https://doi.org/10.53656/str2022-3-6-sus

Резюме. Образованието за устойчиво развитие (ОУР) е приоритетно в училищната практика. То е инструмент за постигане на устойчивост и има за цел да подготви младите хора за балансиран, хармоничен и устойчив свят за настоящите и бъдещите поколения. Концепцията за устойчиво развитие непрекъснато се развива и обогатява. ОУР се базира на трикомпонентна система: околна среда, общество и икономика. Парадигмата за устойчиво развитие става все по-популярна в образователната система. Тя интегрира принципите на ОУР във всички образователни нива. Една от нейните цели е формиранена компетенцииза устойчиворазвитие. В проучванетоса използвани методите на педагогическото изследване: критичен преглед на литературата, контент-анализ на учебни програми, методическо моделиране. В изследването се поставя фокус върху методиката за ефективно реализиране на ОУР в училищната практика. Целта на настоящото изследването е да: интерпретира акценти от съдържанието на ОУР; изследва възможности за формирането на компетенции за устойчивост в училищната практика; представи модели, отразяващи основните компоненти на ОУР и взаимовръзките между тях. Разработката е принос за разширяване дебата за ОУР и операционализиране на компетенциите за устойчивост в конкретна предметна област.

Ключови думи: Образование за устойчиво развитие (ОУР); инструменти за постигане на устойчивост; компетентности за устойчиво развитие; методично моделиране; педагогическо изследване

Въведение

Образование за устойчиво развитие (ОУР) е инструмент за постигане на устойчивост. То цели да подготви младите хора за балансиран, хармоничен и устойчив свят за настоящите и бъдещи поколения (фиг. 1). Парадигмата за устойчиво развитие (УР) става все по-популярна в образователната система и това е обоснована закономерност, заложена в Програмата за устойчиво развитие за 2030 г. (Shulla et al 2020):

– неотложност за включване на принципите на ОУР във всички нива на образование;

– необходимост от развитие на компетенции за устойчиво развитие.

Целта на настоящото изследването е да:

– интерпретира акценти от съдържанието на ОУР;

– изследва възможности за формирането на компетенции за устойчивост в училищната практика;

– представи модели, отразяващи основните компоненти на ОУР и взаимовръзките между тях.

В новите учебни програми и учебно съдържание по различни учебни предмети на фокус са компетенциите за устойчиво развитие. За ефективното му реализиране е необходимо провеждането на актуални изследвания, които да конкретизират параметрите на съдържанието и методиката за реализиране на ОУР.

Това определя и целта на настоящото изследване: да проучим и анализираме възможностите за приложение на ОУР в училищната практика.

Методи и материали

В проучването използваме методите на педагогическо изследване: критичен преглед на специализираната литература, контент-анализ на учебна документация (учебни програми, държавни образователни стандарти и др.), дидактическо моделиране (фиг. 2). В изследването анализираме основни акценти на ОУР, необходими за реализирането му в образователната практика в училище.

Резултати и дискусии

Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. „Да преобразим света“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development), включва 17 основни цели.

Една от стратегиите в тази насока е да насърчи интегрирането на ОУР във всички форми и нива на образователните системи.

Цел на стратегията е да осигури на хората знания и умения за устойчиво развитие, които да ги направят по-компетентни и уверени, като същевременно увеличат възможностите им за водене на здравословен и продуктивен начин на живот в хармония с природата и със загриженост за социалните ценности, равенството между половете и културното многообразие.

ОУР е сред основните инструменти за постигане на устойчивост (фиг. 3). Сред неговите цели са стремежът да подготви младите хора за балансиран, хармоничен и устойчив свят за настоящите и бъдещи поколения (McKeown et al., 2002).

Концепцията за УР непрекъснато се обогатява и развива. УР се представя като трикомпонентна система (фиг. 1). Парадигмата за УР намира популярност в образователната система.

За постигането на добри резултати, образованието не трябва да достига само до промяна в нагласите и отношението на обучаваните (McKeown et al. 2002; Komarova & Starova 2020; Kopnina 2020), но и до промяна в поведението, което се формира от нашите нагласи и намерения (Vare & Scott 2007; Fadeeva & Mochizuki 2010; Cebrián, Junyent, & Mulà 2020).

Разработване и популяризиране на устойчиви екологични практики за ОУР в контекста на Програма за устойчиво развитие за 2030 (Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development) е свързан с формиране на компетенции за образование за устойчиво развитие (ESD) (Fadeeva & Mochizuki 2010; Cebrián, Junyent, & Mulà 2020).

Международен дебат (Hesselink, Van Kempen, & Wals 2000) по ОУР дава критична оценка на образованието за целите на устойчивото развитие (Kopnina 2020). Те са интерпретирани от редица автори представени на фиг. 4.

ОУР в обучението се разглежда и в контекста на изграждане на нова система от ценности (Komarova & Starova 2020).

Методика на учебния процес за ОУР

Методическите акценти за ефективно интегриране и приложение в училищната практика са в основата на ОУР. На първо място е необходимостта от контент-анализ на учебните програми и идентифициране на възможностите за интегриране на елементи на УР в контекста на учебното съдържание. На табл. 1 е представен механизъм на анализ на учебни програми и методически акценти по „Човекът и природата“ VI клас и „Биология и здравно образование“ X клас в контекста на ОУР. Целта на анализа е да се откроят очакваните резултати от обучението, понятията свързани с УР, както и предложена оптимална методика за реализиране на ОУР.

От методическите акценти е много важно да се обърне внимание на интерактивната образователна среда и по-конкретно на интерактивните методи на обучение. Необходимостта да се стимулира критичното мислене на учениците чрез анализиране и решаване на различни казуси и решаване на проблеми. Насърчаване на ученето от собствен опит, чрез дейностен подход и самостоятелна, групова или екипна дейност по проекти допълва методичната палитра.

Изводи и заключения

Като резултат от изследването можем да направим следните изводи.

– ОУР е важен акцент в училищното обучение на настоящия етап.

– То е свързано с формирането на компетенции за устойчиво развитие и обогатяване на ценностната система на учениците.

За успешното приложение на ОУР в училищната практика е необходимо: обогатяване на образователния процес с акценти на ОУР; обвързване на понятийния апарат по съответния учебен предмет с целите на устойчивото развитие. За ефективното реализиране на ОУР е подходяща интерактивната образователна среда, която поставя обучавания в активна роля и предоставя набор от методи и средства за иновативно учене. Семинарните, практическите, бинарните уроци и извънкласните организационни форми за обучение са широко поле за приложение на ОУР.

REFERENCES

CEBRIÁN, G., JUNYENT, M., & MULÀ, I., 2020. Competencies in education for sustainable development: Emerging teaching and research developments. Sustainability. 12(2), 1 – 9. doi.org/10.3390/su12020579

CEULEMANS, K., MOLDEREZ, I., & VAN LIEDEKERKE, L., 2015. Sustainability reporting in higher education: a comprehensive review of the recent literature and paths for further research. Journal of Cleaner Production. 106, 127 – 143.

FADEEVA, Z., & MOCHIZUKI, Y., 2010. Competences for sustainable development and sustainability. International Journal of Sustainability in Higher Education. 11(4), 391-403. DOI: 10.1108/14676371011077603

HESSELINK, F., VAN KEMPEN, P., & WALS, A. E., 2000. ESDebate: International debate on education for sustainable development. IuCn.

KARATZOGLOU, B., 2013. An in-depth literature review of the evolving roles and contributions of universities to education for sustainable development. Journal of Cleaner Production. 49, 44 – 53. doi.org/10.1016/j.jclepro.2012.07.043

KOMAROVA, Е., & STAROVA, T., 2020. Majority values of school biological education in the context of education for sustainable development. E3S Web of Conferences. 166, 10029. EDP Sciences.

KOPNINA, H., 2020. Education for the future? Critical evaluation of education for sustainable development goals. The Journal of Environmental Education. 51(1), 1 – 12.

MCKEOWN, R., HOPKINS, C. A., RIZI, R., & CHRYSTALBRIDGE, M., 2002. Education for sustainable development toolkit. (U. o. Tennessee, Ред.) Knoxville: Energy, Environment and Resources Center.

SHULLA, K., FILHO, W. L., LARDJANE, S., SOMMER, J., & BORGEMEISTER, C., 2020. Sustainable development education in the context of the 2030 Agenda for sustainable development. International Journal of Sustainable Development & World Ecology. 27(5), 1-11. doi.org/10.1080/13504509.2020.1721378

Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development. (н.д.). Available at: https://sustainabledevelopment.un.org/post2015/ transformingourworld

VARE, P., & SCOTT, W., 2007. Learning for a change: Exploring the relationship between education and sustainable development. Journal of Education for Sustainable Development. 1(2), 191 – 198. doi. org/10.1177/097340820700100209

VELAZQUEZ, L., MUNGUIA, N., & SANCHEZ, M., 2005. Deterring Sustainability in Higher Education Institutions: An Appraisal of the Factors Which Influence Sustainability in Higher Education Institutions. International Journal of Sustainability in Higher Education. 6(4), 383 – 391.

WIEK, A., WITHYCOMBE, L., & REDMAN, C. L., 2011. Key competencies in sustainability: a reference framework for academic program development. Sustainability science. 6(2), 203 – 218.

WU, Y. C., & SHEN, J. P., 2016. Higher education for sustainable development: a systematic review. International Journal of Sustainability in Higher Education. 17(5), 633 – 651. DOI: 10.1108/ IJSHE-01-2015-0004