Резюме. Статията представя съдържанието на книгата на И. Прокоп от Карловия университет в Прага „Сравнителна педагогика” (2012). Книгата съдържа ценна информация за същността на сравнителната педагогика, съвременните тенденции в европейското образование, образователните системи и промените в училищното образование, в подготовката и квалификацията на учителите в Чехия, Полша, Франция, Англия, Швеция и Германия.

Ключови думи: education, system of education, comparative education, Еuropean education

Иржи Прокоп. Сравнителна педагогика. Превод от чешки език, Габрово, Екс-Прес, 2012, 294 с.

Отскоро на нашия книжен пазар е книгата на чешкия университетски преподавател Иржи Прокоп „Сравнителна педагогика”. Авторът е доцент и доктор по педагогика в Карловия университет в Прага (Република Чехия) и професор в Педагогическия факултет на Университета в Краков (Полша).

Книгата е един съвременен преглед на случващото се през последните десетилетия на сцената на европейското образование и в отделни европейски страни – Франция, Англия, Швеция, Германия, Полша и, разбира се, в Република Чехия. Изследването на този опит е от значение за разбирането на случващото се и в нашата страна. И в това е смисълът на сравнителната педагогика (в много страни популярна като „Сравнително образование”). Интересът към нея, както пише авторът в уводната част на книгата, „е мотивиран от познанието, че образованието в рамките на една държава или регион се развива и обогатява от полезното, което ще разпознае и приеме от образованието, реализирано в други страни” (с.14).

Книгата съдържа ценна информация и за същността на сравнителната педагогика. Като една от дисциплините от системата на педагогическите науки (популярна в западноевропейските страни като „науки за образованието”, а в Чехия – като „науки за възпитанието”), сравнителната педагогика ползва постиженията на други педагогически области, но и резултатите, до които тя достига, „позволяват на другите педагогически дисциплини още по-прецизно да достигат до теоретични заключения и до практически решения както при разглеждането на образователната система като цяло, така и при разглеждане на следващи от това проблеми...” (с. 21). С това сравнителната педагогика и тази книга биха били полезни на различни специалисти от сферата на образованието и педагогическата наука, както и на студентите от педагогическите специалности. По-конкретно учителите ще намерят в книгата интересна информация за съвременните тенденции в образованието изобщо, както и за системите за образование на учителите в европейските страни и по-конкретно във Франция, Англия, Швеция и Германия. А специалистите от различните нива на управление на образованието ще се запознаят с реформаторските усилия и съвременните тенденции на реформите в сектора на образованието от втората половина на ХХ век насам в европейските училищни системи и по-конкретно – в бившите социалистически страни, а от тях – подробно в Чехия и Полша.

Една такава книга не може да мине без представянето на международната класификация на стандартите в образованието на ЮНЕСКО ISCED. При това авторът обобщава основните характеристики и тенденции на развитие на всеки сектор на образованието, включен в тази система (предучилищно, начално, прогимназиално, средно, след средно (третично) – висше и невисше образование), както и общите тенденции на развитие на образователните системи на страните – членки на Европейския съюз. Извежда се общото и различното, като например общата тенденция в отделните страни да се поставят „основите за учене през целия живот” в училищното образование и „качествени основи на образованието като цяло”, разликите в стила навъзпитание на децата – децата като „обект на възпитание” в Германия, Австрия, Република Чехия, Франция и противоположния „англосаксонски модел на възпитание [...], за който е характерна либералната концепция за възпитанието, партньорските отношения, откритостта в обучението” (с. 220).

Подробното представяне на реформите в образованието в Република Чехия навежда на аналогии с промените вбългарското образование – например малко пари, много университети, но и на констатации, които не са в наша полза, като например за връзката образование–работно място–работна заплата (само 2,2% от висшистите в Чехия през 2007 г. са без работа, а средната работна заплата на специалист с висше образование е с 80% по-висока от тази на човек със средно образование), за нарасналия повече от 4 пъти брой на чуждестранните студенти, за приоритетния избор и търсене на технически наред с икономически специалности, за значителния спад на безработицата сред завършилите средно образование в периода 2003–2008 г. и пр.

Книгата е написана на достъпен език и стил, което улеснява читателите. Освен студентите и педагозите всеки, който се интересува от съвременните проблеми и тенденции в образованието, би могъл да намери нещо интересно и полезно за себе си, което оправдава присъствието на тази книга на книжния пазар в България.

I. Procop. Comparative pedagogy. In bulgaruan languige. Gabrovo,Ex-Press, 2012, 294 pp.