Стратегии на образователната и научната политика

Чужд опит

КОМПОНЕНТИ НА ДОБРА ПРАКТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО ЗА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

Резюме. Нашето общество се трансформира от общество, базирано на опитността, в общество, базирано на познанието. В съответствие с тези промени има голяма потребност от нови предприемачи, които имат желание за иновации и които са способни да бъдат лидери в процеса на промените. Тези предприемачи трябва да бъдат мотивирани, т. е. от ранна възраст да се развива тяхното съзнание за предприемачество и предприемаческа култура. Има голяма потребност от добре подготвени учители, които да са способни да инициират развиване на предприемачески умения у младите хора.
Образователната система трябва да може да обучава учениците на базова икономическа култура, да знаят какво е икономика, маркетинг, конкуренция, предприемачество и пр., защото новата икономика изисква предприемачески умения, независим, самоопределящ се персонал. Необходимо е всички млади хора да притежават предприемачески умения, да развиват творческите си способности, да провокират таланта си и по този начин да бъдат по-способни за реализиране на професионалните си амбиции, да разглеждат бизнеса като възможна кариера. По този начин те стават по-подготвени да ръководят иновативни проекти, да разгръщат нови дейности, както и да изградят собствена фирма.
Образованието играе важна роля в развиването на нагласи, трудови навици и дейности, които подобряват способностите за сътрудничество, творчество и иновация на децата и младите хора, т. е. то е способно да стимулира развиването на тяхната предприемаческа активност.

Ключови думи: entrepreneurship teaching, entrepreneur, entrepreneurial skills, knowledge, education

Европейските страни разработиха 21 компонента на добра практика за усъвършенстване на предприемаческите знания и умения у младите чрез образованието – от основното училище до университета. Те групират тези компоненти в седем ключови категории:

– Политически мерки за подкрепа и координация;

– Предприемачеството в основните и средните училища;

– Професионално обучение;

– Практическо обучение и основаване на мини-предприятие;

– Сработване (сътрудничество) на образователните институции с бизнеса;

– Обучение на учителите за преподаване на предприемачество;

– Стимулиране на предприемачеството във висшето образование.

Европейската комисия потвърждава, че в повечето страни-членки на Европейския съюз днес съществуват политически документи на съответните правителства за подобряване на образованието за предприемачество в образователните системи. Ще посочим някои примери за добра практика при реализиране на компонентите за развитие на предприемачеството в някои европейски страни.

Политически мерки за подкрепа и координация

За подобряването и развитието на предприемачеството преди всичко е необходимо да се вземат политически мерки на национално ниво, да се създадат условия за подобряване и стимулиране на предприемачеството, да се направи възможно сътрудничеството между различните отдели на държавната администрация, като например между Министерството на образованието и Министерството на икономиката, да се направят промени в националните образователни програми или да се създадат специални (самостоятелни) програми от страна на образователните институции. Няколко мерки на подкрепа могат да стимулират образованието за предприемачество в учебните заведения, като: създаване на фондове (осигуряване на финансови средства), разработване на достъпни учебни и помощни материали, осигуряване на контакти с други организации и местния бизнес, обучение и мотивиране на преподавателите и др. В предприемането и реализирането на тези мерки е важно да бъдат привлечени и включени повече министерства, агенции и сдружения.

От страна на правителството могат да бъдат предприети инициативи за финансиране на пилотни проекти в училищата (както например в Холандия и Великобритания), да се осъществи обвързване между училищата и предприятията (както във Финландия, Германия, Швеция, Великобритания), да се осигурят учебни материали (както в Австрия, Финландия, Холандия, Испания), да се осигури подкрепа на международно равнище (чрез международна мрежа) за организиране на програми за предприемаческо образование (както в Австрия, Естония, Германия, Латвия, Норвегия, Полша).

Какви политически мерки се прилагат от националните и регионалните власти в различните страни?

Френското правителство например взема решение за развитие на предприемачеството, като за целта е организирано специализирано обучение на учители за преподаване и практическо обучение по предприемачество в средните и висшите училища. То се осъществява в лаборатории, в които има необходимото оборудване и дидактически средства.

В Холандия е сформирана специална комисия „Предприемачество и образование“ за стимулиране и подкрепа на предприемаческото образование. Членове на тази комисия са представители на правителството, на всички образователни равнища (основно, средно, в т. ч. професионално и университетско), на трудови и социални организации. Целите на комисията са: усъвършенстване на знанията и подкрепа на предприемачеството в образованието, идентифициране на пречките и вземане на решения за тяхното отстраняване, стимулиране на пилотни проекти и пр. Осигурена е и финансова подкрепа от Министерството на икономиката за разгръщане на пилотни проекти във всички образователни степени (от основното училище до университета), за провеждане на семинари, курсове и др., реализирани с адекватни методи на обучение и учебни материали.

В Чехия са направени промени в националния учебен план с цел включване на предприемаческото образование във всички образователни степени.

В България от 2003 г. предприемачеството се въвежда като задължителен предмет в средните училища.

В Македония от септември 2007 г. предприемачеството е въведено като задължителен предмет в гимназиите, но въпреки това то не е достатъчно ефективно. Все още няма обучение на учители, които да „доведат“ и развият предприемачеството във всички училища. Ограничено е изработването на индикатори и събирането на количествени данни в тази област, което забавя развитието.

Предприемачеството в основните и средните училища

Развитието на знанията, уменията и навиците, както и на личните качества, необходими за предприемаческа дейност, зависи и трябва да съответства на възрастта и степента на развитие на учениците и студентите.

В основното образование предприемаческото обучение има за цел да развие личностни качества у учениците като креативност, инициативност, независимост, самостоятелност, в съответствие с предприемаческите умения, които ще са им необходими в ежедневната трудова дейност, както и в техния живот изобщо. На това ниво учениците трябва да натрупат първоначални знания за света на бизнеса и да влязат в контакт с него, както и да разберат ролята на предприемачеството в обществото чрез работа по проекти, игрови методи на обучение, посещения в местни предприятия.

В средното образование се развива съзнанието на учениците за стартиране на собствен бизнес (за самоноемане) като възможна опция за кариера, чрез практическо обучение (например посещения в малки предприятия) и чрез специално обучение за създаване на собствен бизнес (особено в професионалните или техническите училища).

Предприемаческите умения чрез образованието могат да започнат да се развиват още в ранна училищна възраст. Например в Люксембург в основните училища е въведена програма за 6-годишните ученици, в която има учебна единица, посветена на започването на бизнес. Тя е задължителна за всички основни училища. Предлага се във вид на кратък комикс, с приложен речник и текст, подходящ за възрастта на децата. Комиксът показва как някои известни хора са успели да се докажат в работата си, обясняват се ползата от труда за обществото и някои икономически термини.

В Шотландия е въведена специална училищна програма по предприемачество, която се реализира в партньорство с местните власти и бизнес обединения. Това е тригодишна програма, предназначена за всеки ученик от основното училище. Тя включва няколко учебни дейности, които да стимулират и подпомогнат развиване на предприемачески умения у учениците.

В Холандия в основните училища е въведен проект „Предприемачески град“, който се реализира чрез практическо обучение. Учениците трябва да създадат свое собствено предприятие, например магазин, електростанция и др. Проектът позволява на учениците да развиват важни качества като самостоятелност, независимост, креативност, въображение и работа в екип. Ключов фактор за успех е привличането на външни хора от страна на учениците в изпълнението на задачата (родители, предприемачи и др.).

Програмите за средно образование в Холандия са по-обширни и са насочени към подготовката на учениците за бъдещия им трудов живот. Те са обвързани също с местни работодатели и бизнесмени и са подкрепяни от централното правителство. Базирани са на практическо обучение и главната им цел е да стимулират умения и качества за стартиране на собствен бизнес, както и иновативно мислене и предприемачество сред учениците от тази възраст.

Професионално образование

Професионалната подготовка в средното образование, особено обучението за това как да се започне бизнес, може да бъде много ефективна. Всъщност учениците на тази възраст се приближават към времето, в което ще излязат на пазара на труда (след завършване на училище) и ще стартират свой собствен бизнес. И това може да бъде тъкмо тяхната възможност за кариера, като се има предвид фактът, че малкото работни места, създадени от досегашните предприемачи, не са достатъчни, за да се реши проблемът с безработицата. Така например в Испания професионалното обучение е насочено към подготовка за стартиране на собствен бизнес и създаване на предприятия. Това обучение е разпространено във всички училища. В него е включено и изработването на проект за откриване на предприятие. Ползва се с подкрепата на Министерството на образованието и местните власти.

В Гърция учениците, включени в практическо обучение, създават т. нар. виртуални предприятия. За целта учителите посещават теоретични курсове. Обучението е подкрепяно от гръцкото Министерство на образованието с цел да се ускори развитието на предприемачеството в страната.

Практическо обучение и създаване на малко предприятие

Предприемаческото учене означава теоретическите знания да бъдат съчетавани с практика (с трудова дейност) – това, което се изучава, трябва да се изучава чрез практикуване. И това е полезният начин да се научат учениците на предприемачество.

В много страни се прилагат програми за учене чрез трудова дейност, предназначени за ученици и студенти, които за една учебна година разкриват и ръководят малки предприятия и по този начин развиват предприемаческите си умения. Програмите са разработени в модули, които лесно и успешно могат да се изучават във всяко училище, което иска да въведе предприемачеството като част от образованието, което предлага. Модулите, базирани на учене чрез дейност, включващи създаването и ръководенето на малко предприятие от учениците или студентите, могат по-бързо да се интегрират в образователната система и да се прилагат във всички степени на образование.

През 1993 г. в училищата и факултетите на 37 европейски страни, под покровителството на европейските програми и с подкрепата на обществения сектор, съществува Младежка предприемаческа организация – Yunior AchievementYoung Enterprise (YA-YE Europe), чиято цел е да свърже учението със света на бизнеса, т. е. залага се на ученето чрез трудова дейност. Тази организация цели също да подпомогне студентите и учениците да развият предприемаческите си нагласи и умения чрез откриване и ръководство на истински предприятия, които произвеждат, продават или предлагат реални стоки или услуги. Всяка година в управлението на малки компании участват около 600 000 студенти и ученици.

„Практическата фирма“1) (Practice Firm) е метод за обучение, насочен към стимулиране на студентите и учениците към предприемачество. Те планират и организират система от предприятия (виртуални фирми) и ги управляват като истински фирми. При това, в съответствие с организацията на фирмата, влизат в различни роли – на директор-мениджър, мениджър по продажбите, мениджър помаркетинга, счетоводител и др. Учениците и студентите си разменят ролите, така че всеки един от тях да има възможност да заеме различни позиции и да натрупа опит. Всяка практическа фирма е наблюдавана от истинска фирма (компания-ментор).

Такива програми се прилагат в много страни и служат за усъвършенстване на предприемачеството във всички степени на образованието, както и за обучение на преподаватели по предприемачество. Резултатът от тези програми е, че учениците и студентите развиват положително отношение към предприемачеството и възприемат себе си като потенциални предприемачи.

Сработване (сътрудничество) на образователните институции със света на бизнеса

Една от възможностите за усъвършенстване на предприемаческото образование е разширяване на сътрудничеството между учебните заведения, местните предприемачи и бизнес сдруженията. За целта много образователни дейности и програми трябва да се интегрират със света на бизнеса, да се помогне на студентите да влязат в контакт с трудовата дейност, с предприятията и предприемачеството и да се мотивират чрез „смислени“ практически дейности (практика) като част от образователните програми.

Пример за такова обучение е университетската програма CREA, която се реализира във Франция, в департаментите по маркетинг и мениджмънт на университетските технологични институти. Целта е да се усъвършенства предприемаческата култура на студентите. Студентите, с помощта на предприемачите, изработват бизнес-план, прилагат го, започват бизнес (въз основа на бизнес-плана) и го развиват. Това се случва наистина, като се установява партньорство между студентите и професионалните консултанти, счетоводители, местни бизнесмени, мениджъри.

В Люксембург се провеждат професионални курсове по предприемачество. Обучаващите са експерти от света на бизнеса. Те имат непосредствен опит в предприемачеството и предлагат адекватно обучение за преподаватели.

Въвеждането на програми за развитие на предприемачеството е започнало и в средните технически училища на Люксембург. Тяхната цел е да запознаят учениците с различни сектори на икономиката и с дейности, които се нуждаят от адекватно знание и техника, и да ги подготвят за управление на компании. Модулите се разработват от преподаватели и чуждестранни експерти от света на бизнеса, а програмите се базират на изследване на случаи и на професионалния опит на експертите. Тези програми са успешни и в установяване на директни контакти между училищата и предприятията и предоставят възможност за истинско сътрудничество.

Обучение на учителите за преподаване на предприемачество

Обучение на преподаватели за това как да преподава предприемачество в училище е предвидено като дял от програмата на педагогическия колеж (специално професионално обучение). Като професионално обучение то е адаптирано към трудовата кариера.

От голямо значение е да се подобри квалификацията на учителите за преподаване на предприемачество, защото без техните знания, ентусиазъм, активност и креативност успехът в тази област е невъзможен. Затова обучението на преподаватели по предприемачество трябва да се разшири в цялаЕвропа – във всички европейски страни.

Една от възможните алтернативи за адекватно обучение е използването на ментори от света на бизнеса – чуждестранни експерти по предприемачество.

В много страни обучението по предприемачество се развива от членове на Yunior Achievement-Young Enterprise (YA-YE) като част от тяхната програма.

В университета Strathclyde (Шотландия) преподавателите учат как да мотивират своите студенти и как да стимулират у тях предприемаческото отношение, което самите преподаватели демонстрират. В развиване на предприемачески умения чрез съвместна работа заедно участват и преподавателите, и студентите.

По време на обучението си учителите придобиват опит за управление на предприятие чрез работа в малки групи. Те произвеждат и продават стоки и предлагат услуги. Обучението е „истинско“. Студентите си избират предприятия, разработват бизнес или акционни планове и вземат всички решения. Повечето от тях не посещават занятия, а се консултират с менторите си, когато имат проблем. По този начин преподавателите и студентите заедно участват в създаване на предприятия и при това развиват своите предприемачески нагласи и умения, а опита си могат да пренесат и използват по-късно в предприемаческо образование в училищата.

Въвеждането на обучението по предприемачество в училищата би било значително улеснено от използване на преподаватели (или наставници) от практиката. Още по-голям напредък ще се постигне, ако те бъдат привлечени в усъвършенстване на предприемаческото образование, като за целта получат необходимата педагогическа подготовка и им се предоставят адекватни учебни материали. Това е задача, която изисква голямо внимание и ангажираност от страна на педагогическите колежи, образователните власти, училищните директори и всички други заинтересовани страни.

Стимулиране на предприемачеството във висшето образование

Във висшето образование – както в дипломното (бакалавърското), така и в следдипломното (магистърското) ниво – предприемаческото обучение е фокусирано върху разкриването на нов бизнес, като се отбелязват значителни резултати.

Предприемаческата подготовка на ниво висше образование се състои от специфично обучение на студентите как да стартират и реализират бизнес, като са включвани в създаването (изработването) на реални бизнес планове, както и в придобиване на умения чрез методи за разпознаване и използване на бизнес възможности. Предвижда се също стимулиране и подкрепа на нови бизнес идеи (чрез специфични заеми, бизнес средства, менторство и пр.). По този начин може да започне реализиране на изследователски проекти на практика, а с това се очаква да се разшири и обогати пазарът на стоки и услуги.

Предлагането на образователни услуги от сферата на предприемачеството не трябва да бъде ограничавано и да обхваща само икономическите и бизнесфакултетите. Обучението в предприемачески знания, формирането на умения и качества трябва да бъде широко и да обхваща всички сектори на хуманитарните науки.

В Австрия съществува състезание между студенти от различни университети за създаване на най-добър бизнес план за започване на бизнес. Целта е да се мотивират студентите да изработват пълен бизнес план, а не само предложение за собствен бизнес. Така развиват своя капацитет за иницииране и създаване на собствен бизнес. Студентите представят своите бизнес планове пред потенциалните вложители (банки или инвеститори).

В Норвегия най-голямо внимание в предприемаческото образование се отделя на практическата работа. Чрез практическия опит във взаимодействие с бизнес средата студентите сеподготвят за предизвикателствата, с които ще се сблъскат в тяхната предстояща трудова кариера. Образователната програма включва три фази:

– Пролетният семестър е посветен на основни знания за бизнеса и на подготовка на студентите за летния семестър.

– Летният семестър е интензивен тримесечен период, който се реализира в чужбина, конкретно в Сан Франциско, Бостън или Сингапур, където студентите работят като „ученици“ (начинаещи) в реномирани компании. Паралелно с това те се обучават в местните университети, като разработват и пълен бизнес-план.

– При завръщането си в Норвегия студентите пишат и представят проект за прилагане на практика – в норвежката бизнес среда – на това, което са научили в чужбина. Този начин на работа е доказал своята ефикасност.

В Ирландия предприемачество може да се усвои чрез 12 различни курса в преддипломното и следдипломното обучение в пет различни академични сектора: висше бизнес образование, счетоводство и финанси, висше образование по комуникации, мениджмънт на образователни ресурси, музика, храна и наука, спорт и лидерство.

Преддипломното обучение продължава два семестъра. Първият семестър се изучават теоретични знания, а вторият е ориентиран към практическа работа.

В Холандия предприемаческото образование помага на студентите, които имат бизнес идеи, да ги реализират на пазара на труда. Програмата Temporary entrepreneurial position-TOP предлага на начинаещите предприемачи различни видове помощ – например парични средства – без задължението да ги върнат през първата критична за техния бизнес година. Те могат да вземат например заем от 15 000 евро и да го връщат в продължение на 5 години, като започнат от втората година.

За да могат да напишат добър бизнес план, студентите посещават курсове по предприемачество, а при нужда могат да получат помощ и от програмни (обучени) мениджъри.

Във Великобритания се смята, че предприемаческото обучение и основните предприемачески умения са особено важни за развитието на науката и технологията. В британски университети се разработва и прилага проект „Предизвикателството научно предприемачество“ (Science enterprise challenge), специализиран в развиване на предприемачеството в областта на науката и технологиите. Създадени са 12 университетски научни центъра, които се подкрепят и финансират от правителството. Целта е да се разшири изследването на нови идеи, да се стимулира предприемачеството в науката, да се направи възможно пренасянето и използването на научното знание и др.

Проектът „Предизвикателството научно предприемачество“ е насочен и към осъзнаване от страна на студентите на значението на бизнеса и предприемачеството като важен аспект на икономическия живот, а също и за подобряване на сътрудничеството между академичните среди и света на бизнеса.

В Португалия е въведено следдипломно обучение за развиване на предприемачески дух и на необходимите качества и умения. Целта е да се подготвят предприемачи, консултанти и инвеститори, които да създават нововъведения, нов бизнес и нови производства. Това следдипломно обучение обхваща 5 цикъла, които са последвани от модула „Изработване на бизнес план“, в който преподавателите са подкрепяни от екип ментори или експерти от други образователни области. Модулът се усвоява чрез примери от практиката, от истинския живот, съпроводени с дискусии и презентации, с включване на опита на участниците.

В Осиек (Хърватска) през 2000 г. също се въвежда следдипломно обучение по предприемачество, с цел да се привлекат млади предприемачи без специално образование да придобият предприемачески знания, умения и нагласи. По примера на предприемаческото образование в САЩ и Европейския съюз обучението комбинира теорията с практиката.

Обучението обхваща четири семестъра. Всеки семестър е една работна фаза от развитието на предприемача – от генериране на работната идея, оценяване на потребността (в съответствие с промените на трудовата дейност), създаване на организацията и нейното управление, до нейното развитие.

Програмата се базира на актуални знания за предприемачеството и проблемите на реалния свят на труда от производствения и непроизводствения сектор. Тя е в съответствие с Болонската декларация. В преподаването участват опитни хора от света на бизнеса, а студентите изпълняват своите индивидуални и екипни задачи въз основа на примери от практиката. За обучение по тази програма през учебната 2003–2004 г. са се записали деветима студенти от Македония.

В Македония, за съжаление, все още няма нито преддипломно, нито следдипломно обучение по предприемачество на ниво висше образование. Единствено предприемачество като отделен предмет се изучава един семестър в Икономическия и Машиностроителния факултет. В Икономическия факултет на университета в Скопие, в департамента „Мениджмънт и е-бизнес“ има задължителен предмет „Предприемачество“, докато в Департамента по външна търговия предприемачеството е избираем предмет.

В Машиностроителния факултет, в Института за промишлено инженерство и мениджмънт се изучава като задължителен предметът „Предприемачество в малкия бизнес“. А в следдипломното обучение по „Мениджмънт на персонала“ предприемачество се изучава като избираем предмет.

За разлика от Македония, в развитите страни университетското образование е немислимо без съществуване на факултет по мениджмънт и предприемачество. Същото се отнася и за следдипломното обучение, а много докторски трудове са резултат от изследвания на проблемите на образованието и обучението по предприемачество.

Затова е необходимо Министерството на икономиката в Република Македония да си сътрудничи с Министерството на образованието, както и с държавните университети в страната и да се преценят възможностите за въвеждане на предмет „Предприемачество“ във висшето образование, при това не само в икономическите, но и в други факултети. Необходимо е Агенцията за подкрепа на предприемачеството да ускори вече започнатите дейности за организиране на образователни семинари, работилници (ателиета), консултиране и пр., за сътрудничество между местните и реномираните чуждестранни институции от тази област.

Университетите са автономни институции, които предлагат различни модули и курсове по предприемачество по своя инициатива, затова е трудно да се определи тяхното реално разпространение. Но все пак, европейските доклади сочат, че предприемачеството е по-разпространено в икономическите и бизнес факултетите, докато предлагането на такива курсове е много ограничено във факултетите по природни науки, инженерство, изкуство, както и във факултетите по хуманитарни науки. Осигуряването на такъв тип обучение не трябва да бъде ограничено. Тъкмо обратното, то трябва да намери място във всички факултети, тъй като предприемаческите качества и умения могат да бъдат и са необходими във всеки сектор на човешката дейност.

БЕЛЕЖКИ

1. В България, в сътрудничество с Австрия, в продължение на много години се реализира проект за създаване на учебни производствени предприятия (фирми) с цел обучение на учениците от икономическите гимназии в предприемачество, формиране и упражняване на практика на полезни за тяхната реализация умения и навици – бел. на прев.

ЛИТЕРАТУРА

Atanasovski, А. (2004). Javni finansii, Skopje: Ekonomski fakultet.

Anthoni, R., Dearden, J., Vancil, R. (1992). Management control sistems,Ilionis: Richard D. Irwin Inc, Honewood.

Audretsch, D. (2007). Entrepreneurship capital and economic growth, Oxford University Press, Oxford Review of Economic Policy, Volume 23, Number 1.

Brent D., West-Burnham, J. (2003). Handbook of Educational Leadership and Management, Great Britain: Pearson Education Limited.

Brundrett, M., Burton N., Smith, R. (2003). Leadership in Education, London: Sage Publications Ltd.

Bush, T. (2006). Educational Leadership and Management, London: Sage Publications Ltd.

Bush, T., West-Burnham, J. (2006). The principles of educational management, Eastbourne: Antony Rowe Ltd.

Cassis, Y., Minoglou, I. (2005). Entrepreneurship in Theory and History, New York: Palgrave Macmillan.

Commission of the European Communities. (2006). Implementing the Community Lisbon Programme: Fostering entrepreneurial mindset through education and learning, Brussels.

Evropska fondacija za obuka, Nilsen, S., Angeloska Galevska, N. (2006), Katalog na sistemite za stru~no obrazovanie i obuka na nastavnici vo Jugo-isto~na Evropa, Skopje: Filozofski fakultet.

European Commision. (2006). Entrepreneurship Education in Europe: Fostering Entrepreneurial Mindsets through Education and Learning, Summary of concrete proposal from the conference: the „Oslo Agenda for Entrepreneurship education“.

European Training Foundation. (2006). European Charter for Small Enterprises, Entrepreneurship Learning Indicators for the Western Balkan.

Gocevski, T. (2009). Ekonomika na obrazovanieto, Kumanovo: Makedonska riznica.

Gocevski, T. (2011). Obrazoven menaxment, Skopje: Filozofski fakultet.

Gocevski, T., Сапунџиева, К. (2008). Менаџментот и претприемништвото во образованието, Куманово: Македонска ризница.

Гурова, В. и др. (2009). Прашања на образовниот менаџмент, Софија: Екс-прес.

Превод: проф. д-р Вяра Гюрова

Година XX, 2012/2 Архив

стр. 165 - 176 Изтегли PDF