Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с.

ISBN: 978-954-326-387-5

Първият том от „Речник на лингвистичните термини за студенти слависти“ в съставителство на Надежда Сталянова и Елена Крейчова представлява помагало, включващо основни езиковедски понятия, с които студентите от специалностите „Славянска филология“ и „Българска филология“ се срещат в обучението си от най-ранни етапи. Материалът е представен триезично – водещият език е българският, спрямо който термините са подредени по азбучен ред, а срещу него стоят чешки и полски. В настоящия том са обхванати над 300 терминологични единици в рамките на буквите А – Н. Върху чешката част на Речника работи Елена Крейчова – бохемист и преподавател по български език в Масариковия университет, гр. Бърно, а по полската – Надежда Сталянова, доцент по български език и полонист в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Двете авторки се утвърдени имена в славистичната лингвистична литература с публикации, посветени като на практическите проблеми на превода (Stalyanova & Krejčova, 2018), така и на публичната реч(Krejčová & Stalyanova, 2017) и лексикографията(Krejčová, Stalyanova & Soroka, 2016; Krejčová, 2014)1).

Срещу всяка дефиниция на български са представени съответните статии на термина в чешката и полската традиция. Особена черта на Речника е, че дефинициите, представени за всяка терминологична единица, отразяват определението на термина в домашната езиковедска традиция, а не представляват преводи от единия език на другия. Дефинициите са ексцерпирани от водещи помагала и пособия в българската, чешката и полската лингвистична литература.

По този начин изданието представлява ценно помагало в няколко насоки. Найнапред, то запознава студентите от всички направления на славянската филология с родната терминологична основа на лингвистичните науки, усвоявана в курса по „Увод в езикознанието“ – задължителен за всички филологически специалности. След това Речникът се оказва не по-малко необходим на студените от по-горните курсове, тъй като в отделните специалности на „Славянска филология“ езиковедските дисциплини, отнасящи се до целевия език, по традиция се изучават и преподават не на български, а на съответния език, освен това продължават до самия край на образователната програма по специалността. По този начин Речникът, макар и замислен като въведение в основите на лингвистичната наука, всъщност може да се ползва през целия курс на обучение по славянска и българска филология (припомняме, че българистиката е неразривна част в обучението по славистика, напълно равноправна на нея). Така за бохемистите чешката част на Речника ще представлява ценен пътеводител в първите им стъпки в теоретичната граматика на изучавания от тях език, докато полонистите ще могат да се възползват от полонистичната традиция, представена в него.

Не на последно място, съчетаването и успоредяването на трите отделни езиковедски традиции в едно тяло създават добра компаративистична ситуация, която може да бъде използвана в множество насоки. Сред някои от тях се открояват както в самостоятелната подготовка на студентите и разширяването на славистичната и лингвистичната култура, така семинарните занятия по сравнителна граматика на славянските езици, за които паралелните речникови статии създават случай не само за чисто езиковедски, но и за по-общо философски анализ на научната терминология. Паралелното разглеждане на понятия в близки традиции и езици несъмнено е богатство, с което славянската филология с право се гордее и което трябва по всякакъв начин да не губи.

Речникът е оформен графически добре и удобно за ползване, като спорадичните печатни грешки, останали от автоматичното пренасяне в софтуерния продукт, ползван за предпечат, не пречат на читателя. Би било добре в бъдеще, след като и вторият том на Речника бъде готов, цялостната база данни да бъде достъпна онлайн, с водещ който и да е от трите езика. По този начин Речникът би бил полезен не само на българските студенти – българисти, бохемисти и полонисти, но и на чуждестранните слависти, занимаващи се с някои от тези езици.

В заключение, Речникът на лингвистичните термини за студенти слависти е ценно помагало, разширяващо езиковедския, а и изобщо филологически кръгозор на всеки слависти и българист, осмелил се да излезе извън комфортната зона на познатите му език и традиция.

БЕЛЕЖКИ

1. Виж и рецензията в Петров, И. Нов, първи по рода си четириезичен тематичен речник – Chujdoezikovo obuchenie – Foreign Language Teaching, vol. 44, n. 1, 2017, 96 – 97.

ЛИТЕРАТУРА

Stalyanova, N. & Krejčova, E. (2018). Bulharské texty k překladatelskému semináři. Část 3. Brno: Masarykova univerzita.

Kreytchova, E. & Stalyanova, N. (2017). The Power of Public Speech, Sofia: Paradigma.

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма.

Krejčová, Е. (2014). Česko bulharský a bulharsko-český tematický slovník súkoly na procvičování slovní zásoby. Brno: Masaryková univerzita.

REFERENCES

Stalyanova, N. & Krejčova, E. (2018). Bulharské texty k překladatelskému semináři. Část 3. Brno: Masarykova univerzita.

Kreytchova, E. & Stalyanova, N. (2017). The Power of Public Speech, Sofia: Paradigma.

Krejčová, E., Stalyanova, N. & Soroka, O. (2016). Kratak tematichen rechnik na balgarskiya, cheshkiya, polskiya i ukrainskiya ezik. Sofia: Paradigma, [in Bulgarian].

Krejčová, Е. (2014). Česko bulharský a bulharsko-český tematický slovník súkoly na procvičování slovní zásoby. Brno: Masaryková univerzita.