Чуждоезиково обучение

Хроника

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучилищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чудесна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поизгубени човешки ценности, които ни правят човеции изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф. д-р Димитър Веселинов – зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, гл. ас. д-р Радослав Спасов – преподавател в Историческия факултет на Софийския университет, главният експерт по история и цивилизация към МОН – г-жа Радостина Николова, г-жа Гергина Дворецка – председател на фондация „Европа и светът“, журналисти, учители от други училища, родители.

Участници в състезанието бяха VIII и Х клас на Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“. Според регламента всеки отбор изучава самостоятелно живота и делото на избран от него патрон – един от народните будители, а след това отборите си разменят въпроси един на друг, на които трябва да отговорят. Победители в надпреварата станаха осмокласниците, които си бяха избрали за патрон полиглота Константин Фотинов. Втори остана Х клас, чийто патрон бе лексикографът Найден Геров. Ръководителят на националния проект „Народните будители и Аз“ връчи наградите и двата отбора получиха грамоти от трите Ротари клуба в Пловдив и „Зонта клуб“, с чиято помощ се осъществява проектът.

Голямеентусиазмът, скойтоученици, учители, ръководствотонаРумънската гимназия се включват в подготовката и провеждането на състезанието. Това е единственото софийско училище, участващо в проекта. Учениците са горди, че са потомци на народ, дал не нещо, а много на света. Търсейки материали, ровейки се в литературни източници, връщайки се назад в историята ни по пътеките на просветността, научават много за наши просветители, които, бедни, понякога гладни, често гонени, обиждани, преследвани от чужди завоеватели по българските земи, са пишели и просвещавали народа си. Учениците знаят и разбират, че народ, непознаващ историята си, е народ без корени, който трудно се справя с настоящето и не вижда светлината по пътя към бъдещето. С инициативите си учители, ръководство, ученици от Румънската гимназия показват, че бъдещето им на чудесни млади хора е тяхно – с успехи, удовлетвореност, щастие, гордост и самочувствие.

Константин Фотинов известен български възрожденски просветител и по-лиглот, който през 1828 г. основава в Смирна (дн. Измир) училище, в което се изучават български, гръцки и френски език. Той е редактор и издател на първото българско печатно издание – списание „Любословие“, чийто първи (пробен) брой излиза през 1842 г., а за постоянно от 1844 до 1846 г. Фотинов издава и няколко учебни помагала като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845) и превежда от гръцки „Общое землеописание“.

Найден Геров е български възрожденски писател, езиковед, фолклорист, учители общественик, който според народната легенда знаел цели „72 езика“. Основава класното училище в Копривщица през 1846 г., а по негова инициатива на 11 май 1851 г. в епархийското училище в Пловдив се отбелязва празникът на създателите на славянската азбука – Кирил и Методий. Става руски вицеконсул в Пловдив през 1857 г., което му дава възможност до Априлското въстание (1876) да провежда активна дейност в борбата за независима българска църква, просвета и култура. Той е автор на фундаменталния книжовен паметник „Речник на българския език“, както и на „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842), „Начала на християнското учение“ (1843) и на поемата „Стоян и Рада“ (1845).

Година XLII, 2015/3 Архив

стр. 306 - 307 Изтегли PDF