При чуждоезиковото обучение въвеждането на извънаудиторни форми с културно съдържание създава благоприятна среда за изграждането на културна компетентност. Положителен пример в обучението по новогръцки език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ има Библиотечноинформационният център „Гръцки език и култура“, който заема водеща роля в преподаването на културно знание.

В науката не съществува еднозначно тълкуване на понятието култура. Според популярната дефиниция на ЮНЕСКО тя представя „множество от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група“. Тя е средство за изграждане на мостове между народите. Свободното движение на хората прави света различен и срещите между представители на различни култури се превръщат в ежедневие. Културното знание има жизненоважно значение главно когато си взаимодействаме с хора от други култури, тъй като хората разбират, тълкуват и оценяват нещата и ситуациите по различен начин. Разпознаването на нашите и чуждите културни особености и влиянието, което имат върху начина ни на живот, изразяването на мислите и емоциите ни чрез някое изкуство, проследяването на културните прояви (концерти, театрални представления, изложби, литературни посвещения) са примери, които доказват, че притежаваме това конкретно умение.

Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е първият държавен университет, в който през 1991 г. започва преподаването на новогръцки език след политическите промени в България. За няколко години специалностите „Приложна лингвистика“, „Балканистика“ и „Педагогика на обучението по български език с новогръцки език“ се превръщат в притегателен център за студентите. През март 2006 г. към Филологическия факултет е създаден Библиотечно-информационен център „Гръцки език и култура“ с основни цели: подпомагане на обучението по гръцки език, история и култура, участие и сътрудничество в научни изследвания и проекти, предоставяне на информация за магистърски и докторски програми и летни езикови семинари в Гърция, подготовка на международни конференции, както и организиране на културни прояви.

Центърът разполага със съвременна материално-техническа база, която спомага за постигане на положителни резултати в обучението по гръцки език. Въвеждането на информационни технологии в учебния процес довежда до създаването на нови съвременни учебни програми и методи. Използването на компютърни средства в учебното занятие, с оглед на разчупване на традиционните урочни структури, се приема с интерес от студентите и желанието им за участие нараства. Интернет и останалите информационни източници са извор на автентична информация за културата на народа – носител на езика. От голяма важност е използването на автентични материали в учебните занятия: каталози, интервюта, документи, издадени в Гърция, игрални филми на гръцки език и други, които не са обработени с педагогическа цел. Извън всяко съмнение е, че тяхното използване оказва силно въздействие върху обучаваните, които освен че изграждат представа за чуждата култура, развиват и комуникативни способности.

Изучаването на чужд език в университета е далеч от страната и хората на езика цел, затова е необходимо създаването на среда, близка до естествената езикова среда в образователната институция. За целта се използват форми като виртуална класна стая, скайп, видеоконференции, в които едновременно участват дистанционно колеги от чужбина. Практика във Великотърновския университет е да преподават чужди лектори, които, като естествени носители на езика, са и носители на чуждата култура. Те предоставят качествено обучение не само по отношение на езика, но и по отношение на културата.

За да изградят професионални поведенчески умения, студентите трябва да са изложени по-често на въздействието на чуждата култура. Чрез изкуството човекът възпитава, предава ценности и идеали, като същевременно държи мислите и емоциите си нащрек. По този начин до него достигат послания по много по-пряк начин, които въздействат върху емоциите му и докосват душевния му свят. Библиотечно-информационният център „Гръцки език и култура“ се стреми с разнообразните си дейности да предаде тези послания на младите хора, така че отрано благата на изкуството да станат тяхно достояние.

В сферата на визуалните изкуства изложбата на швейцарския фотограф Fred Boissonnas „Пътешествия в Атон 1928 – 1930“ със 78 творби, от представителна подборка на пътуванията, които осъществява на Света гора през 1928 и 1930 г., представи ежедневния монашески живот, архитектурата на двайсет те манастира и природната красота на полуострова.

Фотографската изложба „Средиземноморски щрихи“ предизвика особен интерес сред студентите и им позволи да видят и установят, че въпреки близостта на народите има неща, които не знаем за съседите си и за другите средиземноморски народи. Цел на изложбата беше да сближи младите хора чрез един действителен и творчески диалог.

Изложбата „От Алфа до Омега“ – фотографска интерпретация на гръцката азбука“, включва 24 изображения на 24 фотографи. Фотографиите извеждат на преден план 24-те букви на гръцката азбука, с които са образувани думиизображения, пресъздаващи характерни особености на ценности и символи, неразривно свързани с гръцката култура.

От древността до наши дни литературата има решаваща роля за духовния прогрес, за нравственото развитие и за пробуждането на естетическо преживяване. Чрез литературата човек се „учи“, възпитава, образова, „пътува“ в далечни и чужди, непознати дотогава светове и култури. Следователно приносът на литературата в живота на човека е значим, както и за образованието, защото изучаването на литературни произведения допринася за формирането на личността чрез разнообразните модели, които се срещат в тези произведения.

Като се има предвид важният и многоизмерен принос на литературата за обществото, не може да не бъде разпознато и признато и педагогическото ѝ измерение. Юбилейни прояви, посветени на значими личности от гръцката и кипърската култура, съпътствани с изложби на книги, мултимедийни презентации и литературни четения от студенти и преподаватели – това са част от събитията, които са в ядрото на дейността на Цел на проявите е не само запознаването на аудиторията с най-ценните произведения на големите творци, но и активно участие на студентите в подготовката и представянето им.

В чуждоезиковото обучение намира приложение и киното като продукт на съвременната визуализирана култура. Първоначално „образът“ в образованието е илюстрация в смисъл на изобразяване на лица, животни, събития, състояния и предмети. В следващите години терминът „образ“ се разширява и се използва, за да представи серия помощни образователни средства като снимки, слайдове, кинофилми, телевизионни програми и т.н.

Освен начален подбор на кинематографичните произведения, просветата в областта на киното предоставя на зрителите умение да „четат зад редовете“, да декодират подтекстовете, от които извира и действителният смисъл. Макар че представя образни символи, подобни по съдържание и структура с тези на останалите средства за масова информация, кинематографическата просвета има по-високи художествени критерии и естетически изисквания, които в крайна сметка спомагат за културното съзряване на студентите.

Основните цели на представянето на киноизкуството в образованието като дейност, свързана с културата, предвиждат следните резултати:

– възприемане на картината като език;

– критично отношение към аудиовизуалните послания;

– създаване на недоверчиви зрители и предпазливи граждани.

Ежегодно в културната програма на Библиотечно-информационния център „Гръцки език и култура“ присъства гръцкото кино. По-специално за представяне на съвременното гръцко творчество бяха прожектирани избрани късометражни и пълнометражни гръцки филми, които разглеждат въпроси като миграцията, носталгията по родината и съжителството на балканските народи.2)

Разширяването на културния хоризонт на обучаваните, произтичащо от гледане на художествен филм на усвоявания чужд език3!, може да е в социокултурен или исторически аспект. Формира се дефинираната от Е. Хирш „културна грамотност“, т.е. познанията за културните символи на съответната национална култура, най-динамично изменящият се елемент на междукултурната компетентност. Чрез нея е възможно преодоляването на културната дистанция, при което културно специфичната информация (история, норми, ценности, сигнали на тялото, интонация, пространствено общуване) се разпознава и упражнява. По този начин се развива междукултурна чувствителност и се формират знания и умения за междукултурна комуникация, правилно интерпретиране на културно специфични явления от езиковия и екстралингвистичния космос на другия, а другостта става източник за собствено културно обогатяване.

Културните ценности, които придават специфичен цвят и формират отличителните белези на гръцкия народ, съставляват гръцката традиция. Традицията има възпитателна роля или под формата на знания, достъпни чрез историята и езика, или в смисъл на широка възпитателна и образователна функция.4) Образованието не трябва да налага безплодно запомняне на знания с ефимерна полза, а да предоставя по-широка култура на познание и изучаване на ценностите на миналото. Трябва да вдъхне на младите идеалите на традицията и да изгради у тях една съпреживяна връзка с миналото и с културното наследство. В своята цялост традициите потвърждават необходимостта от сътрудничество и мирно съжителство на хората и защитават хуманистичния идеал.

При организирането на прояви като традиции и обичаи на средиземноморските и на балканските народи студентите имат активна страна. Тяхната самостоятелност нараства дотам, че стават автори на проявата. Подготвят мултимедийни презентации за традициите, обичаите и културата на тези народи, тематични кръстословици с думи на съответните езици и др. Превръщането на връзката между различните езици и култури в образователен принцип придобива особено значение в подготовката на студентите за бъдещо интеркултурно общуване.

През XXI век глобализацията на обществото, увеличаването на туристическия и емигрантския поток, студентските обмени увеличават междукултурните контакти. Те предявяват нови изисквания към образованието, а именно придобиване на знания, умения и навици за различните култури и страни.

Може да се твърди, че езиковото обучение трябва да върви успоредно с по-лучаването на знания за културата на народа – носител на езика. Въвеждането на разнообразни извънаудиторни форми с културно съдържание от Библиотечно-информационния център „Гръцки език и култура“ в образователния процес разширява знанията и насърчава интереса на студентите към гръцката култура.

БЕЛЕЖКИ

1. Литературната вечер, посветена на големия поет на съвременния елинизъм Янис Рицос, изложбата „Никос Кавадиас – поетът на моретата и на несбъднатата любов“, проявата за поета на Егея – нобелиста Одисеас Елитис, посвещението на големия поет от Александрия К. Кавафис, литературната вечер за хуманиста Костас Варналис и посвещението за кипърския писател Костас Монтис са само част от програмата на Центъра.

2. Прожекциите на три пълнометражни филма – „Реконструкция“ на Тео Ангелопулос, съвременен посланик на гръцката култура, „Младоженките“ на Панделис Вулгарис и „Академията на Платон“ на Филипос Цитос – са опит да се предложи една представителна картина на отношението на гръцките кинематографисти към миграцията през годините.

В рамките на Гръцкото председателство на ЕС през 2014 кино посвещението с прожекциите на три биографични филма на режисьора Янис Смарагдис представи прочути гърци, които с делото си са оставили отпечатък не само на национално, но и на международно равнище.

3. Международно признатите и награждавани кинематографични произведения в тематичната панорама „Гръцката литература в киното“ предизвикаха интереса на студентската аудитория, която чрез седмото изкуство се разходи по красивите пътеки на гръцката литература.

В чест на голямата актриса и политик Мелина Меркури – символ на днешна Гърция, и на пламенната ѝ борба за връщането на мраморните релефи на Партенона в тяхната родина, като израз на почит към голямото ѝ културно дело, са представени три филма – основни моменти в нейната кариера.

4. По случай гръцките национални празници (25 март 1821 г. и 28 октомври 1940 г.), но и по повод на големи църковни празници, с активното участие на студентите се организират различни прояви, които имат за цел да представят борбите на гърците за национална независимост и суверенитет, традициите, нравите и обичаите на ежедневния живот, историята на Гърция и да доближат студентската аудитория до гръцката култура.