https://doi.org/10.53656/str2023-4s-5-pro

Резюме. След обзор на научната литература са предложени научно обосновани вътрешноуниверситетски механизми за повишаване качеството на дистанционното обучение в синхрон с държавната нормативна уредба, като акцент на настоящия доклад е моделът за оценяване на електронните курсове за дистанционно обучение от експерти (по специално разработени правила). Предимство на модела е, че води до действително повишаване качеството на електронните курсове за дистанционно обучение. По тази система всеки преподавател, чийто курс подлежи на проверка и оценка, получава нужната подкрепа и внася личен принос към привеждане на дистанционната форма към държавните изисквания. Недостатък на модела е необходимостта от прецизна проверка на курса от страна на експертите, което изисква време и труд. Потърсени са начини за отстраняване на този проблем.

Ключови думи: университетски електронни курсове; дистанционно обучение

1. Въведение

По време и след пандемията от COVID-19 дистанционното обучение е една от най-дискутираните теми, което доказва нейната актуалност. Обучението от разстояние се счита за по-демократична форма на образование (Konstantinidis 2022). Основните критики към практиките за дистанционно обучение са насочени към качеството в сравнение с традиционното обучение, макар че научните изследвания (Bates 2022; Saykılı 2018; Simonson et al. 2015; Dykman & Davis 2008) не показват да има значителна разлика в ефективността и качеството между традиционното и дистанционното обучение.

Качеството на учебните курсове е от ключово значение за повишаване ефективността на ученето и преподаването в дистанционна форма. Новата Наредба1 за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (в сила от 2021 г.) наложи промени в дистанционната форма на обучение. Създаването на качествен електронен учебен курс, който да отговаря на държавните изисквания, е сложен процес, изискващ много време, труд и компетентности от преподавателите.

Във Великотърновския университет осигуряването на качество на е-курсове за дистанционната форма се реализира чрез вътрешноуниверситетски механизми в синхрон с държавната нормативна уредба по два начина. Първият е установяване нивото на удовлетвореност на студентите и преподавателите от обучението (анкетно проучване), а вторият – оценяване на е-курсове за дистанционно обучение от експерти (комисия за мониторинг на качеството по специално разработени правила2). В настоящия доклад разглеждаме втория начин (модел). Основна дейност на Комисията е извършване на периодични проверки с цел мониторинг и оценка качеството на създадените курсове съобразно утвърдените от Акредитационния съвет на НАОА критерии3 за оценяване на дистанционната форма на обучение (2017). Предимство на модела е, че води до действително повишаване качеството на електронните курсове за дистанционно обучение. Недостатък необходимостта от прецизна проверка изисква време и труд. Предлагаме научно обосновано решение на проблема, а именно въвеждане на шаблон за качествен е-курс.

2. Теоретична рамка

От началото на учебната 2022/2023 година в платформата за дистанционно обучение за всяка дисциплина екипът от Центъра за дистанционно обучение създава курсовете с шаблон (темплейт). Идеята за шаблон на качествен е-курс не е нова. Темплейтът на електронен курс е курс, който съдържа предварително създадени или частично проектирани елементи, които могат да се адаптират и персонализират. Предложеният шаблон за електронен курс е предназначен основно да следва държавните изисквания на Наредбата и критериите за дистанционно обучение на НАОА; да предостави на преподавателите възможности за лесно и бързо създаване на качествен курс; и не на последно място, да се намали обемът труд, свързан с проверка и оценка на курсовете от Комисията.

Автори като (Martin et al. 2021; Konstantinidis 2022) в свои публикации обосновават основните елементи за качествен е-курс. При изграждането на модела за шаблон имахме предвид описаните от цитираните изследователи стандарти, както и заложените в критериите на НАОА и Наредбата изисквания към качествен е-курс. След обзор на литературните източници можем да обобщим потенциалните ползи от въвеждането на темплейт, описани в научната литература. Те са:

– за образователната институция – предоставянето на шаблон за „най-добри практики“ намалява разходите и усилията, свързани с разработване и оценяване на курсове (Bachman and Stewart 2011);

– за преподавателите – начин да се спести време в етапа на планиране на е-курс (Scutelnicu et al. 2019);

– за студентите – в онлайн обучението студентът е нужно да усвои умения за работа с различни формати на интерфейс в отделните курсове от програмата, с което се добавя още едно ниво на когнитивно натоварване. Това натоварване може да бъде избегнато, ако компонентите на курса са унифицирани чрез темплейт на е-курс (Borgemenke et al. 2013).

3. Оценяване на електронните курсове за дистанционна форма във ВТУ

Работата на Комисията по оценяване на курсовете стартира от есента на 2020 г., а използването на шаблона – от началото на 2022/2023 академична година. В настоящата статия си поставяме за цел да докажем предположението, че въвеждането на шаблона ще доведе до по-високи оценки от проверките на Комисията. В следващите таблици са представени критериите за оценка (табл. 1), скалата за оценяване (табл. 2.1. и табл. 2.2.) и анализът на резултатите от проверките (табл. 3).

Данните от табл. 3 показват трайна тенденция към повишаване качеството на е-курсовете. След всяка проверка се прави анализ на резултатите, търсят се слабите места и се насочват усилията към тяхното отстраняване.

За настоящото изследване е важно да установим дали въвеждането на темплейта води до по-високи оценки. За целта ще направим сравнение между оценките на курсовете преди и след въвеждането на темплейта (табл. 4).

Данните от табл. 4 показват, че броят на точките по отделните групи критерии след въвеждане на шаблона за качествен курс са по-високи, а общият среден резултат е 15,09 точки, т.е. над 14 точки, което според таблица 2.2. означава, че курсовете, като цяло, имат оценка „удовлетворяват критериите“. В сравнение с общия среден резултат преди шаблона – 11,69 точки, което отговаря на обща оценка „частично удовлетворяват критериите“ (според табл. 2.2). Този резултат категорично доказва нашето предположение, а именно – въвеждането на шаблона води до по-високи оценки от проверките на Комисията.

Интересен е въпросът дали резултатите от проверките могат да ни ориентират за дефицити в знанията и уменията на преподавателите по отношение на дистанционното обучение. Ако приемем следното твърдение: ако над 50% от оценяваните курсове са получили максимален брой точки (2) на всеки критерий от дадена група критерии, то можем да кажем, че дадено знание или умение е овладяно. Табл. 5 ни дава обобщена информация за всички проведени до момента проверки.

За настоящото изследване обаче е важно да сравним резултатите преди и след въвеждането на шаблона, табл. 6 и фиг. 1.

От анализа на данните можем да направим следния извод: за проверките след въвеждане на шаблона – при трите групи критерии процентите на броя на курсовете, получили максимален брой точки, са по-големи от 50%, следователно, като цяло: умението за дизайн на учебни ресурси и учебни дейности (първа група критерии), умението за персонализиране на обучението (втора група критерии) и знанията и уменията за дизайн на дистанционното обучение (трета група критерии) са овладени от преобладаващата част от оценените преподаватели. На фиг. 1 нагледно се вижда разликата между дяловете на курсовете, получили максимална оценка, преди и след използване на шаблона. Кривата, показваща дела на курсовете с максимална оценка след въвеждането на шаблона, е в зоната на високите проценти (над 50%). Този резултат още веднъж показва, че въвеждането на шаблона води до по-високи оценки от проверките на Комисията.

4. Заключение

След обзор на научната литература e представен вътрешноуниверситетски механизъм за повишаване качеството на дистанционното обучение, а именно оценяване на електронните курсове за дистанционно обучение от експерти (по специално разработени правила). Предимство на представения модел е – води до действително повишаване качеството на е-курсове за дистанционно обучение. Недостатък е огромният обем работа по оценяване на курсовете. В статията е предложено научно обосновано решение за оптимизиране работата както на преподавателите, така и на оценителите. През 2022/2023 учебна година е използван шаблон на качествен е-курс за дистанционна форма на обучение с цел да се облекчи специфичното натоварване на преподавателите при планирането на курсовете и им помага да вземат педагогически разумни решения. Шаблонът унифицира курсовете, което улеснява работата по проверка на тяхното качество.

Анализът на резултатите от проверките категорично доказва нашето предположение, а именно – въвеждането на шаблона води до по-високи оценки от проверките на Комисията, т.е. до по-качествени е-курсове. Данните показват също, че умението за дизайн на учебни ресурси и учебни дейности (първа група критерии), умението за персонализиране на обучението (втора група критерии) и знанията и уменията за дизайн на дистанционното обучение (трета група критерии) са овладени от преобладаващата част от оценените преподаватели. Изследването доказа тезата.

NOTES

1. Regulations on the national requirements for the organization of distance teaching and learning at universities, take effect from September 1, 2021. [in Bulgarian].

2. Rules of the Commission for monitoring the quality of distance education https://akr.uni-vt.bg/getnbdoc.aspx?d=408&f=408.pdf [In Bulgarian].

3. Criteria for Evaluation of Distance Teaching and Learning, adopted by the Accreditation Council of the National Agency for Evaluation and Accreditation on March 9, 2017. [in Bulgarian].

REFERENSES

BACHMAN C.; STEWART C., 2011. Self-Determination Theory and Web-Enhanced Course Template Development. Тeaching of Psychology, vol. 38, no. 3, pp. 180 – 188, DOI: 10.1177/0098628311411798.

BATES, A.W., 2022. Teaching in a Digital Age: Third Edition – General. Guidelines for designing teaching and learning. Vancouver, B.C.: Tony Bates. Associates Ltd. [viewed 18 February 2023]. Available from https:// pressbooks.bccampus.ca/teachinginadigitalagev3m/.

BORGEMENKE A.J. ET AL, 2013. Universal course shell template design and implementation to enhance student outcomes in online coursework. Quarterly Review of Distance Education, vol. 14, no.1, pp. 17 – 23. ISSN 1528-3518.

DYKMAN, C. A., Davis, C. K., 2008. Online education forum: Part two— Teaching online versus teaching conventionally. Journal of Information Systems Education, vol. 19, no. 2, pp. 157 – 164. ISSN 1055-3096.

KONSTANTINIDIS, А., 2022. Analysis of design elements in universal course shell templates of high-ranking universities. Knowledge Management & E-Learning, vol. 14, no. 3, pp. 344 – 359. ISSN 2073-7904.

MARTIN, F., BOLLIGER, D. U., & FLOWERS, C., 2021. Design matters: Development and validation of the online course design elements (OCDE) instrument. The International Review of Research in Open and Distributed Learning, vol. 22, no. 2, pp. 46 – 71. https://doi.org/10.19173/ irrodl.v22i2.5187.

SAYKILI, A., 2018. Distance education: Definitions, generations, key concepts and future directions. International Journal of Contemporary Educational Research, vol. 5, no. 1, рр. 2–17. ISSN: EISSN-2148-3868

SCUTELNICU, G.; TEKULA, R.; GORDON, B. & KNEPPER, H. J., 2019. Consistency is key in online learning: Evaluating student and instructor perceptions of a collaborative online-course template. Teaching Public Administration, vol. 37, no. 3, pp. 274 – 292. DOI: 10.1177/0144739419852759.

SIMONSON, M.; SMALDINO, S. & ZVACEK, S., 2019. Teaching and Learning at a Distance – Foundations of Distance Education. Information Age Publishing; 7th edition. ISBN-10 164113626X.