Резюме. Работата разглежда употребата на латински в медицината от древността до наше време и отражението му върху т. нар. национални медицински езици, както и преподаването на латински език в съвременното медицинско образование в България. Разглежда се латинският език в съвременността въобще и като образователна парамедицинска дисциплина у нас и забелязващото се отстъпление на латинския за сметка на английския, особено в езика на клиниката. Латинският език отдавна не е средство за общуване в света, но запазва определена и обоснована територия в медицинското и академичното образование. Медицинският латински език, макар и наричан „мъртъв“, е възкръснал както като елемент на академичната традиция, така и като удобен инструмент в настоящото медицинско обучение и ежедневна практика.

Ключови думи: Latin, European medicine, medical education

Според историческите документи и литературните източници латинският език е внесен в Италийските земи от група индоевропейски племена около 1000 години преди новата ера. От местен език на латините в малката област Лациум на река Тибър, латинският става език на града Рим, на Римската империя и на голяма част от древния свят, където е била установена римска власт.

Културата и езикът на Древен Рим са изграждащи фундаменти за съвременната европейска култура в почти всички нейни аспекти. За съжаление, през последното столетие латинският език показва белезите на явно и сякаш закономерно отмиране. Навлизането на нови технологии и особено на компютърните науки и постижения, както и времето на тясната специализация за сметка на енциклопедичната информираност, поставиха въпроси, чиито отговори граничат с пълното отричане от страна на латинофобите или фанатично поддържане на латинофилите, чиито аргументи „за“ и „против“ са дискусионни, особено днес.

Латинският език в медицината от древността до наши дни

Европейската медицина възниква в Древна Гърция, но историческите събития налагат употребата на латинския език в тази наука още в началото на нашата ера.

Най-старите писмени извори за европейската медицина идват от Древна Гърция чрез Хипократовия корпус (V – IV в. пр. н. е.), който разглежда много медицински области и е първият писмен документ, съдържащ медицински термини. Това се счита за началото на гръцката ера в езика на медицината, като гръцкият език се използва и след завладяването на Гърция от Рим през 146 г. пр. н. е. Римските интелектуалци се запознават с гръцката медицина, като довеждат гръцки лекари и въвеждат в практиката гръцката медицина. Гален от Пергам (II в. н. е.) е оставил трудове по проблемите на медицината с висока научна стойност. Терминологията от времето на Гален дава имена на много болести и симптоми, които използваме и днес (catarrhus, diarrhoea, dyspnoea, podagra).

В началото на първи век от новата ера римлянинът Авъл Корнелий Целз написва енциклопедичния си труд Artes, част от който е трактатът De medicina – произведение в 8 книги, основано на гръцки източници и представящо на Рим рецепция на теорията и практиката на гръцката медицина. Целз пръв се сблъсква с липсата на съответствия на гръцките медицински термини в латинския език и използва няколко техники, за да преодолее този проблем: въвежда в латинския език гръцки термини с гръцки окончания (pyloros); латинизира гръцки термини чрез смяна на гръцкото окончание с латинско (stomachos → stomachus); превежда гръцки термини на латински (kynodontes → dentes canini, typhlon → caecum).

Така Целз поставя началото на терминология на латински език, като запазва гръцката традиция на създаване на медицински термини по пътя на метафората, особено в езика на анатомията, продължена по-нататък и от неговите последователи. Целз, а след него и други автори в областта на медицината (сред тях със забележителни заслуги Скрибоний Ларг – I в. н. е., Теодор Присциан – IV – V в. н. е., Касий Феликс – V в. н. е.) създават терминология на латински език по пътя на заемки, употреба на собствени имена, семантично разширение на ежедневна лексика в терминологична употреба, суфиксална деривация, формиране на лексикализирани фрази, създаване на неологизми на базата на гръцки и латински, употреба на съкращения.

През Средните векове много от гръцките медицински текстове са преведени на арабски. Това е времето на навлизане на някои арабски думи в езика на медицината (напр. nucha).

През Ренесанса, когато гръцкият език вече не е така популярен и разбираем, трудовете на гръцки и на арабски са преведени на латински. Това е началото на ерата на медицинския латински език. De medicina на Целз е отпечатана за първи път през 1478 година, следват печатни издания на латински език на Клавдий Гален. В следващите векове вече всички важни трудове в областта на медицината се публикуват на латински език. Медицински автори от това време са Андреас Везалий (1514 – 1564), Уилям Харви (1578 – 1657) и Томас Сиденхам (1624 – 1689). Медицинският речник се разширява, без да претърпи големи промени. Медицинският латински продължава да е смесица от многобройни гръцки и латински термини.

Постепенно обаче националните медицински езици вземат превес. Счита се, че Commentarii на Уилям Хеберден (1710 – 1801) е последното забележително медицинско творение, написано на латински.

В началото на XIX век престава да се използва латинският за писане на научни трудове, но езикът продължава да се използва за изписване на анатомични термини, диагнози и рецепти.

Не може да не споменем с национална гордост написаната на латински език дисертация на д-р Петър Берон. Заглавната страница на дисертацията гласи в превод на български: „Встъпителна дисертация върху нов тазомер и ембриометър, представена с всичкото уважение, което му се дължи, на прославения Мюнхенски медицински факултет за получаване на висшето отличие по медицина, хирургия и акушерско изкуство“ от Петър хаджи Берон, тракиец, Мюнхен, 1831 г., печатница Жорж Жаке“. Заглавието на латински е: Novum leganometron et embryometron, т. е. „Нов уред за измерване на гинекологичния диаметър“. Въпросният уред има за цел да измерва разстоянието между костите на таза, което е от решаващо значение дали раждането да се извършва по естествен път, или чрез секцио.

През последните десетилетия в медицинската практика се въведоха т. нар. национални медицински езици – медицински английски, медицински френски, медицински немски и т. н. Някои от тях (френски, немски и английски) не използват в чист вид латинския – езика-майка на националните медицински езици, но имат много общо помежду си, защото медицинската терминология на тези езици тръгва от латински.

В някои германски езици (немски, датски и скандинавските езици) анатомичните термини и имената на болестите се вземат направо от латински, e.g. nervus musculocutaneus и ulcus ventriculi, докато същите термини в романските езици са натурализирани според езиковите норми на езика-приемник, e.g. le nerf musculo-cutané и ulcère gastrique (фр.), il nervo musculocutaneo и ulcera gastrica (ит.). Английският е германски език, но около 60 – 70% от лексиката на езика е от романски произход, а в медицинския английски този процент е много по-голям.

Една разлика между романския модел на медицинските термини и медицински английски е словоредът – в латинския и в романските езици съществителните предшестват прилагателните, в английски прилагателните са пред съществителните, e.g. the musculocutaneous nerve и gastric ulcer. Всичко казано до тук не е оформено като правило, а по-скоро е практика с много изключения. В медицинския английски има много директни заемки от латински, e.g. medulla oblongata, diabetes mellitus, spina bifida, condylomata lata и т. н. В немския се среща натурализиране на латинските термини, e.g. Coronararterien за arteriae coronariae или преводна немски,e.g. Magengeschwür вместо ulcus ventriculi.

Латинският език в съвременността въобще и като образователна парамедицинска дисциплина у нас

Първият медицински факултет в България е открит през 1917 година като факултет на Софийския университет. Латинският език влиза трайно като задължителна дисциплина в програмите на висшите училища по медицина през 50-те години на XX век.

В учебната програма на МФ – София, за 1958 г. латинският е застъпен като 75 часа упражнения. От това време са и първите учебници по медицински латински. Тези учебници представят граматиката в доста разширен вид. Учебниците изобилстват с медицински текстове (в повечето случаи адаптирани), които освен чисто упражнителна целдават и много информация за развитието на медицинската наука във всичките є аспекти. Има информация, че в други страни млади лекари трябвало при назначаване на работа да превеждат оригинални текстове на Целз като доказателство, че владеят задължителния за един практикуващ лекар латински език.

През годините хорариумът в България варираот 60 до 90 часа (два или три семестъра), сега той е 60 часа в два семестъра за всички студенти по медицина, дентална медицина и фармация и 30 часа за сестри и акушерки.

Латинският език е задължителна част от обучението в медицинските университети в България според единните държавни изисквания и се изучава в първи курс на специалностите медицина, дентална медицина, фармация, сестра и акушерка. Първата среща на студентите с езика става в часовете по анатомия. Освен това по традиция в нашата държава клиничните диагнози в курса на обучение, а по-късно и в практиката, се изписват на латински. Рецептите у нас също се изписват на латински език. Латински и старогръцки, от своя страна, дават терминоелементите и механизмите за образуване в езика на медицината на имена на явления, непознати в дълбоката древност. Литотрипсията (lithotripsia), особено извършена с лазер, или отравянето с пестицид (intoxicatio cum pesticidо) без съмнение не са били познати в древността. Термините обаче са образувани по модела на всички останали клинични термини. Образуването на нови понятия на базата на латински и старогръцки е перманентно явление в която и да е област на медицинския език за номиниране на нови понятия – диагнози, диагностични и терапевтични техники и процедури, медикаменти и Професионалната комуникация в областта на медицината вътре в националните медицински езици продължава да се осъществява чрез употребата на гръко-латинските термини. Това осигурява терминологичен континуитет (най-виден в анатомията), въпреки забелязващото се отстъпление на латинския за сметка на английския, особено в езика на клиниката.

Поради краткото време за обучение курсът е минимизиран по отношение на граматиката и терминологичната лексика. Той включва усвояване на базова граматика, анатомична терминология, принципи на образуване на сложни клинични термини, като целта е в края на курса и по-нататък в практиката на базата на наученото студентите/практикуващите лекари да бъдатв състояние да разбират и създават смислено послание при изписване на диагнози и разширяването им според конкретните особености на хода на заболяването при съответния пациент и да пишат рецепта според изискванията в нашата държава.

Макар и кратък, този курс има механизмите да даде информация за историята на медицината, философията зад професията и езикова информация за надграждане на изучаваните съвременни езици в общ и медицински план.

Бъдещето на „мъртвите езици“

Очевидното навлизане в ежедневното ни общуване на компютърната и икономическата терминология от широко разгръщащия се и завладяващ езика ни английски език оставя все по-тясно полето на древните езици. Латинският език отдавна не е средство за общуване в света, но запазва определена и обоснована територия в медицинското и академичното образование.

Редица престижни висши медицински училища в Европа (в Германия, Австрия, Франция, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Русия, Украйна, Молдова и др.) поддържат от момента на създаването си до наши дни много подробни курсове по латински език и медицинска терминология. „Мъртвите езици“ на човешката история остават в музея на глобалната памет на цивилизацията. Медицинският латински език обаче отдавна е „възкръснал“ както като елемент на академичната традиция, така и като удобен инструмент в настоящото медицинско обучение и ежедневната практика.

ЛИТЕРАТУРА

Aulus Cornelius Celsus (1935). De Medicina. Loeb edition, 1935 (Vol. I) and 1938 (Vols. II and III).

Golder, W. (2007). Hippokrates und der Corpus Hippocraticum. Königshausen & Neumann.

Langslow, D. R. (2002). Medical Latin in the Roman Empire. Oxford University Press.

Magner Louis, N. (2005). A History of Medicine. Taylor and Francis group, USA.

Marečková, E., Šimon, F., Červený, L. (2002) Latin as the language of medical terminology: some remarks on its role and prospects. Swiss Med Wkly, 581 – 587; www.smw.ch

Wulff, H. R. (2004). The language of medicine. JR Soc Med. April; 97(4): 187 – 188.

Българска история, http://www.bulgarianhistory.org/d-r-peta-r-beron/

Гандева, Р., Ал. Милев, Й. Братков, М. Порталски. (1975). Латинска граматика. София.

Георгиев, М., Н. Цанков. (2007). 90 години медицински факултет – София (1917 – 2007) . София. 3 част, http://medfac.mu-sofia. com/?q=node/51

Дечев, Д. Развой на класическата филология. Встъпителна лекция, четена на 19 октомври 1921 г. http://kkf.proclassics.org/history03.php

Станкова, И. (2012). Античното лечебно изкуство според De medicina на Авъл Корнелий Целз. София.

REFERENCES

Aulus Cornelius Celsus 1935: Aulus Cornelius Celsus. De Medicina. Loeb edition, 1935 (Vol. I) and 1938 (Vols. II and III).

Golder, W. (2007) Hippokrates und der Corpus Hippocraticum. Königshausen & Neumann,.

Langslow, D. R. (2002) Medical Latin in the Roman Empire. Oxford University Press,

Magner Louis, N. (2005) A History of Medicine. Taylor and Francis group, USA,.

Elena Marečková, (2002) František Šimon, Ladislav Červený. Latin as the language of medical terminology: some remarks on its role and prospects. Swiss Med Wkly, 132: 581–587; www.smw.ch

Wulff, H. R (2004). The language of medicine. JR Soc Med. , April; 97(4): 187–188.

Balgarska istoriya, http://www.bulgarianhistory.org/d-r-peta-r-beron/

Gandeva, R. (1975), Al. Milev, Y. Bratkov, M. Portalski. Latinska gramatika. Sofia, 1975.

Georgiev, M. (2007), N. Tsankov. 90 godini meditsinski fakultet – Sofia (19172007). Sofia, 2007. Part 3, http://medfac.mu-sofia.com/?q=node/51

Dechev, D. Razvoy na klasicheskata filologiya. Vstapitelna lektsiya, chetena na 19 oktomvri 1921 g. http://kkf.proclassics.org/history03.php

Stankova, I. (2012) Antichnoto lechebno izkustvo spored De medicina na Aval Korneliy Tselz. Sofiya.