https://doi.org/10.53656/for22.310kart

Резюме. Рецензираната книга на Юлияна Стоянова дава цялостна картина на най-важните въпроси на общата психолингвистика и най-вече – на психолингвистиката на развитието. При това отчетливо са откроени българските приноси в тази сравнително млада интердисциплинарна област. Акцент сред тематизираните проблеми е усвояването на българския език, с което не просто се запълва информационна празнина в световната психолингвистична литература, но и се дава възможност за верифициране на досегашните модели с привличането на солидни данни от още един език.

Ключови думи: развитие; психолингвистика; литература; верифициране; модели

В навечерието на 2022 година излезе от печат книгата на Юлияна Стоянова „Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието“ (Stoyanova 2021). Авторката е разпознаваема и знакова за българската филологическа наука фигура. Публикациите ѝ в областта на лингвистиката, психолингвистиката, литературознанието оставят значима следа в българската хуманитаристика. Новият ѝ принос впечатлява с широтата на темите и проблемите, с оригиналните авторски идеи и решения, с добрия научен стил и с богатия илюстративен материал. Като във всеки друг текст на Юлияна Стоянова, и тук нейното присъствие е осезаемо, защото тя не просто пише, а съпреживява споделеното на белия лист.

Като дава панорамна картина на най-важните въпроси на общата психолингвистика и най-вече – на психолингвистиката на развитието, книгата отчетливо откроява българските приноси в тази сравнително млада интердисциплинарна област. Акцент сред тематизираните проблеми е усвояването на българския език, с което не просто се запълва информационна празнина в световната психолингвистична литература, но и се дава възможност за верифициране на досегашните модели с привличането на солидни данни от още един език, който според своята генеалогия е част от славянските езици, но същевременно типологично е доста различен от тях.

Рецензираният труд може да се определи като изключително полезен за младите учени като ориентир в търсенията им в сложния свят на съвременната хуманитаристика, в който те биха се „изгубили“ без доброто познаване както на изучаваната от тях проблематика, така и на значимите за съвременната наука приноси. Във връзка с това веднага трябва да се добави, че книгата на Юлияна Стоянова определено представлява интерес за широк кръг от потребители, които се занимават с лингвистика, психолингвистика, психология, педагогика, с оглед както на изследователската и преподавателската им практика, така и на теоретичните им търсения при създаването и апробирането на адекватни модели на езиковата онтогенеза, на езиковото обучение, а защо не и на речевото поведение на човека, като цяло.

В предисторията на книгата е вградено дългогодишното посвещаване на авторката на психолингвистиката в качеството ѝ на университетски преподавател и на изследовател, което обяснява защо нейната поява не беше изненада за никого от професионалната гилдия на българските психолингвисти, а по-скоро – дългоочаквано събитие. Въпреки че предхождащата солидна научна продукция на Юлияна Стоянова е маркирана с впечатляващо широк тематичен обхват, книгата „Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс“ не може да се определи като сума от предишните ѝ публикации, а по-скоро като напълно нов труд, в който тя обобщава целия си професионален опит, натрупан от 80-те години до наши дни, в една цялостна картина на психолингвистиката като съвременна научна парадигма. При това в хода на композирането на текста много рационално се решава проблемът за представянето на двата дяла на психолингвистиката. Авторката отчита осведомеността на българската читателска публика по проблемите на общата психолингвистика и на англоезичната психолингвистиката на развитието (разработена много детайлно върху езиковото развитие на англоезични деца и на деца, владеещи множество други езици, но не и български), базирана на наличния достъп до многобройни чуждоезични източници. Така напълно логично основното внимание в книгата се оказва насочено към овладяването на българския език от перспективата на психолингвистиката на развитието, в резултат на което то е представено в шестнадесет глави, докато проблемите на общата психолингвистика се обсъждат само в началните три глави.

Тази композиционна асиметрия е подплатена още и от факта, че авторката си поставя като основна задача да представи ранните стадии в овладяването на българския език в относителната им пълнота, като се базира главно на собствена колекция с надеждни данни, резултат от изследователските ѝ занимания в тази област в продължение на три десетилетия. Така книгата се оказва толкова обхватна и подробна, че може да послужи за отправна точка на всеки, който проявява интерес към ранната онтогенеза на езика, и по-специално на българския език: от най-важните и спорни теоретико-методологични проблеми до изобилието от емпирични данни за процеса на развитие на всички аспекти на езика. Дава се информация за теоретичните подходи и методите на изследване на езиковата онтогенеза, за доезиковото развитие, което подготвя началото на езика, за овладяването на звуковата, лексико-семантичната, морфологичната, синтактичната, прагматичната и текстовата страна на българския език. Спецификата на това овладяване в редица случаи се коментира от перспективата на данни от различни други езици, въпреки че съпоставителната страна тук е силно редуцирана. Разглеждат се и важни проблеми, свързани с общуването между възрастни и деца, като се подчертава ролята на речта на възрастните за стимулирането на детското езиково развитие. Представени са най-съществените особености на индивидуалните вариации по скорост и стил на овладяването, доколкото те имат обяснителна сила за начина, по който протича езиковото развитие. Засегната е и проблематиката на ранното езиково осъзнаване от децата и неговата роля в овладяването и използването на езика. Описани са също така първите стъпки на социализиране чрез езика във връзка с появата на елементи от речевия етикет.

Като цяло, книгата впечатлява и с обема си от 575 страници, в които са включени увод, деветнадесет глави, заключение, библиография, азбучен показалец и анотация на английски език. Съдържанието на отделните глави ще бъде скицирано в следващото изложение.

Първата глава въвежда в основните психолингвистични проблеми на овладяването и използването на езика от носителите му. Дефинира се обектът на психолингвистиката, която приема езика не само като абстрактна символна система, а като психически конструкт, свързан с паметта и мисленето, с процеса на комуникация и със социокултурните дейности на човека. Проследяват се най-важните моменти от историята на психолингвистиката: обособяването ѝ като отделна научна дисциплина и теоретичните ѝ търсения през първите няколко десетилетия от развитието ѝ. По литературни източници се дискутират проблемите на редундантността като свойство на всички естествени езици, честотата на елементите в тях и експериментите за извличане на словесни асоциации. Внимание е отделено на паметта и на биологичните основи на езика.

Втората и третата глава скицират накратко звуковата организация на българския език, неговата морфологична структура, речника и семантиката, фразата и изречението, както и надизреченските единства на дискурса и текста. Представянето на най-съществените характеристики на езиковите единици и структури има за цел да подпомогне читателите да вникнат в съдържанието на езиковата компетенция на носителите на българския език. Лингвистичната перспектива е тясно преплетена с психолингвистичната: обсъдени са психолингвистичните теории, които предлагат обяснения на перцепцията на реч, на организацията на менталния речник и начините на извличане на лексикален материал от него; моделите на анализ на изреченията, ролята на умозаключенията, на схемата и сценария в преработката на дискурсна информация, хипотезите относно продукцията на реч.

Следващите глави са посветени на психолингвистиката на развитието, като се започва с въвеждане на свързаната с нея основна проблематика (Глава 4): дискутират се базисните теоретико-методологични въпроси, които имат за цел да обяснят процеса на овладяването на езика в ранната детска възраст, прави се кратък исторически преглед на проучванията на езиковата онтогенеза от перспективата на психолингвистиката в САЩ и в България, описват се основните методи на събиране на емпиричен материал от деца в ранна възраст.

Глава 5 разглежда доезиковото развитие през първата година от живота на децата: описват се перцепцията на реч, упражняването на артикулационния апарат, комуникативното и когнитивното развитие, които подготвят появата на първите думи в началото на втората година от живота на децата.

Глава 6 е посветена на ранните стадии в овладяването на езика, които се дефинират според броя на думите в детското изказване: еднословен, двусловен, трисловен стадий. Тези стадии са свързани с преодоляването на ограничения в продукцията, които имат универсален характер, но предложените конкретни анализи и дискусиите се отнасят до българските данни.

В Глава 7 многословните комбинации от думи в детските изказвания са обсъдени във връзка с една универсална характеристика на ранната реч, която е представена тук в контекста на спецификата на българския език. Става дума за т.нар. телеграфна реч, свързана с изпускането в продължение на няколко месеца на служебни думи и морфеми в детските изказвания. Тук са разгледани и индивидуалните вариации между децата, обособени според скоростта и стила на овладяването на езика.

Глава 8 дава описание на речта на възрастните към децата като вид регистър и като средство за доставяне на входни езикови данни. Акцентът е върху българските езикови форми и структури, използвани в комуникацията между възрастни и деца, и ролята на тази комуникация за стимулиране на детското езиково развитие.

Следващите девет глави описват конкретните процеси на овладяване на българската фонетична система, на речника, морфологичните и синтактичните структури на езика ни. Развитието на звуковата страна на езика (Глава 9) започва с представяне на най-важните теоретични подходи към овладяването на фонетичните контрасти, към прехода между лепета и първите думи, към вътрешната репрезентация на думите. Дава се подробна информация за развитието на българската фонемна система: за овладяването на сегментния състав на българските думи, на суперсегментната структура на езика ни, както и за отношението между фонетичното и останалите езикови равнища.

На овладяването на лексиката е посветена Глава 10. Разглежда се връзката между дума и понятие, формирането на ранния речник, случаите на несъвпадение в значението между стандартната и детската дума, създаването на т.нар. детски оказионализми, търсенето на мотивиращата връзка между думите.

Ранното развитие на българската морфология е описано в следващите четири глави. Подробно е проследено овладяването на имената със съответните им граматически категории за род, число, определеност, звателна форма, степенуване (Глава 11). Появата на различните видове местоимения е представена в 12 глава. Обсъдени са проблемите в овладяването на дейктичната категория лице при личните и притежателните местоимения, като е изследвана връзката на личния дейксис с индивидуалните вариации по скорост и стил. В Глава 13 се обсъжда развитието на глаголното спрежение, на българската темпорално-аспектуална система и на дейктичното понятие за време, появата на несвидетелски форми, на възвратни глаголи, на форми за повелително наклонение. Неизменяемите думи са обект на разглеждане в Глава 14. В тази последна за описанието на морфологичното развитие на българските деца глава се засяга и важният проблем за свръхгенерализациите.

Овладяването на структурата на българското изречение е проследено в следващите три глави. Глава 15 представя развитието на простото изречение. Описват се различните начини на изразяване на синтактична зависимост в детските изказвания: съгласуване и предложни връзки в именната и в глаголната група, прилагане, управление, словоред. В Глава 16 се анализира усложняването на простото изречение чрез добавяне на отрицание, както и използването на възвратни, пасивни и безлични конструкции. Съчинителната връзка в простото и в сложните съчинени изречения и подчинителната връзка в сложните съставни изречения са разгледани в Глава 17. Анализите на спонтанната продукция на българските деца показват, че към 3-годишна възраст се поставя началото на изграждане на дискурсна компетенция, която е обсъдена в същата глава.

Глава 18 е посветена на комуникативно-прагматичното развитие на децата. В нея се проследява овладяването на основните речеви актове и постепенното им изразяване посредством съобщителни, подбудителни, пермисивни и въпросителни изказвания, като по този начин се доразгръщат идеите от първата в българската лингвистична традиция прагматика на детската реч, създадена през 1992 г. от Юлияна Стоянова („Вашето дете говори“).

В последната глава се търси отговор на един от най-важните теоретични въпроси в психолингвистиката: дали езиковото развитие предшества метаезиковото, дали го следва, или езикът и метаезикът се развиват успоредно. Анализите на българските данни за ранно езиково осъзнаване съвсем естествено довеждат авторката до извода, че метаезиковото развитие протича едновременно с езиковото като част от системата за обратна връзка и контрол.

В заключение може да се обобщи, че представената книга с широкия кръг от дискутирани проблеми може да заинтересува не само специалисти с хуманитарен профил, които имат отношение към психолингвистиката, но и родители, търсещи отговори на въпроси относно овладяването на българския от техните деца. Същевременно тя е богат източник на информация за учени, които се занимават с крослингвистични изследвания на езиковата онтогенеза, както и с проблеми на лингвистичната типология, за които привличането на доказателства и от българския детски език би било много важно при верифицирането на една или друга хипотеза.

Появата на книгата на Юлияна Стоянова в навечерието на нейната 70-годишнина е светло събитие, достойно за празник и признание. На многая лета!

ЛИТЕРАТУРА

Стоянова, Ю., 2021. Проблеми на психолингвистиката. уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“. 575 с., ISBN 978-619-7433-51-7

REFERENCES

Stoyanova, J., 2021. Issues in Psycholinguistics. Introduction to General and Developmental Psycholinguistics. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press. 575 p., ISBN 978-619-7433-51-7