Резюме. Статията съдържа информация за урок, обединяващ два празника – Деня на християнското семейство и Празника на самовара и прочутия руски чай, проведен с ІІІ клас и ученици, изучаващи руски език от V, VІ, VІІ, ІХ и ХІІ клас. Посочени са причината за избор на темата, целите, предварителната подготовка, ходът на урока, очакваните и постигнатите резултати.

Ключови думи: day of the Christian Family, students of Russian

Статията представя нетрадиционен урок на български и руски език, изнесен извън класната стая, с участието на много деца от различни възрасти, изпълнен с разнообразни дейности, междупредметни връзки, възпитаващ истински добродетели и разкриващ близостта в традициите на два народа, защото, както посочва проф. Николай Мизов, „Обичаите и традициите внасят устойчивост и стабилност в обществената действителност, съхраняват нейния статус, предпазват от деформация и унищожение“.

Урокът-празник се проведе в Деня на християнското семейство, като на този ден в Русия отбелязват Деня на самовара и прочутия руски чай.

Предварителната подготовка за урока

1. Изготвяне на план-сценарий и презентация.

2. Изработване на покани за гостите под формата на чайниче с техниката „квилинг“.

3. Подготвяне на табла с икони, картини, рисунки и снимки, свързани с двата празника.

4. Материали за работата на екипите – паспарту, пъзели, картини за оцветяване.

5. Украса на залата – автентични български и руски предмети от бита: черги, китеници, халища, тъкани престилки, шевици, възглавници, менчета и стомни, кукли в национални костюми, съдове, самовар, кукла, грелка, матрьошки, съдове от хохлама (изрисувани дървени лъжици, захарници и др.), руски шалове и сувенири, сервиз за чай и др.

6. Осигуряване на руски и български национални костюми за участниците.

7. Избор на подходящи стихове, пословици, легенди, клипове.

8. Разучаване на български песни, свързани с Деня на християнското семейство, хоро и руския танц казачок.

9. Заедно с родителите – подготвяне на празничната трапеза.

10. Осигуряване на представители на местните медии за популяризиране на събитието.

Урокът протича под формата на телевизионно предаване, излъчвано пряко от импровизирано студио и от домовете на български и руски. Двама репортери гостуват последователно в български и руски дом, за да покажат как се празнува Въведение Богородично в България и Празникът на самовара в Русия. В студиото три екипа (деца от ІІІ и ХІІ клас) създават минипроекти на икона, самовар, семейство, руски и български национални костюми, матрьошки.

Българското семейство посреща в дома си скъпи гости от Русия и около богато отрупана трапеза заедно с тях, хванати за ръце, изричат молитва за здраве и благоденствие:

Всички сядаме задружни,

хващаме се за ръце

и се молим от сърце:

да сме здрави, да сме живи,

да сме винаги щастливи.

Все така да сме задружни,

да помагаме си в нужда

Да сме истински християни,

Бог със нас да се похвали.

Децата разказват, че в България Въведение Богородично се посвещава на християнското семейство, защото то е най-доброто училище за здрави семейни добродетели – чиста любов, съпружеска вярност, мир и трудолюбие. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието. Ето защо традицията повелява в Деня на християнското семейство родителите да заведат своите наследници на църква, а след това да прекарат деня заедно. Подобно на влизането на Света Богородица в храма е и семейното идване в църква на 21 ноември. То символизира въвеждането на детето в лоното на християнската църква и вярата и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. Бабата и дядото разказаха библейската легенда за семейството на Дева Мария, въвеждането є в храма и как този ден се е чествал в миналото. Всички заедно изпяват песента „Молитва“ по стихове на Иван Вазов.

Любовта си към мама, татко, братчето и сестричето децата изразяват в стихове:

Ето на ръката на мама,

ето на ръката на тате,

като мене няма, няма

по-щастлива на земята.

Децата дават своите предложения за добри семейни отношения:

– В къщи да сме приятели.

– Моето семейство да ми помага в трудни моменти.

– В моето семейство всеки има свое задължение, аз – също.

– Да се разбирам добре с всички вкъщи.

– В моето семейство да уважаваме възрастните хора.

– В къщи да ми е спокойно.

– Да празнуваме често заедно, с цялото семейство.

– В къщи често да ми казват добри думи.

– В моето семейство да решаваме проблемите, като разговаряме за тях.

Чрез взаимоотношенията в семейството децата разбират, че домът и семейството са най-важната опора за един човек, че човек без дом и семейство е като дърво без корени, че домът ни дава сигурност и спокойствие, а семейството – подкрепа.

Репортерите се прехвърлят в руския дом, за да отразят как се отбелязва Празникът на самовара и руския чай.

Ролята на руското семейство изпълняват учениците, изучаващи руски език. Семейството посреща българските гости с хляб и сол и ги поканва на чаша ароматен чай. От тях всички присъстващи научават, че за руснаците чаят и самоварът са символ на домашното огнище и руското гостоприемство. Децата разказват на руски език легендата за произхода на чая, как и откъде той е пренесен в Русия, кога се е превърнал в руска национална напитка и рецитират стихове:

Чай сперва китайцы пили,

Вслед индййцы подхватили

Моду пить напиток этот

И пошел гулять по свету.

После к немцам корабли

Это зелье привезли…

Нынче на Руси народ

Сей напиток шибко пьет.

Пиенето на чай в Русия винаги се е свързвало със самовара. Децата разказват неговата история и голямото му значение за руския народ, защото именно с появата на самовара се е родил добрият обичай – цялото семейство да се събира около трапезата. Прозвучават стихове за самовара и песента „Пых, пых самовар“. Стопанката на дома показва технологията за приготвянето на истински руски чай. „Чтобы получить от чая истинное удовольствие, надо его правильно заваривать. Чай завариваем в фарфоровном или фаянсовом чайнике. Перед заваркой его нужно прогреть – ополоснуть два-три раза кипятком. Потом засыпаем в него сухую заварку (на чайник 3–4 ч. л. заварки). Затем чайник заливаем кипятком, но не до верху. Сверху чайник нужно закрыть грелкой. Настаиваем чай 5–7 минут, а потом доливаем чайник кипятком из самовара до нормы и разливаем в чашки.“

На гостите чаят се поднася с традиционните руски лакомства. Руснаците смятат, че съвместното пиене на чай поддържа любовта и дружбата между членовете на семейството, заздравява родствените и приятелските връзки, а самоварът, кипящ на масата, създава атмосфера на уют, благополучие и щастие.

В края на телевизионното предаване трите екипа показват изработените от тях пъзели и оцветени картини, свързани с темата, и едновременно с това казват пословици и поговорки за семейството, чая и самовара.

„С пари всичко можеш да купиш, само баща и майка не можеш.“

„Чаят е по-вкусен, когато е споделен с приятели.“

„Със самовара чаят е по-вкусен, а разговорът – по-весел.“

Докосвайки се до българските и руски празници, обичаи и традиции, децата разбират ролята на семейството за всеки човек, нуждата от любов и уважение между членовете на семейството, разширяват познанията си за руската култура и се засилва техният интерес към руския език.

Всички, включени като активни участници и партньори, успяват да изпитат емоционалното въздействие на празника, защото само споделеното празнично чувство може да зареди и изпълни със смисъл съприкосновението със стойностните неща в живота.

ЛИТЕРАТУРА

Власова, И. В. (2008). Русские: история и этнография. Издательство АСТ.

Василева, Е. и колектив (1997). „Учебно помагало за учителя по религия І – ІV клас. София: Център „Отворено образование“.

Жуков, В. П. (1991). Словарь русских поговорок и пословиц. Издательство „Русский язык.“

Проданова, М. (2006). Български празници и традиции. София: Бард.