На 5 и 6 юни 2015 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита научна конференция по социолингвистика на тема Езиковата ситуация в България – състояние и тенденции. Организатор на мащабната езиковедска проява бе Международното социолингвистическо дружество. Конференцията бе посветена на 75-ата годишнина на акад. Михаил Виденов – основоположник на българската социолингвистика, почетен председател на МСД, учител на българските социолингвисти, единствения учен у нас от по-ново време, създал школа.

Конференцията бе открита с тържествена част, посветена на юбиляря. Той получи поздравления и специални поздравителни адреси от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ чл.-кор. Иван Илчев, който съобщи, че Академическият съвет е наградил акад. М. Виденов с най-високия почетен знак „Св. Климент на синя лента“ за научните му приноси и подготовката на научни кадри като професор в Катедрата по български език. Поздравление бе поднесено и от чл.-кор. Николай Милошев, зам.-председател на БАН, който съобщи, че Управителният съвет на Академията също награждава юбиляря с най-високото си отличие – „Проф. Марин Дринов на синя лента“, за цялостната му научна дейност и за работата му като секретар и председател на Отделението за хуманитарни и обществени науки. Бяха поднесени и множество други поздравления: от декана на Факултета по славянски филологии на СУ, от ръководството на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (на този университет акад. М. Виденов е почетен доктор), от Югозападния университет „Н. Рилски“, от Пловдивския университет (филиал в Смолян), от Варненския медицински университет, от Университета в Люблин (Полша), от Университета в Париж (Франция), от Съюза на учените в България, от Международното социолингвистическо дружество, на което акад. М. Виденов бе дългогодишен председател, а сега е почетен председател, от множество ученици на акад. Виденов, сега професори и доценти у нас и в чужбина. Развълнуван, юбилярят произнесе благодарствено слово.

Конференцията започна с пленарната част, където бяха изслушани 6 доклада от водещи чуждестранни и наши учени. Беше обяснена спецификата на българската езикова ситуация днес (М. Виденов), на многоезичния европейски град (М. Стойчева), на едноезичието в някои езикови възприятия в Ирландия (Л. Карсън), виртуалната езикова ситуация чрез задаваните езикови въпроси в интернет (Ст. Буров), бяха разгледани и по-тесни проблеми – за самоназванието на езика на жителите на Голо бърдо в Албания (Ив. Кочев), и още по-тесни – за прякорите в езика на българските медии (Х. Валтер).

След приключване на пленарната сесия участниците се разделиха в 6 секции, където бяха изнесени и дискутирани повече от 60 доклада. Първата секция беше посветена на диалектите и социолектите в езиковите ситуации. Бяха засегнати езиковите нагласи както в някои региони на страната (в Северозападна България, в източните родопски говори, в Кърджалийско, в шуменския говор), така и езиковата норма в социалните мрежи, в някои специфични групи от хора – бежанците, дилърите и др. Бяха обсъдени и въпроси, свързани със съдбата на славянските езици на фона на глобализацията.

Втората секция се проведе под надслов „Медиите – качествено нова езикова ситуация?“. Докладите тук бяха посветени на днешното състояние на българския медиен дискурс, на форумите в интернет, на езика в масмедиите на личности и типажи – политици, телевизионери, мисионери.

Основна тема на третата секция беше езиковата ситуация, свързана с актуалните тенденции в българския език, като именната система на българите, употребата на метафори и други изразни средства в медийните текстове, морфологичните и синтактичните особености на устната реч.

Четвъртата секция беше посветена на типологията на езиковите ситуации. Тук бяха разгледани както типологическите характеристики на съвременната българска езикова ситуация, така и на славянския интерезик, на франкофонските общности в Северна Америка, на американски генеративистки идеи в българското езикознание.

Тема на петата секция беше езиковата ситуация и обучението. Изнесените доклади поставиха актуални въпроси както за обучението по роден език в българското училище, така и за преподаването на български език като чужд в различни контексти.

Последната, шеста секция, постави акцент върху българския език в други езикови ситуации. Така, освен проблемите с етническите езици в съвременна България, бяха обсъдени и проблемите на българските общности в различни страни по света (Австрия, Чехия, Молдова, Румъния). След всяко заседание имаше оживени дискусии.

Конференцията беше отлично организирана и ръководена от организационен комитет, който сега подготвя публикуването на докладите в поредицата Проблеми на социолингвистиката, където те ще съставят съдържанието на целия т. ХІІ., посветен на акад. Виденов.