Резюме. При нарастваща конкуренция между висшите училища в страната ни (с функциониращи 51 на брой акредитирани държавни и частни висши училища)1), разглеждането на тяхната конкурентоспособност и търсене на възможности за нейното повишаване, придобива все по-голяма актуалност. Целта на статията е да се представят разбиранията за формиране на конкурентоспособността на ВУ и да се разгледат възможностите за разгръщане на конкурентния потенциал на образователния сектор посредством сътрудничеството между наука, образование и бизнес. Акцент се поставя и върху предприетите мерки и политики за създаване на среда, в която интеграцията в посоченото направление да се изгражда и реализира.

Ключови думи: университети, конкуренция; бизнес; образование; наука

Въведение

Конкурентоспособността е концепция за развитие и водещ приоритет във функционирането и развитието на съвременната икономика. Категорията се дефинира нееднозначно, в контекста на своята многомерност, изразяваща целия комплекс от характеристики, в т.ч. икономически, пазарни, философски, социални, юридически, психологически (Danailov, 1997: 24). Интерпретира се едновременно като икономически (измерван с набор от икономически и финансови показатели) и управленски инструмент (като сбор от управленски решения, свързани с избора на стратегия за развитие, структурата, управлението и пр.). Т.е. конкуренцията, а с това и способността да се конкурираш, се проявява едновременно като фактор и следствие от дейността (Shmelev, Vaganov & Danchenok, 2004).

Разглеждането на конкурентоспособността в различни аспекти е в резултат на съществуващите концептуални различия относно обекта, целите, равнището на измерване, използваните методи, източниците на конкурентни предимства и др. Нарастващата ѝ значимост аргументира нейното определяне като фундамент, върху който функционират както отделните икономически субекти, така и националните икономики, като посоченото обуславя управлението и на макро- (национална и международна); мезо- (отрасъл, индустрия, сектор) и микроравнище (фирмена и продуктова), всяко от които със своите специфики и инструментариум за оценяване и анализ.

Освен присъщите за категорията многоаспектност, многопластовост (многоравнищност) и комплексност определящи са и нейните динамична (в контекста на непрекъснатите промени в средата) и относителна (въз основа на сравнения спрямо даден конкурент и/или към даден момент) природа.

Изхождайки от споменатите вече същностни характеристики на конкурентоспособността, за сферата на висшето образование, същата може да се представи като: предлагане на образователен продукт с високо качество, който максимално да удовлетворява както потребителите на образователните услуги (студентите), така и потребителите на продукта на висшите училища (ВУ) – пазара на труда, на който студентите се реализират (Dimitrova & Dimitrova, 2017).

Видно е, че конкурентоспособността на ВУ най-общо се свърза с качеството на образователния продукт и реализиране на завършилите студенти, т.е. при отчитането ѝ е налице взаимовръзка между ВУ и пазара на труда (бизнеса). Следва да бъде отбелязано обаче, че за сферата на публичните услуги и в частност на образованието, е характерна т. нар. „управляема конкуренция“ (Zafirova, 2011), съставена от конкурентни и регулаторни принципи. От една страна, ВУ трябва да е конкурентоспособно на пазара, на който функционира, а от друга – същото подлежи на непрекъснат контрол от страна на държавата.

Посоченото се отчита и при конкурентното позициониране на ВУ, където основен фактор се явяват държавните политики, насочени към създаване на благоприятна среда за развитие. С оглед на това, при определяне на стратегическата си насоченост ВУ следва да отговори както с разработването на стратегии, включващи нови маркетингови подходи и инструменти за изграждане на конкурентни предимства, така и с формиране на нови способи за конкурентно поведение, включително и такива, водещи до коопериране, като фактор за повишаване на конкурентоспособността.

Това налага да се оценява и отчита, от една страна, конкурентоспособността на ВУ и в частност – тяхната продуктова конкурентоспособност, извеждаща ключовите им конкурентни предимства, а от друга – формираните взаимовръзки и взаимоотношения на ВУ със свързани организации и реализираните интеграционни процеси в сектора.

Изложение

При нарастваща неопределеност на средата се увеличава и необходимостта от насочване на организациите към нови стратегически инструменти, включително и такива, свързани с „преодоляване на индивидуализма в решението „конкуренция – коопериране“ и отчитане „плюсовете на интеграционните стратегии и възможностите за осъществяването им чрез различните видове, форми и модели на синергизъм“ (Ivanov & Dimitrov, 2014). Концепцията за синергизма се свързва с името на И. Ансофф (Ansoff, 2004) и най-общо се представя като обединяване на ресурси от страна на различни организации и реализиране на съвместни/свързани дейности, водещи до постигане на резултат, по-висок от този, постигнат чрез самостоятелните усилия на отделните участници. Насочеността е към коопериране между отделни организации, включително и на конкуриращи се такива, водещо до по-висока ефективност и конкурентоспособност за всяка от тях и изградената система, като цяло.

От разглежданите от И. Ансофф четири вида синергизъм (търговски, управленски, операционен и инвестиционен) за сферата на ВО се поставя фокус върху търговския и управленския синергизъм и усвояване на конкурентния потенциал на средата посредством създаването на устойчиви конкурентни предимства чрез изграждане и функциониране на маркетингови системи при реализирането на връзката между наука, образование и бизнес – т.нар. „триъгълник на знанието“.

Налице е използване на клъстерния подход, в чиято основа стоят интеграционните процеси, като рамка на обвързване на отделните икономически елементи, които, поставени при сходни условия, работят като единна система, при което едновременно са налице конкуренция, коопериране и сътрудничество.

„Триъгълникът на знанието“ се приема за основен градивен елемент, създаващ, генериращ и трансформиращ знания от науката към бизнеса и използването им в реалната икономика. Трите страни са в постоянно взаимодействие, при което взаимно се подпомагат и обогатяват, което кореспондира с идеята за навлизане на науката и знанието в практическата дейност и за създаване на тесни връзки и взаимоотношения на бизнеса с ВУ.

Предпоставките за това са следните.

– В науката съществува стремеж за внедряване на научните разработки в реалната икономика.

– Образованието е с насоченост към обучение на кадри, които да се реализират на пазара на труда.

– Бизнесът търси знание (научни разработки, анализи, консултации, технологии…) и квалифицирани и обучени кадри.

Посоченото води до насърчаване на взаимодействието между трите страни, като стремежът е към задоволяване на потребностите на икономиката по-средством апробиране на научните разработки и реализация на завършващите студенти в практическата дейност.

Резултатът от подобна симбиоза е насочен към създаването на единен научно-производствен процес и конкурентоспособна икономика, от една страна, а от друга – формиране на национална политика, отговаряща на изискванията на ЕС.

Връзката между науката и бизнеса подлежи на ежегодна оценка, представена в Доклада за глобалната конкурентоспособност (The Global Competitiveness Report) на Световния икономически форум, наложен като един от най-пълните, обхватни, задълбочени и представителни източници за оценка на конкурентоспособността на отделните държави. Изследването се базира на изготвянето на глобален индекс за конкурентоспособност, включващ систематизирана информация, представена в 12 стълба (един от които е висшето образование – Higher Education Institutions), като факторите в тях са разделени в 3 групи:

– базисни фактори, явяващи се предпоставка за развитие;

– фактори за ефективност на икономиката;

– фактори за иновативност и степен на развитие на бизнеса.

Посочените групи определят етапа на развитие на всяка от държавите. Те обхващат 117 индикатора за количествено измерване на макро- и микроикономическите аспекти на конкурентоспособността на държавите, включени в доклада. България е част от изследването от 1999 г., като партньор на Световния икономически форум за страната ни е Центърът за икономическо развитие2).

На фигура 1 са представени данни от Доклада за глобалната конкурентоспособност относно позицията на България по показателите за сътрудничество между университети и индустрия в НИРД за периода 2013 – 2018 г.

Докато за първата половина от разглеждания период се наблюдават нестабилни позиции на сътрудничеството в НИРД, които според анализаторите са следствие от корупционни практики, неефективната държавна администрация, затруднен достъп до финансиране и пр., то за последните години се отчита сериозно подобрение и достигане на страната ни до 41 място (през 2018 г.) от общо 140 страни. Посоченото може да бъде отчетено като огромен скок и значителен прогрес в направлението и се определя като сериозна стъпка в посока на осъзнаване и усвояване на добрите практики в колаборацията наука – бизнес, което не е случайно.

Още с приемането на Лисабонската стратегия през 2000 г. научните изследвания и иновациите се определят за ключови конкурентни предимства и водеща цел, към която държавите членки на ЕС следва да се насочат във връзка с изграждането на икономика, основана на знанието. Към предприетите политики спада и приемането на Национална стратегическа референтна рамка (2006) с поставен приоритет към повишаване на конкурентоспособността и устойчив растеж, намиращи израз и в разработената оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ (2007 – 2013). Програмата е една от седемте оперативни програми, финансирани от структурните фондове на ЕС, и се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет.

През 2010 г. Лисабонската стратегия е заменена със Стратегия „Европа 2020“3), където една от основните заложени цели е насочена към инвестиции в НИРД в размер на 3% от БВП на ЕС. Това е и основна цел на Съвета по конкурентоспособност4), функциониращ в рамките на ЕС. Същият работи в четири основни области за „повишаване на конкурентоспособността и увеличаване на растежа на ЕС“, една от които са научните изследвания (наред с вътрешен пазар, промишленост и космическо пространство).

„Европа 2020“ фиксира и трите „подсилващи се взаимно приоритета“5):

– за интелигентен растеж – икономика на знанието;

– за устойчив растеж – конкурентоспособна икономика;

– за приобщаващ растеж – икономика с високи равнища на заетост.

През 2011 г. България, като страна членка на ЕС, приема Националната стратегия за развитие на научните изследвания 20206), чийто стремеж е да „подпомогне развитието на науката в България за превръщането ѝ във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности“6). Предпоставка се явява именно създаването на гъвкава и устойчива връзка между науката, образованието и бизнеса.

Актуалността на проблематиката обосновава и множеството проекти и изследвания, насочени към проучване на колаборацията между бизнеса и науката.

През 2010 г. „Алфа Рисърч“ провеждат изследване „Българската наука и бизнесът. Сътрудничеството – препятствия и възможности“7). На базата на 106 стандартизирани интервюта със средни (с персонал 50 – 100 души) и големи (над 100 души персонал) фирми, са изведени някои основни резултати.

Почти половината от изследваните фирми (46%) са посочили, че в практиката са си взаимодействали с научни организации, в т.ч.: са привличали учени като експерти, инвестирали са в научни разработки, подпомагали са млади учени…, като 70% от анкетираните са отбелязали удовлетвореност от това взаимодействие.

Бизнесът демонстрира нагласа за инвестиции в науката, но при определени условия (посочени във фиг. 2), като 50% от анкетираните биха инвестирали суми до 25 000 лв.

Изследването извежда и перспективите във връзката и двустранно сътрудничество между бизнеса и науката, които са насочени към диалог, различни активности за информиране и популяризиране на разработки и добри практики, предлагане на облекчения за фирми, инвестиращи в наука, и пр.

Видно е, че като основно предизвикателство пред науката се очертава същата да се идентифицира пред бизнеса и да покаже с какво може да бъде по-лезна, така че и двете страни да реализират конкурентни предимства от това сътрудничество.

От своя страна, бизнес организациите, които вече са си сътрудничили с научни организации, имат ясна представа за своите приоритети и показват положително отношение към бъдеща съвместна дейност.

През 2012 г. Съветът за образование и наука приема „България 2020“: Националните приоритети в образованието и науката“, като сред основните приоритети се отбелязва именно „изграждането на устойчива връзка образование – наука – бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“8).

Предпоставка за посоченото е, от една страна, да е налице конкурентоспособен бизнес, с влияние върху подготовката на специалисти, а от друга – въздействие на образованието и науката върху бизнеса чрез създаване, генериране и трансформиране на знание.

Сред ключовите цели за висшето образование (2014 – 2020) се отбелязват „подобряване на връзките в системата висше образование – наука – бизнес в национален и наднационален план (включително активно развиване на научната дейност във ВУ)“.

А сред тези, определени за ключови за научна и развойна дейност (2014 – 2020 ), са8):

1. Развитие на човешките ресурси, с поставяне на приоритет към това на младите учени.

2. Интернационализация на българската наука.

3. Подобряване на качеството и конкурентоспособността на научните изследвания във фундаменталните и приложните науки.

4. Финансиране на науката и стимулиране на партньорствата.

5. Развитие на изследователската инфраструктура.

По-голяма част от тях са немислими без сътрудничество с бизнеса, тъй като значителна част от научните изследвания са ориентирани именно към разработки, които е необходимо да се апробират в реалната икономика, за да се докаже тяхната приложимост, заложена в теоретико-методологичен план.

През 2013 г. „ЕСТАТ“ ООД провежда представително изследване сред 1000 предприятия и 202 представители на научни и изследователски организации. То е по поръчка на Министерството на образованието в изпълнение на проект „Наука и бизнес“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС. Насочеността на Проекта и негова основна цел е „създаване на благоприятна среда за активно взаимодействие между науката и бизнеса и стабилни и устойчиви партньорства между основните компоненти на „триъгълника на знанието“ – учените, научните изследвания и реализацията на научните резултати“9).

Резултатите от проведеното изследване посочват ниска степен на свързаност между науката и бизнеса10), като основните причини за посоченото се отчитат като структурни:

– структурата на предприятията, които преобладаващо са микро-, с персонал до 9 души и годишен оборот до 100 хиляди лева;

– структурата на дейността на предприятието – голяма част от фирмите не се занимават с високотехнологична дейност, изискваща осъществяване на изследователска дейност.

Едва 3,8% от изследваните предприятия посочват, че имат предвиден бюджет за НИРД, като от тях преобладават тези, които отделят до 5% от годишния си оборот за осъществяването ѝ, а 90% от изследваните предприятия посочват, че не планират да инвестират в развойна дейност. Освен във връзка с НИРД се отбелязват и други контакти между представители на предприятията и бизнеса, като за най-устойчиви се определят тези, свързани с образованието.

От страна на академичните представители, 2/3 от респондентите в цитираното изследване посочват, че поддържат „традиционни, продължаващи и развиващи се във времето контакти с представители от бизнеса“11). Повече от половината от тях свързват сътрудничеството с работа по проекти и/или във връзка с конкретен проблем.

Изводите демонстрират разминаване между двете страни (наука – бизнес) във вижданията относно необходимостта от колаборация и сътрудничество помежду им. Докато интервюираните представители на академичните среди са убедени в потребността от формиране на подобни връзки и взаимоотношения, то за 80% от бизнеса такава потребност не съществува12).

Причините за все още тънката линия на сътрудничество се търсят в „липсата на приложни институти“, които да влязат в ролята на организации, опосредстващи създаването на трайни взаимоотношения между науката и бизнеса. Такива институти/центрове се приемат за „трансмитер между изследванията и реализацията“13).

През 2014 г. е приета Стратегия за развитие на ВО на Република България (2014 – 2020), с очертани групи проблеми, сред които:

– липса на връзка между ВО и потребностите на бизнеса и на публичните институции – изразяваща се в разминаване между профила на завършващите студенти и динамиката на пазара на труда;

– недостатъчна връзка между обучението и научните изследвания – с оглед на единството между обучението и научните изследвания и привличане на студенти за участие в научни проекти, иновации и публикации.

През 2016 г. стартира процедура „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“. Нейната цел е „да подпомогне повишаването на нивото и пазарната ориентация на научноизследователските дейности на водещите научни организации в България, както и да подобри капацитета за реализиране на върхови постижения в областта на научните изследвания“14).

През 2017 г. се приема актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. с три етапа на изпълнение:

– етап на възстановяване (2017 – 2022 г.);

– етап на ускорено развитие (2023 – 2025 г.);

– етап на научни изследвания на световно ниво (2026 – 2030 г.).

Като една от основните слабости се посочва липсата на „изграден ефективен механизъм за връзка между висшите училища като място за подготовка и източник за набиране на квалифицирани специалисти, от една страна, и бизнеса и публичните институции като потребители на високообразовани, проактивни и мотивирани кадри, адаптивни към структурните и квалификационни изменения в системата на заетостта, от друга“15.

Към днешна дата, МОН планира консолидация на науката посредством двата вида центрове – за върхови постижения и за компетентност. Посоката е към създаване на единен портал за услугите, които научните центрове в страната предлагат, който да дава информация и относно националните програми за финансиране. Във връзка с консолидирането на съществуващите научен потенциал и ресурси, идеята е да бъде публично изнесена и представена информация за всички университети с действащи научни центрове16).

Заключение

От гореизложеното следва да се обобщи, че предпоставка за създаване на икономика, базирана на знанието, е изграждането на устойчива, но и гъвкава връзка между бизнеса и образованието. От една страна, трябва да е налице конкурентоспособен бизнес, който да се заяви и да оказва влияние върху подготовката на специалисти, а от друга – образованието и науката да могат да се заявят пред бизнеса и да оказват въздействие върху него чрез създаване и трансформиране на знание.

Една от възможните посоки е свързана с това, да се обърне поглед и да се отговори на действителните нужди на пазара на труда във връзка с обучението и реализацията на завършващите студенти. Но за да не е връзката еднопосочна, очакванията са бизнесът да влезе активно в аудиториите и научноизследователките лаборатории, демонстрирайки своята ангажираност и подкрепа.

Този процес предполага активна намеса от страна на държавата посредством създаване на политики, програми и условия за реализиране на подобни практики.

С оглед на посоченото, „триъгълникът на знанието“ може да бъде трансформиран в триъгълник „ВУ – бизнес – държава“ и държавата да бъде активен партньор, оказвайки подкрепа при:

– насърчаване взаимодействието наука – образование – бизнес за участие в съвместни проекти;

– предлагане на практики и стажове за студенти и програми за завършващи студенти;

– създаване на мерки и изграждане на механизъм за патентоване и внедряване на научни разработки в реалната икономика;

– създаване на информационни портали, опосредстващи връзката между науката и бизнеса, където да се представя информация относно възможности за консултации по различни проблеми, финансиране и пр.

– продължаване на политиката, свързана с изграждането на центрове във ВУ, които да са насочени към изграждане на подобни сътрудничества, и т.н.

Посочено е в унисон със заложените от Съвета за образование и наука Национални приоритети в образованието и науката „България 2020“, т.е. позитивите от подобно сътрудничество са осъзнати и процесите вече се реализират. Предстои да се проследи неговата ефективност и устойчивост във времето, което се явява предизвикателство за бъдещи изследвания.

БЕЛЕЖКИ

1. Справка МОН, http://rvu.mon.bg/, юни 2019.

2. Център за икономическо развитие, www.ced.bg

3. Стратегия „Европа 2020“, http://www.strategy.bg/Publications/View. aspx?lang=bg-BG&Id=124, 02.2019.

4. Съвет по конкурентоспособност, https://www.consilium.europa.eu/bg/ council-eu/configurations/compet/, 02.2019.

5. Стратегия „Европа 2020“, http://www.strategy.bg/Publications/View. aspx?lang=bg-BG&Id=124, 02.2019.

6. Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020/ http:// www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=708, 02.2019.

7. Alpha Research (2010), Българската наука и бизнесът. Сътрудничеството – препятствия и възможности, https://alpharesearch.bg/userfiles/Business_ science_Presentation.pdf, 06.2019.

8. „България 2020“: Националните приоритети в образованието и науката на Съвета за образование и наука, с. 2.

9. Сайт на Сomputerworld, http://computerworld.bg/46096_lipsata_na_prilozhni_ instituti_kasa_vrazkata_biznesnauka. 03.2019.

10. Аналитичен доклад на МОН, Проект „Наука и бизнес“, http://s2b.mon.bg/i/ users-information/AnalyticalReport_MON_Science&Business_2013-10-31. pdf, 06.2019.

11. Аналитичен доклад на МОН, Проект „Наука и бизнес“, с. 46.

12. Аналитичен доклад на МОН, Проект „Наука и бизнес“, с. 67.

13. Сайт на Сomputerworld, http://computerworld.bg/46096_lipsata_na_ prilozhni_instituti_kasa_vrazkata_biznesnauka. 03.2019.

14. Сайт на МОН, http://sf.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=409, 03.2019.

15. Актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., https://www.strategy.bg/ StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1231

16. Сайт на сп. „Икономист“, Комасация на научните ресурси, 03.2019.

ЛИТЕРАТУРА

Ансофф, И. (2004) Синергизм и деловие способности компании. Стратегический синергизм. Ред. Кемпбелл, Э., К. С. Лачс.

Данаилов, И. П. (1997). Проблеми конкурентоспобности електротехнической продукции. Москва: Пресс-сервис.

Иванов, И. & Димитров, А. (2014). Интеграционна стратегия чрез синергия, В: Сборник с доклади, ФИСН, Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие: „Времена на несигурност и рискове: възможности и перспективи за развитие“, том 2, Пловдив: Паисий Хилендарски, ISSN: 978-619-202-037-8, 109 – 118.

Шмелев, Н., Ваганов, А. & Данченок, Л. (2004). Стратегический маркетинг. Москва.

Зафирова, Цв. (2011). Висшите училища в България: конкурентоспособност и Рейтингова система. Преподаване, учене и качество във висшето образование – 2011. Ботевград: Издателство на МВБУ, 105 – 114.

Dimitrova, G. & Dimitrova, T. (2017). Competitiveness of the universities: measurement capabilities, Trakia Journal of Sciences, Vol. 15, Suppl. 1, ISSN 1313-7069 (print), ISSN 1313-3551 (online), 311 – 316.

REFERENCES

Ansoff, I. (2004). Sinergizm i delovie sposobnosti kompanii. Strategicheskiy sinergizm. Kempbell, Э., K. S. Lachs (eds.).

Danailov, I. P. (1997). Problemyy konkurentospobnosti elektrotehnicheskoy produktsii. Moskva: Press-servis.

Ivanov, I. & Dimitrov, A. (2014). Integratsionna strategia chrez sinergia, V: Sbornik s dokladi, FISN, Yubileyna nauchno-prakticheska konferentsia s mezhdunarodno uchastie: „Vremena na nesigurnost i riskove: vazmozhnosti i perspektivi za razvitie“, tom 2, Plovdiv: Paisiy Hilendarski“, ISSN: 978-619-202-037-8, 109 – 118.

Shmelev, N., Vaganov, A. & Danchenok, L. (2004). Strategicheskiy marketing. Moskva.

Zafirova, Tz. (2011). Visshite uchilishta v Bulgaria: konkurentosposobnost i reytingova sistema. Prepodavane, uchene i kachestvo vav vissheto obrazovanie – 2011. Botevgrad: Izdatelstvo na MVBU, 105 – 114.

Dimitrova, G. & Dimitrova, T. (2017). Competitiveness of the universities: measurement capabilities, Trakia Journal of Sciences, Vol. 15, Suppl. 1, ISSN 1313-7069 (print), ISSN 1313-3551 (online), 311 – 316.