Резюме. В началото на своята статия авторката се спира върху историята на словенистиката във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава, както и на личностите, допринесли за нейното развитие. Понататък тя обръща внимание върхудейността на известниясловашки словенист Мелихар Вацлав (1916 – 2013) като лектор и преводач. Отбелязва работа му в международните младежки католически организации Pax Romana и Slavia Catholica, благодарение на които през акад. 1938/1939 г. заминава на обучение в Словения. В Люблянския университет той се запознава със словенския език и култура и впоследствие се отдава на преводаческа дейност. Промяната на политическата система в Чехословакия през 1948 г. оказва неблагоприятно влияние върху неговото обществено положение и обещаващата му кариера на редактор и преводач. В периода 1974 – 1987 г. М. Вацлав преподава словенски език във Философския факултет на Университета „Коменски“. С неуморната си дейност той допринася за развитието на словашко-словенските културни взаимоотношения, а неговите преводи оказват положително въздейстие върху рецепцията на словенската литература в Словакия.

Ключови думи: словенистика; философски факултет; Университет „Коменски“ в Братислава; словашки и словенски лектори по словенски език; Мелихар Вацлав

Още от самото начало на своето съществуване1) Катедрата по славянски филологии към Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава обезпечава обучението по полонистика и южнославянски филологии. Понастоящем към нея действат лекторати по български, полски, словенски, сръбски и хърватски език. Лекторатът по словенски език и култура се развива изключително динамично и непрекъснато обогатява своите педагогически, научни и културно-образователни цели. От академичната 2012/2013 година словенският език се изучава в рамките на програмата „Средноевропейски изследвания“, а от акад. 2016/2017 г. може да бъде избран от студентите в програмата „Славянски изследвания“. В момента словенски език, литература и култура се изучават в курсовете по: словенски език и реалии (1 – 5), практически словенски език A/B (1 – 4), славянски език (словенски език, 1 – 4), словенска литература, странознание на Словения, увод в изучаването на словенската култура и литература, словенско кино, разговор на словенски език, фрагменти от словенската култура и др. В сътрудничество с Центъра за словенски език като втори и чужд език, както и със съдействието на Посолството на Словения в Братислава, лекторатът традиционно организира редица културни мероприятия. През последните години бяха реализирани проекти като: изложбата „Словашко-словенска дименсия“ (2016), представена в много словашки и чуждестранни музеи; „Дни на Словения в Банска Бистрица“ (2016) с авторско четене на писателката и илюстраторката Лила Прап; концерта на музиканта и фотографа Ладо Якша по случай стогодишнината от смъртта на писателя Иван Цанкар (2018); изложбата, посветена на 170 години от смъртта на поета Францe Прешерн (2019) и др. Внимание заслужава и публикационната дейност на лектората2), чието съвременно състояние е резултат както от почти трийсетгодишното непрекъснато присъствие на словенски лектори, така и от усилията и личната ангажираност на местните словашки лектори по словенски език.

Словенско-словашките взаимоотношения в областта на културата и образованието имат вековни традиции, но развитието им става реално едва след създаването на институционална платформа, т.е. след основаването на Университета „Коменски“ в Братислава и на Люблянския университет през 1919 г., когато двата народа стават част от нововъзникналите държави Чехословакия и Югославия. От гледна точка на словашката словенистика следващият преломен период са 30-те години на ХХ век, когато в рамките на младежките католически организации се поставя началото на обмена на студенти. Центърът на словашките студенти католици (Ústredie slovenského katolíckeho študentstva) и Словенската асоциация на студентите (Slovenska dijaška zveza) се договарят за обмен на един студент годишно, като същевременно се обвързват с членство в европейската организация Pax Romana и нейното подразделение Slavia Catholica. В периода 1931 – 1937 г. в Братислава следват 8 словенци, а в Любляна – 8 словаци, главно във Философския и Юридическия факултет (Švaral, 2000: 455). Сред студентите, обучавали се в Любляна, се открояват имената на Йозеф Амбруш, Ян Костиха, Коломан Гералдини, Мелихар Вацлав, които впоследствие започват да превеждат от словенски език. През акад. 1933/1934 г. стипендия за обучение във Философския факултет на Университета „Коменски“ получава Виктор Смолей (1910 – 1992), виден словенски словакист, който в периода 1947 – 1976 г. преподава словашки език в Люблянския университет и сътрудничи на братиславския лекторат по словенски език.

Първите семинари по словенски език се провеждат през акад. 1939/1940 г. под ръководството на Йозеф Амбруш (1914 – 1993), който по това време е асистент в Славянския семинар за руски език и литература, а по-късно става изявен литературен историк. По време на Втората световна война, по обясними причини, обучение по словенски език не се провежда. През акад. 1946/1947 г. лекторатът възобновява дейността си, макар и отново само за една година. Преподавател по словенски език става учителят от Държавната гимназия в Търнава Ян Костиха (1916 – 1977) – основател и ръководител на Клуба на приятелите на словенския език и култура. След почти 20-годишно прекъсване, причина за което е създалата се обществено-политическа ситуация, през акад. 1965/1966 г. Я. Костиха отново се завръща във Факултета.

През 1964 г. във Философския факултет в Братислава е основана Катедрата по славистика и индоевропеистика, чиято заслуга е на проф. Шимон Ондруш (1924 – 2011)3). Освен славянско и индоевропейско сравнително езикознание, като самостоятелни дисциплини се развиват българската, полската и сърбохърватската филология (Ondruš & Huťanová, 1993: 11). Осигурени са и предпоставки за развитието на лектората по словенски език. През акад. 1966/1967 г. постът на лектор по словенски език се заема от Витязослав Хечко (1919 – 1972) – редактор, поет и преводач, който участва в съставянето на „Словашко-словенския речник“ (1976) и „Словенско-словашкия речник“ (1983). Освен словенски език той води и словенска литература и пише първите словашки учебници, предназначени за обучението по словенски език – Slovensko berilo (1972) и Základy slovinskej gramatiky (1978). Преждевременната му смърт прекратява един надежден етап в развитието на обучението по словенски език. През летния семестър на акад. 1972/1973 г. обучението за кратко се поема от словенския професор словакист Андрей Розман (1947), който по това време е студент във Философския факултет в Братислава. През следващата година в редуцирана форма часовете се водят от именития езиковед и славист Ян Станислав (1904 – 1977)4). От акад. 1974/1975 г. до 1986/1987 г. лекторатът се ръководи успешно от гимназиалния учител Мелихар Вацлав (1916 – 2013).

С преподавателската дейност на Мелихар Вацлав приключва периодът на местните, т.е. на словашките лектори по словенски език. Положението на словенския лекторат във Философския факултет в Братислава се променя коренно след възникването на самостоятелната Словенска република през 1991 г. От акад. 1992/1993 г. датира континуалното обучение по словенски език от командировани от Словения лектори, което протича в рамките на новата концепция за славянски изследвания и междуфакултетските спогодби за обмен на лектори. Ясна Хонзак Яхич (1948) е първата словенска лекторка, която пристига по покана на тогавашния декан на Философския факултет доц. Иван Слимак. За словашките студенти тя пише учебника Slovenščina za Slovake (1995). През акад. 1994 – 1996 г., вече в рамките на билатерално споразумение между двете държави, лекторка е Аленка Шалей (1963). Освен във Факултета тя преподава словенски език и в Славянската гимназия в Братислава. След нея, през акад. 1996/1997 г., идва Дария Якше (1969), която в продължение на 6 години води часове по словенски език както във Философския факултет, така и в Славянската гимназия. По време на престоя ѝ се засилва сътрудничеството между словенския лекторат и Посолството на Словенската република в Словакия, с чието съдействие се реализират редица културни мероприятия. Дейността на Дария Якше се продължава успешно от Саша Войтехова Поклач (1977), която постъпва през акад. 2002/2003 г. Тя е авторка на учебника Slovinský jazyk v praxi 1 (2014), а в съавторство с Милослав Войтех издава Kapitoly zo slovensko-slovinskej konverzácie (2014). В периода 2003 – 2008 г. преподава словенски език и във Философския факултет на Университета „Константин Философ“ в Нитра. Благодарение на нейната активност броят на студентите, изучаващи словенски език, непрекъснато се увеличава. Само през настоящата акад. 2019/2020 г. курсовете на словенския лекторат са посещавани от около 80 студенти. От 2006 г. лекторатът организира учебни екскурзии за студентите, предлага също и езикови курсове за граждани. През 2016 г. в Катедрата по славянски филологии като главен асистент започва работа Светлана Кмецова, чиято педагогическа и научна дейност е свързана със словенистиката.

Една от ключовите личности, чието дело намира своето продължение в дейността на днешния словенски лекторат, е Мелихар Вацлав – гимназиален учител по словашки и немски език, редактор, университетски преподавател, автор на учебни пособия и преводач. Роден е на 22 април 1916 г. в Травница – община в Южна Словакия с етнически смесено население. В биографията си той пише, че на младини узнал какво е бедност и нищета, но още от детските си години мечтаел да получи добро образование (Václav, 2011: 332). Завършва Държавната гимназия в Левице, а в периода 1935 – 1939 г. следва словашки език и литература и немски език и литература във Философския факултет на Университета „Коменски“. По време на следването си е настанен в католическия интернат „Сворадов“ 5). Наред със семейното възпитание престоят му там определя неговия мироглед и политическа ориентация. Активно се включва в католическата студентска организация Moyses и в Центъра на словашките студенти католици. Благодарение на реципрочния обмен със Словенската асоциация на студентите през акад. 1938/1939 М. Вацлав пристига в Люблянския университет, където се заражда неговата безкрайна любов към словенската литература и култура. През 1939 г. започва работа в Учителската академия в Братислава. По време на Първата словашка република, през 1942 г., за кратко работи в Института за пропаганда като преводач редактор на статии за Словакия от немски списания. Този факт от неговата биография по-късно оказва влияние върху някои събития от живота му. След година се връща към педагогическите си занимания, непрекъснато се ангажира с просветна дейност, работи и в „Матица словашка“6) (Matica slovenská). През 1953 г. постъпва на работа в Словашкото педагогическо издателство, където е завеждащ редакцията за словашки и руски език. Включва се и като автор на нови учебници по словашки език, читанки и други учебни помагала. През 1958 г. Словашката комунистическа партия го определя като „неблагонадежден“ и той е принуден да напусне издателството. В тази трудна житейска ситуация М. Вацлав е приет като учител в Средното училище по машиностроене в Братислава, където, доволен, че може да се отдаде на своята професия и призвание, преподава словашки език и литература и немски език до пенсионирането си.

Мелихар Вацлав продължава да развива своя интерес към словенския език и литература и с любов го предава на студентите от Философския факултет в Университета „Коменски“ в Братислава. През акад. 1974/1975 г. тогавашният ръководител на Катедрата по славистика и индоевропеистика проф. Шимон Ондруш му предоставя възможност да заеме позицията на местен лектор по словенски език, на която остава до 1986/1987 г. Въпреки че лекторската му дейност е белязана от противоречивото време, всяка година той води групи от 10 – 16 студенти и освен с граматика и лексика ги запознава с реалиите, културата и литературата на Словения. Става дума за избираеми курсове за студентите по славистика и словашки език и литература. През първите години Мелихар Вацлав има по два часа, а през следващите – по един час седмично. За целите на обучението използва учебник по словенски език за чужденци, издаден в Любляна, и читанката Slovensko berilo, издадена през 1972 г. от тогавашния лектор Витязослав Хечко. А езиковите си умения усъвършенства на летните семинари по словенски език в Любляна, където наред със създадените вече контакти установява и нови полезни връзки.

За развитието на словашко-словенските културни взаимоотношения Мелихар Вацлав в значителна степен допринася още с преводаческата си дейност, на която се посвещава и в преклонна възраст. Неслучайно редакцията на сп. Revue svetovej literatúry отбелязва, че „Мелихар Вацлав на 92 години е без съмнение най-жизненият словашки преводач“ (2008: 149). Първият му отпечатан превод е на романа на Прежихов Воранц Jamnica (Jamnica, 1949). След дълго прекъсване, причина за което е тогавашната политическа обстановка, е публикуван преводът му на пиесата Paholci (Hlapci, 1963), дело на един от най-изтъкнатите словенски писатели Иван Цанкар. След това излиза приказката от писателя Бен Жупанчич Chlapček a stožiar (Deček Jarbol, 1965), а през 1972 г. – преводът на романа на Андрей Хинг Les a bralo (Gozd in pečina), който е последният му превод в книжен формат. Много повече на брой са неговите преводи в списания като Literárny týždenník, Revue svetovej literatúry и др., публикувани главно през 80-те години на ХХ в. От подбора на автори се вижда, че Вацлав постоянно следи развойните тенденции в словенската поезия и проза и за словашките читатели избира най-добрите достижения. Сред авторите, които представя на словашката аудитория, се открояват имената на писатели като: Яни Вирк, Драго Янчар, Андрей Блатник, Андрей Хинг, Тоне Селишкар, Бранко Градишник, Полона Главан, Винко Мьодерндорфер, Павле Зидар, Нина Кокел и др. и на поети като: Алоиз Ихан, Милан Йесих, Милан Клеч, Нежа Мауер, Цирил Злобец, Кайетан Кович, Марко Кравос, Томаж Шаламун, Саша Вегри и др. Много от неговите преводи обаче остават непубликувани.

На Мелихар Вацлав са присъдени няколко награди – така например за работата си в „Матица словашка“ получава две благодарствени грамоти и плакет на д-р Йозеф Шкултети7), а за дългогодишната си педагогическа дейност – званието „заслужил учител“. През 2011 г. деканът на Философския факултет на Университета „Коменски“ го удостоява с паметен медал за заслуги към Алма матер. Неговото име носи отворената за студенти и граждани библиотека в Посолството на Словенската република в Братислава, на която той дарява собствената си библиотека.

До края на ползотворния си живот Мелихар Вацлав запазва своята виталност, пословичната си одухотвореност, оптимизъм и добронамереност. Умира на 19 юли 2013 г. на 97-годишна възраст. Любовта му към словенския език и култура се превъплъщава в преводите, дългогодишното преподаване на словенски език и култура, личните контакти със словенски педагози и писатели, което, от своя страна, е огромен принос за сближаването и взаимното опознаване на културите на двата народа. Изборът на преведените от него творби оказва положително влияние върху рецепцията на словенската литература в Словакия. Както отбелязва литературният историк и преводач Ян Янкович (2005: 139), „преводаческата дейност на Вацлав от края на 80-те и на 90-те години е доказателство, че при благоприятни условия неговият талант и умения могат да бъдат общополезни и в по-голям мащаб“. Благодарение на неговата личност и дело и разбира се, с подкрепата на Философския факултет на Университета „Коменски“ и Катедрата по славянски филологии, на Центъра за словенски език като втори и чужд език и Посолството на Словенската република в Братислава се създават традиции, които успешно се продължават от словенските лектори. Значимостта на лектората по словенски език и култура се изразява не само по отношение на образованието и науката. Той предоставя и отлични възможности за развиване и задълбочаване на културните контакти между Словения и Словакия.

БЕЛЕЖКИ

1. От по-широка историческа перспектива е необходимо да се спомене, че тази единствена по рода си словашка университетска катедра, в която се изучават южнославянските езици и литератури, е основана през 1964 г. под името Катедра по славистика и индоевропеистика, а през 1986 г. е преименувана на Катедра по славянски филологии.

2. За мероприятията, организирани от лектората по словенски език и неговата публикационна дейност, вж. напр. Kmecová, 2014a, Kmecová, 2014b, Kmecová, 2017.

3. Професор Шимон Ондруш се занимава със сравнително славянско и индоевропейско езикознание, етимология, старобългарски език, общо езикознание и история на езикознанието. От 1981 г. е член на Комитета за чехословашко-българско приятелство при Чехословашкото общество за международни отношения в Прага. За заслуги в развитието на българистиката в Словакия през 1975 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – първа степен.

4. Професор Ян Станислав полага основите на историческото изследване на словашкия език, занимава се с диалектология, старобългарски език, проучва езиковите и културните контакти във Великоморавия, както и делото на св. св. Кирил и Методий. Синтез на научното му творчество представлява петтомната „История на словашкия език“ (Dejiny slovenského jazyka (1956 – 1973)).

5. От основаването му през 1922 г. до 1945 г. студентският дом „Сворадов“ (по името на св. Сворад) става средище на словашката католическа интелигенция. Построен е на мястото на сиропиталището „Св. Алжбета“ като първото модерно студентско общежитие в Братислава за настаняване на студенти католици след основаването на Университета „Коменски“ през 1919 г.

6. През 1861 г. в гр. Мартин (Средна Словакия) е свикано събрание, което провъзгласява целите и изискванията на словашкия народ. То става основата на културно-просветителската организация на словаците „Матица словашка“ (Matica slovenská), която възниква на 4 август 1863 г.

7. Д-р Йозеф Шкултети (1853 – 1948) е словашки литературен критик, историк, езиковед, публицист и преводач. От 1919 г., заедно с литературния историк Ярослав Вълчек, e пожизнен уредник на „Матица словашка“.

ЛИТЕРАТУРА

Архив на Университета „Коменски“ в Братислава. Трудово досие на хонорувания преподавател Мелихар Вацлав за летния семестър на 1985/1986 г.

Литературен архив на Словашката национална библиотека. Фонд „Мелихар Вацлав“.

Регистратура на Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. Протоколи от заседания на Катедрата по славистика и индоевропеистика и Катедрата по славянски филологии.

Регистратура на Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. Списък на лекциите на Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава.

REFERENCES

Archív Univerzity Komenského v Bratislave. Výkaz prác externého učiteľa Melichara Václava za letný semester 1985/1986.

Dobríková, M. (2012). Jazykovedná slavistika na Katedre slovanských filológií Filozofickej fakulty Univerzity Komenského v Bratislave. In: Žeňuch, P. Slovenská slavistika včera a dnes. Bratislava: Slovenský komitét slavistov, Slavistický ústav Jána Stanislava SAV, 94 – 105.

Jankovič, J. (2005). Slovník prekladateľov s bibliografiou prekladov z macedónčiny, srbčiny, chorvátčiny a slovinčiny. Bratislava: Juga – Veda.

Kačírek, Ľ. (2010). Viktor Smolej a jeho prínos pre rozvoj slovenskoslovinských vzťahov. In: Vojtechová Poklač, S. & Vojtech, M. 90. výročie vzniku Univerzity Komenského v Bratislave a Univerzity v Ľubľane – 90. letnica ustanovitve Univerze v Ljubljani in Univerze Komenskega v Bratislavi. Bratislava: Univerzita Komenského, 16 – 28.

Kmecová, S. (2014a). 20. výročie slovinského lektorátu na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. In: Slovenská reč, 79 (1 – 2), 78 – 88.

Kmecová, S. (2014b). Slovenistika na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave v premenách. In: Dobríková, M. & Vojtech, M. Philologica LXXIII. Bratislava: Univerzita Komenského, 79 – 89.

Kmecová, S. (2017). Melichar Václav a jeho miesto v dejinách slovenskej slovenistiky. In: Slobodník, M. & Glossová, M. 95 rokov Filozofickej fakulty UK. Pohľad do dejín inštitúcie a jej akademickej obce, 468 – 485.

Literárny archív Slovenskej národnej knižnice. Fond Melichar Václav.

Ondruš, Š. & Huťanová, J. (1993). Slovanské filológie. Porovnávacia jazykoveda a porovnávacia literárna veda. In: Slavistika na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Bratislava: Stimul, 2 – 23.

Registratúrne stredisko Filozofickej fakulty Univerzity Komenského v Bratislave: Zápisnice zo zasadnutí Katedry slavistiky a indoeuropeistiky a Katedry slovanských filológií.

Registratúrne stredisko Filozofickej fakulty Univerzity Komenského v Bratislave: Zoznamy prednášok Filozofickej fakulty Univerzity Komenského v Bratislave.

Revue svetovej literatúry, 2008 (3).

Švaral, P. (2000). Sodelovanje slovaških in slovenskih študentov v organizaciji Pax Romana. Zgodovinski časopis, 54 (3), 449 – 455.

Václav, M. (2001). Tridsiate až päťdesiate roky slovensko-slovinských literárnych stykov. Pančíková, M. Philologica LIII. Bratislava: Univerzita Komenského, 67 – 69.