Резюме. Музикалното възпитание и обучение имат безспорно влияние в процеса на цялостното формиране на личността. Тематичен акцент в учебното съдържание по музика е българският музикален фолклор. Очертаването и осмислянето на интегративните връзки с останалите учебни предмети е необходимо за изграждането на продуктивен познавателен процес, съхранението и стимулирането на интереса към българския фолклор. Интегралният подход развива потенциала на учениците и ги мотивира за позадълбочено изучаване на предметите.

Ключови думи: интегративна технология; български фолклор; музикално образование; междупредметни връзки

Процесите на глобализация на света и промените в икономическата, техническата, политическата и социокултурната сфера налагат промени в образователната система. На основата на традициите в контекста на образователната реформа са изведени и държавните образователни изисквания и учебните програми. В тях е отделено специално място на интегративните тенденции и междупредметните връзки в учебното съдържание.

Безспорно е влиянието на изкуството в процеса на цялостното формиране на личността. Съобразявайки специфичната роля на музикалното възпитание и обучение за цялостното изграждане на младите хора и пълноценното им реализиране в живота, е представено мястото на предмета музика в съвременното училище. В този смисъл, музикалното развитие, възпитание и обучение в началния етап на образование заемат ключова позиция в общообразователната подготовка. В нормативните документи се идентифицира с придобиване на знания, умения и отношения, необходими за личностното развитие на индивида през целия живот, културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество. Като съществен тематичен акцент в учебното съдържание по музика, заложен в държавните образователни изисквания за учебно съдържание, програми и учебници по музика, се откроява българският музикален фолклор. Той категорично заема своето място в обучението по музика, тъй като подпомага изграждането на музикална култура съобразно с културната ни идентичност.

Основен фокус е интегративната технология за представяне на българския фолклор и междупредметните връзки в обучението по музика и останалите учебни предмети в началното училище. Обект е откриването на българския фолклор в различните учебни дисциплини и открояването на интегративните връзки между тях. Очертаването и осмислянето на тези връзки е необходимо, тъй като те са предпоставка за изграждането на продуктивен познавателен процес на основата на многостранна умствена дейност на учениците и зараждането на любов, съхранението и стимулирането на интереса към българския фолклор.

Фолклорът е част от народната художествена култура, от народното изкуство и заедно с народната музика, танц, живопис, скулптура, театър и т.н. свидетелства за творческия гений на народа. Фолклорът, както и цялото народно изкуство, отразява художествени образи, историческия опит на народа за опознаване и овладяване на природата, изразява неговите мечти, идеали и борби за по-добър живот, дава широки и ярки картини на бита и труда, на обществения живот, на чувствата и преживяванията на хората (Dinekov, 1990).

Интеграцията е състояние на една система, в която отделните части са обединени в едно цяло. Тя е и самият процес на обединяване на частите на цялото, което в учебния процес има огромно евристично значение. Използването на интегралния подход в педагогическия процес развива потенциала на учениците, мотивира ги за по-задълбочено изучаване на предметите, по-казва практическото приложение на получаваните знания в реалния живот. „Интегралният подход допринася за приоритетно развитие на логическото и критическото мислене на учениците, развитие на тяхната инициативност и находчивост, придобиване на способност да боравят свободно с различни източници на информация“ (Ilieva, 2017).

Фолклорът е културата на етническата общност, която включва не само словесно-музикални, хореографски и предметни форми на дейността на хората, а и вярвания, знания и представи, обреди, обичаи. Тя се проявява в социалната, материалната, духовната сфера. Реализацията на интегративния подход изисква внимателно осмисляне на подходите, методите, средствата и формите на обучение, подпомагащи интегрирането на знанията, тяхното откриване и систематизиране в единна цялост.

Първата интегративна връзка, която изисква специално внимание, е българският фолклор в обучението по музика и обучението по български език и литература. В учебната програма по български език и литература част от отбелязаните знания се отнасят именно до определени жанрови проявления от литературата и фолклора за деца, като в учебното съдържание са включени различни фолклорни произведения – български народни песни, приказки и легенди. От друга страна, обучението по музика включва разнообразна фолклорна музика и предполага компетентности в областта на българския език, като изказване на мнение при възприемане на произведение и използване на адекватни понятия за определяне на характера му, четене и обсъждане на текстове на песни.

В песните музика и поезия взаимно се допълват, като взаимодействието им върху личността е комплексно. В тази насока подходящи са задачи, свързани с определяне настроението на стиховете и връзката им с емоционалното съдържание на мелодията. На учениците могат да се предложат, отчитайки техните нагласи, интереси и способности, друг тип задачи, насочени към активизиране на тяхното участие в процеса на обучение. Например да се подготвят стихове, включително и лично творчество, близки по тематика и настроение до стиховете на песента, която е обект на изучаване, да се проучат други заглавия и т. н.

При аналитично възприемане на музикално произведение задачите разкриват много възможности за по-цялостно възприемане и осмисляне на художествена творба от учениците. Например при определяне на характера на музиката и запознаване с основните теми на творбата. Учениците определят сами основното емоционално съдържание на музиката и верните характеристики на темите. Основна задача е стимулиране развитието на богатството на речта (Kolovska, 2011).

Музиката има съответна роля и във физическото развитие на детето. Връзката между музиката и физическото възпитание и спорт са дълбоки и многостранно преплетени. Движенията на децата с музика са по-организирани, по-жизнени, пластично и емоционално обагрени.

В учебното съдържание по физическо възпитание и спорт са включени за разучаване народни хора и танци. В процеса на работа се натрупва слухов опит, обогатява се усетът за метрика и ритмика на учениците чрез звучащите образци от българския равноделен и неравноделен музикално-песенен фолклор. С броенето при общоразвиващите упражнения, ходенето, бягането, гимнастиката и др. двигателни действия, изпълнявани с музикален съпровод, движенията стават по-точни, примерени и прецизни.

Особено полезни в началното училище са музикалните игри и танци, където по-хармонично и по-добре могат да се развиват основните движения и положения на тялото. Правилното пеене обезпечава по-равномерно и по-дълбоко дишане, а с това и положително въздейства върху развитието на белите дробове и гръдния кош, като в тази статия не се описват оздравителните и допълнителните ефекти от него.

Народното песенно творчество се намира в най-тясна връзка с танцовия фолклор. Фолклористиката е свързана с историята на народа, с изобразителното изкуство, с историята на културата, с митологията, с етнологията и етноисторията, с теорията и историята на литературата, с поезия, скулптура, театър, архитектура, с орнаментиката и художествените занаяти.

Фолклорът характеризира същността на народа във всички етапи на неговото житие и битие. Това обосновава доминиращото му присъствие в обучението по предмета „Човекът и обществото“ в началното училище. Историческите песни се отличават с по-голяма историческа конкретност и точност, с по-голям реализъм в изображението, но същевременно тяхното съдържание не се покрива напълно с историческите събития. Те наистина представят историята на народа, но така както народът я вижда, което очертава широтата в разбиранията на народния гений. При историческите песни се забелязва извънредно голямо разнообразие в темите и формите. Обхващат се събития от различно време, използват се обширни и кратки композиции с превес на повествователните или лиричните моменти (Dinekov, 1990)

Друга страна на взаимовръзката между фолклора в обучението по музика и обучението по „Човекът и обществото“ е изучаването на различните празници и обичаи (коледуване, Лазаровден и др.), в които се изпълняват народни песни, наричания, свирни и танци.

„Обредните песни не могат да се изучават откъснато от обредите. Те са свързани, от една страна, с редовни, установени в календара обреди и празници, а от друга – със семейно-традиционни обреди и обичаи (при раждане, сватба, смърт и др.)“ (Dinekov, 1990). При обстоен анализ на текстовото съдържание и смислите на обредните песни се откроява колоритът в народнотворческия процес. В тях народът е разкрил живота и душата си. Те представят обобщение на неговия исторически, трудов и социален опит.

При изучаване на обредните празници и обичаи и откриването на техните нравствени послания в различните класове в началното училище е препоръчително запознаването и с обредните песни за конкретния празник за неговото пълно представяне с помощта на адаптирани или автентични текстове. Това прави възможно въвеждането на децата в сложния свят на социални взаимоотношения и норми на поведение чрез празничните традиции и обичаи и овладяването на знания, умения и отношения, свързани със съдържанието и смисъла на даден празник или обичай.

Народните традиции и обичаи с богатите фолклорни песни в тях са неотменна част от културата и бита на нашия народ. Те предават историческия опит на поколенията и носят богата символика, която кара човек от дете да заживее с техните достойнства, да бъде носител и продължител на народните традиции.

Познаването на творби от народното творчество и народните занаяти е част и от обучението по изобразително изкуство. Фолклорът в учебното съдържание по този учебен предмет е включен под формата на изобразяване и сравняване на български народни носии, шевици, килими или обредни предмети.

В педагогическата литература съществуват различни проекции за възможни педагогически транслации по предметите изобразително изкуство – музика. Една от тях разглежда урока по музика като предшестващ този по изобразително изкус тво, а друга – обратната последователност. Особен интерес представлява следната комбинация: в часа да се реализира образователното съдържание от двата урока и паралелно да се усвоят знания по изобразително изкуство и музика.

Идеята за национално, самобитно своеобразие в изобразителното изкуство се реализира чрез интерпретиране на фолклорни мотиви, извор на които е реалността, която заобикаля творците. Взаимовръзката между музиката и изобразителните дейности дава възможност да се онагледят различни фолклорни области, традиции, празници и обичаи.

Народните празници разкриват цял свят от вярвания, обреди, навици, суеверия, с които народът е живял през вековете. Основни черти са поклонението на слънцето и земята, анимизмът, култът на прадедите и др. Представяйки си, че природата е одушевена, човекът е вярвал, че не може да ѝ се повлияе с определени действия, слово, песни и др.

В много от фолклорните песни се възхвалява красивата природа или се отразяват различни природни феномени. В някои от тях се пее за слънцето, зората, дъжда, птичките, горите, тревите и др. Фокусът се насочва към създаване на чисти и естествени взаимоотношения човек – природа и възпитаване на любов, морални качества и критерии, емоционално-образни преживявания. Това означава, че макар и не толкова явно както при останалите учебни предмети, се откриват междупредметните връзки на фолклора в обучението по „Човекът и природата“ и по музика.

С народните обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици, гатанки. В идейно, тематично и художествено отношение най-високо стоят песните, предимно лирически по характера си, отразяващи отношението на човека към света, природата и собствения му живот (Dinekov, 1990).

Учениците от началните класове в обучението по „Човекът и природата“ се запознават с факти за природните бедствия и правилата, които трябва да се спазват при тях. Чрез взаимовръзката между учебните предмети „Музика“ и „Човекът и природата“, учениците имат възможността да научат как хората от миналото са опитвали с наричания, песни, обреди да въздействат, предизвикват или прекратяват определени природни явления.

В съвременното училищно образование широко застъпено е използването на компютърни технологии. Поради тази причина трябва да се отбележи неразривната връзка между обучението по музика и обучението по информационни технологии.

Предметът информационни технологии се радва на огромен интерес от страна на учениците, прави училищния труд по-привлекателен, а учебно-възпитателната работа – по-интересна. Компютърът, като средство за обучение, е универсален – няма учебен предмет, при който да не е полезен, и това трябва да се използва максимално. „Интересът на учениците към мултимедийните интерактивни образователни модели определено е по-голям от този към традиционния начин на обучение. В часа по музика забавлението и обучението са фактори, гарантиращи успеваемост“ (Dimitrov, 2010). С помощта на компютърните технологии българският фолклор може да бъде представен на учениците по интересен и достъпен начин.

Народните празници и обичаи са естествен носител на жизненост, пищност и пъстрота от тембри. Като техническо средство, компютърната мултимедия изисква умение за работа с компютър, добро познаване на самия образователен модел, модерна техническа база. От друга страна, той улеснява учителя, облекчава работата му, изключва „лутането“ сред многото демонстрационни и звучащи средства, гарантира атрактивност, организира реда на предоставяната информация по един различен, систематизиран начин (Dimitrov, 2010).

Важна част от обучението в началното училище и предаването на фолклорните традиции е да се провокира интерес у учениците към българския музикален фолклор. Той е твърде сложно явление и представя интерес от различни гледища. Неговият материал се докосва до материала на различни науки. В обучението по музика той има досег до различни учебни дисциплини, като български език и литература, физическо възпитание и спорт, „Човекът и обществото“, „Човекът и природата“, изобразително изкуство и информационни технологии.

Интегративността е предпоставка за изграждането на продуктивен познавателен процес на основата на многостранна умствена дейност на учениците. Процесът на интегриране на знания и умения от различни предметни области е същностен за обучението в началното училище, защото емпиричният характер на знанията предполага интегративен подход на преподаване.

В интегралността на знанията, уменията и навиците намира отзвук класическата теза за хармонично и цялостно развитие на личността, което предполага определено съзвучие, съотношение и цялостност на образователните компоненти. Идеята за необходимостта от единство и интеграция на научното познание е заложена в учебните програми за началната училищна степен. В тях е определено специално място на междупредметните връзки.

Принципите за изграждане на интегративни иновационни технологии са свързани с осигуряване на най-добрата информационно-образователна среда за съвременното дете. Това извежда на преден план пред настоящия учител въпроса за подобряване и модернизация на учебно-възпитателния процес, за по-широко използване на нови, по-рационални технологии.

Прилагането на междупредметните връзки изисква учителят да се съобразява преди всичко с възможностите на учениците от началното училище. В тази връзка, може да се търси значимостта и отговорността на учителя по музика, който би трябвало да потърси нестандартни, атрактивни педагогически технологии за възприемане, опознаване и емоционално преживяване на фолклорни образци.

Осъществената интегративна технология помага за разширяване на музикалния опит, за по-дълбоко осъзнаване особеностите на музикалния език и езика на изкуството, за съхраняване и стимулиране на интереса към българския фолклор, за създаване на директна връзка на обучението с реалния живот и многостранно опознаване на закономерностите на света.

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, М. (1997). Дидактика. София: Народна просвета.

Андреев, М. (1986). Интегриращи тенденции в обучението. София: Народна просвета.

Димитров, М. (2013). Проучване на интересите и отношенията на студентите към музикално-компютърните технологии. Педагогика, 6, 868 – 877.

Динеков, П. (1990). Български фолклор. София: Български писател.

Илиева, С. (2017) Интегралният подход в обучението за повишаване на ефективността на учебния процес. Proceedings of University of Ruse, 56.

Калоферова, Г., Сотирова, В. & Драганова, Р. (2017). Музика за II клас. София: Просвета Плюс.

Калоферова, Г., Сотирова, В. & Драганова, Р. (2017). Музика за I клас. София: Просвета Плюс.

Калоферова, Г., Сотирова, В. & Драганова, Р. (2018). Музика за III клас. София: Просвета Плюс.

Калоферова, Г., Сотирова, В. & Драганова, Р. (2011). Музика за IV клас. София: Просвета Плюс.

Коловска, Ц. (2011). Стратегии за възприемане и осмисляне на учебното съдържание. Пловдив: Летера.

Янкова, Я. (2016) Интерактивността в обучението по музика. Пловдив: Паисий Хилендарски.

REFERENCES

Andreev, M. (1997). Didaktika. Sofia: Narodna prosveta.

Andreev, M. (1986). Integrirashti tendencii v obuchenieto. Sofia: Narodna prosveta.

Dimitrov, М. (2010). Multimedia model for study of musical instruments in the 1st class. Trakia Journal of Sciences, 8, 3( 325 – 333).

Dimitrov. M. (2013). Prouchvane na interesite i otnosheniyata na studentite kam muzikalno-kompiutarnite tehnilogii. Pedagogika - Pedagogy, 6, 868 – 877.

Dinekov, P. (1990). Bulgarski folklore. Sofia: Bulgarski pisatel.

Ilieva, S. (2017). Integlaniyat podhod v obuchenieto za povishavane na efectivnostta na uchebniq process. Proceedings of University of Ruse, 56.

Kaloferova, G., Sotirova, V. & Draganova, R. (2017). Muzika za II klas. Sofia: Prosveta plus.

Kaloferova, G., Sotirova, V. & Draganova, R. (2017). Muzika za I klas. Sofia: Prosveta plus.

Kaloferova, G., Sotirova, V. & Draganova, R. (2018). Muzika za III klas. Sofia: Prosveta plus.

Kaloferova, G., Sotirova, V. & Draganova, R. (2011). Muzika za IV klas. Sofia: Prosveta plus.

Kolovska. C. (2011). Strategii za vuzpriemane i osmislyane na uchebnoto sudurjanie. Plovdiv: Letera.

Yankova. Ya. (2016). Interaktivnostta v obuchenieto po muzika. Plovdiv: Paisii Hilendarski.