководен лично от титуляра на едноименната университетска учебна дисциплина проф. д-р Найден Чакъров. Приключва образованието си във Факултета по психология на Московския държавен университет, катедра „Социална психология“, под ръководството на видния психолог и завеждащ катедрата проф. Галина М. Андреева разработва дисертационен труд, успешно го защитава и получава научната степен „доктор“.

Основните му научни интереси са в областта на психологията на девиантното поведение на подрастващите, социалната психология, психологията на личността, хуманистичната психология и психотерапията. В тези сфери са и публикуваните му работи, по-важни от които са книгата „Някои социално-психологически проблеми на противообществените прояви на непълнолетните“ (монография, 1972), „Съвременната хуманна психотерапия като направление на практическата социална психология“ (2004) и др. В специални изследвания с приложение и на социометрия установява, че осъзнаването от подрастващи на техни най-ниски статуси в групата или колектива е социалнопсихически механизъм на асоциалното им поведение.

Богата и разнообразна е дейността на Стаменов като педагог и психолог. Започва трудовия си стаж в Карлово – възпитател в училище. После работи в Детска педагогическа стая в Ихтиман, а след това се посвещава на психологията.

През 1969 г. постъпва на работа в новооткрития Институт по психология при МВР в столицата и е един от първите му щатни научни сътрудници. В този институт, където работи най-продължително време, се хабилитира – избран е с конкурс на длъжност „старши научен сътрудник“. В него се и пенсионира (1992). Но работата му като психолог не спира.

Сериозно се подготвя за психотерапевтична дейност и след известно време открива частен кабинет в столичния квартал „Белите брези“. В продължение на приблизително осем години се посвещава на практическата психология. По време на три хиляди сеанса пациенти са му лица от двата пола, различни по възраст, образование, професия, социално и финансово положение. Подхожда към тях строго индивидуално и диференцирано, с чувство на отговорност и висок професионализъм, проявява голямо внимание и разбиране към състоянието им. От позициите на хуманистичната психология (разработвана главно от Ейбръхам Маслоу) оказва квалифицирана психологическа помощ на изпаднали в тежко душевно състояние хора.

Същевременно Стаменов се изявява и на педагогическото поприще като университетски преподавател. След основаване на Славянския университет в София на 1 август 1995 г. е избран за доцент по социална психология – длъжност, която достойно изпълнява до закриване на въпросния университет (1 октомври 1999). По-късно преподава в Киевския славистичен университет – дистанционно обучение в София (2000 – 2009). Води лекционни курсове по социална психология, рехабилитационна психология, психология на труда, психология на личността и други психологически дисциплини. Стотици студенти, обучавали се в двата университета, са останали с най-добри чувства в сърцата си за доц. Стаменов.

Доц. д-р Светослав Стаменов, дългогодишен член на СУБ, секция „Педагогика и психология“, държеше на името си като психолог, университетски преподавател и психотерапевт. Той поставяше ударението върху качеството на своята работа и научна продукция и оставяше на по-заден план нейната количествена страна. Каквото вършеше, се стараеше да го прави майсторски, перфектно. Затова му подхожда квалификацията „отличник“, а не „количественик“. Не получи най-високите титли в научната йерархия. Но получи най-важното – уважението и признанието на колегите си, обичта и благодарността на своите студенти и пациенти.

Тези, които са общували непосредствено с доц. Светослав Стаменов, се възхищават от неговата скромност, ерудираност и култура на поведение, от неутолимата му жажда за нови знания и използването им в социалната практика в името на облагородяване на хората и психическото им благополучие. Със споменатите ценни качества той остава завинаги добър пример за подражание.