Стратегии на образователната и научната политика

Хроники

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО СЛУЧАЙ 55-ГОДИШНИНАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В СМОЛЯН И 20-ГОДИШНИНАТА НА ФИЛИАЛА КЪМ ПУ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

На 27 – 28.10.2017 г. се проведе национална научна конференция на тема „Образование и наука – за личностно и обществено развитие“. Председател на организационния комитет беше доц. д-р Ивайло Старибратов, който откри конференцията в залата на Планетариума в Смолян. Заместник-председател на организационния комитет беше доц. д-р Мариана Ламбова, а негови членове бяха проф. д.ф.н. Елена Николова, доц. д.н. Нина Герджикова и доц. д-р Силвия Младенова. Научният комитет на конференцията беше председателстван от директора на Филиал – Смолян, към ПУ „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Илиян Иванов.

Конференцията беше открита с приветствия от културни и образователни институции в града. Гостите бяха специално поздравени от ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ – проф. д-р Запрян Козлуджов. Проф. д-р Ил. Иванов представи гостите, поканени за изнасяне на пленарните доклади. Първият беше свързан с изследователския подход в образованието и предизвика особено внимание. Академик проф. д.м.н. Петър Кендеров демонстрира необходимостта от обвързването на учебното математическо познание с компютърните технологии и ежедневието на съвременния човек. Вторият доклад, подготвен съвместно от проф. д-р Асен Рахнев и доц. д-р Ивайло Старибратов, засегна проблема за връзката между „Индустрия 4.0“, образованието и науката.

По-нататък конференцията протече в заседания по секции. В секция „Хуманитарни и обществени науки“ бяха регистрирани тридесет доклада. Те обхващаха проблематика, свързана с езикознанието, южнородопските народни песни, иновативните практики в чуждоезиковото обучение, тоталитаризма в публицистиката на Г. Марков, ценностите в художествената литература. Друга група доклади беше насочена към педагогиката, дидактиката и методиката като научни дисциплини. Беше засегната и антропологическата проблематика за мястото на душата и тялото в съвременната хуманитаристика. Специален акцент беше поставен върху демократизирането на образованието и използването на арттерапията като метод за консултиране в социалната работа. Интерес предизвика историческата проблематика, свързана с досието на проф. Ив. Дуйчев (доц. д-р. Пенджекова) и с живота и делото на К. Канев (М. Главчева). Тематиката за регионалния туристически продукт беше застъпена в доклада на доц. д-р М. Ламбова, а аспектите на туристическата привлекателност – от д-р М. Шиблова.

В секцията „Информационни системи и технологии. Технически науки“, председателствана от проф. д-р Станимир Стоянов, бяха представени петнадесет доклада. Те засегнаха теми като изграждане на кибервиртуални пространства, опазване и представяне на културно-историческо наследство чрез създаване на виртуални светове, виртуален инструмент за подпомагане на обучението в началните класове, използване на бизнес мрежи в работата на академичните общности, система за извличане на информация от звук в реално време.

В третата секция бяха регистрирани тринадесет доклада. Тя беше ръководена от проф. д-р Коста Гъров. В нея докладите обхващаха както теоретични, така и практически проблеми на обучението по математика и информатика. Сред тях биха могли да се откроят „Устойчивост с две мерки – формулировка и приложение“ на проф. д.м.н. Сн. Христова, Кр. Иванова и Т. Костадинов; „Базови модели на разпространение на иновациите с нелинейна зависимост от действителния пазар“ на В. Тавкова и д-р ас. Христов; „Структурно моделиране на организационната училищна структура“ на доц. Ив. Старибратов и д-р Л. Бабакова и др.

В четвъртата секция – „Биология, химия и медицина“, ръководена от проф. д.б.н. Мима Николова, бяха включени четиринадесет доклада. Те засягаха въпроси като връзката между антропометрични и биоимпедансометрични признаци, характеризиращи телесния състав при деца и подрастващи (проф. М. Николова и доц. д-р С. Младенова); дигиталните компетентности на учителите по природни науки, особености в строежа по височина и обем на дендроценози, разстроени от смерч в Западните Родопи, и др. В конференцията беше предвидена и постерна сесия, на която бяха представени десет постера с разнообразна тематика от сферата на природните науки.

Проведените дискусии в рамките на секциите и извън тях по време на паузите имаха конструктивен характер. За опознаването на участниците в конференцията допринесе и кръглата маса на тема „55 години педагогическо образование в Средните Родопи – ретроспективи и перспективи“ с модератор доц. д.н. Нина Герджикова. Бяха направени интересни изказвания за мястото и ролята на преподавателя във висшето училище. Бяха споделени и мисли за миналото и настоящето на педагогическото образование в Смолян.

Година XXV, 2017/6 Архив

стр. 610 - 612 Изтегли PDF