Резюме. Статията представя основните характеристики, предимствата и недостатъците на дуалната система на обучение в Германия. Разгледани са първите стъпки в нейното частично прилагане в България на базата на опита от сътрудничеството между три професионални гимназии и три предприятия (двe от които германски, работещи в нашата страна). Посочени са съществуващите препятствия от юридически, финансов и друг характер.

Ключови думи: dual training system, advantages, disadvantages, partial implementation in Bulgaria, legal, financial obstacles

„Професията е гръбнакът на живота.“
Фридрих Вилхелм Ницше
(Nietzsche F.W., 2013)

1. Встъпителни бележки

Големите структурни промени в икономиката на страната ни, настъпили след 1989 г., предизвикаха промени в професионалната структура на специалистите, необходими за функционирането на националното стопанство в новите условия. Част от професиите изгубиха някогашното си значение, други изчезнаха заедно с преустановените производства, трети станаха особено актуални. С времето се появи и дефицит на специалисти с определени професии. Получи се парадоксална ситуация – от една страна, висока норма на безработица, особено сред младежите, от друга – недостиг на квалифицирани специалисти в определени браншове и предприятия. Това се отнася с особена сила за кадрите със средно специално образование. На този етап съществува дефицит на специалисти в следните професионални направления: металооб-работване, управление на машини и съоръжения, електротехника и др. (Шефер, 2013) 1)

Целта на настоящата разработка е да бъдат представени особеностите на дуалното обучение във ФРГ и възможностите за прилагането му в нашата страна. Защо е избран именно опитът на ФРГ в тази област? Първо, защото ФРГ е вторият по значимост външноикономически партньор на България (след Русия), който чрез производственото, технологичното, търговското и пр. сътрудничество е важен фактор за иновативното развитие в много браншове в нашата страна. Второ, защото нивото на младежката безработица във ФРГ е едно от най-ниските в ЕС и това се свързва с предимствата на дуалното обучение. И трето, защото в няколко германски предприятия на територията на нашата страна вече се експериментира вариант на дуалното обучение, което означава, че има пряко пренасяне на германския опит.

По данни на Евростат безработицата в ЕС през март 2014 г. е 10,5%. Това е понижение с 0,4% спрямо същия месец на предходната година. В абсолютни цифри броят на безработните е 25,699 милиона души, което е с един милион по-малко спрямо същия сравнителен период.

Най-високи нива на безработица в ЕС има в Гърция (26,7%) и Испания (25,3%), а най-ниски – в Австрия (4,9%), ФРГ (5,1%) и Люксембург (6,1%). В България безработицата е 13,2 % (443 000 души).

Що се отнася до младежката безработица, през март 2014 г. без работа в ЕС са били 5,34 милиона младежи (на възраст под 25 години) (ниво на младежка безработица 22,8%), което е с 322 хиляди по-малко спрямо март 2013 г., когато нивото на младежка безработица е било 23,5%.

През 2013 г. нивото на младежката безработица в ЕС е 23,4%, в Дания – 13%, във ФРГ – 7,9%, в Холандия – 11%, в Австрия – 9,2%. В България младежката безработица е 28,3% (вж. фиг. 1).

Редица анализатори смятат, че главната заслуга за ниските нива на младежка безработица принадлежи на дуалната система на обучение, която гарантира високо качество на квалификациите и съответствие с нуждите на пазара.

Освен във ФРГ дуалната образователна система функционира успешно в Австрия, Швейцария, Дания, Холандия и Южен Тирол (Италия). Прилагането на добри практики, свързани с дуалната система, би могло да допринесе за структурни промени на пазара на труда и да повиши нивото на младежка заетост.

2. Същност и основни характеристики на дуалната система на обучение на примера на ФРГ3)

Под „дуална система на обучение“ се разбира обучение за определена професия, което се осъществява едновременно на две места – в професионално училище и в предприятие, като местоположението на първото е в пряка зависимост от седалището на второто.

Обучението се осъществява въз основа на сключен Договор за професионално обучение (Berufsausbildungsvertrag). 4)

Обучението в училището обхваща два тематични комплекса: първо, специализиран, който включва теоретични предмети по специалността, и второ, общ, който включва немски език, чужди езици, религия и спорт.

Занятията се провеждат на части или блоково в размер на 8 – 12 часа седмично. В края на годината, при успешно положени изпити, учениците получават свидетелство, което се заверява и от предприятието.

Обучението в предприятието има за цел трансформиране на получените в училището теоретични знания в практически умения в реална производствена среда. Учениците се обучават 1 – 2 дни в професионалното училище, а останалите 3 – 4 дни от седмицата – в предприятието. 5)

В средата на срока на обучение се полага т. нар „междинен изпит“ (Zwischenprüfung), а в края – „заключителен изпит“ (Abschlussprüfung). Първият има за цел да покаже резултатите от първата фаза на обучението, а вторият – придобитите професионални компетентности за целия срок на обучение. Изпитите се провеждат от компетентни комисии, излъчени от търговските и промишлено-търговските камари. Заявката за явяване на изпит се подава от предприятието. Писмените изпити са унифицирани.

Законът за професионалното обучение (Berufsbildungsgesetz – BBiG) предписва единна регулация за практическото обучение в предприятията в цялата страна. За определени професии (напр. свързани с медицински услуги, гледане на болни, родилна помощ и др.) има специални закони. Министърът на образованието отговаря за професионалните училища. Федералното правителство въвежда единни правила за обучение, докато отделните федерални провинции съставят специфични планове, респ. насоки за обучение в местните професионални училища. Общият форум на министрите от отделните провинции (Kultusministerkonferenz der Länder (KMK) координира отделните планове за обучение и разработва рамкови планове за обучение.

Обучението в предприятията се регулира от компетентните органи, т. е. търговско-промишлени камари, занаятчийски камари, селскостопански камари, камари на лекарите, ако няма специални предписания по този въпрос за съответната професия. Тези органи съставят Регистри с признатите професии6) (и сключените договори за професионално обучение (Verzeichnis der Berufsausbildungsverhältnisse (Lehrlingsrolle)), съставят комисиите за изпитите, издават наредби за провеждане на междинните и заключителните изпити, осигуряват консултанти по обучение за предприятията и извършват съответния контрол.

Финансирането на дуалното обучение е смесено – публично (училището) и частно (предприятието). Средствата за заплати за учителите в професионалното училище се поемат от федералните провинции. Общината, на чиято територията се намира училището, поема разходите за административния персонал. Частните професионални училища получават финансови помощи за покриване на разходи за обучаващ персонал и консумативи съгласно регламенти на федералните провинции. 7)

Изброените характеристики на дуалната система за обучение са систематизирани на фиг. 2.

Предлагането на места за професионално обучение е твърде различно в различните региони и браншове. Това предизвиква, от една страна, незаети места, а от друга – вместо в предприятията твърде много младежи се обучават в училищни и други курсове извън предприятията. Във все по-голям проблем се превръща и недостатъчната професионална зрялост на младежите. Голяма част дори от завършилите общообразователно училище не могат да отговорят на високите изисквания, залегнали в законовите наредби за дуално обучение по професии с 3 или 3,5-годишен курс на обучение. Показателно в това отношение е и несъответствието между „пригодност за търговска професия“ и „професионално желание за работа в офис“ (Jungkunz B., 2008). Всяка година през септември Федералната служба по труда обявява т. нар. „дупка в местата за обучение“ – т. е. разликата между броя на кандидатите, които не са обезпечени с място за обучение, и броя на незаетите места за професионално обучение в предприятията. През учебната 2008/9 година броят на първите е 9603 души и е далеч по-нисък от броя на незаетите места за обучение, който възлиза на 17 225 (Ebner Chr., 2009, S. 2).

Предимствата и недостатъците на дуалното обучение, от гледна точка на участниците в него, са систематизирани в таблица 1.

Германската дуална система, съпоставена с използваните варианти в другите страни, обхваща най-много законово признати професии – 350, срещу 260 в Австрия, 250 в Швейцария и 120 в Дания. Относителният дял на професионалното училищно образование в тези държави се движи в границите от 20% до 50% и има висока степен на стандартизация на обучението. Единствено в Дания съществува национален фонд за финансиране на дуалното обучение, в останалите страни разходите се поемат от съответните провинции (общини) и частния бизнес (Табл. 2.)

За разлика от Швейцария, във ФРГ и Австрия синдикатите са страна в дуалната система на обучение. Те контролират безопасността на труда на обучаващите се младежи в предприятията, както и спазването на техните права.

3. Възможни пътища за усъвършенстване на дуалната образователна система10)

През изминалите десетилетия във ФРГ многократно са правени опити да бъдат преодолени недостатъците на дуалната система. Обект на дискусия са преди всичко „Обучение по поръчка“ и „Държавни курсове за обучение“. В първия случай големи концерни предоставят своите работилници за обучение и осъществяват обучение в размер над своите собствени потребности. Тук обаче няма гаранции за постоянен трудов договор. Поради това въпросният вариант отстранява само част от недостатъците на дуалното обучение.

При „Държавните курсове за обучение“ (които са присъщи на т. нар. „професии асистент“) 11) младежите се обучават в професионален колеж12) и паралелно се квалифицират по дуалната система в училища с практическо обучение. Наред с теоретичната подготовка се провежда и практика в предприятие, която обаче често е твърде кратка. Това създава затруднения на абсолвентите да започнат професионалната си реализация.

От 2006 г. по инициатива на Федералното министерство на образованието и изследванията се води дискусия относно използването на модули в дуалното обучение. По аналогия с обучението във висшите училища обучението се разделя на стандартизирани учебни модули, които могат да се комбинират в рамките на една професионална група и да позволят придобиването на допълнителни квалификации, удостоверявани чрез съответни дипломни свидетелства. До края на 2007 г. Федералният институт по професионално образование е разработил модули за обучение по 14 професии. Поддръжниците смятат, че се постига по-висока гъвкавост и пропускателни възможности на тази преходна система, критиците Ӝ се опасяват от снижаване на качеството на обучението.

„Триалната ситема“ като път за усъвършенстване на дуалната система на обучение

Един съвсем нов път за обучение предлага триалната система. Тя се основава на идеята за надфирмена мрежа за обучение, което е особено подходящо за професиите в металообработването (промишлен механик, инструментален механик, мехатроник и др.). Според тази концепция може да се постигнат по-високо качество и по-ниски разходи, отколкото при използването само на наличните ресурси в предприятието, тъй като определени модули в обучението се провеждат в надфирмен тренировъчен център. Този център се финансира от бюджета или чрез допълнително облагане на предприятията, участващи в обучението. Първите резултати от практиката показват, че предприятията оценяват триалната система като относително скъпа, но и стояща много по-близо до техните потребности. Мрежовата конструкция позволява на предприятията да използват или сами да предлагат услуги, свързани с обучението, които надхвърлят собствените им рамки. За тази цел в мрежата са централизирани следните задачи:

– маркетингът, необходим за съответните професии;

– спецификация на професиите;

– подбор на обучаемите;

– управление на пресечните точки между съответните камари, професионалното училище и Агенцията по труда;

– развитие на личността;

– управление на обучението в предприятието (контролинг, персонал, маркетинг).

С помощта на триалната система се постига по-качествено обучение на повече хора при едновременно облекчаване на предприятията от гледна точка на административен персонал и обучители. Това важи в особена степен за предприятия, които до този момент не са провеждали обучение, изискващо много наставници, или пък такива, които не са разполагали с необходимото оборудване, както и предприятия, на които обучението е излизало твърде скъпо. Със своя трети компонент триалната система предлага комплексно приспособяване към пазара – нещо, което много често липсва на дуалната система и което не е постигнато въпреки многобройните опити за реформирането Ӝ.

4. Изпробване на вариант на дуалната система за професионално обучение в България в рамките на три професионални гимназии и три партньорски предприятия13)

През учебната 2009 – 2010 г. е реализиран съвместен проект между Министерството на образованието младежта и науката (МОМН), Германското дружество за техническо сътрудничество (ГТЦ) и Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), който е насочен към подобряване на качеството на практическото обучение в България. Като изхожда от слабостите на професионалното образование14) , които влизат в противоречие с изискванията от страна на бизнеса за квалификацията на работната сила, целта на проекта е да бъде създаден и въведен модел-образец на професионалното образование за три професии. Задачата е да подпомогне партньорите при съвместното разработване, изпробване и съгласуване на документи, които могат да бъдат използвани при реформирането на бъл-гарската образователна система. Основната целева група на проекта са ученици от XI клас от три професионални гимназии (Табл. 3.) Непосредствени участници са и учителите и методистите в тези училища, експертите от МОМН и регионалните инспекторати. Разчита се и на съдействието на родителите.

В хода на разработката на проекта са постигнати следните резултати:

– Учебно пътуване до ФРГ с цел запознаване с основните характеристики на германската дуална система за професионално образование. 15)

– За всяка от специалностите от съответните професии е разработен учебен план на модулен принцип със съпътстваща учебна програма.

– Разработен е „Модел за повишаване на качеството на практическото обучение“.

– Моделът е изпробван в трите предприятия.

– Разработено е „Ръководство за практическо обучение“.

– Направени са „Предложения за изменение на нормативната уредба в областта на професионалното образование и обучение“.

При разработването на проекта е взет под внимание положителният опит на германската дуална система за професионално обучение. Подходящи елементи от тази система са адаптирани в предложението на проекта за провеждане на производствената практика на учениците от XI клас на професионалните гимназии – партньори по проекта, както и във вариант № 1 на модела за повишаване на качеството на практическото обучение.

Моделът за повишаване на качеството на практическото обучение представя различни варианти за повишаване на качеството на практическото обучение в две основни насоки:

1. Вариант № 1 се разглежда като паралелно функциониращо допълнение (разширение) на традиционната за България училищна система за придобиване на средно образование в съчетание с изучаване на избрана професия. Този вариант предлага предпоставки за изучаване на професия, без това да е съчетано със завършване на средно образование, и е подходящ за отпаднали и застрашени от отпадане ученици. Прилагането на този вариант предполага отворена образователна системата, която да дава допълнителни възможности за онези ученици, които след придобиване на степен на професионална квалификация решат да завършат и степен на образование, т. е. да има заложени пътища за професионално и личностно развитие на различни нива. Разнообразие от такива възможности съдържа германската система, характерна с проходимост и гъвкавост.

2. Варианти от № 2 до № 10 представят възможности за подобряване на качеството на практическото обучение в рамките на сега съществуващата училищна система за професионално образование.

Прилагането на разработения модел в практиката би допринесло за намаляване на броя на отпадащите от училище младежи, повишаване на привлекателността на професионалното обучение и засилване на мотивацията сред младите хора за учене и работа.

Разликата между българския и германския модел е, че в германската дуална система предприятието назначава на работа младежите, докато се обучават, т. е. те са със статут и на работници, докато в българския вариант те са ученици, а предприятието сключва само договор за стипендия с тях. Във ФРГ водещо е предприятието, а в България водещо е училището. Затова въвеждането на дуалното обучение е свързано с промяна в съществуващите законови нормативи в нашата страна (Каре 1).

Друга съществена препоръка е да бъде преодоляна слабата връзка на професионалното образование с предприятията. Посочени са възможностите за активно и трайно привличане на бизнеса в професионалното обучение като начин за решаване на проблемите. Приобщаването на работодателите и техните браншови съюзи и камарите е необходимо на всички етапи при провеждане на учебния процес: при подготовката на учебния процес (определяне на актуално учебно съдържание, разработване на учебната документация, набавяне на необходимите материали, продукти, инструменти, машини, съоръжения и пр.); при подготовката на учителите и непрекъснатото повишаване на тяхната професионална и методическа квалификация, както и усъвършенстване на личностните им качества; при провеждане на учебния процес чрез предоставяне на база за практическо обучение и наставници; в края на обучението – при оценяване на постиженията на учениците и качеството на целия процес.

5. Заключителни думи

Реализирането на германската дуална система в пълния Ӝ вариант у нас към настоящия момент не е възможно. Освен изтъкнатите причини от юридически характер съществена пречка е и поемането на финансирането от страна на бизнеса. По обясними причини голяма част от МСП не са в състояние да поемат този ангажимент. Налице е обаче готовност на някои браншове да формират своего рода национален фонд за квалификация, в който да внасят определени суми за провеждане на дуално обучение на своите бъдещи кадри. На първо място, това се отнася за IT сектора, който и в настоящия момент прилага едновременно обучение и в училище, и в предприятие на своите кад-ри. Такава нагласа се наблюдава и в металургията, машиностроенето и химическата промишленост. Ето защо пренасянето на германския дуален модел няма да се осъществи веднага в цялостния му вид. Ще се започне с постепенното въвеждане на отделни негови елементи, които ще бъдат адаптирани към реалните условия в нашата икономика и изискванията на бизнеса към образователната система.

БЕЛЕЖКИ

1. Анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара, проведена през 2011 г., сред нейните членове, установява недостиг на кадри със средно професионално образование в множество професии в различни сфери: Машиностроене, механика, електротехника и електроника: 32 професии, сред които механик, технически продавач, технически чертожник, настройчик на машини с цифрово-програмно управление, заварчик, електротехник, стругар, шлосер, мехатроник.

Търговия: 10 професии, сред които продавач-консултант общ профил и специализирани продавачи (например на медицинска техника и в инженеринга).

Икономика: 10 професии, сред които инспектор в застраховането, банков специалист „Продажба на фронт офис“, финансов консултант.

Други сфери: шивач, складов специалист, асистент проекти, екскурзовод, брокер на недвижими имоти и др.

2. Източник: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/employment_ unemployment_lfs/data/main_tables

3. „Das deutsche duale Berufsbildungssystem und die Rolle des BIBB“ (2010) Bundesinstitut für Berufsbilding.

4. В Австрия, Швейцария и Южен Тирол (Италия) този договор се нарича Договор за придобиване на професия (Lehrvertrag).

5. Възможно е и блоково обучение – по няколко седмици, респ. месеци, в училище и в предприятието. Тази форма на обучение се прилага по-рядко.

6. След приключване на изпълнение на договора за професионално обучение обучаемият е длъжен да направи заявка за вписване в Регистъра и прилага копие от договора. Тази регистрация е безплатна и вписването в Регистъра е предпоставка за полагане на заключителния изпит.

7. По правило в страните, в които съществува дуално обучение, разходите се поделят между държавата и частния бизнес. Във ФРГ заплатите на учителите се плащат от федералните провинции. Общината или областта, на чиято територия се намира училището, поема разходите за административния персонал. Предприятията финансират всичко, свързано с практиката – материали, заплати на обучителите в предприятието. В Швейцария фирмите плащат около 60% от разходите за професионалното обучение. Във ФРГ техният дял е по-висок – 84%. Предприятията плащат и заплатите на обучаващите се, които са равни на около 80% от доходите на квалифициран работник. Вж.: Стоянова Ст. „Немски модел в техникумите“

http://www.standartnews.com/balgariya-obrazovanie/nemski_model_v_ tehnikumite-212158.html

8. Източник: Das deutsche duale Berufsbildungssystem und die Rolle des BIBB. (2010) Bundesinstitut für Berufsbilding.

9. Източник: Ebner Christian „Neue Wege für die duale Berufsausbildung – ein Blick auf Österreich, die Schweiz und Dänemark”. WZBriefArbeit, 04. November 2009, S. 6.

10. http://de.wikipedia.org/wiki/Duale_Ausbildung

11. Професиите „асистент“ не са интегрирани в дуалната система на обучение в предприятията.

12. Oberstufenkolleg от 11. до 14. клас, респ. уч. година.

13. Проект „Подобряване на качеството на практическото обучение в България“ № 02.3503.6-020.00 (2009 – 2010 г.)

14. Недостатъците на професионалното образование в нашата страна са обобщени в следните насоки: силно застъпена теория при обучението в училище (нерядко неподходяща и неактуална); недостатъчна практическа подготовка за извършване на специализирани операции и дейности, свързани с професията, поради ниско качество на практическото обучение, кратки и несериозно провеждани практики/стажове; недостатъчни или липса на умения за анализ, справяне с особени ситуации, решаване на проблеми, самостоятелност в мислене и действие, вземане на решение и носене на отговорност; недостатъчни социални умения: комуникативност, работа в екип, справяне с конфликти. Вж. „Предложение за допълнение към настоящата образователна система в България“. Германо-българска индустриално-търговска камара (ГБИТК), София окт. 2013 г.

15. „Duale Ausbildung sichtbar gemacht” (2007). Bundesministerium für Bildung und Forschung. Stand 2007

16. Специалистите изтъкват съществуваща несъпоставимост между настоящите уредби в трудовото право (Кодекс на труда, Държавен вестник, № 26 от 1.04.1986 г., последно променен с № 15 от 15.02.2013 г.) и Закона за професионалното образование и обучение (ДВ № 68 от 30.07.1999 г., по-следна промяна с № 97 от 10.12.2010 г.).

Според Закона за професионалното образование и обучение професионалното обучение най-често трябва да бъде провеждано в държавни училища или специални центрове за професионално обучение. Възможността ученикът да бъде обучаван от работодател (в предприятие) е спомената в член 9, ал. 2 от Закона за професионалното обучение и образование, но законът не предвижда други уредби относно провеждането на подобно обучение. Законът за професионалното образование и обучение описва подробно и определя теоретичната част на обучението.

Единствената правна възможност да се регламентира практическото обучение в предприятие се базира върху договор за трудови отношения, т. нар. договор за обучение според Кодекса на труда. Но уредбите към тази договорна форма са остарели, тъй като договорът за обучение във формата, която е описана в член 230 – 233 от Кодекса на труда, не може да се съпоставя с целите на едно дуално професионално обучение като това във ФРГ. Вж.: „Предложение за допълнение към настоящата образователна система в България“ (2013).

ЛИТЕРАТУРА

Стоянова, Ст. „Немски модел в техникумите“ http://www.standartnews. com/balgariya-obrazovanie/nemski_model_v_tehnikumite-212158.html

Шефер, Андреас. (2013). Дуално професионално обучение. Практика и теория в едно. Германо-българска индустриално-търговска камара. София.

Ebner, Christian. (2009). Neue Wege für die duale Berufsausbildung – ein Blick auf Österreich, die Schweiz und Dänemark. WZBriefArbeit, 04. November.

Das deutsche duale Berufsbildungssystem und die Rolle des BIBB (17.5.2010). Bundesinstitut für Berufsbilding.

Duale Ausbildung sichtbar gemacht. (2007). Bundesministerium für Bildung und Forschung.

Jungkunz Bettina (2008) „Das Duale System der Berufsausbildung – So schlecht wie sein Ruf?“, Berlin.

Nietzsche Friedrich Wilhelm. (2013). Menschliches, Allzumenschliches: inklusive Menschliches, Allzumenschliches II (aus dem Nachlass) Verlag: BookRix GmbH & Co. KG.