https://doi.org/10.53656/for22.241medi

Резюме. Статията се опитва да покаже как медицинската терминология и медицинските конотации маркират понятия, които по-късно стават водещи във философския, културологичния, политическия, социалния дискурс. В случая избраното понятие е понятието криза, което е ключово за медицината още от Античността, белязва със значения всички следващи епохи и става знаково за цялото ни съвремие. Накратко, показва как медицинските конотации пренасят към неограничените употреби в широкия контекст на езика и понятието криза е отворено за употреби от различен порядък и в разнообразни контексти. За да се стигне до убеждението, че надделява употребата му като метафора за състояния на упадък, провал, израждане, разруха. Казва се криза, но както и в медицината, се визира влошаване.

Ключови думи: криза; език; медицина; история на идеите

В настоящата статия ще се опитаме да покажем как медицинската терминология маркира понятия, които по-късно стават водещи във философския, културологичния, политическия, социалния дискурс. Ще се спрем само на едно такова понятие, което е ключово за медицината, но което е белязващо и историята, и цялото ни съвремие – става дума за понятието „криза“.

Както е известно, един от големите изследователи на това понятие е германският теоретик на историята Райнхарт Козелек. Неслучайно при дефинирането на понятието криза всички сериозни изследователи, занимаващи се с темата, се позовават на педантичните и разнопосочни разсъждения на Козелек, който, в духа на своите изследвания върху историята на понятията и нейната зависимост от историята на езика, вписва и кризата. В едноименната статия Козелек (Koselleck 2016) обобщава, че в ранните периоди доминиращият смисъл на по-нятието е правният, медицинският, последвани от религиозния, а вече от XVII в. насам то се използва и като метафора в политиката, икономиката, а след това и в културата, психологията. И разбира се – поради своята метафорична гъвкавост навлиза в ежедневието, за да стане така, че днес всичко да се измерва с тази дума.

Според Козелек в класическия гръцки в значението на думата „криза“ се сливат решението и присъдата, изборът и отсъждането (има значение на юридическо решение в контекста на някакъв раздор или скандал), използва се като общностен термин и правният смисъл му придава и политическо значение. Затова и за гърците кризата е централно понятие, чрез което справедливостта и политическият ред могат да бъдат хармонизирани чрез подходящи законови решения.

Това, което повече ни интересува обаче, е другото гръцко използване на термина, което води до разширения хоризонт на значенията в съвременните концепции за кризата, а именно – медицинската теория за нея, която произхожда от разбиранията на Гален и доразвиването на идеите на Хипократ. Според Гален в случай на заболяване кризата се отнася както по отношение на наблюдаваното състояние, така и до решението за хода на заболяването. В момента на криза се отсъжда и преценява дали пациентът ще живее, или ще умре, и се взема решение как да се процедира. И тази двоякост като че ли се запазва и в днешното, вкл. отново чисто медицинско интерпретиране на кризата.

С медицинското значение е свързано и още едно значение на кризата. Характерен момент при нея е очакването на решение. Ако кризата има, така да се каже, безкрайно траене, тя не е криза, а упадък, разруха. Тази зависимост се засилва, ако дадена тенденция е обективна и на нея не може да се противостои. В този смисъл, криза, лишена от хоризонта на едно очаквано решение, остава просто деградация. Затова и точно тези ракурси определят последващите разширения и употреби. Нещо повече, както изтъква и Хосе Ортега-и-Гасет в „Промяна и криза“ (Ortega-i-Gaset 1993, 107 – 119) кризата – и затова е медицинската ѝ конотация, вещае пълна метаморфоза, загубване на устоите, радикалност, която оставя и отделния индивид, и обществото, вече ако мислим метафорично, в паника, тласка ги към несъстоятелност. Казано с образа на самия Ортега-и-Гасет – кризата лишава от свят. Затова и промяната, която е нейно следствие, е катастрофична. Оттук и честото обвързване на кризата с катастрофата и негативното, и неувереността в личен план, точно както е с пациентите, преживели болест, която ги е поставила за определен момент на границата между живота и смъртта.

Религиозните измерения на понятието „криза“ са свързани пък с навлизането му в гръцките преводи на Стария и Новия завет, както и с апокалиптичните очаквания. Няма как да се подмине темата със Страшния съд, очакването и живеенето (или разминаването на живеенето) с евентуалната присъда. Кризата започва да измерва края на света. И както обобщава Козелек, въпреки че понятието остава отворено към идеята за някакво космическо събитие, то се свързва и със съвестта на отделния човек, с личното му поведение, а и с това на цялата общност.

Краткият преглед на историята на понятието показва, че през XVII в. то нахлува в политиката – във Франция, в Англия, а след това и в Германия. Като спорадично започва да се използва и да маркира и някои икономически трудности в обществата. В този период според Козелек се отчита отново най-вече медицинското значение на понятието. Тази тенденция продължава и през XVIII в., когато кризата – и това се приписва на Гьоте – се мисли като преход, но последното отново отпраща към медицината.

Кризите разкриват ситуация – обяснява Козелек – която може да е уникална, но също както в процеса на болестта, може да продължи да се повтаря. Или, пак в контекста на медицината, кризата се тълкува като изискваща решение, което е не просто уникално, но и окончателно. И след това вече всичко ще бъде различно. Както се вижда, този род тълкувания насочват и към начините, по които се интерпретира кризата и до момента, независимо дали ще говорим в чисто медицински план, или в обществен. Изводът е, че това, което се променя в понятието, са новите тематични ядра, които всяка епоха добавя, но не и значенията на самата дума.

Натоварването на кризата с медицински конотации продължава и през следващите векове. Така XVIII в. набляга много на обществените кризи, което е в унисон с духа на епохата. Дидро предсказва криза, която ще завърши с робство или със свобода, малко като спасение или летален изход. Изобщо, просветителите предвещават векове на кризи и революции и имат съзнание за кризисния характер на времето си. За Шатобриан – подчертава Козелек – кризата е точката, в която моментната настояща ситуация се пресича с универсалните исторически условия, които първо трябва да се разберат, преди да се предложи прогноза. Пак в този период понятието се обвързва и със самата история и нейния ход. Хердер говори за епохална криза, която налага избор между революцията и еволюцията, защото е убеден, че трябва да се открият вътрешните сили на историята, а не наивната вяра в прогреса. Той добавя и идеята, която през ХХ в. ще стане водеща – за кризата на човешкия дух, че и на човешкото сърце. Споменаваме го, защото какво по-добро онагледяване за тезата ни за медицинските конотации и метафорика.

И още нещо от медицинските значения на понятието се привнася в мисленето за кризата, особено през ХХ век. Още през 1935 г. в своята „В сенките на утрешния ден“ (Hjoizinha 2020) Йохан Хьойзинха констатира, че съвременният му свят е обезумял и съществуването е овладяно от едно усещане за упадък и загиване на цивилизацията. И разбира се, въвежда понятието криза, за да определи настоящето, убеден, че то не е пресилено, особено що се отнася до културната криза, която е обект на интереса му. Хьойзинха добре си дава сметка, че усещането за криза и за гибел е нещо, което е присъщо на много епохи, на много поколения и той дава примери за подобни епохи и състояния. Различното в съвременната криза е по-скоро в нейната научна обусловеност, в отсъствието на религиозни обяснения, но най-вече – в убеждението, че през кризата трябва да се премине и че тя няма да върне времето, ценностите, идеалите назад. Защото в миналото се е вярвало именно във връщането, в повторителността, докато за нидерландския културолог всеобщо връщане назад няма и кризата е фаза от един постъпателен и необратим процес. С аналогии към медицинското разбиране, според което състоянието след криза по-скоро се стабилизира и трябва да се поддържа, но не с идеята, че могат да бъдат заличени белезите на онова, което е довело до въпросното състояние на криза.

Но кризата има и още едно значение, което много натрапливо отправя към медицинските корени на понятието – идеята за това, че с кризата назоваваме състояние, в което липсват надеждни отговори за човешкото бъдеще, тоест, набляга се на човешката обреченост и крайност. А кой, ако не медицината, най-добре познава последното. През 1936 г. в своята „Кризата на европейските науки и трансценденталната философия“ (Husserl 2003) Едмунд Хусерл отбелязва именно това – големият дефицит и предпоставка за кризата е във факта, че науките престават да имат отговори за човешкото, за „житейските тегоби“, както ги определя той. Те изключват въпросите за смисъла и за безсмислието и така отдалечават човека от себе си, лишават го от вяра и от това да търси опора в науката. А когато се стигне до недоверие в експертността, в научността, в знанието, обществото преминава в състояние не просто на криза, а на суеверие и близо век по-късно ние наблюдаваме отново именно това покрай ковид пандемията и българските реакции срещу достиженията на науката.

Или ако трябва да обобщим, и до днес в медицината с криза отбелязваме както външните фактори, които я съпътстват – недостиг на лекари, на сестри и санитари, на конкретни специалисти (криза за кадри), финансовата криза (лошо управление на болничната и доболничната помощ), липсата на апаратура, регионалните неравенства и съсредоточаването на болници и специалисти в София, та до конкретната употреба на понятието по отношение на спешните случаи, критичното състояние на пациента, моментното състояние на болния (бъбречна криза, сърдечна криза) и най-сетне – разпространяването на някакъв тип епидемии или пандемии (ковид кризата е най-пресният случай). Затова и от медицинските конотации стават преносите към неограничените употреби на понятието в широкия контекст на езика. Иначе казано, днес думата криза е отворена за употреби от различен порядък и в разнообразни контексти. Като надделява употребата ѝ като метафора за състояния на упадък, провал, израждане, разруха. Казва се криза, но както и в медицината, се визира влошаване.

ЛИТЕРАТУРА

KOSELLECK, R., 2016. Crisis (translator Michaela W. Richter). Journal of the History of Ideas. 67(2). University of Pennsylvania Press. https:// www.jstor.org/stable/30141882

ОРТЕГА-И-ГАСЕТ, Х., 1993. Промяна и криза (прев. Анна Златкова). И. Стефанов и Д. Гинев (съст.) Идеи в културологията. София: Св. Кл. Охридски.

ХУСЕРЛ, Е., 2003. Кризата на европейските науки и трансценденталната философия (прев. Светлана Събева). София: Критика и хуманизъм.

ХЬОЙЗИНХА, Й., 2020. В сенките на утрешния ден (прев. Анета Данчева-Манолова). София: СОНМ.

REFERENCES

KOSELLECK, R., 2016. Crisis (translator Michaela W. Richter). Journal of the History of Ideas. 67(2). University of Pennsylvania Press. https:// www.jstor.org/stable/30141882

ORTEGA-I-GASET, H., 1993. Promyana i kriza (transl. Anna Zlatkova). I. Stefanov & D. Ginev (sast.) Idei v kulturologiyata. Sofia: Sv. Kl. Ohridski [in Bulgarian].

HJOIZINHA, I., 2020. V senkite na utreshniya den (transl. Aneta DanchevaManolova). Sofia: SONM [in Bulgarian].

HUSSERL, E., 2003. Krizata na evropeyskite nauki i transtsendentalnata filosofiya (transl. Svetlana Sabeva). Sofia: Kritika i humanizam [in Bulgarian].