Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik.

Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

Рецензенти: проф. д-р Намита Субиото (Люблянски университет), проф.

д. ф. н. Татяна Славова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

След излизането на двутомната „Антология на българската литература“ нейният автор д-р Людмил Димитров – авторитетен университетски преподавател и изследовател, представя нов амбициозен проект – Българско-словенски и словенско-български разговорник. Необходимостта от подобно издание отдавна е назряла, доколкото в културното ни пространство съществуват различни българско-славянски разговорници, но не и българско-словенски и словенско-български. Затова отпечатването на разговорника е факт с огромно значение за развитието на контактите между двата езика.

Разговорникът, съставен от Людмил Димитров и колектив, започва (с. 6 – 13) с най-необходимите сведения за България (на словенски език) и за Словения (на български език). Освен традиционната информация (площ, население, карта, герб, знаме, химн, форма на управление, съседни държави, вероизповедания, столица, национална валута, национални празници, по-големи градове и областни центрове) техните визитки включват данни и за членството на двете страни в Европейския съюз, лого и интернет-домейн, телефонен код и часови пояс по Гринуич, баркод на търговските продукти, популярни лични имена и други актуални подробности за двете държави.

Следва информация за словенския, респективно за българския език (с. 14 – 28) с параметри за тяхната история, азбучните системи и съвременната им транслитерация, фонетиката, морфологията и синтаксиса, препоръчителна литература и линкове към различни образователни електронни сайтове. Разделът За словенския език (автор А. Дърк) представя неговите основни характеристики, като акцентира върху специфични езикови особености, различаващи го от българския език, например наличието на двойствено число, употребата на шест падежа в няколко склонения при съществителните и прилагателните, липсата на имперфект и др. Аналогично разделът O bolgarskem jeziku (автор Л. Димитров) запознава читателя с историята и съвременното състояние на българския език – език на кръстопът и иновации в семейството на славянските езици. В ограничения обем д-р Димитров събира максимум информация, изложена професионално, но и достъпно за широката публика. Вниманието му е съсредоточено предимно върху онези езикови явления, които отличават нашия език от останалите славянски езици, в това число и от словенския. В традиционните разговорници подобни уводи по принцип липсват и вместо тях най-често се поместват само кратки лингвистични бележки. Представянето на българската езикова история, азбука, фонетика и морфосинтаксис, направено с впечатляваща филологическа вещина, е в духа на практическото предназначение на разговорника. Затова са подчертани онези съвременни реалности в езика ни, които логично препращат към сравнение със словенския език. От една страна, д-р Димитров откроява най-типичните фонетични и морфосинтактични особености на българския език, а от друга страна, обръща специално внимание и на езиковите изключения, които в най-голяма степен затрудняват изучаващите го като чужд. Уместно подбраните примери и нагледно представената информация в табличен вид несъмнено ще улеснят усвояването на граматическите правила. Така разделът O bolgarskem jeziku придобива характер на кратка, но изключително съдържателна езиковедска студия. Всъщност и двата увода в историята и граматиката на словенския, респективно на българския език, превръщат разговорника в своеобразен учебник за начинаещи в изучаването на двата езика.

Над 15 000 са включените в него думи, фрази и изрази, групирани тематично в още 9 самостоятелни глави с множество теми и „модели“ от разговорния език (с. 31 – 197): Общи думи и изрази (визитка, поздрави и честитки, държави, континенти, годишни времена, астрономическо и метеорологично време, мерки и цветове, числителни) ; Комуникации (поща, транспорт, телефон, медии, интернет) ; Банка (по-големите банки в България/Словения) ; Здраве (човешко тяло, характер, лекар, зъболекар, аптека) ; Храна и покупки (магазини, храна, облекло, обувки, козметика, електрически уреди) ; Туризъм и услуги (летен и зимен отдих, ресторант) ; Култура (театър, опера и балет, концерт, кино, изложба, музей, книжарница, фестивали, цирк) ; Спорт (футбол, баскетбол, волейбол, тенис, плуване, гимнастика, хокей, ски) ; Работа, професия, образование (работни и образователни области, средни и полувисши училища, факултети). Изборът на темите покрива както най-често срещаните житейски ситуации, така и най-необходимите предварителни познания, които трябва да има един българин в Словения или един словенец в България. Така разговорникът придобива функциите и на тематичен речник с практическа насоченост. Много полезно е решението винаги след българската/словенската дума, фраза или израз, преведена на другия език, да се дава и условна правоговорна транскрипция със съответните ударения. В синхрон с модерните съвременни едиторски практики и тук лексикалният материал е структуриран в два огледални варианта (словенско-български и българско-словенски), което прави разговорника лесен и удобен за ползване.

Съавтори на Людмил Димитров са словенските студенти от лектората по български език, литература и култура Ана Дърк, Ивана Ангелова, Сандра Оман, Лоуро Козамерник и Яро Самобор. Участието им в изготвянето на разговорника е потвърждение за отличната работа на Димитров като лектор в Люблянския университет.

Не се съмнявам, че рецензираният тук първи по рода си Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik ще допринесе за по-бързото развитие на българско-словенските и словенско-българските културни връзки. С полезната всестранна информация и нейното практическо структуриране той ще подтикне българите да се заинтересуват от словенския език, а словенците – от българския, и така взаимно да открият достойнствата на двата славянски езика. Разговорникът ще способства двата народа да се опознаят по-добре, независимо от разликите в техните азбуки (латиница и кирилица), граматичен езиков строй (синтетичен и аналитичен), както и независимо от 930 километра, разделящи София и Любляна.