На 30 и 31 март град Банско събра участниците в националната докторантска конференция с международно участие, организирана от Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

В националната конференция участваха около 60 докторанти от София, Шумен, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, както и международни участници от Гърция, Сърбия, Русия и Украйна.

В двата дни, разделени в две секции – литературознание и езикознание, младите изследователи дискутираха пътищата за развитие на езиковедската наука и методическите аспекти на преподаване, перспективите за културен мениджмънт на науката, възможността за съществуване на самата литература в света на електронните предизвикателства, както и публикационните възможности пред докторантите от различните вузове въобще.

Средатмосферанадружескиобсъжданияекипътнапроекта–проф. М. Панайотова, проф. А. Стоилов и доц. Е. Тачева, заедно с доц. Ст. Стоянов и доц. Т. Стоянова, набеляза някои важни акценти в структурирането на научен текст, както и в неговото представяне пред широка научна аудитория.

Най-качествените доклади след научно рецензиране ще бъдат публикувани в сборник, който ще бъде презентиран в медиите, както и в държавните институции.

Проектът „Докторантски филологически център“ е спечелен през 2013 г. от Филологическия факултет на Югозападния университет и има за цел да подкрепи акредитирани стартирали нови докторантски програми, да засили интереса на младите хора към реализация в сферата на образованието и науката и да се повиши качеството на научните разработки, като се подобрят условията за работа на докторантите, възможностите им за изява на научни форуми в страната и чужбина, възможностите за публикуване на научни статии.

Този център си поставя за основна задача тясното взаимодействие и съвместна работа на утвърдени експерти и млади учени, докторанти и изявени студенти от бакалавърската и особено от магистърската степен на обучение при решаването на конкретни научноизследователски проблеми в сферата на хуманитаристиката. Друга важна задача е отварянето на академичните среди и създаването на работещи за взаимодействие с конкретните ползватели на научните резултати и обучаваните във висшите училища кадри – държавни институции, местни власти, бизнес среди, НПО, организации на работодателите, синдикати и др. Успешната реализация на тези две задачи е една от малкото реално достъпни и ефективни възможности да бъде убедено българското общество, че хуманитарните науки могат да произвеждат продаваем и конвертируем в международен аспект продукт, както и че фундаментални научни изследвания в хуманитаристиката имат важни и съществени приложни аспекти, носещи добавена стойност.

В рамките на различни по обем и вид дейности като лекционни курсове, специално предназначени и подготвени за докторанти, академична лектория, уъркшоп, филологически практикум, пресконференции, публични лекции, подкрепа за научни конференции за докторантите и др. проектът подпомага и стимулира научната активност на младите хора.

Мотивирани от разбирането, че съвременната наука може да се развива успешно единствено в интердисциплинарен план и тогава, когато е резултат от работата на интегрирани екипи от учени и изследователи, които споделят резултатите от своя труд и наличните финансови, технологични и интелектуални ресурси, екипът на проекта чертае целите като неотделими от визията, че модерното висше образование е немислимо, без студентите и младите учени да имат пряк и опредметен достъп до аудиториите с най-новите изследователски постижения, съответното научно оборудване и достъп до информационните технологии и образователните ресурси. Затова и сред целите на проектното предложение е създаването на платформа за екипно взаимодействие, задаване на средносрочна и дългосрочна перспектива за развитието на отделните научни направления и въвеждането на нови практики за отваряне на хуманитаристиката към обществото и социалните практики.