https://doi.org/10.53656/ped2025-6.05

Резюме. Настоящото проучване е посветено на един традиционен въпрос в психолого-педагогическата теория и практика – как да стимулираме процеса учене на обучаемите? Отговорите търсим в условията, които създава учебната среда. Учебната среда е предпоставка за качеството на процеса учене. Целта на изследването е да се анализират компонентите на учебната среда и тяхната роля за качеството на образователния процес. За да бъдат оптимално използвани възможностите на учебната среда, с които тя подпомага процеса учене на обучаемите, се позоваваме на теории за учене, методически изследвания и насоки, съдържащи се в стратегически и нормативни документи, които определят образователната политика. В основата на нашата позиция е твърдението, че учебната среда е едно цяло, съвкупност от различни компоненти. Наличието на дефицити в някои от тези компоненти се отразява върху резултатите от процеса учене. Поставяме на дискусия проблемни въпроси и предизвикателства, свързани с отделни компоненти в учебната среда. Предлагаме идеи за усъвършенстване на учебната среда, така че тя да се превърне в приобщаваща, позитивна, мотивираща за всички деца и ученици.

Ключови думи: учене; подходи към ученето; учебна среда; приобщаваща учебна среда; ученици

Въведение

Образованието е ценност във всяко демократично общество. Надеждите за по-добро бъдеще мотивират обществото да осигурява качествено образование за всяко дете и ученик. Този път е дълъг и в него намират отражение достижения в различни области на научното знание – педагогика, психология, философия и др. Холистичният подход към планирането и реализирането на образователния процес дава аргументи на педагозите за оптимални педагогически решения.

Иновациите в образованието са свързани с изграждане на привлекателна среда за учене и повишаване качеството на образователния процес. Значимостта на този процес е отразена в един от актуалните документи, определящи образователната политика в Република България, а именно Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)1. В приоритетна област 6 „Образователни иновации, дигитална трансформация и устойчиво развитие“ е поставен акцент върху изграждането на образователна среда, в която са включени STEM центрове, дигитална среда и дигитални ресурси, както и други дейности, свързани с развитие на субект-субектните взаимоотношения в образователната среда.

В контекста на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030) стартира Националната програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“2. През 2023 год. в цитираната Национална програма изграждането на образователна среда е структурирано в следните модули:

1. Съвременна среда за качествено обучение по хуманитарни науки, изкуства и спорт.

2. Площадки за обучение по безопасност на движението по пътищата.

3. Създаване на достъпна архитектурна среда.

4. Сигурност в училище.

Тези модули осигуряват пространствено-предметния компонент на образователната среда и се явяват необходимо и съществено условие за реализиране на съвременен образователен процес, който осигурява качествено образование за всяко дете и ученик.

Образователната среда е във фокуса на редица научни изследвания, защото се оценява нейната изключителна роля за повишаване качеството на образователния процес. Научните търсения са свързани с анализ на компонентите на образователната среда и ролята на различните типове образователна среда, съобразно профила на образователната институция. За целите на настоящото проучване е необходимо да отбележим, че в специализираната научна литература освен понятието „образователна среда“ се използват и други близки понятия, като „учебна среда“, „интерактивна среда“, „развиваща среда“, „виртуална среда“ и др. Сред изброените, понятието „образователна среда “ се използва като общо по-нятие, което включва „съвкупност от условия (технически и програмни средства, организационно и научно-методическо обезпечение и др.), способстващи за възникване и развитие на процеси на учебно-информационно взаимодействие между обучаемите, между обучаеми и обучаващия екип, за осъществяване на качествена и ефективна подготовка на учениците“ (Kozhuharova 2015, p. 52). Образователната среда осигурява обучението и неговите два компонента – процесите преподаване и учене. Задълбоченото проучване на тези процеси налага необходимостта да се разграничат при анализа спецификите на образователната среда, в която протичат и която ги стимулира. Според Пл. Радев (Radev 1992), Г. Кожухарова (Kozhuharova 2015) и др. ученето като основна дейност на обучавания е определящо по-нятие за „среда за учене“, „учебна среда“, „ангажиращи ученето среди“ и т. н. Може да обобщим, че когато се анализира процесът учене (условията, организацията и резултатите от ученето) и средата, в която протича, е приложимо по-конкретното понятие „учебна среда“.

J. Blackmore & all. (Blackmore & all. 2011) дефинират учебната среда като органичната цялост на начина, по който ученето е организирано за група обучаеми в даден контекст и в даден момент, т.е. всички аспекти на училищната среда, които влияят на ученето. Учебната среда включва педагогически и психосоциални компоненти, които се отнасят както до физическия контекст, така и до неговите социални роли, учебни цели и дейности.

Във фокуса на настоящото проучване е учебната среда. Проучването има за цел да направи кратък анализ на компонентите на учебната среда и нейната роля за качеството на образователния процес.

Методология на изследването

Проучването има теоретичен характер и е структурирано върху водещи идеи в специализираната научна литература и актуални стратегически и нормативни документи. Съществува разнообразие от компоненти в структурата на учебната среда в различни научни изследвания. За целите на настоящото проучване ще обобщим този анализ в следните два аспекта:

– предметно-пространствен компонент;

– субект-субектни взаимоотношения и дейности.

Пространствено-предметен компонент в учебната среда

Пространствено-предметният компонент на учебната среда осигурява физически достъпна архитектурно-пространствена организация и осигуреност със съвременни дидактични средства, съответстващи на учебното съдържание и образователните потребности на децата и учениците. Как да се създаде пространствено-предметната организация на учебната среда? Как учебната среда може да стимулира процеса учене? Тези въпроси са предизвикателство за всеки учител, който търси варианти и планира подходяща учебна среда за образователните потребности на своите ученици. Отговорите на тези въпроси в специализираната научна литература може да открием в теориите за учене и подходи към ученето.

Теориите за учене обясняват когнитивната структура на процеса учене. Всяка от тези теории (бихевиоризъм, когнитивизъм, конструктивизъм, учене чрез преживяване, хуманистична теория и др.) се позовава на различен подход и предполага ученето да се реализира в определен физически контекст. „Понятието за подходи към ученето описва същността на взаимовръзката между индивидуално-личностните и когнитивните особености на обучаваните индивиди, сложността и спецификата на учебните задачи и постигнатите резултати, силата и посоката на контекстуалните влияния“ (Yankulova 2023, p. 69). Й. Янкулова определя подходите към ученето като сложен когнитивно-личностен конструкт, отразяващ индивидуалния капацитет за възприемане, ориентиране, кодиране, обработка, съхранение и трансфер на информацията за решаване на конкретни задачи (Yankulova 2023, p. 74). Интерес за настоящото проучване има твърдението на Й. Янкулова за наличието на връзка между подходите към ученето и учебните дисциплини, както и особеностите на академичната среда. Авторката цитира проучвания върху подходите за учене (Entwistle 1988; Entwistle & Ramsden 1983) и посочва тенденции. Така например в природоматематическите факултети има тенденция за механично учене, съчетано със силна концентрация на вниманието и повърхностен подход към ученето, докато при хуманитарните специалности изключително важни са личният опит и индивидуалните възприятия за хората и света, като това детерминира прилагането на задълбочен подход към ученето (Yankulova 2023, p. 66).

Създаването на оптимални условия за учене в учебната среда е предизвикателство за всеки обучител. Предизвикателството е свързано с различно отношение към ученето на обучаемите. Независимо от тези трудности доброто познаване на психологическите измерения на явлението и връзката между неговите проявления и спецификите в подходите към ученето би създало предпоставки за по-задълбочено разбиране процеса на учене и повишаване качеството на образование посредством оптимално структуриране на средата (Petrova 2018, p. 201).

A. Guney и S. Al анализират влиянието на различни теории за учене върху пространствено-предметния компонент на учебната среда (Guney & Al 2012). Те аргументират влиянието на различните теории за учене върху пространственопредметния компонент на учебната среда чрез прилаганите подходи и методи на обучение.

– Бихевиоризмът цели промяна в поведението на обучаемите и тази насока в процеса на обучение определя вида на физическата среда – подходящо от гледна точка на бихевиоризма е подреждане на местата на учениците в класните стаи в колони и редици.

– Когнитивизмът цели активно участие на обучаемите в учебния процес и в този смисъл физическата среда предполага стимулиране на интереса, любознателността на учениците, като се променя разположението на учениците в класната стая, така че те удобно да проучват, изследват, експериментират индивидуално или групово.

– Конструктивизмът цели обучаемите да изграждат знания чрез опит. Подходящата учебна среда за конструктивизма предлага дидактични ресурси навсякъде в образователната институция – коридори и общи пространства, класни стаи, както и пространства извън сградата на училището.

– Теорията за учене чрез преживяване цели комплексно включване на опит, възприятие, познание и поведение. Тази теория предполага физическата учебна среда да бъде гъвкава, да предполага различни възможности за учене както в класната стая, така и на открито.

– Хуманистичната теория цели удовлетворяване на човешките потребности и интереси. Физическата учебна среда трябва да осигурява биологичните и физиологичните нужди на учениците от чист въздух, да бъде безопасна и емоционално защитена. Хуманистичната теория предполага персонализиране на физическата среда, така че всеки ученик да се чувства част от училищната общност, с равни права с останалите и защитен – възможности за избор на пространства.

Всяка от цитираните теории за учене е изградена върху определен подход, който определя взаимоотношенията между субектите в образователния процес. Дали обучаемите имат пасивна или активна позиция в процеса на обучение, дали взаимодействат помежду си при изпълнение на поставени учебни задачи – тези различни подходи се реализират при подходящи за целта пространства (разположение на мебели, дидактични ресурси и др.) (фиг. 1).

Субект-субектни взаимоотношения и дейности в учебната среда

Субект-субектните взаимоотношения са друг съществен компонент, който може да повиши резултатите от процеса учене. Традиционните подходи в образованието са насочени към усвояване на знания и умения, формиране на компетентности съобразно държавен образователен стандарт и учебни програми. Когато целите на обучението са ориентирани единствено към по-стигане на очакваните резултати, се появяват предизвикателства пред взаимодействието между преподавател и обучаеми. Утвърждаването на личностно ориентирано взаимодействие между ученици и учител е съществено условие за мотивираща учебна среда (Shivacheva 2011, pр. 242 – 243). Личностно ориентираното взаимодействие между учител и ученици поставя в центъра личността на ученика и позволява да се организира процесът учене по начин, който е съобразен с конкретните образователни потребности на учениците, стимулира критичното мислене, самостоятелност при решаване на задачи, инициатива, творчество, емоционална интелигентност и позитивни нагласи към ученето. В този смисъл за изграждане на мотивираща учебна среда е необходимо прилагане на интерактивни методи, които да стимулират съвместното учене, подкрепа и сътрудничество между учениците.

Мотивацията на обучаемите е свързана с прилагане на позитивен подход. Позитивната учебна среда води до хуманизиране и демократизиране на образователната система (Sharlanova 2018, p. 778). Процесът е двустранен и се отнася както до позитивни нагласи към ученето у учениците, така и до по-зитивни нагласи у учителите. Относно ролята на учителите в изграждане на позитивна учебна среда, тя се реализира чрез увереност, окуражаване и подкрепа както към себе си, така и към останалите субекти в образователния процес. Към факторите, които обуславят позитивна учебна среда, се включват: акцентиране върху силните страни на ученика, акцентиране върху усилията и напредъка му, прилагане на окуражаващи убеждения и поведения, приемане на различията и др. (Sharlanova 2018, p. 780).

В търсенето на иновации в изграждането на учебни среди през 2010 г. изследователи от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) стартират проект „Иновативни учебни среди“. Проектът е насочен към идентифициране на характеристиките на иновативната учебна среда. Въп росите са в следните аспекти: Как протича ученето? Каква подкрепа е необходима на учениците при учене? Коя учебна среда може да бъде определена като иновативна? Как да се разграничи иновацията в съществуващите добри практики? В мащабния проект изследователите проучват как учителите преподават и учениците учат, какъв е начинът, по който учениците се насърчават да учат, какъв е видът на подкрепата, която получават, и начинът, по който учителите общуват с учениците (Schrittesser, Gerhartz-Reiter & Paseka 2014). Чрез задълбочени анализи на теоретични постановки и казуси от практиката изследователите оформят следните характеристики на иновативната учебна среда (Blackmore & al. 2011):

– центрирана е към обучаемия и обхваща всички негови дейности;

– структурирана е и добре проектирана, като ролята на учителя е насочена към подкрепа за самостоятелно учене на обучаемия;

– изключително персонализирана е, т.е. съобразена с индивидуалните и груповите различия по отношение на произход, предишни знания, мотивация и способности на обучаемия;

– приобщаваща е, т.е. съобразена е с индивидуалните и груповите различия по отношение на потребностите от обучение;

– социална е, т.е. ученето се реализира най-ефективно при сътрудничество и в групова среда.

Разнообразието в класната стая е предизвикано от различни образователни потребности, различни възможности и стилове на учене на учениците. За съвременния педагог това разнообразие може да бъде предизвикателство, но може да се оцени и като възможност за усъвършенстване на учебната среда. Всички статегически и нормативни документи, отнасящи се до образователната политика, акцентират върху осигуряване на приобщаващо образование за всяко дете и ученик. Приобщаващо образование се реализира в условия на приобщаваща учебна среда, която осигурява подкрепа на всяко дете и ученик. Изведените характеристики на иновативната учебна среда се определят от редица изследователи като харектеристики на приобщаващата учебна среда (Page & Davis 2016; Аngelova 2022 и др.).

Значима характеристика на учебната среда е участието на обучаемите в различни дейности или ангажираността им. Известно е, че от ангажираността на обучаемите зависи резултатът от ученето. Следователно по-високата ангажираност е условие или предпоставка за по-високи постижения, удовлетворение и по-добре структурирана учебна среда. Когнитивната ангажираност на учениците е свързана с активно участие в различни учебни дейности, в които се стимулират различни когнитивни процеси (вимание, възприятия, памет, мисловни процеси) и като цяло, се стимулира способността за учене. Когнитивната ангажираност предполага овладяване на система от знания и умения, регламентирани в нормативни документи на образователната политика. Но формирането на компетентности като образователна цел е съвкупност и от нагласи, което поставя необходимостта от внимателно анализиране и на емоционалната ангажираност на обучаемите, а именно – какви нагласи и емоции провокира ученето, дали те имат позитивен характер, или предизвикват апатия и негативни емоции. L Halverson и C.Graham (Halverson & Graham 2019) посочват когнитивната ангажираност и емоционалната ангажираност като компоненти на учебната среда. В понятието „когнитивна ангажираност“ авторите включват внимание, усилие и постоянство, време за задача, използване на когнитивна и метакогнитивна стратегия, усвояване и любопитство, а в понятието „емоционална ангажираност“ включват интерес, щастие, увереност и липса на скука, разочарование и безпокойство.

Резултати

Въз основа на направения кратък теоретичен анализ на научни изследвания върху компонентите на учебната среда и нейната роля върху процеса учене може да се посочи, че планирането и организирането на учебна среда е изключително важна част от ролята на съвременния учител. Създаването на пространствено-предметния компонент на учебната среда е първото условие, което е необходимо за стимулиране на интереса и мотивацията за учене на учениците. Независимо от водещата теория за учене, която учителят споделя, изграждането на предметното пространство във и извън сградата на образователната институция ангажира вниманието на учениците и стимулира любопитството им в учебните часове и е предпоставка за смислени дейности в свободното време на учениците между различните форми на обучение. Добрите практики показват, че организацията на общите пространства в училище (коридори, фоайета и др.) с колекции от природни материали, библиотечни кътове, тихи места за разговори и др. ангажира вниманието на учениците в полезни занимания и осигурява превенция срещу негативни поведенчески прояви. Препоръчително е използване на леки мебели в класната стая (маси и столове за учениците), които да позволяват различна подредба в зависимост от избрания подход в обучението. Гъвкава учебна среда е тази, която може да се променя по начин, който да бъде удобен, подходящ за процеса учене. Ако при фронтални методи на обучение е удобна класната стая с подредени маси и столове в колони и редици, то при прилагане на интерактивни методи на обучение е необходимо масите и столовете да бъдат подредени в групи, така че учениците удобно да взаимодействат в малка група – да дискутират, да провеждат опити и др.

Активността на обучаемите в учебната среда, дейностите, в които участват обучаемите, както и взаимоотношенията с другите са включени в характеристиките на учебната среда. В тази част от планирането и организирането на учебната среда може да обособим три компонента: когнитивен, емоционален и социален. Когнитивният компонент се отнася до участието на когнитивните процеси и способността за учене на обучаемите, овладяване на знания и умения, предвидени в нормативни документи за съответен учебен предмет и възраст на учениците. Емоционалният компонент включва интереса, любознателността и емоциите (позитивни или негативни), които съпътстват ученето. Социалният компонент включва взаимодействията, в които влиза обучаемият по време на ученето – интеракциите имат важно участие в развитието на личността на ученика.

Дискусия

Учебната среда е комплекс от отделни компоненти, всеки от които е значим за успешното учене. Има взаимосвързаност между компонентите на учебната среда – липсата или недостигът в някой от посочените компоненти се отразяват върху резултата от ученето, като цяло. По-горе се посочи ролята на пространствено-предметния компонент като предпоставка, условие за функциониране на учебната среда. Трябва да се отбележи, че има случаи, при които този компонент съществува, но не се използва в процеса на обучение. Оборудваният STEM център не означава автоматично прилагане на STEM подхода в обучението. Необходими са подготовка на учителите за практическото приложение на STEM подхода в обучението, промяна в провеждането на традиционния урок и замяната му с нови форми на обучение, в които интегрирането на ключови компетентности заема централно място. Тази промяна ще доведе до преосмисляне на учебното съдържание в отделните учебни предмети и възможностите за тяхното интегриране.

Към дискусионните въпроси, свързани с планирането и организирането на иновативна, позитивна, мотивираща и приобщаваща учебна среда, може да се добави необходимостта от нов вид методическа и учебна литература, която да бъде в помощ на учители и ученици. Ново поколение методическа и учебна литература, която да подпомага ученето на ученици с различни образователни потребности, с различни стилове на учене, с различна мотивация и да подкрепя учителите в ролята им на фасилитатори. Разнообразието от организационни форми, които позволяват ученето да се провежда извън класната стая, стимулира ангажираността, активността, участието на учениците. В тази посока може да се отбележи, че в търсенето на иновативни форми и методи на обучение е добре да се познава опитът от миналото, за да се надградят ценните идеи от педагогическото наследство със съвременни педагогически решения.

Изводи

Организацията на пространството в учебната среда разкрива вида учебни дейности, които се случват в класната стая, в образователната институция. Пространственият компонент в учебната среда има все още неизползвани възможности в българското училище. Учебна среда, която е богата на дидактични и природни ресурси, която предлага активност на учениците в разнообразни дейности и позитивна подкрепа, дава гаранция за приобщаваща, позитивна, мотивираща учебна среда, която осигурява качествено образование на всяко дете и ученик. Търсенето на нови възможности за прилагане на емоционално и социално учене, STEM подход, проектно базирано обучение, „обърната класна стая“ и др. подходи, които стимулират не само знания, умения, но и формират активност и позитивни нагласи към ученето, са пътят за усъвършенстване на различните компоненти на учебната среда и гаранция за повече успехи в процеса учене на обучаемите.

БЕЛЕЖКИ

1. СТРАТЕГИЧЕСКАТА РАМКА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И УЧЕНЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2021 – 2030), МОН, https://web.mon.bg/bg/143 [посетено на 10.04.2024].

2. НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪВРЕМЕННА, СИГУРНА И ДОСТЪПНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА“, МОН, https://web. mon.bg/bg/101110 [посетено на 10.04.2024].

3. BLACKMORE, J. & all. 2011. Innovative learning environments research study. https://www.deakin.edu.au/__data/assets/pdf_file/0003/365196/innovativelearning-spaces-final-report.pdf [viewed 16.05.2024]

ЛИТЕРАТУРА

АНГЕЛОВА, С., 2022. Дигитално учене и неформално образование в свързаността си за изграждане на приобщаваща учебна среда. Педагогика, № 9, стр. 1121 – 1132.

КОЖУХАРОВА, Г., 2015. Мениджмънт на образователната среда за развитие на креативността и творчеството. Педагогически форум, № 3 , стр. 49 – 54.

ПЕТРОВА, Д., 2018. Подходи и отношение към ученето в образователна среда. София: Св. Кл. Охридски.

РАДЕВ, Пл., 1992. Основи на училищната дидактика. Пловдив.

ШАРЛАНОВА, В., 2018. Позитивна учебна среда, Педагогика, № 6, стр. 775 – 784.

ШИВАЧЕВА, В., 2011. Личностноориентираното взаимодействие между учителя и учениците като условие за мотивираща учебна среда. Управление и образование, T. VII, № 4, стр. 242 – 246.

ЯНКУЛОВА, Й., 2023. Концептуална основа и съвременни интерпретации на подходите към ученето в образователен контекст. Библиотека „Диоген“, Т. 31, № 1, стр. 60 – 78.

GUNEY, A. & Al, S. 2012. Effective learning environments in relation to different learning theories. Procedia – Social and Behavioral Sciences, vol. 46, pp. 2334 – 2338 [viewed 15.05.2024]. Availablr from: https:// doi.org/10.1016/j.sbspro.2012.05.480.

HALVERSON, L.R. & GRAHAM, C.R., 2019. Learner engagement in blended learning environments: A conceptual framework. Online Learning, vol. 23, no. 2, pp. 145 – 178 [viewed 15.05.2024]. Available from: doi:10.24059/olj.v23i2.1481.

PAGE, A., & DAVIS, A. 2016. The Alignment of Innovative Learning Environments and Inclusive Education: How Effective is the New Learning Environment in Meeting the Needs of Special Education Learners?. Teachers’Work, vol. 13, no. 2, pp. 81 – 98 [viewed 15.05.2024]. Available from: https://doi.org/10.24135/teacherswork.v13i2.79.

SCHRITTESSER, I.; GERHARTZ-REITER, S. & PASEKA, A. 2014. Innovative Learning Environments: About Traditional and New Patterns of Learning. European Educational Research Journal, vol. 13, no 2, pp. 143 – 154 [viewed 15.05.2024]. Available from: https://doi. org/10.2304/eerj.2014.13.2.143.

REFERENCES

ANGELOVA, S., 2022. Digital learning and non-formal education in their connection to build an inclusive learning environment. PedagogikaPedagogy, vol. 94, no. 9, pp. 1121 – 1132, ISSN 1314–8540.

GUNEY, A. & Al, S. 2012. Effective learning environments in relation to different learning theories. Procedia – Social and Behavioral Sciences, vol. 46, pp. 2334 – 2338 [viewed 15.05.2024]. Availablr from: https:// doi.org/10.1016/j.sbspro.2012.05.480.

HALVERSON, L.R. & GRAHAM, C.R., 2019. Learner engagement in blended learning environments: A conceptual framework. Online Learning, vol. 23, no. 2, pp. 145 – 178 [viewed 15.05.2024]. Available from: doi:10.24059/olj.v23i2.1481.

KOZHUHAROVA, G., 2015. Management of the educational environment for the development of creativity and creativity. Pedagogicheski forum, no. 3, pp. 49 – 54, ISSN 1314-7986.

PAGE, A., & DAVIS, A., 2016. The Alignment of Innovative Learning Environments and Inclusive Education: How Effective is the New Learning Environment in Meeting the Needs of Special Education Learners?. Teachers’Work, vol. 13, no. 2, pp. 81 – 98 [viewed 15.05.2024]. Available from: https://doi.org/10.24135/teacherswork.v13i2.79.

PETROVA, D., 2018. Approaches and attitudes to learning in an educational setting. Sоfia: Sv. Kl. Ohridski. ISSN 2534-935X.

RADEV, Pl., 1992. Basics of school didactics. Plovdiv.

SCHRITTESSER, I.; GERHARTZ-REITER, S. & PASEKA, A., 2014. Innovative Learning Environments: About Traditional and New Patterns of Learning. European Educational Research Journal, vol. 13, no 2, pp. 143 – 154 [viewed 15.05.2024]. Available from: https://doi. org/10.2304/eerj.2014.13.2.143.

SHARLANOVA, V., 2018. Positive learning environment, PedagogikaPedagogy, vol. 90, no. 6, pp. 775 – 784, ISSN 1314–8540.

SHIVACHEVA, V., 2011. Person-oriented interaction between the teacher and students as a condition for a motivating learning environment. Upravlenie i obrazovanie . vol. 7, no. 4, pp. 242 – 246, ISSN 13126121.

YANKULOVA, Y., 2023. Conceptual basis and contemporary interpretations of approaches to learning in educational contexts. Biblioteka “Diogen”, vol. 31, no.1, pp. 60 – 78. ISSN 2367-9549.