Резюме. Статията разглежда характеристиките на нет поколението и необходимостта от адаптиране на стратегиите за преподаване, за да са в синхрон с изискванията на новите учащи за дигитална грамотност, интерактивност и учене чрез опит. Днешните студенти имат свой стил на учене, специфични очаквания и потребности, различни от предишните поколения. Университетските преподаватели се сблъскват с предизвикателството да адаптират учебните програми и планове и методите на преподаване, за да се приспособят към новата генерация учащи.

Ключови думи: Net Generation, Millennials, Homo Zappience, N-gen, D-gen, digital immigrants, interactive media, social networks, linked education, network teacher

Социалните общности в Интернет предефинират информационните технологии, медиите и комуникациите като цяло. В последните години наблюдаваме процес на създаване на невероятен обем от уебсъдържание под формата на блогове, уикиместа и други социални пространства. Новите комуникационни модели възникват в отговор на нарастващите нужди от информационен обмен, за да свързват, обединяват и организират хората в общности с цел извличане на познание.

Интернет поколението мисли, общува и учи по различен начин. То се отличава с това, че е израснало с дигиталните и кибертехнологиите, като за разлика от предишните генерации не е трябвало да се приспособява към съвременната високотехнологична среда, а е част от нея. Докато достигне пълнолетие, индивидът от Y и Z-поколението (роденият след 1980-а и 1990-а година) е отделил:

– 200 000 часа за електронна поща;

– 20 000 часа за телевизия;

– 10 000 часа за видеоигри;

– 10 000 часа за мобилни разговори;

– под 5000 часа за четене1) .

Специфичният стил на учене на Интернет поколението може да се обясни с изградените навици за активно търсене и извличане на информация, които са в силен контраст с пасивното є получаване, и то предимно от авторитетни източници2) . Новите студенти са свикнали на незабавен достъп до информация и очакват точно толкова незабавни отговори и от преподавателите си, което ги прави нетърпеливи по отношение на крайния резултат от ученето. Едновременното вършене на няколко дейности е отличителна черта на стила за информиране на нет поколението – следене на различни медии, слушане на музика, участие в игри и разговори по телефон са само част от активностите, с които младите хора могат да се занимават по едно и също време. Хипертекстовото, мултимедийно и интерактивно взаимодействие с източниците на информация са изградили у тях друг ментален модел. Привикването към множество стимули, коитопривличат вниманието, прави традиционно провежданите линейни лекции скучни за тях. Ежесекундното разпределяне на вниманието между няколко обекта обаче е за сметка на съкратеното време на концентрация на вниманието. Също така уменията на младите хора да боравят с Интернет и всякакви комуникационни средства (в т. ч. мобилни) не означава наличие на добра информационна грамотност – това е една от задачите на университетското образование, наред с уменията за придобиване на знания и за критично мислене.

Днешните студенти не са тези отпреди двадесет години, дори не са същите и като тези отпреди десет. Съвременната образователна система не е адаптирана към техните особености и възможности за учене. След редица научни експерименти невробиолозите и социалните психолози са склонни да приемат, че съществуват физически различия в мозъка на поколенията, които израстват в дигитализирана среда. Твърденията им са основани на свойството на мозъка да се променя, реорганизира и адаптира към нови условия на живот, познато като невропластичност3) . Според д-р Брус Пери (Dr. Bruce D. Perry, Baylor College of Medicine) „различните видове опитности у нет поколението водят до различен вид мисловни структури“4) . Като цяло, нет поколението (N-gen) или дигиталното поколение (D-gen), обобщени изрази на Y- и Z-поколенията, родени през 1980-те и 1990-те години, са с различни мисловни модели, обусловени от заобикалящата ги от самото им раждане цифрова технологична среда.

От едната страна на образователния процес Пренски поставя „дигиталните жители“ в ролята им на учащи, а от другата – техните преподаватели, които са се адаптирали към съществуващите днес технологии в съзнателната си възраст, наричайки ги „дигитални имигранти“. Тази постановка вероятно е основана на теориите за първичната и вторичната социализация, според които усвояването на знания и умения при социализирането към определена среда (каквото е ученето на езици, напр.) се случва в различни части на мозъка в ранна и зряла възраст. Процесът на социализиране към дигиталната среда със сигурност не прави изключение. Колкото и адаптирани да са дигиталните емигранти към заобикалящата ни реалност, винаги могат да се познаят по „акцента“, ако приложим аналогията с чуждите езици. Или както се шегува Пренски, те винаги ще предпочитат да разпечатят имейла или документа на хартия, за да го прочетат или редактират, или ще потърсят потвърждение в телефонен разговор, че електронното им съобщение е получено.

Изводът от тези констатации е, че в момента образованието се намира на етап, в който учащи и преподаватели говорят на два различни езика – езика на дигиталната и езика на преддигиталната ера.

Новите учащи очакват да получат желаната информация веднага. Те предпочитат изображения пред текст, игри (едютейнмънт) вместо „сухо“ преподаване, едновременно, а не последователно изпълняване на различни задания, директен и непоследователен достъп до информация (на принципа на хипертекста), съвместна (не самостоятелна) работа в мрежа от хора, чести стимули и признание за добре свършени задачи. Те учат, докато слушат музика на mp3-плейърите си, теглят видео от компютъра, гледат телевизия или чатят чрез смартфоните си в социалните мрежи, намирайки се в постоянна връзка помежду си. Традиционният подход на бавно и сериозно преподаване, извършвано стъпка по стъпка, логически последователно, задача след задача, не може да задържи концентрацията им, не ги забавлява, отегчава ги и ги изморява.

Съвременните студенти са дигитални жители със специфичен стил на учене, които:

– учат визуално и кинестетично (учене на практика), ангажирано и чрез личен опит;

– имат изискване за незабавност;

– извършват множество дейности едновременно;

– притежават кратковременна концентрация;

– имат „хипертекстов“ начин на мислене;

– изразяват себе си чрез технологиите;

– непрекъснато анализират информацията;

– произвеждат съдържание;

– учат в група и по двойки, в реално време чрез размяна на кратки съобщения.

Тези особености на изградените модели на рефлексия и отношение към информацията у Интернет поколението определя и подхода им към методите на обучение в учебните зали. Студентите в дигиталната ера се нуждаят и изискват адекватни методи на обучение, които да включват интерактивни медии, презентации, работа в групи, уеббазирано обучение и др. Очевидно е, че висшето образование и в частност процесът учене/обучение трябва да се съобразява с новите обстоятелства, за да може да отговаря на очакванията на екранното поколение. Съдържанието на лекциите вече не е достатъчно – презентирането им е от все по-голямо значение. Което означава комбиниране на традиционните лекции с методи за активно взаимодействие както със студентите, така и помежду им, даване на по-голяма автономност при самостоятелната подготовка, прилагане на индивидуален подход, залагане на екипната работа и провеждане на дискусионнобазирани лекции.

Накратко, образователните технологии са изправени пред предизвикателство от промяната в средата и респективно – нагласата на учащите:

– хората очакват да могат да учат и работят, когато и където пожелаят;

– навлизането на облачните (клауд) технологии стимулира потребителите да искат информацията да е достъпна от всяко устройство;

– светът става нарастващо колаборативен;

– тъй като информацията е навсякъде, качеството на научното ръководство е определящо.

Предизвикателства пред висшето образование и това, което факултетите трябва да правят:

– да преподават интерактивно и на практика;

– да използват повече образователния подход за съвместно (по двойки) учене;

– да заместват центрираното към преподавателя с обучение, ориентирано към студентите;

– да включват в учебните планове проблеми от реалния живот;

– да търсят нови форми на публикуване и научни изследвания;

– дигиталната медийна грамотност да стане норма за преподавателите;

– да експериментират с иновативните технологични приложения;

– да акцентират върху информационната грамотност;

– да въвеждат нови образователни хибридни модели на лице-в-лице и онлайн комуникация;

– да окуражават рефлексията;

– да използват всички възможности за неформално учене;

– да насърчават извършването на учебните дейности от студентите съвместно, в сътрудничество, подкрепящо и активно.

Социално взаимодействие и учене

Интернет вече сериозно присъства в социалния живот на младежите. Няма съществена граница в използването му за забавление, обучение и работа – това са преплетени и все по-неотделими онлайн дейности. През последните години те намериха своето общо пространство в социалните мрежи, които направиха бум чрез уеб 2.0 технологиите.

Хронология на създаването на социалните мрежи:

1995 – Classmates.com

1997 – Six Degrees.com

1999 – LiveJournal

2000 – mixi.com (Japan)

2001 – Meetup.com

2002 – Friendster, Fotolog, Plaxo, MyLife

2003 – Skyblog, MySpace, Hi5, LinkedIn, Netlog, MyHeritage

2004 – Flickr, Piczo, Mixi, Facebook, Dogster, aSmallWorld, Vimeo

2005 – YouTube, Xanga, Cyworld (China), BlackPlanet, AsianAvenue, Gather.com

2006 – Twitter, Vkontakte (Russia), Odnoklassniki (Russia), QQ

2007 – Tumblr, Raverly

2008 – Kaixin001 (China), Yammer, Plurk

2009 – Foursqare, Gowalla

2010 – Google Buzz

Данни от royal.pingdom.com

Българските Интернет потребители като цяло са 4 млн., т. е. половината от населението на страната, а 25% имат профили във Facebook и прекарват средно по 6 часа месечно в социалната мрежа.

В световен мащаб Facebook има много висок брой разглеждани страници месечно – 630 млрд., като 550 млн. от тях са уникални посещения, т. е. 14 млн. за минута, или 80 млрд. годишно. Сървърите на Facebook са над 30 000 и продължават да нарастват, потребителите на мрежата са 500 млн. Фейсбукърите качват месечно 2.5 млрд. снимки (или 30 млрд. за година) и генерират по 700 000 млн. клипа на ден. Всъщност Facebook може да се разглежда като третата по големина „държава“ в света с над 600 млн. потребители.

Потребителите на втората по популярност социална мрежа Twitter изпращат по 27.3 млн. съобщения на денонощие (септ. 2010); във Flickr месечно се качват 4 млрд. снимки, а в YouTube на ден се гледат 1 млрд. видеоклипа.

Уеб 2.0 съществено промени взаимодействието на индивидите с информацията и индивидуалните им възможности за неформално обучение. Появата на специализирани софтуерни средства за интерперсонално сътрудничество повлия върху процеса на учене/преподаване и резултатите от него. Комбинацията от технологии за социални мрежи и средства за учене в онлайн платформи за обучение стана предпоставка за създаване на нови образователни приложения. Уеб 2.0 формира нови подходи към ученето, преподаването и взаимодействието между учащи и преподаватели на базата на сътрудничество и участие, като стимулира естественото желание както да се сподели наученото, така и да се получи знание от останалите.

Сайтовете за социално общуване постепенно започнаха да играят роля и на образователни мрежи и да се използват за образователни цели. С тяхна помощ преподавателите създават среда за тематично индивидуално учене с помощта на взаимосвързани технологии като блогове, уикиместа, файлови архиви, социален букмарк, RSS агрегатори и други инструменти за уеб 2.0. Въпреки че включването на масовите социални мрежи в образованието крие рисковете на явно и скрито рекламиране, на създаване на лични отношения, отнемащи време, ментални и емоционални ресурси, които са предназначени за обучение, както и невъзможността да се контролира напълно този процес от преподавателя, те все пак имат своето място в образователния процес.

Терминът образователни мрежи е предложен от Вики Дейвис по време на дебат на The Economist за социалните мрежи през януари 2008 г. 5) . Това е социална мрежа, създадена за целите на обучението. Участниците дискутират хипотезата, че технологиите на социалните мрежи ще доведат до големи по-зитивни промени в образователните методи във и извън учебните зали.

За работна дефиниция на образователните мрежи се приема „мрежи, ориентирани към образованието, с потенциално заложени функции за обмен на файлове, общуване (чрез синхронен чат и асинхронни форуми), информационномрежови технологии за социален букмарк (del.icio.us) и социалномрежови технологии (създаване на профили и връзки)“. С други думи, това е „колективна сила на общността за информиране, различно от едностранното – идва от множество хора и източници, не само от един“6) .

Дебатите са по отношение на няколко въпроса. Един от тях е дали социалните мрежи биха били полезни в рамките на формалното образование, или ще разсейват учащите по време на обучението. Също така дали концепцията за онлайн общуване, която несъмнено притежава голям потенциал, е оправдана и допустима в случаите насътрудничество от рода „студент – студент“ и „студент – преподавател“. Друг спорен момент е директното интегриране на социалните мрежи в обучението, т. е. желателно ли е личното място за неформално общуване на младите хора (със семейството и приятелите), да е едно и също с това, предназначено за професионални контакти и обучение, или трябва да се използват различни платформи за съответните цели7) .

Дейвид Уоруик8) разграничава учениците и студентите от учащите по това, че първите се състезават помежду си, водени са предимно от задълженията си към преподавателите и учебния процес, и са зависими от оценките, които показват какво са научили, докато вторите си сътрудничат, мотивацията им основно е проява на интерес в дадена научнасфера, имат разбирането за стойността на усилията си, особено ако те са ценни за другите, смисълът на наученото е да се споделя, а оценката измерва не знание, а това, какво може да се направи с него.

Изследователката на социалните мрежи Дана Бойд е на мнение, че образователните мрежи за учащи трябва да се отделени от техните вече установени лични социални мрежи9) . Не е необходимо учащите да навлизат в личния живот на преподавателите си, както и обратното.

Какви видове уеб 2.0 приложения могат да се използват за целите на образованието?

Уеб 2.0 Средства в образованието

Социални медии. Това са Интернет сайтове, които се попълват със съдържание (новини и информация) от самите потребители (за разлика от традиционните медии), за което могат да гласуват или да коментират. „Социалните медии се основават на колективната мъдрост и на политиката на участниците. Потребителите и общността определят историята, дефинирането, точността, популярността и тенденциите на данните и/или информацията.“10) . В този смисъл блоговете също са социални медии. Световни примери за социални медии са енциклопедията Wikipedia, енциклопедията на Google Knol (http://knol.google. com/k), Digg (http://wwwdigg.com/), Mixx (http://www.mixx.com/), Stumble Upon (http://www.stumbleupon.com/), микроблогинг платформата Twitter (http://twitter. com/) и др. Почти всички тези мрежи са достъпни за употреба и от българи, някои се ползват особено активно. В България социални медии са Svejo.net, Dao. bg, Ping.bg, както и микроблоговете Edno23.com, Clix.bg и др.

Социални мрежи. За разлика от социалните медии, чиято цел е разпространяване на информация, целта на социалните мрежи е опознаване, поддържане на комуникация и контакти, работа по каузи, взаимопомощ и пр. „Социалните мрежи се състоят от сайтове, които позволяват на потребителите да събират, организират и взаимодействат с приятели, събития и информация.“11) . Примери за широко използвани социални мрежи са Facebook (http://www.facebook.com/), професионалната мрежа LinkedIn (http://www.linkedin.com/), Xing (http://www. xing.com/), MySpace (http://www.myspace.com/), Netlog.com, (Ning (http://www. ning.com/) – платформа за създаване на социални сайтове, Plaxo (http://www. plaxo.com/), професионални социални мрежи като Classroom 2.0 (социална мрежа за тези, които се интересуват от Уеб 2.0 технологиите и социална медия в образованието) и др. Всички те поддържат кирилица и са популярни и посещавани и от България. Пример за български социални мрежи са DotBulgaria.com, Zip.bg, мрежата за съученици Atol.bg и др.

Социален букмарк. Тези сайтове се използват за съхраняване и споделяне на линкове към страници, създаване на връзки между хората, търсене и управляване на информация съвместно с други потребители, организиране на лични уеб страници с тагове. Това са Интернет сайтове, в които потребителите си записват интересни или полезни линкове (т. нар. „отметки“), по които могат да се придвижат в удобен момент, за да търсят по ключови думи, да ги споделят с други потребители, да ги препращат към външни сайтове и пр. Най-популярните сайтове за социален букмарк са Delicious (del.icio.us) и Ma.gnolia (ma.gnolia.com), както и българският им аналог Lubimi.com.

Социални агрегатори. Това са сайтове, които събират в едно активността на потребителите в описаните по-горе социални мрежи, медии и букмаркмрежи, като същевременно позволяват активна комуникация между потребителите, коментари, запознанства, опознаване, гласуване, споделяне на собствения живот и надничане в живота на другите. Най-очевидният пример за социален агрегатор е FriendFeed, който поддържа кирилица.

Уикиместа. Професионални уеббазирани средства за публикуване на студентски проекти и проучвания; управление на документи; презентации; дебатиране по учебни теми; изработване на ръководства; поддържане на учебния процес.

Сайтове с клипартове (school.discoveryeducation.com/clipart/ огромна база данни с чернобели образователни клипартове за учащи, родители и преподаватели; http://www.teacherfiles.com/clip_art.htm; http://www.theteachersguide. com/Edgraphicscolor.html)

Споделяне на цифрови снимки www.myphotoalbum.com/; picasa.google. com/, www. flickr.com/

Споделяне на слайдшоу. http://www.slideshare.net/

Цифрово видео. На всякакви теми (www.youtube.com; www.vbox7.com); Обединение между NBC Universal и News Corp. за телевизионни шоута и програми (www.hulu.com); късометражно видео с оригинално съдържание (www.metacafe.com; www.vimeo.com); безплатни образователни видеосайтове с големи библиотеки (лекции – www.academicearth.org; интервюта – www. bigthink.com; уроци – www.brightstorm.com; и др.)

Приложение на образователните мрежи

Процентът български студенти, използващи онлайн социални мрежи, е много висок – над 90 %. Активното им участие в този вид виртуални общности (приблизително същият процент са ежедневно в социалната мрежа) може да се използва и за образователни цели, при условие че студентите бъдат съответно мотивирани и адекватно ръководени в процеса на обучение. Наред със специализираните образователни мрежи, Facebook може да се използва с успех във висшето образование в България, тъй като е предпочитана от почти всички студентите. Нещо повече, в тази мрежа вече предлагат сполучливи образователни инициативи.

Образователните мрежи представляват употреба на технологиите за социални мрежи за образователни цели (http://www.educationalnetworking.com/). Тяхното приложение в учебния процес е разнообразно и носи множество предимства.

– Създаване на уникална среда за образователно общуване, която не е възможно да се конструира на друго място.

– Преподавателят има административни права, т. е. контрол върху участието на обучаваните (може да кани, одобрява и забранява участници), както и върху публикуваните снимки, видеоклипове, постове и др.

– Образователните мрежи са лесни за ползване от учащите, в тях те могат да публикуват мнения, да споделят снимки, видео, линкове, подкасти, да се присъединяват към групи, да коментират и оценяват взаимно работите си.

– Затворените образователни мрежи могат да се използват и за обучение по безопасно онлайн общуване, което учащите да прилагат по отношение на личните си контакти в отворените социални мрежови платформи като Facebook и Myspace.

– Различните образователни институции могат да създават общности за обучение, които да продължават да функционират и дасе използват от участниците след завършване на курса, програмата и дори след напускане на учебното заведение.

– Образователните мрежи имат необикновената способност да обединяват учебните зали по света така, че учащи от различни държави да си сътрудничат, без дори да се познават и да са се виждали.

– Образователните мрежи улесняват комуникацията и предоставят среда и средства за разпространение на информация и съобщения до всички участници. Възможността за супервизия върху работата на участниците дава предимство на тази платформа пред използването на електронна поща за същите цели.

– Преподавателите могат да поставят на учащите периодични задачи и да инициират постоянен дебат на живо между тях.

– Учащите получават обратна връзка от преподавателите и съучениците си не само за завършени работи, но дори и на отделни етапи от процеса на подготовката.

– Образователните мрежи са добро средство за изграждане на дигитална грамотност на принципа на „учене чрез правене“.

– Включването на родителите като трета страна в образователния процес им позволява да са в течение на прогреса на децата си за наученото, оценките, постиженията, затрудненията и пр. (в началното и средното образование).

– Подобрена е комуникацията между преподавателите и родителите (в началното и средното образование), която е ежедневна, а не само по време на родителските срещи.

– Образователните мрежи с лекота съчетават различни педагогически подходи за учене – центрирания върху индивида, груповия и съвместния (работа по двойки) подход.

– Образователните мрежи държат преподавателите в крак с новостите както по отношение на съдържанието, така и на образователните технологии.

Влязохме в ерата на свързания (мрежовия) преподавател и на свързаното обучение. Средствата за социално учене, базирани на уеб 2.0 технологиите, са силни в това, да свързват индивидите (обучители и учащи) по непознати досега начини, което ги стимулира да споделят информация и да си сътрудничат с различни иновативни методи. Колективната интелигентност на уеб 2.0 (технологията, позволяваща четене и писане в споделени общи пространства) е най-значимият резултат на образователните мрежи. И тъй като движеща сила в учебния процес е общуването между индивидите, ученето посредством социално взаимодействие е един от образователните подходи. В този смисъл включването на социалните мрежи и уикипространствата в обучението увеличава ефективността и допринася за трансформирането на центрираното около преподавателя традиционно обучение в процес на сътрудничество и споделяне на знания.

БЕЛЕЖКИ:

1. Bonamici, A., D. Hutto, D. Smith, and J. Ward. 2005. The „Net Generation“: Implications for libraries and higher education. http://www.orbiscascade.org/ council/c0510/Frye.ppt

2. Tapscott, D. 1998. Growing up digital: The rise of the Net Generation. New York: McGraw-Hill.

3. Rewiring Your Gray Matter: The brain: You can teach an old brain new tricks. Neuroplasticity promises to give a whole new meaning to ‘changing your mind.’.(Science and Technology). Newsweek, January 1, 2000 http://www. highbeam.com/doc/1G1-58422322.html

4. Цит. по Prensky, Marc. Digital Natives, Digital Immigrants Part 2: Do They Really Think Differently? On the Horizon (MCB University Press, Vol. 9 No. 6, December 2001)

5. Prensky, Marc. Digital Natives, Digital Immigrants. On the Horizon (MCB University Press, Vol. 9 No. 5, October 2001)

6. The Economist’s debate on „social networking technologies“ in education. Tales from the Net, 18.01.2008 http://www.talesfromthe.net/blog/?p=15

7. Hargadon, Steve. Educational Networking: The important role Web 2.0 will play in education, 2011 http://www.scribd.com/doc/22279609/HargadonEducational-Social-Networking

8. Davis, Vicki. It is about Educational Networking NOT Social Networking. Cool Cat Teacher Blog, 17.01.2008

9. Educational networking, 19.02.2011 http://education.wikia.com/wiki/ Educational_networking

10. Boyd, Danah. Let’s define our terms: what is a „social networking technology“? Apophenia (Making connections where none previously existed) January 18th, 2008 http://www.zephoria.org/thoughts/archives/2008/01/18/lets_define_our.html

11. Пак там