https://doi.org/10.53656/for23.101ling

Списание „Чуждоезиково обучение“ е на прага на своя полувековен юбилей. Сами по себе си, 50-те години на неговото непрекъснато съществуване нареждат списанието сред феномените на българската хуманитарна научна периодика от втората половина на ХХ век до днес. И не само със своята дълголетност, но и с утвърждаването си като научно списание, чиято авторитетност е потвърдена от включването към днешния ден в едни от най-важните научни бази данни, то се нарежда сред най емблематичните научни периодични издания в България.

Преминало през годините през няколко трансформации – от профилирано списание, посветено на въпросите на обучението по руски и западни езици, през методологическо и дидактическо списание по чуждоезиково преподаване, днес „Чуждоезиково обучение“ е водещо лингводидактологично издание в България. Впечатляващата научна редакционна колегия, периодичността на издаване, както и тематичната организираност на всяка от книжките на списанието гарантират не само научната стойност, актуалността и динамиката на дискутираната проблематика, но чертаят и поддържат непрекъснато разширяващите се граници на научното поле, налагат отместването на хоризонтите на научните търсения и водят до създаването на нови научни конструкти. Така списанието е не само място за споделяне на опит, знания и педагогически умения, но и мотивираща възможност за напредък в теорията и научното концепиране на обучителното и образователното поле, без които педагогическият смисъл би бил пометен под напора на динамиката на днешното време.

Списание „Чуждоезиково обучение“ днес обаче е много повече от педагогическа методология и езикова дидактика. То е средищно място на педагогическа наука, училище и хуманитарно мислене. Спектърът на публикациите в списанието – от научни статии до рецензии и хроники, разкрива както постиженията в научната област на академично ангажирани автори, така и показва реалното състояние на обучителния процес, откроява нуждите в областта на преподаването, регистрира динамиката на процесите и събитията в областта на чуждоезиковото обучение, осветлява „тъмните“ зони в лингводидактологичното познание, разкрива перспективите, предугажда бъдещите процеси и нуждите в образователната вселена. Характерът и политиката на списанието щастливо го избавят от реалната опасност с времето то да се самозатвори в едно нарцистично вгледано в себе си тясногилдийно издание – доста примамлива възможност в един все по-егоистично надменен професионализиращ се свят. И това е колкото признак за зрялост, толкова и шанс за разширяващо влияние в среда, създадена чрез връзките между научни нагласи, изследователски и обучителни практики, мисловни хоризонти и прогностични умения. Публикациите в списанието не само показват ефективността на постигнатото, но и оказват така необходимия „натиск“ върху науката за търсене на следващите и поредни решения на необходимостите от практиката. В този смисъл списанието, бидейки мощен институционален организатор на лингводидактологичното поле, е медиатор и активен фактор за събиране в едно на всички разпръснати елементи не просто в обучителния процес, а в онова голямо движение на разкриване, запазване и поддържане на човешкото чрез знанията за човека, културата и цивилизацията; то е и вдъхновяващ провокатор на среща между езика и езиците в необятния интерпретативен универсум.

Списание „Чуждоезиково обучение“ завършва своя първи полувековен период и започва пътя си към своята, надявам се, вековна окръгленост. Една надежда и едно пожелание, основани на сигурността, че в идващото време, забързващо все повече своя ход, ще остане постоянна нуждата от поддържане не само на висок образователен стандарт и удовлетворяване на неизменната потребност от синхронизиране на усложняващите се познавателни нужди с развиващите се обучителни техники и образователни технологии, но ще се налага все повече и по-често да се преосмисля и преподновява представата за езика като насъщна трансмисия на жизненоважна информация и знания във все по-необходимото осмисляне на езика като универсален носител на смисъл, екзистенциална опора и ценностен ориентир в един все по-ускорено усложняващ се свят, на езика като първия и последен „дом на битието“ за човека в което и да е историческо време. Подобно осмисляне не само би отворило нови полета за обучителна практика сама по себе си, но би върнало толкова важния изначален смисъл на нуждата от самото обучение. Опряно на своята полувековна традиция, списание „Чуждоезиково обучение“ има реалната предпоставка да съдейства и съучаства в този превръщащ се все повече от обучителен в екзистенциално просветляващ процес. На добър път към следващото полувековие!