Резюме. В основата на икономическия растеж е способността да се създават знания, които да се превръщат в реален икономически резултат. Това обуславя нарастващата значимост на научните изследвания и иновациите за просперитета и устойчивото развитие на всяка икономика. Посоченото поставя фокус върху технологичния трансфер от науката (производителите на знания) към бизнеса (потребителите на знания) и реализирането на иновациите в практическата дейност. Целта на статията е да насочи вниманието към действащите центрове в рамките на висшите училища (ВУ), създадени с цел опосредстване на посочените процеси. Анализът се фокусира на примера на научноизследователската дейност (НИРД) на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и дейността на сформираните центрове за технологичен трансфер, върхови постижения и компетентности.

Ключови думи: трансфер на технологии; изследователски центрове; иновация; клъстери; конкурентоспособност

Въведение

В съвременната икономика, в условия на глобално икономическо съревнование между държавите, научните изследвания и иновациите са сред водещите фактори за генериране на конкурентни предимства на техните икономики. Посоченото се отчита в редица представителни източници, наложили се сред водещите инструментариуми за оценка на иновационната дейност, сътрудничеството в НИРД и конкурентоспособността на нациите.

В този контекст, научноизследователската дейност и технологичният трансфер се открояват като особено значими за иновационната активност, социално-икономическото развитие и конкурентоспособността. От друга страна, процесите, свързани с НИРД, в т.ч. генериране на научно знание, създаване на иновации и тяхната реализация в бизнеса, извеждат значимостта на сътрудничеството между заинтересованите страни в процеса на изграждане на единен научно-образователен и производствен прогрес. Налице е използването на интегриран, системен и клъстерен подход при създаване на „иновационни формирования“, представляващи отворени системи, в които участват научни, образователни, изследователски и производствени обединения на частния и публичния сектор (Kerchev 2011).Налице е интеграция в рамките на т. нар. „триъгълник на знанието“, като редица европейски и национални програми и политики са насочени към създаване на благоприятна среда в подкрепа и стимулиране на кооперирането и колаборацията в неговите рамки. Интеграционните процеси и съвместните дейности удостоверяват използването на клъстерен подход, като и при трите разграничени основни модела на формирани клъстери (Atanasova 2014) – от американски, азиатски и европейски тип, като основополaгаща се извежда връзката между университетите (образование и наука) с бизнес организациите.

В търсене на положителни ефекти от процесите на интеграция, сътрудничество и технологичен трансфер централно място се отрежда на изграждането на специални структури, чието квалификационно разнообразие може да бъде сведено до – научни, технологични, високотехнологични и бизнес паркове (Ivanova 2016). Сред техните основни функции е да опосредстват процесите на сътрудничеството между науката и бизнеса.

Редица висши училища (ВУ) в страната са ориентирали своето стратегическо развитие в посока на изграждане на такъв тип звена. Сред тях е и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, в чиято „Стратегия за развитие 2011 – 2020 г.“1) като основна стратегическа цел в областта на научните изследвания е заложено: Университетът да се утвърди като „институция с национално значение, базирана на знания и иновационни дейности“1). Дейността на изградените в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ изследователски центрове се приема като огромна стъпка в посока на подпомагане на научноизследователските и иновационните дейности на Университета и „приобщаването му към категорията на изследователските университети“ съгласно заложеното в Стратегията1). Центровете са изградени и функционират като агломерации от партньорски организации, които при своята дейност залагат на коопериране и реализиране на съвместни и свързани дейности, което пък е в основата на системния и клъстерния подходи за повишаване на конкурентоспособността.

Методология

Настоящото проучване се базира на анализ на вторични източници на информация, анализ на документи, метод на наблюдението, сравнителен и ситуационен анализи.

Негов предмет е да бъде откроен приносът на ВУ в процесите на създаване на знание и иновации и техният трансфер към бизнеса. Фокус се поставя върху изграждането на центрове към ВУ, които опосредстват посочените процеси.

Обект на изследването е научноизследователската дейност на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и изградените в неговите рамки – Център за технологичен трансфер, Център за върхови постижения и Център за компетентности.

Основната изследователска цел е да се представи дейността на функциониращите към ВУ научни и иновационни центрове и техният принос за създаване и трансфер на знание и иновации (на примера на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“).

За постигането на целта се залага изпълнението на следните задачи.

1. Изясняването на понятието технологичен трансфер и обосноваване ролята на ВУ в процесите за създаване и трансфер на знания и иновации в икономиката в контекста на сътрудничеството между наука, образование и бизнес.

2. Извеждане на мястото на технологичните и научните центрове към ВУ в процесите на трансфер на знание/технологии при сътрудничеството им с бизнес организациите.

3. Представяне на добрите практики в научноизследователската и иновационната дейност на Пловдивския университет „П. Хилендарски“ и функциониращите в неговите рамки изследователски центрове.

Изложение

Иновациите, иновационният потенциал и иновационната активност на нациите са предмет в научноизследователската, образователната, експертната и практико-приложната дейност на множество български и световни учени, изследователи и експерти. Поради огромната значимост на иновациите за икономическото развитие на държавите се залагат множество мерки (политики и програми, вкл. и за финансиране) за създаване на подходяща бизнес среда за тяхното стимулиране за постигане на устойчиво развитие. В голяма степен тези мерки са насочени към предприемачеството и в подкрепа на сътрудничеството между бизнеса и висшите училища (ВУ), като резултатите от това коопериране (R&D) се изнасят ежегодно от редица представителни източници.

Особен момент при открояване на резултатите от посочената колаборация е извеждане на значимостта (посредством представяне на реални ползи и резултати) на трансфера на знания и технологии и приноса на специално изградените с цел опосредстване на тези процеси изследователски и научни центрове към ВУ.

В условия на икономика, базирана на знанията, знанията са водещ фактор за създаването на иновации и тяхната комерсиализация, а оттам – и за икономически растеж и развитие. От своя страна, технологията е понятие, синтезиращо в себе си комплекс от натрупани знания, т.е. ако науката е насочена към познанието, то технологията е свързана с неговото използване (Georgieva 2016).

С оглед на посоченото, технологичният трансфер се разглежда като двустранен и непрекъснат процес, при който „технологии, знание и/или информация, развити в една организация“ се използват от друга (Georgieva 2016). Този трансфер най-общо се свързва, от една страна, с приложимостта и реализацията на научните резултати и иновациите в практическата дейност (тяхната комерсиализация), а от друга – с обвързването и колаборацията на дейностите на организациите, участващи в този процес. Налице е цялата палитра от създаване, натрупване, усъвършенстване, споделяне и разпространение на знания и иновации в националната икономика, а университетите и научноизследователските центрове се определят като основни участници и „ключов ресурс“ (Ivanova 2016) в изграждането на иновационни мрежи.

Видна е определящата позиция на „производителите“ на знания и иновации – ВУ (научни и образователни институции), чието място е централно в процесите на създаване и трансфер на знание/технологии. Посоченото е тясно свързано с необходимостта от кооперирането и сътрудничеството им с бизнеса, който се явява потребител, ползвател на създадените знания. Налице е клъстерен подход за интегриране на усилията на свързаните звена и тяхната колаборация в рамките на триъгълника на знанието, обвързващ в единна научно-образователна и практико-приложна система ВУ (наука и образование) и бизнеса, чиято колаборация е сред основните приоритети на ЕС, в контекста на НИРД, създаването на иновации и изграждане на единен процес.

С оглед на развиването на ВУ като „изследователски университети“ и във връзка с концепцията за „академично предприемачество“, трансферът на знания/технологии се определя като особено значим за комерсиализация на резултатите от научните изследвания, а оттам и за повишаване на конкурентоспособността.

Водещ момент при опосредстване на посочените по-горе процеси е изграждането на високотехнологични центрове в рамките на ВУ. Създавани като посреднически организации, центровете се разглеждат като равноправни участници в образуваната иновационна система. Тяхната роля е нарастваща по отношение на стимулиране на НИРД, сътрудничеството между ВУ и бизнеса и повишаване на иновационния потенциал на националната икономика.

Хауърд (Howard 2005) разглежда тези структури като „брокери“, „съветници“, „арбитри“ между предлагащите и получаващите знание, а Роджър (Rogers 1962) ги нарича „агенти на промяната“. Центровете са своеобразно свързващо звено, допринасящо за по-високата ефективност на трансфера на знания/технологии, а оттам и за повишаване на иновационната активност на изградената система. Хоуелс обяснява този факт, акцентирайки върху дифузията и трансфера на технологии (Howells 2006), като „колкото по-динамично знанията се пренасят между организациите и се използват от тях, толкова по-интензивно се генерира и новото знание“ (Yorgova 2016).

Водеща е ролята и на държавната политика – подкрепяща и стимулираща (в т.ч. и финансираща), за подпомагане на процесите на сътрудничество и за създаване на благоприятна среда за развитие на научноизследователската дейност и технологичния трансфер, вкл. и във връзка с изграждане на технологични и иновационни центрове

Резултати и дискусия

1. Конкурентоспособност на България по отношение на иновационната активност и сътрудничеството на университетите и бизнеса в НИРД Иновационната активност на страната ни и връзката между ВУ и бизнеса в НИРД, като част от нея, се изследват ежегодно от редица представителни източници.

По данни на Световния доклад за конкурентоспособност за 2019 г. България е на 48-о място от общо 141 страни по отношение на иновациите (фиг. 1).

За периода 2014 – 2019 г. страната ни стабилизира своите позиции по отношение на иновационната си активност и сътрудничеството на университетите с бизнеса в НИРД. За посочения петгодишен период България се изкачва от 108-о до 48-о място по „иновации“ и от 113-о до 49-о – във връзка със сътрудничеството между университети и бизнеса в НИРД (фиг. 2). По данните на друг представителен източник – Глобален иновационен индекс (Global Innovation Index, 2019)3), по научни изследвания и разработки НИРД (R&D) страната ни е на 51-во място от общо 129 страни.

Фигура 2. Позиция на България по отношение на иновациите и сътрудничеството между ВУ и бизнеса в НИРД за периода 2014 – 2019 г.

Разходите за НИРД и иновации измерват размера на направените инвестициите за създаване, разпространение и използване на знание. Този размер е нарастващ за периода от 2000 г. до 2018 г., когато достигат до 827,62 млн. лв. (фиг. 3). Техният дял от БВП е на ниво от 0,75%.

За сферата на висшето образование (таблица 1) за периода 2014 г. – 2018 г. първоначално се отчита намаляване на разходите за НИРД (от 2014 до 2016 г.) до достигане на спад от 34%, след което същите започват да се покачват до достигането им през 2018 г. на размер от 45 141 хил. лв.

Източник: НСИ, „Инфостат“, разходите за НИРД по видове сектори за периода 2014 – 2018 г.5)

Динамиката на разходите за НИРД за периода 2000 – 2018 г., представени на фиг. 4, отчитат ръст на усвоените през 2018 г. средства спрямо 2017 г., който е в размер на 3,71%. Ръст има и на средствата като източник на финансиране, който за 2018 г. спрямо 2017 г. е 76,65%.

2. Изграждане на центрове към ВУ в подкрепа на НИРД

За периода 2014 – 2020 г. по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ в страната ни са инвестирани над 1,25 милиарда лева в три приоритетни области7), сред които и „Научни изследвания и технологично развитие“1).

Съгласно изнесена информация от „Портал за наука“7) „с над 348 млн. в. се подкрепя изграждането на общо 4 Центъра за върхови постижения и на 9 Центъра за компетентност“. Насочеността е към обединяване на усилията на „50 института на БАН, ВУ, научни и бизнес организации“. Посредством изграждането им се стимулират партньорството на науката и бизнеса и технологичният трансфер.

На територията на страната ни са изградени и множество центрове за трансфер на технологии (за повече информация: УНСС7) и офиси за технологичен трансфер, голяма част от които функционират към ВУ.

Регионалният план за развитие на професионалното образование и научноизследователската дейност, като част от местната икономика на Пловдив, залага на постигането на ефективна научноизследователска дейност, с ясен принос в подкрепа на регионалната политика и местната икономика. В това направление ролята на университетите, общо девет на територията на Пловдив, се определя за ключова за развитието на НИРД и иновационната дейност в района.

Съгласно изнесена информация от Община Пловдив и нейния проект за „Иновационна стратегия за интелигентна специализация на община Пловдив“ 2016 – 2020 г.8) за силни страни на образователната инфраструктура се посочват: добре развитата мрежа от университети, относително добро представяне в НИРД и частично изградена инфраструктура за технологичен трансфер и предприемачество (Община Пловдив).

На територията на града са изградени центрове и офиси за технологичен трансфер, голяма част от които действащи към някои от университетите в града, сред които е и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.

3. Изградени центрове в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ са изградени няколко научни центъра, финансирани по различни програми. Насочеността на

всички тях е към трансфера на технологии, като същите са създадени в отговор на необходимостта от подкрепа и насърчаване взаимодействието между ВУ, както и за опосредстването на сътрудничеството на ВУ с бизнеса, участие в съвместни проекти, изграждане на механизъм за патентоване и внедряване на научни разработки в бизнеса, извършване на консултации и експертизи, обучения и пр.

1) Технологичен център „Екотехнологии 21“9)

По ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ – 2007 – 2013, cхема „Създаване на нови и укрепване на съществуващи технологични центрове“, през 2014 г. в ПУ „П. Хилендарски“ отваря врати първият в страната Академичен технологичен център с бенефициент: „Екотехнологии 21“ – гражданско дружество между Пловдивския университет и „Аквахим“ АД.

Технологичният център е инфраструктура за провеждане на иновативни научни изследвания за молекулярни биотехнологии, екологични и комуникационни технологии и трансфер на технологии. Сред услугите му са: изследователска и развойна дейност, експертна и консултантска дейност, технологичен трансфер, обучение, съдействие при създаване на фирми за производство на екопродукти, маркетингови услуги за популяризиране на технологии и продукти и пр. (за повече информация: „Екотехнологии 21“9)). Като резултат от неговото функциониране е създаването на три нови продукта: система от мобилни приложения с добавена реалност; пребиотик в таблетна форма; модифицирана технология за получаване на урсулова киселина.

2) Офис за технологичен трансфер10)

Към Технологичния център функционира и изграденият по проект „Изграждане на капацитет за трансфер на технологии в ПУ „Паисий Хилендарски“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г., oфис за технологичен трансфер, реализиращ консултации и правна, техническа, технологична, финансовo-икономическа и маркетингова експертиза, бизнес планиране, организиране на обучения, форуми и семинари.

Сред резултатите на ТТО (Vasileva, Tchalakov, Ivanov 2015) са извършени оценки на патентния потенциал на иновативни продукти/услуги, заявени в Патентното ведомство обекти на интелектуална собственост и създаване на прототипи, извършени финансови и икономически оценки, маркетингови анализи, бизнес планове, приемане на Правилник на интелектуалната собственост на ПУ и пр.

3) Център за компетентности „Персонализирана иновативна медицина – Перимед“11)

Центърът за компетентности стартира през 2018 г. по ОП „Наука, образование за интелигентен растеж“. Изграден е с партньорството на МУ – Пловдив, и ИМК на БАН и е с насоченост към формирането на научноизследователска инфраструктура, фокусирана върху развитие на научните изследвания чрез технологии в областта на персонализираната медицина. Неговата цел е насочена към изграждането на значим инфраструктурен научен комплекс и повишаване „нивото на пазарната ориентация на научноизследователската дейност“. За изпълнението ѝ са планирани множество дейности, сред които реализацията на 12 мащабни иновационни научноизследователски програми с участието на водещи национални и чуждестранни изследователи.

4) Център за компетентности „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни – ДИГД“12)

Центърът стартира през 2018 г. посредством финансиране по проект „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“ и се изпълнява от консорциум, част от който е и Пловдивският университет „П. Хилендарски“. Водеща институция е УНСС, а останалите партньори са: ТУ – Габрово, ИУ – Варна, РУ „Ангел Кънчев, ИИКТ – БАН, „Ваптех“ ЕООД, Universidade Nova de Lisboa, Faculdade de Ciencieas e Tecnologia. Целта на Проекта е изграждането на Научно-изследователски център по компетентност по проблемите на дигитализация на икономиката.

5) Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии13).

През 2018 г. се финансира и Център за върхови постижения по „Информатика и информационни и комуникационни технологии“, изграден от консорциум, с водеща организация ИИКТ – БАН, и партньорството на водещи научни организации, сред които и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. За асоциирани индустриални партньори са привлечени и шест високотехнологични български компании. Предвидено е в рамките на Проекта да бъде изградена научноизследователска инфраструктура, включваща ново поколение високопроизводителна изчислителна система (суперкомпютър) с висока енергийна ефективност и производителност над 1 PFLOP/s, модерен дейтацентър и лаборатория за 3D дигитализация и микроструктурен анализ.

Центровете осъществяват своята дейност като консорциуми от свързани организации и заинтересовани страни, обвързани в изградени иновационни мрежи с оглед на насърчаване на НИРД, създаване и трансфер на знания и иновации и тяхната комерсиализация в националната икономика.

Съществуването на подобни структури е адекватен отговор на необходимостта от симбиоза в усилията на науката и бизнеса за създаване на единен научно-образователен и практико-приложен процес и формиране на клъстери на знанието.

Заключение

Глобализацията и технологичното развитие налагат на организациите непрекъснато да се адаптират към променящата се среда. Водещ момент в тези процеси е използването на информационните ресурси и преобразуването им в нови знания и иновации (като следствие на НИРД), които да се апробират в дейността на бизнес организациите. Именно в управлението на знание, като фактор за повишаване на конкурентоспособността, се концентрират голяма част от управленските знания и опит.

Проектната дейност е особено значима за създаване, трансформиране и разпространение на знанието и иновациите, а самият трансфер на технологии и центровете, посредством които същият се осъществява, са с водещо значение за конкурентоспособността както на ВУ, така и по отношение на бизнес организациите, а оттам и на икономиката (регионална и национална).

Научноизследователската и проектната дейност на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в частност изградените и функциониращи към него научни центрове, е огромна стъпка по пътя на изграждането му като изследователски университет с лице, обърнато към нуждите на реалната икономика, което е приоритет на всяко ВУ, функциониращо в условия на икономика на знанието.

БЕЛЕЖКИ

1. Стратегия за развитие на ПУ „Паисий Хилендарски“ (2011 – 2020).

2. WEF, The Global Competitiveness Report.

3. Global Innovation Index, https://www.globalinnovationindex.org/Home, (04.2020).

4. Иновации 2019, http://www.arcfund.net/arcartShowbg.php?id=18455, (04.2020)

5. НСИ, Инфостат, Разходите за НИРД по видове сектори, за периода 2014 – 2018 г., https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=1254, (04.2020).

6. Портал за наука, https://naukamon.eu/centrove/, (04.2020).

7. УНСС, https://itib.unwe.bg/bg/pages/15149/центрове-за-трансфер-на-технологии.html, (04.2020).

8. Проект за Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Община Пловдив 2016 – 2020 г., https://www.plovdiv.bg/wp-content/ uploads/2012/10/STRATEGY-v7.pdf, (04.2020).

9. Екотехнологии 21, http://uni-plovdiv.ecotech21.bg/index.php/bg/, (04.2020).

10. ТТО, ПУ, https://tto.uni-plovdiv.net/, (04.2020).

11. Перимед, https://uni-plovdiv.bg/uploads/site/za_novini/Perimed.pdf, (04.2020).

12. ДИГД, http://bigdatacc.bg/, (04.2020).

13. ИКТ, http://ict.acad.bg/?page_id=2, (04.2020).

ЛИТЕРАТУРА

Атанасова, А., 2014. Клъстерна интеграция за повишаване конкурентоспособността на МСП. Благоевград: ЮЗУ.

Vasileva, M., Tchalakov, I., Ivanov, I., 2015. National examples of good practice for the development of institutional policy on intellectual property.

Георгиева, Т., 2016. Технологичен трансфер. Международно висше бизнес училище. Ботевград: Издателство на МВБУ.

Иванова, Р., 2016. Научните и технологични паркове като структура за развитие на иновации. Русе: Русенски университет.

Керчев, Кр., 2011. Основи на иновационната политика. София: Стопанство.

Йоргова. Ц., 2016. Трансфер на научно знание. София: Институт за изследване на обществата и знанието.

Rogers, E., 1962. Diffusion of Innovations. New Work: The Free Press.

Howells, J., 2006. Intermediation and the role of intermediaries in innovation. Research Policy, vol. 35(5), pp. 715 – 728.

Howard, J., 2005. The emerging business of knowledge transfer: creating value from intellectual products and services. Australian government, Canberra: Department of education, science and training.

REFERENCES

Atanasova, A., 2014. Klasterna integratsia za povishavane konkurentosposobnostta na MSP. Blagoevgrad: YZU [In Bulgarian].

Georgieva, T., 2016. Tehnologichen transfer. Mezhdunarodno visshe biznes uchilishte. Botevgrad: Izdatelstvo na MVBU [In Bulgarian].

Howells, J., 2006. iIntermediation and the role of intermediaries in innovation. Research Policy, vol. 35(5), pp. 715 – 728.

Howard, J., 2005. The emerging business of knowledge transfer: creating value from intellectual products and services. Australian government. Canberra: Department of education, science and training.

Ivanova, R., 2016. Nauchnite i tehnologichni parkove kato struktura za razvitie na inovatsii. Ruse: Rusenskia universitet [In Bulgarian].

Kerchev, Kr., 2011. Osnovi na inovatsionnata politika. Sofia: Stopanstvo [In Bulgarian].

Rogers, E., 1962. Diffusion of innovations. New York: The Free Press.

Vasileva, M., Tchalakov, I. & Ivanov, I., 2015. National examples of good practice for the development of institutional policy on intellectual property [In Bulgarian].

Yorgova, Ts., 2016. Transfer na nauchno znanie. Sofia: Institut za izsledvane na obshtestvata i znanieto [In Bulgarian].