Резюме. В статията се интерпретират проблемите, свързани със своеобразието на процеса на педагогическо взаимодействие и ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда. Обсъжда се методическият подход на учителя на възрастни билингви. Предлагат се методи, похвати, форми и средства, подходящи за обучение на възрастни в мултикултурна среда. Поставя се акцент върху вариантността в подхода на учителя.

Ключови думи: literacy; adults; multicultural environment; methodic approach; variability of teacher approach

Ограмотяването на възрастни в мултикултурна среда се отличава със специфика както по отношение на процеса на педагогическото взаимодействие, така и във връзка с използвания методически инструментариум.

Проблемът за езиковото обучение в условията на билингвизъм се интерпретира в психолингвистичната, социолингвистичната и методическата литература, но все още липсва цялостна система на обучение, която да е надеждна основа за усвояване на българския език в мултикултурна среда както от деца, така и от възрастни.

По последни данни неграмотните български граждани вече са между 50 – 60%. По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни. Близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни. Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на МОН вече над половината от учениците в I – IV клас например нямат за майчин език българския език. Те имат проблеми при усвояването му.

Ограмотяването на възрастни е възможност за решаване на част от социалните им проблеми, свързани с неграмотността.

В нашето съвремие четенето във всичките му разновидности обикновено се нарича грамотност. Говори се за: културно ограмотяване; научно ограмотяване; политическо ограмотяване; компютърно ограмотяване и пр.

Преди години обучението по четене на децата в училище се е наричало обучение по четене. А обучението на възрастни извън училище се е наричало обучение по ограмотяване. Днес обучението по четене и писане се нарича ограмотяване.

Процесът на ограмотяване е повече от това да се научат група възрастни да четат и пишат. Функционалното ограмотяване предвижда ограмотяваните да придобият и икономически умения, но то включва три елемента: ограмотяване – умения за четене и писане; функционалност – икономически умения; т.нар. облаги (от грамотността) – придобивки по отношение на социалния, културния и политическия живот (мотивират възрастните да бъдат ограмотявани). Ограмотяване, функционалност и „осъзнаване“ – това е триъгълникът на функционалното ограмотяване. Една ефективна програма за функционално ограмотяване трябва да е свързана с ученето през целия живот на човека. Една от целите на функционалното ограмотяване е да позволи на възрастните да действат ефективно в своето общество. Друга цел е да продължат да учат и да останат функционални в обществото, което се променя непрекъснато. Функционалното ограмотяване има за цел да направи възрастните ученици независими, като чрез обучението по четене и писане се възползват от източниците на знания на обществото; да се научат обучаваните възрастни да учат от ползваните източници на знания; ограмотяващият учител е модел за учениците – те възприемат част от ценностната система на учителя.

Методологията на функционалното ограмотяване включва в себе си и е своеобразна интеграция на методологията на обучението по четене и писане, по аритметика, на формирането на икономически умения.

Учителят е ключова фигура в процеса на ограмотяване. Ролята и задачите на учителя по ограмотяване може да се дискутират в два аспекта: социален (социокултурен – работа в мултикултурна среда – с различни етнически групи); технически (специфика, когато се обучават възрастни). Някои наричат учителите по ограмотяване „аниматори“ или „фасилитатори“ – тези, които съдействат на ограмотяваните.

Съвременната разширена роля на учителя е да анимира или мотивира обучаваните да учат. Затова някои изследователи на процеса ограмотяване на възрастни считат, че по-подходящо е названието „аниматор“. И това е част от социалната роля на учителя по ограмотяване. Днешният учител е човек, който дава знания съобразно своите собствени познания, но развива и способност у учащите да вземат решения. Така учителят улеснява учениците в ученето и във вземането на решения, т.е. фасилитатор – посредник. „Учител“ е много по-разпространено от „аниматор“ или „посредник“.

Някои наричат учителя по ограмотяване инструктор, но това не е точно наименование, тъй като не отговаря на многото и различни „роли“ на учителя по ограмотяване. Учителят – като учител, аниматор, посредник – т.е. разширена роля на учителя в обществото като: аниматор, посредник и своеобразен агент на развитието. С важна социална роля при трансформациите в дадено общество. Учителят като мисионер на развитието на нацията.

Учителят, който осъществява ограмотяването на възрастни, работи в мултикултурна среда, осъществява интеркултурен диалог. За да се реализира успешно интеркултурният диалог в процеса на ограмотяване на възрастни, е необходимо:

– учителят да разполага с информация за етническата и религиозната принадлежност на обучаваните възрастни, с които работи, с цел съобразяване с начина на мислене, нормите на поведение, произтичащи от културната им принадлежност;

– да се планират и организират дейности, насочени към поддържане на съответната етническа и религиозна принадлежност на обучаваните, в съответствие със задачите на интеркултурното образование, с които се цели опознаване и уважение към културното различие (традиции, обичаи, празници на „другата“, различната етническа/религиозна група).

От друга страна – всички обучавани овладяват едно и също учебно съдържание. И е необходимо учителят да се отнася по един и същ начин към всеки обучаван – независимо от какъв етнос произхожда и каква е религиозната му принадлежност.

Всички обучавани имат равни права, общо гражданство, обучението на всички се осъществява на официалния, книжовния български език. Поради това учителят по ограмотяване има еднакви изисквания и очаквания по отношение на общото личностно развитие на обучаваните независимо от различията в степента на трудност при овладяване на учебното съдържание, произтичащи от различната етническа принадлежност и недостатъчно доброто владеене на книжовния език.

Индивидуалният подход, интерактивните методи на обучение, работата в малки групи и в екип са компоненти на методическия подход, елементи на методическия инструментариум, с който учителят си служи в процеса на обучение/ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда за преодоляване на различията в равнището на овладяване на учебното съдържание и формирането на умения за интерпретацията му.

Необходимо е учителят да търси възможности за преодоляване на противопоставянето между малцинствената и националната идентичност, за намиране на необходимото място и на двете в процеса на педагогическо взаимодействие, в единното национално общество.

Намирането на действени решения за приобщаването на ограмотяваните от различни етноси е приоритет на образователната политика и практика на българското образование.

Общуването в процеса на ограмотяване е социална комуникация, проявяваща се на професионално равнище и е подчинена на педагогически цели. Педагогическото общуване притежава отличителните черти на междуличностното общуване с присъщата му социална и културна обусловеност. То се реализира като динамичен и непрекъснат процес между субектите на педагогическата дейност – учителя и обучаваните. В този процес освен обмен на информация, детерминирана основно от учебното съдържание, се обменят и оценки, очаквания, изграждат се специфични взаимоотношения.

Междуличностната комуникация в процеса на ограмотяване протича като формална (официална, делова) – в урока / методическата единица и в останалите форми на обучение, и като неформална (приятелска) между обучаваните в групата. Официалността на институцията, реализираща процеса на ограмотяване и на отношенията в нея, предопределя доминирането на формалната комуникация.

Въпреки наличието на строго установени правила и традиции във функционирането на общността, реализираща ограмотяването на възрастни, се преоткриват и формите на всекидневния живот и общуване, тъй като всеки от участниците е носител на определен културологичен модел, възприет от семейството му и общността, от етноса, към който принадлежи, и намиращ проявление във всички останали социални взаимодействия.

Предимство на общуването в групата/класа за реализиране на ограмотяването на възрастни е възможността за общуване с партньори от различни възрасти и с различен опит, с различен етнически произход. Широтата и разнообразието на контактите в тази институция осигуряват така необходимата база за социализация на ограмотяваните и личностното им развитие.

Чрез механизмите на социалното сравнение общуването в процеса на ограмотяване става стимул за изграждане и коригиране на самооценката, за усвояване на стратегии на поведение, които да улеснят адаптацията към социалната среда.

Учителят е водещият и отговорният субект за насочеността и успешното протичане на общуването в процеса на ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда.

Учителят трябва да е професионално компетентен и да не проявява субективизъм в отношението си към обучаваните на основата на етнически и религиозен признак през призмата както на индивидуалните различия, така и на различията в ценностната система.

От учителя се очаква да съдейства за социалната интеграция на представителите на различните етноси чрез педагогическо майсторство и ефективна комуникация.

Обучението/ограмотяването на възрастни в мултикултурна среда е професионално предизвикателство за учителите, защото в него се проектират различията в социалния опит и в комуникативната компетентност на общуващите.

Съжителството на едно място в процеса на ограмотяване на обучавани възрастни с различен етнически произход и религиозна принадлежност изисква индивидуален, личностно ориентиран подход и съобразяване не само с възрастовите, но и с поведенческите различия, произтичащи от различията в бита, традициите и начина на живот на съответния етнос, на религиозната принадлежност на обучаваните.

Необходимо е целенасочено осмисляне и конструиране на специфични подходи и техники на общуване с обучаваните възрастни от различни етноси, като се изключва стереотипизирането и се утвърждават антидискриминационни практики на общуване в процеса на ограмотяване.

При провеждането на функционално ограмотяване методологията на образованието на възрастни се изразява в следното:

– уважение към обучаваните (не просто учтивост);

– съвместно учене (всеки учи другия – на учащия му е позволено да споделя знанията и уменията си с останалите);

– съвместното, кооперативното учене в групите на възрастните е възможно чрез метода на дискусията.

Културният плурализъм през XXI в. е иманентно присъщ на всяко общество – независимо на какъв етап от развитието си се намира то. За нашето демократично общество културният плурализъм е явление, към което се формира отношение на толерантност и уважение и чрез обучението в процеса на ограмотяване на възрастни.

Ограмотяването на възрастни е специфично поле за среща между културите. Тази среща се осъществява на различни равнища, сред които можем да разграничим две особено значими – съдържателно и функционално.

В образователното съдържание наред с когнитивните компоненти са заложени определени ценности, норми и правила, които са определящи за културата на етническата група, която има доминиращо значение в обществената структура, поради което може да си позволи да определя образователните цели и задачи, стоящи пред обучаваните.

Основните нормативни документи и средства, предопределящи параметрите на съдържанието на образованието, са ДОС, учебните програми и учебниците. В тях се включва дидактически трансформираният познавателен и практически опит на човечеството, в който са отразени и най-значимите достижения на културата на цивилизацията.

Ограмотяването на възрастни в мултикултурна среда се реализира в съответствие с равнището на езиковото развитие на обучаваните билингви с различен етнически произход, с различно равнище на владеене на съвременния български книжовен език. Ниското равнище на владеене на официалния български език от ограмотяваните билингви е една от причините за проблемите и затрудненията в процеса на педагогическо взаимодействие и за ограмотяваните, и за учителите.

От друга страна, трудностите са свързани с обстоятелството, че формирането на началните граматически понятия при билингвите се осъществява върху основата не на майчиния, а на изучавания български език. Ограмотяваните билингви проникват в закономерностите на езика, без да имат опора върху собствения си речев опит. Те проследяват наблюдаваното езиково явление в българския език, като невинаги могат да открият аналог на това явление в майчиния език.

Това прави процеса на ограмотяване и на езиково развитие не само твърде продължителен, но и труден.

Обучението в граматически правилна реч при възрастни билингви трябва да е съобразено със спецификите на двата езика и да осигурява бърз и ефективен преход от подражателното усвояване на майчиния език към осъзнато владеене на българския книжовен език.

Пред ангажираните с проблемите на процеса на ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда стоят въпросите:

– Доколко учителите са подготвени за ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда?

– С какъв методически инструментариум разполагат учителите?

– Как чрез използваните в процеса на обучение/ограмотяване методически похвати, форми и средства се съдейства за овладяване на учебното съдържание, на съвременния български книжовен език?

– Кое е характерното за методическия подход на учителя, който интерпретира учебното съдържание в мултикултурна среда, в която преобладаващата част от обучаваните са билингви?

Отличителни черти на съвременното ограмотяване в мултикултурна среда на възрастни с различен етнически произход са:

– комуникативноречевата насоченост на обучението в процеса на ограмотяване;

– субект-субектният характер на педагогическо взаимодействие между учителя и обучаваните в процеса на ограмотяване;

– овладяването на езиковите знания в практически план, на емпирично равнище – в контекста на задачите и произтичащите от тях дейности и упражнения, които се изпълняват от ограмотяваните;

– коректното и адекватно използване на терминологията;

– функционално-стилистичният подход в процеса на ограмотяване.

Комуникативноречевата насоченост на ограмотяването на възрастни в условията на билингвизъм предполага формиране на комуникативна и комуникативноречева компетентност у ограмотяваните. За ограмотяваните билингви с майчин език, който не е български, комуникативноречевата насоченост на ограмотяването има изключително голямо значение за формиране на комуникативна комуникативноречева компетентност.

Комуникативноречевата насоченост на ограмотяването предполага усъвършенстване уменията на обучаваните възрастни в условията на билингвизъм да използват съзнателно, целенасочено, адекватно на конкретната комуникативна ситуация усвоените лингвистични знания в съответствие с комуникативната цел.

Субект-субектният характер на педагогическо взаимодействие между учителя и обучаваните в процеса на ограмотяване, като негова характерна черта, също има много голямо значение в условията на билингвизъм.

Познаването на индивидуалните особености на езиковото развитие, на потребностите, интересите и възможностите на обучаваните създава предпоставки за реализиране на личностноориентиран образователен процес по време на ограмотяването, съобразен с образователните цели.

Коректното и адекватното използване на терминологията, без да се подменят едни термини, назоваващи определени езикови и литературни понятия от учебното съдържание, с други – поради съображения за криворазбрана достъпност на изясняване на езиковата информация, е една от отличителните черти на съвременното ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда.

Методическият подход на учителя в процеса на ограмотяване в мултикултурна среда, методите, похватите и формите, с които той си служи в урока, за да улесни възприемането и осмислянето на новата лингвистична информация и формирането на умения за откриване, разграничаване и правилна употреба на езиковите категории в устната и писмената реч на ограмотяваните билингви, се отличават с многообразие, а именно:

– работа в малки групи;

– работа в екип;

– игров подход.

Прилага се аналитико-синтетичният подход при овладяване на звуковете и буквите и при формиране на навиците за четене и писане в процеса на ограмотяване в мултикултурна среда.

Методически похвати и форми, специфични за интерпретацията на лингвистичната информация, и задачи, използвани в хода на ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда, са:

– разпознаване;

– разграничаване;

– езиков анализ (звуков, морфемен, морфологичен, синтактичен);

– редактиране;

– тестови задачи;

– диктовка;

– препис;

– задачи за конструиране на думи, изречения, текст;

– създаване (съчиняване) на текст и пр.

За формиране на комуникативна и комуникативноречева компетентност у ограмотяваните възрастни (освен общоприетите в практиката дидактически методи и специфичните за интерпретацията на лингвистична информация, и за формирането на комуникативноречеви умения, методи, похвати и форми, използвани от учителя в процеса на педагогическо взаимодействие при ограмотяване на възрастни) съдействат и интерактивните методи, които мотивират обучавания да се включи в определена комуникативна ситуация.

Интерактивните методи и техники съдействат за по-задълбочено възприемане и осмисляне на лингвистична информация от ограмотяваните възрастни билингви, за успешното взаимодействие с учителя и с останалите обучавани в процеса на ограмотяване. Обоснованите от В. Гюрова и В. Божилова интерактивни методи и техники (SWOT анализ; пирамида; светкавица; мозъчна атака (брейнсторминг); записване на идеи (брейнрайтинг); лавина (снежна топка); завъртане/кръг; съчинения; панелна дискусия; светофар; аквариум; мозъчни карти; рисуване на идея; ролеви игри; техника „Трите (четирите, петте...) важни неща“ и др.) съдействат за формиране на комуникативноречеви умения и улесняват процеса на ограмотяване в мултикултурна среда (Gyurova, 2006).

Освен посочените подходящи интерактивни методи са и:

– cамостоятелна творческа задача (най-често за съчиняване на текст по предложена опора – визуална или словесна: начало, герой, пословица, край, две думи, рими и други – за формиране на комуникативноречеви умения и компетентности);

– ролева игра (четене по роли; драматизация, трансформиращ преразказ – от името на един от героите);

– разговор по определена тема;

– разказ (по картина, за чута история, за преживяна случка, за въображаема ситуация и пр.);

– словесно-логическа задача (за подвеждане на видови към родови понятия – например за различни видове приказки към родовото понятие приказка и други; за определяне качествата на героите и мотивите им за поведение в литературно произведение; за подвеждане на различните видове съществителни имена към родовото понятие съществително и пр.);

– автодидактична игра (самооценка) – във връзка с конкретното съдържание (герои, сюжет, авторово нравствено послание) на изучаваното литературно произведение;

– интервю (с обучаван – например в ролята на герой от литературно произведение) ;

– асоциативен облак/визуализация (във връзка с качествата на литературен герой например) и др.

Методическият подход на учителя в процеса на ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда, методите, похватите и формите, които той използва, са съобразени със:

– спецификата на лингвистичната и художествената информация, включена в учебното съдържание;

– очакваните резултати по отношение на знанията, уменията и отношенията, на компетентностите, регламентирани от учебната програма по български език и литература.

Методическият подход на учителя предполага система от методи, методически похвати и форми, прилагани в процеса на изучаването на лингвистична информация, и формирането на комуникативноречеви умения, регламентирани от учебната програма по български език.

Съвременният процес на ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда се отличава с подчертана многоплановост на задачите. Освен основната задача за запознаване със звуковете и буквите и за формиране на умения и навици за четене и писане процесът на ограмотяване на възрастни съдържа още следните моменти:

– работа върху речевото развитие на ограмотяваните на всички равнища – лексикално, синтактично и свързана реч;

– практическо усвояване на някои езикови знания, работа върху правоговора и правописа;

– формиране на начални умения за възприемане и осмисляне на текст.

Важно е чрез цялостната методическа работа да се осигури необходимото равнище на владеене на българския книжовен език, което да позволи на обучаваните, които живеят в изолирана езикова среда на майчин език, да участват ефективно в комуникация на български език.

Учителят решава в коя учебна ситуация да използва даден методически похват, как и кога да приложи интерактивните методи и техники, работа по групи и работа в екип, игровия подход и др. в съответствие със:

– интересите и потребностите на ограмотяваните билингви;

– равнището на езиковото и литературното им развитие;

– целите на процеса на ограмотяване;

– своеобразието на лингвистичната информация, която се овладява от ограмотяваните.

В това се изразява педагогическото и методическото творчество на учителя при приложението на общите за езиковото обучение методи, похвати и форми, характерни за различните условия на работа, и вариантността в подхода му в процеса на ограмотяване на възрастни в мултикултурна среда.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Одобрена от министъра на образованието и науката на 11 юни 2004 г.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Chavdarova-Kostova, S. Maichin ezik I identichnost – myastoto im v multietnicheskoto bulgarsko uchiliste. Obrazovanie, 1, 11 – 25. [Чавдарова-Костова, С. (2008). Майчин език и идентичност – мястото им в мултиетническото българско училище. – Образование, 1, 11 – 25].

Gyurova, V. (2006). Interaktivnostta v uchebnia process (ili za ribarya I ribkite I ribolova). Sofia: Agencia Evropres [Гюрова, В. (2006). Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова) . София: Агенция Европрес].

Gyurova, V. & Bojilova, V. (2006). Magiyata na ekipnata rabota. Sofia. Agencia Evropres [Гюрова, В. & Божилова, В. (2006). Магията на екипната работа. София: Европрес].

Ivanova, N. (2010). Obuchenieto po bulgarski ezik I literatura v multikulturna sreda v nachania etap na osnovnata obrazovatelna stepen. Sofia. Planeta 3. [Иванова, Н. (2010). Обучението по български език и литература в мултикултурна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Планета-3].

Ivanova, N. (2014). Obuchenieto po bulgarski ezik I literatura v nachania etap na osnovnata obrazovatelna stepen. Sofia. Riva. [Иванова, Н. (2014). Обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен. София: Рива].

Toceva, Y., Ivanov Iv. & Rizov, Il. (2005). Monitoring na etnocentrizma v nachalnoto brazovanie (I – ІІ klas). Shumen: Episkop Konstantin Preslavski [Тоцева, Я., Иванов, Ив., Ризов, Ил. (2005). Мониторинг на етноцентризма в началното образование (І – ІІ клас). Шумен: Епископ Константин Преславски].