https://doi.org/10.53656/for23.621ling

Резюме. В настоящата статия обект на интерес са лингводидактологичните симулации в процеса на обучение по чужд език. В контекста на водещите съвременни тенденции в областта на изследванията в частната лингводидактология се прави опит да се очертае фигурата на преподавателя по чужд език в качеството му на „методически сценарист“ и задачите, които изпълнява за оптимизиране овладяването на комуникативната компетентност през ракурса на лингводидактологичните симулации. Използваната методология е анализ на източници, наблюдение върху положителни практики и моделиране на техники за транспониране на езиково-комуникативен фрагмент от реалната действителност в учебния процес по чужд език. Въз основа на анализ на постиженията в областта на теорията и практиката на интерактивното обучение по чужд език се формулират насоки за разработване на различни видове симулативни дейности за овладяване на изучавания език, при които учещият придобива водеща роля в процеса на обучение. Предложен е модел за широкоприложима лингводидактологична симулация в условията на активно обучение по чужд език и са очертани основните дейности, които следва да бъдат изпълнени за постигане на положителни резултати от приложението ѝ в процеса на обучение.

Ключови думи: лингводидактология; лингводидактична симулация; чуждоезиково обучение; комуникативен подход; дейностно ориентиран подход; междукултурен подход

Във все по-глобализиращото се общество, в което владеенето на чужди езици се приема като естествена необходимост, без която трудно може да се адаптираме във все по-засилващото се многообразие в Европа и в Европейския съюз, отдавна е залегнала образователната езикова политика за овладяване на минимум два чужди езика от неговите граждани. С оглед на това изследванията в областта на съвременната лингводидактология продължават динамичното си развитие и през третото десетилетие на ХХI век, като вече не само на теория, но и на практика е доказано, че чуждоезиковите комуникативни уменията могат да бъдат развити и обогатени чрез акционалния (дейностно ориентиран) подход, имплементиран в процеса на обучение през призмата на лингводидактологичната симулация.„Един от положителните ефекти на преживяната пандемия – отбелязва Д. Веселинов във встъпителната си статия за сп. „Чуждоезиково обучение“, – е сбъднатата възможност за интензивно навлизане на новите технологии в учебните центрове, както и реализирането на препоръките за масовото им прилагане в процеса на обучение“ (Vesselinov 2021, pp. 7 – 8). В този дискусионен контекст съвместяването на новите технологии с утвърдените учебни методи в училище се превърна в естествено стъпало към развитието на учебната среда и на обществото, като цяло. Съвременната лингводидактология не противопоставя традиционните и алтернативните модели на обучение, а се стреми да очертае положителните постижения в тях и да изследва възможностите от евентуалното им комбиниране по начин, гарантиращ достигането на по-добър резултат. Вече се смята за общоприето схващането, че чуждоезиковото обучение в актуалните условия не може да се осъществи успешно, като следва концептологичното и теренното приложение само на един конкретен лингводидактологичен метод. Доказано е, че отделните методологични и теоретични направления в съвременното езиково обучение допринасят за развитието на различни знания, умения и способности у учениците, отчитайки тяхната близост до реалните комуникативни ситуации от ежедневието. В този ред на мисли, интегрирането на лингводидактологичната симулация в учебния процес притежава потенциал да обогати, усъвършенства и надгради езиковите и социално-емоционалните умения и компетентности на обучаемите. Ето защо в настоящото проучване като обект на изследователски интерес се явяват лингводидактологичните симулации, лансирани като положителна преподавателска практика под името Simulation globale1 в началото на 70-те години на ХХ век от директора на парижкия Институт за преподаване на фрески език и цивилизация в чужбина2 Франсис Дебизер (1931 – 2015)3. В рамките на тази образователна практика фигурата на преподавателя по чужд език се трансформира и той участва в качеството си на „методически сценарист и режисьор“ на лингводидактологичните симулирани реални комуникативни ситуации. За тази цел се прави опит за транспониране на езиково-комуникативен фрагмент от реалната действителност в учебния процес по чужд език с цел оптимизиране овладяването на отделните компоненти на комуникативната компетентност. Предлага се модел за широко приложима лингводидактологична симулация в условията на активно обучение по чужд език и са очертани основните дейности, които следва да бъдат изпълнени за постигане на положителни резултати от приложението ѝ в процеса на обучение.

Необходимо е да се отбележи, че „симулативният тип обучение“ има своя предходна история, кореняща се още в древнокитайската образователна система и с различни парадидактически реминисценции и приложения във военната учебна сфера. Елементи от този подход се откриват в сугестологичната методика на проф. Георги Лозанов (1926 – 2012)4 и в българската учебникарска традиция за студенти и ученици от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век5. Глобалната симулация, според Франсис Дебизер, е вид „протокол“ или по-скоро „рамков сценарий“, който има за цел да въвлече обучаемите в проектиране на симулирана реална среда (жилищен блок, село, острови, автобус, цирк, хотел, предприятие, международна конференция и др.), за да я населят с хора, притежаващи своя индивидуалност, които комуникират на изучавания език (Debyser 1996, p. 4). Двете основни задачи, които намират решение чрез приложението на глобалното лингводидактологично симулиране, могат да се определят:

– като опит за скъсяването на съществуващата дистанция между традиционната специфика на учебните часове по чужд език и реалните езикови комуникативни ситуации, пред които се изправя всеки участник в комуникативния акт;

– като нагласа и активно въздействие за промяна на движещата сила в обучителния процес, при която учещият придобива социална власт и позиция да определя темите, динамиката и последователността на комуникативните дейности в класната стая през призмата на симулиране на реална ситуация.

Вижда се, че преподавателят е изместен от традиционно водещата си роля на източник на информация и започва да изпълнява функцията на „режисьор зад кадър“, където приема ролята на активен „наблюдател на учебния процес“. Основните характеристики на новата концепция на преподавателската функция в контекста на лингводидактологичната симулация могат да бъдат описани така:

1. да помага с организацията на работните групи в класната стая;

2. да следи за правилната последователност на учебните етапи, свързани с лингводидактологичната симулация;

3. да следи за разпределянето на отделните социални дейности между участниците през призмата на положителната емоционалност;

4. да прилага стратегии за мотивиране на обучаемите, основани на стимулиране търсенето на свое „решение“ или „откритие“, което всеки обучаван прави: разучаване, наблюдение, запомняне, интерпретация и комуникация;

5. да дава насоки при търсенето, събирането и канализирането на информация за реализирането на лингводидактологическата ситуация, като за тази цел придружава виртуално обучаемите в осъществяването на поставените им задачи, за да ги насочва в процеса на работа, и съдейства за намирането на подходящи и адекватни решения;

6. да извършва наблюдение върху процеса по реализирането на лингводидактологичната ситуация и да може във всеки един момент да се намеси, ако констатира отклонение от зададения „ситуативно-симулационен сценарий“, или да подпомогне за излизане от евентуално затруднение, водещо до опорочаване идеята за симулиране на комуникативната действителност;

7. при нужда да нанася корекции в ситуационния сценарий и да подкрепя комуникативната продукция, създавана от обучаемите;

8. да дава насоки и съвети за постигане на оптимални резултати при изпълнението на задачите.

Очертаните задължения пред преподавателя по чужд език нямат за цел да опростят или неглижират неговото активно участие в обучителния процес, а са насочени към стимулиране на преподавателската дейност за създаване у обучаемите на усещане за самостоятелност, ангажираност и увереност при реализиране на конкретната лингводидактологична ситуация. Неслучайно този факт е обект на специално внимание, тъй като „когато обучаваните са лично заинтересовани“ и въвлечени в процеса на обучение, „те неизбежно полагат максимални усилия, за да усвоят преподавания материал“ (Dilkova 2023, p. 2).

В контекста на усвояване лексикален и граматичен материал, свързан с комуникативното ежедневие, може да се инициира лингводидактологична глобална симулация, свързана с кулинарните предизвикателства, притежаващи своя езикова, социокултурна и социално-емоционално маркирана концептосфера.

Кратко описание

Обучаемите на съответния чужд език се разделят на малки групи (до 4 човека), като всяка група следва да намери интересна кулинарна рецепта, традиционна за кухнята на държавата/държавите на изучавания език, и да я представя пред останалите групи. Обучаемите подбират най-интересната според тях рецепта и разказват по какъв начин и къде е възникнала, спират се на биографията на нейния създател, ако е известно име в кулинарния свят, събират и представят друга допълнителна интересна информация във връзка със съответното кулинарно предизвикателство. Подробно описват необходимите продукти, определят количества и начините на приготвяне на отделните съставни части на кулинарния специалитет. Следва да обърнат особено внимание на наименованията на продуктите в съответната държава или регион, за която или за който тази рецептата е характерна и репрезантативна. Съществува голяма вероятност някои от продуктите да са наименувани с термини, различни от общоприетите според традиционната езикова норма (например по отношение на английския език това е разликата между британския английски и американския английски, по отношение на испанския това е влиянието на кастилски език, по отношение на френския това е разликата между континенталния и колониалния френски език, по отношение на турския това е разликата между османски, съвременен турски и неговите говорими диалектни варианти, и др.). Всяка група подробно описва рецептата стъпка по стъпка и изработва съответния кулинарен лист (описание и инструкции за приготвянето на ястието). Накрая, като допълнителна задача за обучаемите може да им се възложи групово да се направи кулинарен видеоклип, в който да опишат как се приготвят съответните ястия, като покажат как се извършват отделните кулинарни стъпки. За тази цел си разпределят задачите, например: двама от обучаемите от съответната група влизат в ролята на готвачи, един се занимава със заснемането на клипа, друг – с неговото монтиране.

Разработването на различни по своето естество лингводидактологични симулации при обучението по чужд език в учебна среда допринася за личностното израстване на обучаемите, за укрепване на тяхното самосъзнание и увереност, за изграждане на устойчиви теоретични и практически знания, умения и навици за успешно използване на езика-цел в съответните ежедневни комуникативни ситуации. Това спомага и за тяхното „кариерно и културно развитие“ (Vasilev 2021, p. 2). Овладяването на съвременната устна и писмена реч при изучаването на чужд език и развитието на уменията и компетентностите на обучаемите, заедно с придобиването на широка обща култура и грамотност са сред основните цели, които стоят пред образованието в дългосрочен план и са елемент от „лингвокултурно ориентираната парадигма в процеса на обучение“ (Vesselinov, Yordanova, Deshev 2020, p. 395). Чрез адекватното интегриране на работещи лингводидактологични симулации в обучението по чужд език се реализира и един от важните залози на междукултурния подход, според който езикът не бива да се приема единствено като средство за комуникация, а като начин, чрез който културата може да бъде изразена.

Благодарности. Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01

БЕЛЕЖКИ

1. Българското съответствие на този лингводидактологичен термин е „глобална симулация“.

2. На фр. Bureau pour l‘Enseignement de la Langue et de la Civilisation française à l‘étranger. Във франкофонската общност тази институция е широко известна с акронима си BELC. Началото на приложението на „глобалните симулации“ в обучението по френски език стартира през 1974 г. с L’Immeuble („Жилищният блок“), Îles („Островите“) и Le Village („Селото“), като експериментирането им продължава до 1980 г. като „алтернативна методика на преподаване“. Изпробват се сценарии от 20 до 100 учебни часа. Виж също: Caré, Debyser, Estrade 1983; Caré, Barreiro 1986; Debyser 1986; Caré, Debyser 1995; Caré, Debyser, Estrade 1996; Debyser, Yaiche 1996; Caré, Debyser, Estrade 1997.

3. На фр. Francis Debyser.

4. Въпросът за трансфера на идеи между Франсис Дебизер и Георги Лозанов остава още открит, тъй като Г. Лозанов издава своята монография „Сугестология“ през 1971 г. въз основа на предишни публикации по темата от средата на 60-те години на ХХ век.

5. Виж Dančev, A. J. and al.. Курс по английски език за българи. An English course for Bulgarians. Sofia, 1979; Dancev, Andrej Jordanov and al. English for Bulgarians: For classroom work and self-instruction. Sofia, Nauka i izkustvo, 1983 (за курсисти и студенти, които изучават английски език) и Ninova, Radka P., Kalfov, V. Iv. Français: VII cl. Sofia, Narodna prosveta, 1987 (за ученици, които изучават френски език).

ЛИТЕРАТУРА

ВАСИЛЕВ, К., 2021. Актуални проблеми в обучението по новогръцки език. i-Продължаващо образование, том 16, бр. 2.

ВЕСЕЛИНОВ, Д.; ЙОРДАНОВА, М.; ДЕШЕВ, А., 2020. Модел на плурилингвално обучение в мултилингвална и мултикултурна среда. В: Лингводидактически ракурси, с. 395 – 404. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

ВЕСЕЛИНОВ, Д., 2021. Лингводидактологични аспекти на присъственото обучение в електронна среда. Чуждоезиково обучение, том 48, бр. 1, стр. 7 – 8.

ДИЛКОВА, Ц., 2023. Персонални стратегии за учене и тяхната ефективност. i-Продължаващо образование, том 18, бр. 1.

CARÉ, J.; BARREIRO, C., 1986. Le Cirque. Paris: Hachette.

CARÉ, J.; DEBYSER, F., 1995. Simulations globales. Sèvres: Centre international d‘études pédagogiques.

CARÉ, J.; DEBYSER, F.; ESTRADE, C., 1983. Îles. Paris: Centre international d‘études pédagogiques.

CARÉ, J.; DEBYSER, F.; ESTRADE, C., 1996. Îles. Paris: Centre international d‘études pédagogiques.

CARÉ, J.; DEBYSER, F.; ESTRADE, C., 1997. Îles. Sèvres: Centre international d‘études pédagogiques.

DANČEV, A. et al., 1979. An English course for Bulgarians. Sofia.

DANČEV, A. et al., 1983. English for Bulgarians: For classroom work and self-instruction. Sofia: Nauka i izkoustvo.

DEBYSER, F., 1986. Límmueble. Paris: Hachette.

DEBYSER, F.; YAICHE, F., 1996. Immeuble. Paris : Hachette.

NINOVA, R.; KALFOV, V., 1987. Français: VII cl. Sofia: Narodna prosveta.

Acknowledgments. This study is financed by the European UnionNextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01

REFERENCES

CARÉ, J.; BARREIRO, C., 1986. Le Cirque. Paris: Hachette.

CARÉ, J.; DEBYSER, F., 1995. Simulations globales. Sèvres: Centre international d‘études pédagogiques.

CARÉ, J.; DEBYSER, F.; ESTRADE, C., 1983. Îles. Paris: Centre international d‘études pédagogiques.

CARÉ, J.; DEBYSER, F.; ESTRADE, C., 1996. Îles. Paris: Centre international d‘études pédagogiques.

CARÉ, J.; DEBYSER, F.; ESTRADE, C., 1997. Îles. Sèvres: Centre international d‘études pédagogiques.

DANČEV, A. et al., 1979. An English course for Bulgarians. Sofia.

DANČEV, A. et al., 1983. English for Bulgarians: For classroom work and self-instruction. Sofia: Nauka i izkoustvo.

DEBYSER, F., 1986. Límmueble. Paris: Hachette.

DEBYSER, F.; YAICHE, F., 1996. Immeuble. Paris : Hachette.

DILKOVA, Ts., 2023. Personalni strategii za uchene i tyahnata efektivnost. i-Prodalzhavashto obrazovanie, vol. 18, no. 1.

NINOVA, R.; KALFOV, V., 1987. Français: VII cl. Sofia: Narodna prosveta.

VASILEV, K., 2021. Aktualni problemi v obuchenieto po novogratski ezik. i-Prodalzhavashto obrazovanie, vol. 16, no. 2.

VESSELINOV, D.; YORDANOVA, M.; DESHEV, A., 2020. Model na plurilingvalno obuchenie v multilingvalna i multikulturna sreda. V: Lingvodidakticheski rakursi, pp. 395 – 404. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.

VESSELINOV, D., 2021. Lingvodidaktologichni aspekti na prisastvenoto obuchenie v elektronna sreda. Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching, vol. 48, no. 1, pp. 7 – 8.