https://doi.org/10.53656/for23.563mult

Третият том на сборника „Мултикултурализъм и многоезичие“ Aleksova, Dzhonova 2022) съдържа докладите от Юбилейната научна сесия Морфология, синтаксис, прагматика в чест на проф. д.ф.н. Руселина Ницолова – един от бележитите съвременни български езиковеди, международно признат в областта на българистиката и славистиката, дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. За да изразят своето уважение и признателност в Юбилейната научна сесия се включиха над 60 учени – колеги и докторанти на проф. Ницолова от 18 български и чуждестранни университета. В сборника е включена и пълната библиография на публикациите на проф. Р. Ницолова.

Статиите в сборника са общо 52 и са групирани в четири раздела: „Пленарни доклади“, „Морфология“, „Синтаксис“ и „Прагматика“. В четири от пленарните доклади изследователските търсения са насочени към глагола и неговите граматически категории. Интересен поглед върху йерархията и взаимодействието на граматическите категории на глагола представя В. С. Храковский. Три типа отношения между значенията на глаголните двойки V – V-ся в руския език представят в своето изследване Л. Н. Иорданская и И. А. Мельчук. наблюденията на двамата автори са основават върху материал от руския език, но представят типологични черти, валидни за езиците, в които има възвратни глаголи. Любопитна гледна точка за наименованието на глаголните форми от типа писал е представя в статията си „За термина „минало неопределено време“ Ив. Куцаров. В пленарния доклад на Л. Попович откриваме задълбочения изследователски поглед върху омонимията на пасивните форми за плусквамперфект и формите за перфект и имперфект в сръбския език и съответно на аорист и имперфект в българския език. В своето изследване Ст. Буров представя степените за сравнение от гледна точка на тяхната семантика. Разделът включва и пленарния доклад на Е. Ю. Иванова, в който е разгледано апрехензивното значение на българската частица да не би.

В раздела, посветен на морфологията, се включват редица изследвания, свързани с морфологичните особености на глагола. Е. Денчева установява, че в готския език не е засвидетелствана инфинитивната конструкция dativus cum infinitivo, която се наблюдава в старобългарския език. В четири от статиите са представени отделни особености на евиденциалите (ренаратив, дубитатив и конклузив), както и връзката на адмиратива и презумптива с евиденциалите – това са разработките на З. Комати, на Кр. Алексова, на Е. Търпоманова и на Г. Нинова. В три от статиите са разгледани проблеми, свързани с глаголния вид. Кр. Чакърова обобщава, че безпредставъчните имперфективи в съвременния български език не трябва да се разглеждат като „дефективна“ група, а са структурен компонент на аспектуалната система, а Св. Славкова стига до извода, че общофактическото значение на несвършения вид в минало време може да съответства на значенията на граматичните времена. В. Иванова пък прави любопитни заключения за прагматичната значимост на някои частни видови значения и на категорията лице. На взаимодействието между наречието бързо и за-префигираните глаголи в съвременния български език са обърнали внимание в своето изследване А. Атанасова и Е. Габровска. Два параметъра, необходими и достатъчни за описанието на темпоралните грамеми, определя Л. Ласкова, а Ст. Фетваджиева очертава приликите и разликите в значенията на аориста в българския и в гръцкия език.

Интересни морфологични въпроси поставят в своите статии М. Номачи [M. Nomachi] и М. Стаменов. Задълбочените анализи на М. Номачи показват, че кашубското jeden не се е граматикализирало достатъчно, за да бъде счетено за неопределителен член. М. Стаменов пък насочва вниманието на читателя към турцизмите, използвани в разговорната реч, за които е трудно да се определи към коя част на речта принадлежат. Преливането между морфологията и синтаксиса е заинтригувало и П. Асенова, която определя синтаксиса като „вход“ за изменения в морфологията. Интердисциплинарен подход – в полето на морфологията, синтаксиса и прагматиката, изискват според Кр. Петрова релативите (комуникативите), употребявани като реакция на думите на събеседника или на цялата ситуация и изразяващи субективна модалност.

В раздел „Морфология“ са включени и две статии, свързани с изследването на местоименията. М. Илиева обръща внимание на семантиката и употребата на местоимението тогава в стиловете на българския книжовен език, а С. Банова разкрива тенденциите при усвояването на местоименните притежателни клитики в междинния български език от носители на различни езици.

Разнообразни проблеми, свързани с морфологията, са представени и в останалите четири статии от раздела. П. Пехливанова и Л. Бурова се интересуват защо в съвременните български и немски медийни текстове се предпочита контекстовата парафраза като средство за кореферентност. В. Сумрова повдига въпроса за рода на заемки като аташе, пресаташе, гуру, джипи. Б. Радева разглежда зависимостта между словообразувателния суфикс и значението на прилагателните имена, а Й. Велкова обръща внимание на моделите за образуване на нови съществителни имена с коренна морфема, завършваща на веларен консонант.

Статиите в раздел „Синтаксис“ до голяма степен представят и взаимодействието между синтаксиса и прагматиката. М. Попова посочва, че съвременният синтактичен анализ се фокусира върху системните закономерности на взаимодействие между конвенционалната и инференциалната езикова употреба. Б. Андреева и С. Димитрова представят резултатите от изследване на взаимодействието между интонацията и информационната структура в изречения с SVO и OVS словоред. Изследванията на Е. Хаджиева и В. Матеева-Байчева са свързани със синтактичните особености при овладяването на чужд език. Предложните фрази и тяхната реализация на синтактично и семантично равнище са привлекли изследователски интерес на Р. Влахова-Руйкова и на А. Атанасов.

В две от статиите в раздел „Синтаксис“ на разглеждания сборник са засегнати проблеми, свързани с кратките местоименни форми. Г. Петрова си поставя задачата да разкрие „факторите, които позволяват или ограничават движението на притежателните клитики в синтактичната структура, както и тяхната комбинаторика“, а М. Тодорова и Цв. Димитрова разглеждат „двойствения прочит“ на родително-дателните конструкции в рамките на фразеологизми с опора глагол. Цв. Венкова разкрива различната критическа рефлексия на американския генеративен синтаксис в българското езикознание преди и след 1989 г. Особеностите на рекламните текстове за лекарствени продукти са разгледани в комуникативен план от С. Ставрева-Доростолска. Балканските ареални структури в синтаксиса на испаноеврейската езикова разновидност представя в своето изследване И. Добрева. Б. Овчарова пък обръща внимание на честотата на разпространение на изреченията с предпоставяне в българския и в английския език.

Последният раздел от третия том на сборника „Мултикултурализъм и многоезичие“ съдържа статии от областта на прагматиката. Две от изследванията са насочени към особеностите на детската реч – на Ю. Стоянова и на В. Попова. Интересни са наблюденията на Д. Савова за обобщеноличните изказвания с десемантизираната лексема човек в българския език. Езиковите явления в съвременните български медии са предизвикали изследователския интерес на Д. Даскалова. М. Жерева пък разглежда диктума и модуса на отказа като отрицателна реакция на подбуда. М. Джонова обръща внимание на употребата на индиректните речеви актове при изразяване на учтивост в писмената реч. Редица прагматични функции на обръщението в писмено неформално форумно общуване е извела в статията си Б. Тодорова. Езиковите средства за изразяване на оценка в конструкции с възпроизведена реч са представени в статията на В. Шушлина.

В раздел „Прагматика“ намира място и един винаги актуален проблем – категорията определеност/неопределеност. С изследването си В. Зидарова допринася за разширяването на изследователския поглед върху тази „най-екзотична“ категория в българския език, като представя прагматичния компонент в семантиката ѝ. А. Замбова насочва вниманието върху „жанровото и стилистично адекватното използване на писмената реч“ от младите хора (ученици и студенти), а Р. Манова извежда в своето изследване схема на формалните маркери на дискурсния дейксис в българския език.

Многообразието на творческите търсения в областта на прагматиката е допълнено от още две статии, включени в разглеждания раздел. В изследването си П. Осенова разкрива проблемите при прилагането на „корпусен поглед“ към семантичните роли. С. Питкевич си поставя за цел реализирането на възможните критерии за приложение на „диалога на дисциплините“ в областта на изучаването на езика.

Прегледът на статиите, поместени в третия том на сборника „Мултикултурализъм и многоезичие“, показва тематичното разнообразие на разработките, оригиналността и широтата на изследователските търсения, свързани с научните области, в които са и статиите на проф. Р. Ницолова.

ЛИТЕРАТУРА

АЛЕКСОВА, Кр.; ДЖОНОВА, М. (съст.), 2022. Мултикултурализъм и многоезичие. Т. 3. Морфология, синтаксис, прагматика. Юбилейна сесия в чест на проф. дфн Руселина Ницолова. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 520 с. ISBN 978-954-07-5389-8.

REFERENCES

ALEKSOVA, Kr.; DZHONOVA M. (sast.), 2022. Multikulturalizam i mnogoezichie. T. 3. Morfologia, sintaksis, pragmatika. Yubileyna sesia v chest na prof. dfn Ruselina Nitsolova. Sofia: UI Sv. Kliment Ohridski. 520 p. BN 978-954-07-5389-8.