Резюме. Материалът представя един вариант на методика за овладяване на правописа на членуваните съществителни имена от м. род. Акцентира се върху необходимите, но достъпни, морфологични и синтактични знания в началната образователна степен. Предлагат се лесни стъпки за овладяване на подлога в изречението като гаранция за вярно членуване.

Ключови думи: version of the methodology, membership nouns since genus, morphological and syntactic knowledge, easy steps to master of the subject

Водеща цел на обучението по роден език е овладяването на знания и умения за създаване на различни по своя характер писмени текстове. Тази цел се оказва трудно достижима без владеенето на предвидените в учебната програма правописни правила.

Едни от често повтарящите се грешки при писане са свързани с членуването на думите имена в езика ни.

Морфологическата категория определеност (членуване) е присъща единствено на съвременния български език, за разлика от останалите славянски езици. Развили са я абсолютно всички български диалекти по цялата българска езикова територия. Намира формален израз чрез прибавянето на т. нар. членна морфема в края на името, което при изговор почти не предизвиква проблеми. Затрудненията са при писане.

Това не толкова сложно за осъзнаване правописно правило напоследък отново предизвиква дебати относно съществуването си в писмената практика. Още в края на 80-те години на миналия век водещи езиковеди се изказват за освобождаването на правописа ни от „изкуственото правило, което напълно излишно усложнява правописа“, понеже между двата варианта на членната морфема (-ът, -ят / -а, -я ) няма абсолютно никакво различие в смисъла (Пашов, 1989).

Трудности при членуването възникват най-често при писането на съществителните имена от м. р. с нулево окончание, тоест тези, които в ед. ч. завършват на съгласна. Те се членуват с член -ът, (-ят), -а, (-я). Не са редки случаите на грешно членуване и при съществителните от ж. р. с нулево окончание (нощта, радостта).

Изборът на член при съществителните от м. р., завършващи на съгласен звук, зависи и от това, дали този съгласен звук е бил в миналото мек или не, защото в членуваната форма мекостта се пази (конят, пътя).

Членуването на имената от м. р. се урежда и от синтактичното правило за службата на думите имена като подлог или неподлог в изречението. Следователно, за да се членува вярно, са нужни морфологични и синтактични знания.

Тези знания не се придобиват изведнъж. Обучението по БЕЛ има спираловиден характер. Започва се най-вече с фонетиката (звуковия анализ в 1. клас). Следва придобиването на знания за строежа на думата, за изменяеми и неизменяеми думи, сродни думи и накрая на началната училищна степен се говори за синтактичната служба на думите от речта.

Пропуските в овладяването на знания за строежа на думите са причина да се греши и при:

– членуване на съществителни имена от ж. р., завършващи на -т, -ст, щ (пролетта, нежността, нощта);

– членуване с -я, -ят на съществителни имена от м. р. в ед. ч., които имат в състава си наставки -тел или ар;

– членуване на числителни бройни, когато в основната си форма завършват на -т (петте, осемдесетте) и т. н.

Каквито и да са причините за грешките или мненията за изкуствения характер на правилото, то съществува в правописа ни и ние сме длъжни да го спазваме. Следователно трябва да работим за неговото овладяване от учениците.

Възниква въпросът откъде да започнем, кога да започнем? Нали всеки учител в процеса на работата си открива „своята“ методика за преподаване на правопис...

Още в 1. клас, при изучаване на звук и буква й, а след това и в последния следбуквен езиков период, би могло да се покаже чрез примери, че думата той може да замести единствено и само думи като вълкът, ледът, ученикът, но не и думи като жената, стаята, вратата; детето, цветето, момчето и др., без да говорим за граматически род. И още: при изясняване на правописа на думи с й често използваме „вълшебните“ думи един и много, за да изясним правописа на формите за ед. и мн. число (герой – герои), но бихме могли да споменем, че за думата той „вълшебна“ дума не важи; той винаги се пише с й и не се изменя, както в завой – завои; тя самата е „вълшебна“, защото може да се употреби вместо други думи (тези думи във 2. клас ще наречем имена – съществителни и прилагателни); а в 4. клас, след изучаване на числителните имена като части на речта, ще обобщим, че личното местоимение той (учено в 3. клас) се употребява в речта вместо думи имена от м. р. И ако тази замяна е възможна, то името (съществително, прилагателно или числително) задължително е подлог в изречението (4. клас), защото само подлогът от м. р. може да се замени с личното местоимение той. Така думата лично местоимение за м. р. той се превръща постепенно в универсално помагало за откриване и правопис на подлога, за който се двоумим с пълен или кратък член да пишем.

Въпросът за вярното членуване опира всъщност до членуването на подлога от м. р., както и на другите думи имена от м. р., които не са подлог в изречението – материал за 4. клас. Това се оказва най-важната стъпка за изясняване на правилото: да научим децата да откриват подлога (4. клас).

Оказва се, че това не е никак лесно, защото не са малко езиковите явления, които трябва да се осъзнаят (за думите, изразители на подлога, се учи в различни класове: съществителните и прилагателните имена се изучават във 2., 3. и 4. клас; за числителните имена се говори в 4. клас, а за притежателните местоимения и причастията, които могат да са определения на подлога или на друга част на изречението – в следващата училищна степен).

Какво можем да направим до края на 4. клас? Да систематизираме информацията за подлога!

Практическото правило за замяна на подлога с лично местоимение трябва да се превърне в универсално за четвъртокласника. То не бива да е само правило за откриване на подлога, изразен със съществително име, а трябва да се превърне в правило за откриване на подлога изобщо.

На по-късен етап, когато ще се изяснява и членуването на прилагателните и числителните имена според синтактичната им служба, учениците лесно
биха открили подлога в изречения като: „Приходата (той, същ. собств. име) скочи и двамата (те, числит. име) отидоха да видят Чернишка.“; „Мъжкият (той, прилаг. име) се обърна към кучето.“.

В началното училище не се изучават предлозите като част на речта, но при писане на диктовки се прави анализ на грешки при „малките“ думи из, под, пред, над и т. н.

(Изучаването на второстепенните части на изречението предстои в 5. клас, затова в работата дотук се използват понятията „дума подлог“, „главна част“ и „думи имена, които не са подлог“.)

Кога членуваме съществителните имена от м. р. с - ят , -я? (4. клас)

Учениците невинаги разграничават употребата на вариантите на определителния член за м. р. -ът, -ъ от -ят, -я. Не осъзнават разликата в морфемния състав на думи с еднакъв завършек -ар, -тел (лозар – пазар; двигател – петел, котел). В едни случаи завършекът е наставка, в други – друга морфемна част. Думите, в които тези частици не са наставка, са заемки от други езици.

Тук на помощ идват знанията за сродни думи. Примери за такива думи даваме още в 1. клас, в периода след изучаване на буквите, без да боравим с термините сродни думи или корен: лед, леден, ледовит; лъв, лъвица, лъвче. Чрез тези примери изясняваме коя е подходящата дума за проверка на правописа на звучните съгласни в краесловие. В 4. клас чрез сродните думи вече ще се установи наставки ли са -ар и -тел в думите, или са част от корена на думата. В сродните думи коренът е един и същ. Примери:

(Видно е, че -ар, -тел са част от корена на думите, следователно не са наставка и не се изисква членуване с -я,-ят.)

Като наблюдават членуването на съществителните имена от м. р. в ед. ч., завършващи на й, учениците достигат до извода, че при членуване на тези думи й се изпуска и на негово място се прибавя определителен член -ят или -я в зависимост от службата на думата в изречението: „Гончетата останаха назад и лаят (той) им се чуваше слабо“, „ От лая (от него) на гончето язовецът се размърда“.

Работата за овладяване на правописа на членуваните съществителни имена от м. р. продължава и в 5. клас, когато се изучава по-подробно синтактичната служба на думите в изречението (второстепенните части). Убедена съм, че ако научим четвъртокласниците да членуват вярно подлога, изразен с дума (съществително, прилагателно или числително име) от м. р., то ние сме им дали необходимото знание за тази правописна особеност, която произтича от синтактичната служба и строежа на думите. И още, че не сме пренебрегнали практическата насоченост на обучението по роден език в началната училищна степен.

ЛИТЕРАТУРА

Пашов, П. (1989). Практическа българска граматика. София.