Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите.

Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г.

София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

От 2014 г. насам Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена е домакин на ежегодно провеждана Международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. В сътрудничество със Славянския семинар на Университета „Алберт Лудвиг“ – Фрайбург, Германия, и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ научният форум предоставя възможност на млади изследователи от различни европейски държави и университети да представят своите първи научни разработки в различни области на българистиката. Рецензираният сборник от второто издание на конференцията обхваща общо 32 доклада на български, английски и немски език, разпределени тематично в седем раздела и посветени на темата за „българската култура между традицията и иновациите“, с фокус върху културните контакти, взаимодействия и трансфер на България с други европейски култури и общности.

Първият раздел представя 5 изследвания на мотиви, фолклорни практики и традиции, широко разпространени на Балканите и в България – с анализ на разнородни по жанр и форма наративи (жития на светци, старозаветни разкази, етноложки интервюта) в различни медиални форми (литература и филм, устно творчество).

Вторият раздел обхваща 4 доклада от областта на сравнителното, лексикографското и диалектоложкото езикознание с акцент върху българо-словенския езиков и литературен трансфер (словенски преводи на български приказки, българско-словенски и словенско-български речници).

Третият раздел обединява 5 изследвания върху избрани преводи на българска модерна и съвременна литература (немски преводи на Дебелянов, гръцки преводи на български автори, италиански превод на романа „Захвърлен в природата“ на Милен Русков), както и изследване върху теоретичните модели и практики на превода (с интерес към Александър Зицман, преводач на Георги-Господиновите творби на немски).

В четвърти раздел са включени 7 проучвания с фокус върху различни форми и жанрове на модерното и съвременното българско изкуство: поглед към ницшеанските модели в творчеството на Яворов, Жорж Папазов и френския сюрреализъм, Чеховата „Чайка“ на българска и гръцка сцена, културологични анализи на аспекти от творчеството на Йордан Йовков, Георги Господинов, Христо Фотев и Иван Теофилов, наблюдения върху различни форми на съвременната българска култура (музикални жанрове и музикални малцинства, паметници в списъка на ЮНЕСКО и др.).

Пети и шести раздел поместват 6 исторически и социологически проучвания на културни и политически дискурси от ХХ и XXI век – с акцент върху културата на Югоизточна Европа и културните контакти на България (през призмата на Първата световна война и в съвременен план като роля на българската дипломация в Босна и Херцеговина); темата за спорта в контекста на българската външна политика; образа на България в чужди политически и медийни дискурси. Интердисциплинарният спектър се допълва от изследвания върху развитието на българската евроинтеграция (феноменът на „евросираците“, деца на трудови мигранти в Западна Европа; туризмът през призмата на българското членство в ЕС).

Последният, седми раздел помества 3 информативни съобщения за българската образователна система, представени от експерти в сферата на българското образование.

Сборникът пространно онагледява комплексната и резултатна работа на българските преподаватели и лектори – в България и в чужбина, поощрили и консултирали младите българисти да търсят широк, интердисциплинарен спектър от теми, поставящ различни въпроси за ролята на България в единното европейско културно развитие.