https://doi.org/10.53656/for2024-05-10

Резюме. Новото издание на Пловдивския университет се разглежда като учебник по руски език за специални цели в областта на православната теология и богослужение, който наред с това може да служи и като помагало за опреснителен курс или за самостоятелно учене. Значимостта на „Пособие по руски език за българските духовни училища“ се оценява от гледна точка на неговото езиково, комуникативно и социокултурно учебно съдържание. Прави се изводът, че рецензираното издание е ценен ресурс в помощ на изучаването на руски език в българските духовни семинарии и университетски богословски специалности.

Ключови думи: учебник по руски език; руски за богослужебни цели; предназначение и структура

Важно събитие за общността на преподавателите и учещите руски език у нас е издаденото през 2024 година от Пловдивското университетско издателство „Пособие по руски език за българските духовни училища“ с автори Таня Атанасова и доц. д-р Енчо Тилев (Atanasova & Tilev 2024).

Изданието е предназначено за нуждите на обучението по руски език в българските духовни семинарии и в някои теологични специалности в университетите. Потенциалът за прилагането му може да се разглежда и в по-широк план: придобиването на езикова и социокултурна компетентност по руски език от бъдещия православен духовник, теолог или преподавател по вероучение може да бъде от непосредствена полза за осмисляне и овладяване на църковнославянския език като основа на съвременната литургична практика на Българската православна църква.

Книгата с внушителен обем от почти 500 страници е адаптация на издадените в Сърбия от проф. Ксения Кончаревич учебници по руски език за учениците от първи и втори клас на сръбските православни семинарии („Первый диалог. Уџбеник руског језика за први разред српских православних богословиjа“ и „Радость общения. Уџбеник руског језика за други разред српских православних богословиjа“, Београд, 2004). В резултат на дългогодишна задълбочена творческа работа авторският екип от Пловдивския университет с помощта на преводача Гергана Иванова съумява успешно да адаптира сръбския образец към нуждите и специфичните особености на българските учещи. За целта е променен лексико-граматичният фокус на включените в учебника упражнения съобразно трудностите, които срещат българите в изучаването на руски език; селектирани са нови текстове с религиозна и социокултурна насоченост, посветени на духовния живот в Русия, България и други православни страни; разработени са комуникативни упражнения за развитие на уменията за говорене, писане и четене.

Въпреки че не се позовава на определено ниво съгласно Общата европейска рамка, пособието на Атанасова и Тилев обхваща солиден по обем езиков материал и може да бъде използвано както в началния етап на обучение – ниво А1 – А2 съгласно ОЕЕР, така и за обучение в по-напреднал етап, на нива В1 и дори В2. Налице са всички необходими компоненти на един модерен и комуникативен учебник по език за специални цели (руски език за нуждите на богослужението и теологията), предназначен за конкретна целева група (български ученици и студенти от богословски специалности). Същевременно разглежданото издание е и учебник по общ руски език, тъй като включва системно описание на фонетичната система, основни правила на морфологията и синтаксиса със съответните упражнения за усвояването и отработването им.

Освен достатъчно представителната целева група на „Пособие по руски език за българските духовни училища“ сред безспорните му предимства е подборът на учебни и автентични текстове. Естествено звучащите учебни диалози се редуват с комуникативни задачи за активиране на наученото в устна или писмена продукция и с атрактивни актуални текстове, чрез които учещите да обогатят познанията си за Русия и православието като неразделна част от руската култура, както и да развият уменията си за четене на руска литература и използване на езика за комуникация в богословски контекст.

Докато подредбата на тематичните раздели и съдържащия се в тях граматичен материал следват структурата на сръбския първообраз, в текстовете и лексико-граматичните упражнения се откроява оригиналният подход на българските автори, които са се постарали да наситят уроците в максимална степен с тематика, представляваща интерес и/или трудност за българските учещи. Умело се съчетава „светският“ компонент със специфичната терминология, характерна за църковно-православното общуване. Така например първият урок започва с необходимите учтиви фрази от общия речев етикет, към които се добавят обръщенията съгласно църковната йерархия; в четвърти урок задачите за четене и превод на религиозно поучение са комбинирани със задачи за съставяне на устна или писмена покана за светско събитие; за усвояването на уменията за даване и приемане на съвет в седми урок класическата тема „Посещение при лекар“ се реализира паралелно с работа върху текст за православното училище за милосърдни сестри в Москва и т.н.

Съществен е и приносът на Атанасова и Тилев в представянето на граматичната информация, като за целта в съответните раздели са интегрирани стегнати и достъпно композирани коментари на български език.

Учебното съдържание на „Пособие по руски език за българските духовни училища“ е разпределено по следния начин: уводен фонетичен раздел, 19 тематични урока, приложения с граматични таблици и специализиран руско-български православен речник.

В първия раздел на пособието се предлага систематизирана информация за графичната система, нормите за изговор на гласните и съгласните в руския език, характерната за въпросителните изречения интонация и други особености на базата на основна обща и църковна лексика. Подобни знания за произношението са от особено значение за учещите в духовни училища, тъй като могат да ги подпомогнат при изпълнението на литургии, източно църковно песнопение и други дейности, присъщи за православното богослужение.

Деветнайсетте урока са по същество многокомпонентни тематични единици със стройна вътрешна организация, изградена по следния начин:

− заглавие, обобщаващо комуникативната и граматичната тема на урока (Знакомиться легко – расставаться трудно; Наша жизнь в семинарии; Вся семья вместе, так и душа на месте; Жить – Богу служить; Приезжайте к нам!; Чем мы увлекаемся; Человеку нужен друг; Широка святорусская земля, и везде солнышко; Свет Христов просвещает всех; Язык до Киева доведет; Дорогами столетий; Сеять семена слова Божия; Единеми усты и единем сердцем; По русской и по болгарской земле; Ветви лозы Христовой; Да веселятся небесная, да радуются земная; Глаголом жги сердца людей; Встречи с прекрасным; Друзья мои, прекрасен наш союз!);

− кратко описание от типа „Ще научим да…“, „Ще можем да…“;

− една или две комуникативни теми, които се въвеждат чрез изкусно съставени диалози. Развитието на уменията за комуникация и разширяването на знанията за обща и специализирана лексика се реализира чрез рубриките „Руснаците казват това така...“, „Покажи какво можеш“, „Това е полезно да знаеш“, „Да поговорим“. Специално внимание заслужават и рубриките „Какво да изберем?“ и „Какво да употребим?“, които съдържат качествени целеви упражнения, насочени към специфични за българите проблеми, породени от трудността на руската граматика или от отрицателната интерференция между двата езика;

− два автентични текста със следтекстови задачи;

− граматични модули под надслов „Без наука няма сполука“ с кратко представяне или систематизиране на граматичен материал, последван от съответните упражнения за отработването му;

− синтактичен модул „Изречението и смисловите отношения в него“ (след десети урок) – също снабден с необходимия обяснителен текст и по-редица от упражнения;

− рубрики със социокултурна насоченост между отделните модули на урочната единица: „Това е любопитно“, „Това е интересно“, „Да попеем заедно“, „За любознателните“ ,с допълнителни кратки текстове. Любопитно решение на авторите е използването на теста не като средство за проверка на придобитите езикови знания, а като стимул за разширяване на социокултурната осведоменост или знанията за Православната църква, например относно познаването на Христовото Евангелие, православния календар или руските светци. С много литературен вкус в рубриката „Из поетическия бележник“ са подбрани прекрасни поетични откъси с християнска символика – непознати на масовата публика и същевременно разбираеми за чужденци, които изучават руски език. Приобщаването към културата на изучавания език е неразделна част от съвременното чуждоезиково обучение и тази цел е блестящо осъществена в „Пособие по руски език за българските духовни училища“.

Благодарение на многобройните си достойнства тази книга е полезен ресурс за изучаване на руски език не само за ученици и студенти от духовните специалности, но и за всички, които изпитват потребност от общуване на руски език в православен контекст. Превъзходно разработеното граматично съдържание може да служи за езиково-методическа справка и опресняване на знанията, включително за автономно учене на руски език като чужд.

ЛИТЕРАТУРА

АТАНАСОВА, Т., ТИЛЕВ, Е. 2024. Пособие по руски език за българските духовни училища. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. 498 с. ISBN 978-619-7768-06-0

REFERENCES

ATANASOVA, T., TILEV, E., 2024. Posovie po ruski ezik za balgarskite duhovni uchilishta. Plovdiv: Plovdivsko universitetsko izdatelstvo. 498 p. ISBN 978-619-7768-06-0.