Резюме. В статията се разглеждат структурните елементи на управлението като професионална дейност на мениджъра. Мениджмънтът е представен като особен вид професия, която изисква специфични личностни и професионални качества. Разгледани са основните характеристики на успелия мениджър и видовете компетентност според различни автори – функционална, ситуативна, интелектуална, социална компетентност. Защитава се идеята, че новото време изисква и нов тип мениджъри – представен е професионалният профил на мениджъра в образованието.

Ключови думи: management, manager, professional profile, types of competence

Професията мениджър и науката мениджмънт

Фигурата на мениджъра се появява едновременно с появата на научното управление, чиято родина е САЩ. С обновяването на управленската дейност като професионална, все по-активен става въпросът за личностния и професионален профил на мениджъра, за неговите умения, компетентности и способности, които той трябва да придобие в процеса на обучение и работа.

„Управлението – посочва Галин Цоков – е специфична универсална човешка дейност и изкуство за мобилизиране на потенциала на хората за осъществяване на дейности, насочени към постигане целите на организацията /фирма, предприятие, училище, болница и т. н./. Като универсална дейност то е съществувало векове преди обявяването на управлението за наука под наименованието „мениджмънт“, „администрация“ (Цоков, 2011).

Векове наред военният командно-контролен модел на управление служи като образец за всички страни и народи. Този команден модел на организационна структура според Питър Дракър се отличава с това – „няколко души от нейния връх издават заповеди, а голямото мнозинство в основата є се подчинява и се спазва в продължение на сто години в качеството си на норма“ (Дракър, 1992).

Съвременното управление или мениджмънт, твърди Светослав Ставрев, е „публична сфера и представлява единство от политически мениджмънт, или правене на публични политики, в т. ч. и образователни политики; изпълнителен мениджмънт, или ръководството; административен мениджмънт или управление на конкретна организация, обслужване на системата (Ставрев, 2007).

Управлението или мениджмънтът е особена професия. Тя се нуждае от особени качества и подготовка. Мениджърът не е просто специалист в дадена област – инженер, лекар, учител, икономист… Той изпълнява ръководна работа. Допълнително е специалист в сферата на политическиямениджмънт /умее да прави политики/; на организационното лидерство /да прогнозира бъдещето и променя статуквото/; на изпълнителния мениджмънт /да ръководи, да мотивира, да убеждава/.

Често управлението се нарича изкуство, т. е. работа, която изисква талант, висока степен на умение и развити способности. В самото начало на появата на теорията и практиката на управление се е считало, че ефективно е само научното управление, т. е. осъществявано от човека, притежаващ съответна научна подготовка за това. Талантът е способност и високо умение. Мениджърът е професионалист с високо равнище на развити лични качества и управленска подготовка, напълно отговарящи на критериите, разработени от научното управление и мениджмънта. Освен това, съвременният мениджър е човек на своето време. Тези особености на неговата дейност определят и изискванията към неговата личност и професионализъм, създават основа за неговия професионален портрет.

От позиция на психологическата наука, на науката за управление и на редица изследвания, могат да се откроят следните основни компоненти на професионалния портрет на съвременния цивилизован и успешен мениджър.

Основни компоненти на професионалния портрет на успелия мениджмънт

1. Обща характеристика на мениджъра като личност.

2. Управленска /административна, мениджърска, лидерска/ образованост.

3. Пазарно-икономическа и производствено-технологическа подготвеност.

4. Управленско майсторство /съвършенство/.

5. Делови и предприемачески способности.

6. Способности и подготвеност за работа с хората /общуване, комуникативност, умение да слуша, да се изказва, да мотивира, да убеждава, доверие, харизма и др./.

Осем ключови компетентности на личността, дефинирани от ЕС

1. Комуникация на майчин език.

2. Комуникация на чужд език: един, два, три.

3. Способности по математика и природо-математически науки.

4. Дигитални компетентности /информационни и комуникационни технологии/.

5. Умения за учене /…през целия живот/.

6. Междуличностни, интеркултурни и социални компетентности.

7. Предприемчивост.

8. Култура и артистичност.

Конфликтоустойчивост на мениджъра

Това е специфична проява на психическата устойчивост и се разглежда като способност на човека да организира оптимално своето поведение в трудни ситуации на социално взаимодействие; безконфликтно да решава възникващите проблеми в отношенията си с други хора.

Конфликтоустойчивостта има своя структура, която включва няколко основни компонента (Фиг. 3).

Професионализмът на мениджъра

Професионализъм – това е съчетанието на професионални знания и ориентация в проблема. Това означава умение: да се приведат проблемите на клиента на езика на пазара /клиентът като продукт/; да се планират отворени проблеми – да се прецени кои са належащите проблеми; да се работи прозрачно, отчетност; ориентираност към клиента, към целева група, работодателя, възложителя и др.; ориентираност към целта и резултатите /постигане на зададените цели/; гъвкавост, промяна и иновативност, стратегическо мислене; адаптивност на езика и общуването.

Личността на мениджъра в чуждестранната литература

Съществуват достатъчно много изследвания, в които авторите се опитват да дадатотговор на въпроса какъв трябва да бъде успелият мениджър, отговарящ на всички изисквания, предявявани към него. От най-интересните и заслужаващи внимание могат да се откроят няколко:

Лори Маллинз свързва професионализма на мениджъра с три групи компетентности (Маллинз, 2003).

а) техническа компетентност – необходимост да притежава определени знания, методи и навици за решаване на определени задачи, преди всичко за обучение на своите подчинени /сътрудници/, а също и за провеждане на операции, свързани с текущата дейност на организацията – производство на стоки и услуги, обучение и др.

б) социални навици и човешки качества – необходими в междуличностните отношения и оценъчната дейност. Отличителна особеност на успешния мениджър е способността да гарантира ефективно използване на човешките ресурси, които включват организация на взаимодействия, ръководство и координация на усилията, бързо реагиране на ситуации и гъвкавост на стила на управление.

в) концептуални способности – необходими за разбиране на действието и на организацията като цяло, вкл. и обкръжаващата среда, което позволява да се осъществи стратегическо планиране и да се подчини всичко на приетите цели за постигане.

По-подробен и по-малко системен модел на преуспяващия мениджър предлагат М. Подлер, Дж. Бергайн и Т. Бойдел (Фиг. 4).

На основата на изучаването на водещите компании в Европа, Хелбер посочва, че векът на всички мениджъри с традиционни качества е приключен и има потребност от нови мениджъри, притежаващи други достойнства (Helber, 1987). Той откроява десет стратегии за развитие, характерни за новото поколение мениджъри:

1. лидерски качества;

2. стремеж към радикални промени;

3. висока култура;

4. постоянен стремеж за растеж;

5. развитие /експлитация на организацията/ – търсене на нови подходи към организацията на управление и дейността;

6. запазване духа на конкуренция по пътя на използване на нови пътища за успех;

7. постоянен стремеж към обновяване и недопускане на най-малките признаци на застой;

8. постигане на това, с което хората да могат да се мотивират;

9. умения да работят в екип;

10. постигане, като цяло, на най-високо качество.

В разработените от Г. Хинтерхрубер и В. Попп модели, компетентността по мениджмънт се явява сума от функционална, ситуативна, интелектуална и социална компетентност (Hinterhuber&Popp, 1987).

– Функционалната компетентност включва знание за производството на стоки, маркетинг и финанси.

– Ситуативната компетентност е свързана с разбирането на спецификата на различните фази на жизнения цикъл на организацията – основаване, развитие и др.

– Интелектуалната компетентност предполага аналитично мислене в съчетание с умението да мисли в категориите на взаимовръзките: способност за рационално, аналитично и абстрактно мислене; способност да структурира проблеми и да реализира различни варианти на решения.

– Социална компетентност – обхваща комуникационните и интегративни способности на мениджъра както във вътрешноорганизационната дейност, така и при взаимодействието с външната среда.

Функционалната и ситуативната компетентност, според авторите на модела, характеризират професионализма, а интелектуалната и социалната компетентност – психологическата състоятелност на мениджъра.

Източник: Маллинз, Л. Менеджмент и организационное поведение, Минск, 2003, с. 202

В условията на преход към социално ориентирана пазарна икономика все по-голямо значение придобива социалната компетентност на мениджъра. Аргюл отнася към тази компетентност следните компоненти (Argule,1975):

– Мотивационни – способност към доминиране, голяма социална активност, влияние над другите хора, умение да постига успеха по пътя на убежденията, координацията и разясняването, а не чрез заповеди и критика.

– Възприемчивост – способност психологически да интерпретира без изказване с думи – външен вид, мимика, жестикулация, погледи, емоционална интонация, грешки, акценти и др.

– Образец на реакции – способност за синхронизация на контакта с други хора, умения да определя кой, кога и какво трябва да говори.

– Увереност в себе си – да бъде не само хладнокръвен, да умее достойно да се представя пред другите хора без самовъзвеличаване и заедно с това без смущение.

Характерна особеност на мнението на чуждите западни автори за личността и професионализма на мениджъра се явява това, че те не си приличат едни с други. Ръководейки се от тези мнения, е трудно да се даде достатъчно точен отговор – какъв да бъде успешният и съвременен мениджър. Ако ги представим във вид на единен набор, то той ще се окаже почти непригоден за практическо използване, макар и да не е безполезен.

Професионален профил на мениджъра в образованието

Мениджърът като личност

Мениджърът е длъжен да бъде личност, т. е. човек с разум, с определена жизнена позиция, чувстващ себе си гражданин на своето общество, участник в съзиданието на обществото.

Основните качества на образования човек трябва да бъдат присъщи за мениджъра като личност:

– научно разбиране на обкръжаващия свят, мястото и общественото положение на своята професия;

– знания и внимателно отношение към ценностите на обществото, на рода, историята, националната гордост; позитивен социалния принос в решаването на проблема;

– познаване социалните явления в обществото, интегрираност в съвременното общество, активна гражданска позиция;

– разбиране на хуманизма и демокрацията, правата на хората, техните свободи, морални и етични норми;

– нравствена зрялост и устойчивост, честност и порядъчност, уважение към хората, техните права и свобода, независимо от расова, национална, етническа, религиозна, социална и полова принадлежност.

– стремеж не само към чисто материални резултати в дейността, но и социално значими, морални и духовни.

– правна грамотност, решаване на всички професионални задачи само в рамките на полето на правото, без нарушение на законите.

– цивилизовано разбиране на своите свободи, ограничени не само от правото, но неформално и морално от етиката, съвестта, потребност от уважение от страна на хората. Разбиране на своята свобода по формулата: „моята свобода и право завършват там, където започват правата и свободите на другия човек, на когото не трябва да се нанасят вреди“.

– знание за здравословен начин на живот и стремеж да го спазва.

Дейността на мениджъра зависи от базови психологически свойства на неговата личност, тяхната професионална развитост:

– интелект;

– общи и професионални качества и способности /познавателни, волеви, емоционални, делови, организационни, физически/;

– морално-характерологично отношение към труда, другите хора и себе си / етична и морално-психологическа зрялост/;

– професионална насоченост в избраната професия, самореализация и самоусъвършенстване в нея.

Управленска и мениджърска образованост

Трудът на мениджъра изисква от него висока и разнообразна подготвеност. Нейна основа се явява висшето управление – /административно, лидерско/ образование, основно, или второ, допълнително.

Добре е когато то се съчетава с други, свързани със спецификата на производства, които мениджърът ръководи. Като минимум е необходимо получаването на свидетелство или диплома по мениджмънт /администрация/ в проведено обучение по специални курсове.

Образоваността е система от комплексни, общонаучни, специални и теоретични и приложни, фундаментални и практически, широки и конкретнизнания, възгледи, представи, убеждения, а също и интелектуални умения, които позволяват:

1. Със съвременни социални и научни позиции правилно да разбира професионалната сфера на своята дейност в системата на обществения живот и държавата;

2. Самостоятелно да оценява обществените и професионални изисквания, връзки, зависимости, критерии за ефективност.

Професионалната образованост внася важен принос в повишаване равнището на социалното и професионалното развитие на личността, интелекта, професионалната култура и духовността на специалиста. Тя формира едно важно качество – системно, подситуативно професионално мислене. Това мислене се отличава с широк кръгозор, далновидност и дълбоко разбиране на ставащото.

Мениджърската образованост предполага избирателно внимание, интерес и отношение към тези страни на живота в обществото, които са свързани с мениджмънта. Те повишават интереса на професионалиста. Той по-добре от другите разбира значението и пътищата за усъвършенстване.

Образоваността на мениджъра се проявява в осмислянето на социалния смисъл на своята дейност, нейната мисия в обществото, държавата и живота на хората, нейното социално и икономическо предназначение. Като следствие на всичко това образоваността се проявява в цивилизационната мотивация:

– разбиране на необходимостта и измерването на мениджмънта, без които е невъзможно да има социално ориентирана и развиваща се дейност;

– социално-психологическа интегрираност в общността и обществото на мениджърите, усвояване на стереотипите на мислене, ценности и отношения към обществото; в начина на поведение, маниери, привички, традиции, обичаи и ритуали, език;

– разбиране на особеностите и изискванията на мениджмънта към него;

– знания за основите на управленската наука;

– знания за мениджмънта като пазарно управление;

– уверена ориентация в специфичната сфера на мениджмънта, която се проявява в ерудицията, в умението да се ориентира във всички направления, задачи на мениджмънта и тънкости в работата;

– добре осмислена и научно обоснована индивидуална концепция за мениджмънта, регулатор на действията на мениджъра;

– умение да изпълнява качествено цели, задачи, длъжности, задължения и отговорности;

– знания и умения по всички детайли и въпроси на организационния мениджмънт;

– владеене на научните методи за изучаване и оценка за обстановката, ситуациите, подготовката и организацията по изпълнението на ситуативни решения;

– знания и владеене на съвременни интензивни наукоемни технологии;

– умение да оценява правилно себе си, своята дейност и постигнати резултати, както и да организира своя труд;

– умение да работи в екип;

– умение да намира и използва резерви за повишаване на количеството и качеството на труда;

– превъзходство над конкурентите в ситуации на съперничество и противодействие;

– професионална култура и професионално самосъзнание.

Пазарно-икономическа и финансова компетентност

Компетентността по въпросите на съдържанието, организацията и технологията на работа в организацията е задължителна за всеки мениджър. Успешната дейност на мениджъра зависи от неговите знания и компетентност. Голяма роля играе и личният опит.

Наред със способностите за изпълнение на класическите задачи – поставяне на цели, планиране, вземане на решения и тяхната реализация, организация и контрол, към мениджъра на организациите се включват нови изисквания:

– стратегическо мислене;

– предприемачески стил на поведение;

– иницииране процес на развитие;

– създаване на организационна култура;

– мислене, ориентирано към политиката на организацията.

Предприемаческите способностите и качествата на съвременните мениджъри, независимо от вида на управляваната от тях организация, са:

– търговска насоченост;

– мотиви за постижения, стремеж към успех и самоутвърждаване в конкурентна борба;

– смелост и решителност, готовност да рискуват на пазара;

– пресметливост, делови „хватки“;

– способност за установяване и контакт с други хора;

– силна воля и способност да довежда докрай нещата;

– отсъствие на страх пред трудности;

– голямо трудолюбие;

– умение да формира свои екипи;

– постоянна вътрешна организираност и мобилизираност.

Мениджърът е длъжен:

– да познава теорията и практиката на пазарната икономика и пред приемачеството;

– добре да разбира пазарната икономика и тенденциите за нейното развитие;

– да умее да отчита социалните последствия от вземаните решения;

– да се ръководи от принципите на социалната справедливост;

– ефективно да използва постиженията на науката в практиката;

– да използва предложения, противоположни на собствените позиции;

– смелост за вземане на нестандартни решения.

Майсторствона мениджъра

Всяко професионално майсторство е съвкупност от професионални знания, умения, навици и компетентности.

Основен компонент на майсторството на мениджъра е владеенето на техниката на менажиране и администриране. Всеки мениджър, като управленец, трябва да владее основите на управленската дейност:

– етична /нравствена, морално-психологическа подготвеност;

– предприемаческо майсторство – за решаване на финансово-икономически проблеми;

– майсторство по управление на производството;

– майсторство в работата с персонала;

– комуникативна компетентност, общителност;

– подготвеност за осигуряване на безопасност и действия в екстремални условия.

Способности на мениджъра

Класният професионализъм винаги е свързан с високо развити способности. Двама мениджъри могат да притежават еднаква образованост, професионално майсторство, но да се отличават по способности, а резултатите от техния труд да се отличават рязко. За мениджърите са важни интелектуалните способности – цялостна съвкупност от професионални качества. Мениджърът трябва да бъде умен човек. Неговият интелект трябва да се отличава с широта и дълбочина на разбирането на социалната и пазарната действителност. Творческите прояви на мениджъра се изразяват в:

– чувство за новото и постоянно търсене на новости и иновации;

– прилагане на откритията на науката в практиката;

– умее да заразява другите с творчески ентусиазъм;

– готовност за обновяване, усъвършенстване и промяна на работата;

– умение да използва ефективно постиженията на научно-техническия прогрес;

– съобразителност, находчивост, креативност;

– демократично мислене;

– умение да оценява компетентно новостите и предложенията, да отличава полезното.

На мениджъра трябва да са присъщи делови способности като: активност, целеустременост, инициативност, самостоятелност, организираност, акуратност, общителност, взискателност, упоритост, издръжливост, мъжество, смелост и др.

Особена група качества са организаторските способности като:

– обществена енергетичност;

– склонност към организаторска дейност;

– психологическа избирателност;

– прагматичност на ума;

– психологически такт.

Специално значение за мениджъра имат способностите за работа в екстремни ситуации.

Способност и подготвеност за работа в екип

Способността за работа с хора предполага взаимно разбиране и доверие, лоялност и подкрепа на всички, споделящи общи възгледи и морални ценности. В своята основа тези отношения се градят като се отчитат интересите на хората – общи и индивидуални. Това е възможно при наличието на особени лични качества:

– хуманност, човечност, общителност, доброжелателност, справедливост, готовност да оказваш помощ и подкрепа и др.;

– умение да подбират хората, да създават екипи, да формират здрав моралнопсихологически климат и взаимоотношения;

– способност да търсят и използват резервите на човешкия фактор;

– умение да се стимулират и мотивират хората за работа;

– склонност и желание винаги да се ръководиш от принципите на хуманизма и социалната справедливост;

– тактичност и вежливост при общуването с хората;

– умения да се помага на хората в професионалното им израстване;

– умение да организира труда на хората и т. н.

Успехът в работата на мениджъра в екип зависи от професионалната му подготовка.

Заключение

Професионалната компетентност на мениджъра в образованието е интегрална характеристика – тя определя способността на педагога-мениджър да решава управленски проблеми и задачи, възникващи в реални ситуации, като използва своите знания, опит и ценности. И ако трябва да синтезираме формулата на успеха на мениджъра в образованието, тя е: мениджър + специалист+ професионален управленец + ръководител + лидер. Тези качества се придобиват чрез обучение, само знанията не са достатъчни, за да бъде успешен един мениджър. Управленската наука отдавна си е казала думата – мениджърството е професия, която се усвоява като всяка друга професия в образованието.

ЛИТЕРАТУРА

Дракър, П. (1992) Новите реалности, С., с. 225

Маллинз, Л. (2003) Менеджмент и организационное поведение, Минск, с. 202

Ставрев, Св. (2007) Криза в публичния мениджмънт, С., с. 7

Цоков, Г. (2011) Управлението на училищната организация в информационното общество, УИ „П. Хилендарски”, ПД, С., РИ – 85

Argule, M. (1975) Soziale Interrantion. Koln, 3. Aull, с. 386

Helber, R. (1997) Search of European Excellencell Herper, Collins Business

Hintehuber, H., Popp, W. (1987) Strategische Fuhrugskompetenzin Die Unternehmung