https://doi.org/10.53656/for21.67kakv

Резюме. В статията се анализира развитието на българската дума курорт в историческа перспектива. В първата част се разглеждат практиките за използване целебната сила на природата от древността до наши дни. Особено се акцентира върху минералните бани в България, засвидетелствани с многобройни селища, носещи името „Баня“. След това се анализира думата курорт и нейните разлики от английските и френските ѝ съответки. Възникването на концепта ‘курорт’ в немския език е свързан с общото развитие на медицината в периода след XIV век, когато цялата медицинска терминология се променя.

Ключови думи: kurort; healing; spa; recreational activities; historical lexicology

„Летовище „Св. Константин“ се намира на 16 км от град Пещера. Средната надморска височина на курорта е 1360 метра. Обявено официално за курортно селище през 1910 година, то е едно от най-старите и многолюдни места за отдих“1)

Историята на курортите се губи в мрака на миналото, макар да не са ги наричали с тази дума. От египетските папируси научаваме, че лечебната кал е била използвана за облекчаване на изгаряния и на други болести. Още през пети век пр.н.е. Херодот пише за целебната сила на минералната вода, а Хипократ разсъждава за лечебните свойства на речните и морските води. Храмовете на Асклепий, гръцкият бог-лечител, са били строени в близост до лековити извори. Из нашите земи храмове на този бог, наречени асклепиони, е имало в Одесос, Перник, Златна Панега, а най-запазеният е в Пауталия (Кюстендил). Асклепионът е обхващал минерални бани, храмове на различни богове, парк, гимназион, стадиони, театри и др.

Село Герман и Германея, древното име на Сапарева баня, идват от тракийската дума germo-, с която са наричали топлите извори. А гръцкото ѝ произношение thermos живее в названието на римските бани, наричани терми, thermae (Starostin/ Proto-IE: *gʷhrē-). Един от най-старите римски курорти из нашите земи е Aquae Calidae, „Горещите води“ край Бургас. Но целебната сила на водата им е била известна много преди римляните и Филип Македонски се е лекувал там.

Сега в България има десетки балнеологични курорти и стотици минерални извори. Многобройни села и градове носят името Баня. Известни са град Баня близо до Карлово и Банкя до София; има село Баня до Сливен и друго село Баня, на няколко километра от Банско. Баните се толкова много, че трябва да се разграничават чрез определение: Горна Баня, Долна баня, Павел баня, Сапарева баня. Други селища съдържат в името си названието „минерални бани“ – Бургаски, Старозагорски, Сливенски, Хасковски минерални бани. Турският термин за горещ извор, ълъджа (от думата ılı „топъл“) стои в основата на много селища с име Лъджа или Лъжене, повечето от които сега са прекръстени: старо име на Малчика, Плевенско; Трудовец, Ботевградско; Чавдарци, Ловешко; Баните, Смолянско; Лъджене – квартал на Велинград; Антон близо до Копривщица, Банево, квартал на Бургас. В Беломорския Тракия съответните села сега носят гръцки имена: Θερμιά, Θέρμες, Θερμά и подобни.

Думата курорт възниква в немския език и първоначално с нея се обозначават минералните бани в Австро-Унгария и Германия: Баден-Баден, Карлсбад, Мариенбад. С течение на времето понятието курорт се разпростира и върху други места, известни с благоприятните си природни фактори: швейцарските санаториуми, където туберкулозните дишат чист планински въздух, или градчета по морското крайбрежие, където летовниците правят слънчеви и въздушни вани. Курорт буквално означава „целебно място“ и в това си значение няма точно съответствие в английски и френски.

Английската дума resort само частично покрива значението на курорт. Исторически думата означава „прибежище, утеха, надежда“, например в израза as a last resort „като последно средство, в краен случай“. Сега resort означава посещавано място с удобства за туристите. То може да бъде прочуто като център на хазарта, напр. Лас Вегас, или заради хубавите гледки, като остров Капри. Морските и планинските курорти могат да бъдат наречени resort, но централна в думата е идеята за развлечение и приятно прекарване на времето, а не за лекуване. Друга дума с близко значение е wellness, буквално „добра форма, добро здраве“, но с него се обозначават по-скоро разни wellness center – центрове за здраве и красота, а не природни местности. Минералните курорти се наричат с отделна дума, spa, от името на белгийско градче Spa, което идва от старинната валонската дума Spaux „фонтан, чешма“ (Lezaak 1864, 18)

На френски понятието курорт най-често се предава с думата station „станция“. По-натам може да се конкретизира – station balnéaire „морски курорт или балнеосанаториум“, station climatique „климатичен курорт“, station touristique – значение, близко до английския resort, villégiature – живот на вилата като на курорт и др. Под влияние на френски у нас възниква словосъчетанието „почивна станция“.

В България домове за отдих първи строят производствените кооперации, които имат над 100-годишна история2). Българската агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" е основана през 1914 г., но в началото се строят предимно клубове и социални кухни за ветерани и военноинвалиди. Почивното дело се развива значително при социализма. Профсъюзите на големите промишлени предприятия основават през 20-те години на ХХ век първите профилакториуми в СССР. По-късно се строят профилакториуми и за служители, колхозници и студенти. Профилакториумите обикновено включват диетична столова, физиотерапевтично отделение, спортни площадки, солариуми. Това са по същество почивни станции, „дома отдыха“, но по-късно се сближават със санаториумите, където за профилактика и лечение се използват природни фактори: климат, минерални води, лечебна кал. Почивните станции обикновено са разположени в курортни местности.

В немски Kurort е сложна дума, образувана от Kur „лечение“ и Ort „място“. Историята на тези две думи заслужава внимание с причудливите си съдби.

Думата Ort е наследник на прагерманската дума *uzdaz, която е означавала „стърчащ, щръкнал“. В старонорвежки тази дума, произнасяна oddi, развива значение „островръх, остроъгълен триъгълник“ и по-натам „трети, нечетен“, а odda-maðr, „третият човек“, е този който дава решаващия си глас. Когато Великата датска армия завоюва голяма част от Англия, думата е заета в староанглийски във формата odde със значение „нечетен, излишен, странен“. Но в западногерманските езици *uzdaz се развива по друг начин. В англосаксонски думата звучи ord и означава „острие на оръжие“. Нидерландската форма oord значи „точка, пункт, район“ и в немски вече става Ort „място“ `(Etymonline/ odd)3). Използва се и в такива контексти, когато ние бихме казали местност, селище, градче.

Kur в смисъл на „лечение“ е относително нова дума. В повечето древни езици понятието за лекуване се свързва с целостта на организма. Индоевропейският корен *koil- има такива наследници, като старобългарските цѣлъ „цял, непокътнат“ и цѣлы, род. п. цѣлъве „лекуване, изцеление“ . В новобългарски се появява и думата цяр, под влияние на персийското čare „средство, лекарство“. Към целостта на организма препраща и думата читав, ср. израза здрав и читав. Думата е сродна на литовската kietas – „цял, невредим, запазен“. От корена *koil- произлизат английските думи whole „цял“, health „здраве“, heal „изцелявам“. Готското hails означава „здрав“ , а в съвременният немски heilen е „лекувам, церя, зараствам“, докато heil е „цял, ненакърнен, здрав“ – Proto-IE: *koil (Starostin 2011 – 2019).

Романските думи за лечение (фр. guérir, итал. guarirе ) са заемки от германските езици, като готското warjan „предпазвам, браня“ (Etymonline/cure).

Лечението започва с откриване на причините на болестта. Древната диагностика се е основавала на гадания. В българската традиционна медицина баячката открива причинителя по очертаната фигура при леене на олово, пукане на брашно или чупене на яйце, което предварително е прекарано по тялото на болния. В келтските езици коренът *koil (валийски coel) придобива значение „гадание, прорицание“, а с думата coiliaucc са наричали авгурите.

В славянските езици думата здрав, на старобългарски съдравъ, не е наследена от индоевропейски и е относителна иновация. Първата част съ- се съотнася със санскритското su „добър, хубав“, а вторият компонент, произлизащ от *dorvo-, е сроден на дърво, т.е. здрав ще рече „от добро дърво“. Тази метафора не е чужда и на други езици, например латинското rōbustus „як, здрав“ произлиза от rōbur – яката дъбова дървесина (Vasmer /здоровый).

Освен лекуването с билки, отвари и мехлеми, важна част от лечението са били психотерапевтичните практики. Такъв характер имат баянията, заклинанията, молитвите. Баятелните формули или „заплашват" болестта, или я отпращат „да си ходи". Баенията отразяват идеята, че причинителите на заболяването трябва да бъдат наказани, затова в текста се съдържа проклятие.

В много езици понятието „лекар“ е свързано с подобни словесни практики. Една от старобългарските думи за лечител е балии. Думата е сродна на баене, басня, басма „заклинание“. Сходен произход имат и думите врач и врачувам, еднокоренни с латинското verbum или английското word – дума. Думата лекар в крайна сметка също е свързана със словесната дейност. Сродни думи на лекар в индоевропейските езици са гръцката lexis „дума“ и латинската lectio „сказка, четене“. Подобен произход има староанглийската дума за лечител, leech (Etymonline/ leech).

До XIV век лечителството се е смятало за второстепенно занимание, защото се е занимавало с лекуване на „тленната плът“. Преди да влезе в къщата, лекарят е трябвало да се осведоми дали болният се е изповядал и причестил. Основни методи за лечение са били клизмите и кръвопускането, затова лекарите са били в една гилдия с бръснарите. С течение на времето лечението започва да се свързва по-тясно с научните знания. В средновековния латински с термина physica започва да се нарича медицината. Лекарите вече се определят като fisiciien на стар френски и physician на английски. В Кентърбърийските разкази на Чосър (края на XIV век) лекарят е наречен Doctor of phesike4). Приблизително по това време думата doctor (букв. „учен“ на латински) става по-пулярно обозначение на лекарите на много езици – итал. dottore, фр. docteur, нем Doktor. В немски се появява и една друга дума, Arzt, с която първоначално наричат придворните лекари (Websters/ Archiater)5). В основата ѝ е гръцката дума άρχίατρος „главен лекар“. По отношение на лекарите, профилирани в дадена област, се използва думата специалист. Такава е първата и най-ранна употреба на думата. Коренът идва от латинското specialis „отделен, обособен, особен“, от species „изглед, вид, тип“, производна от глагола specere „гледам, наблюдавам“. Любопитно е, че в немски същият индоевропейски корен *spek- живее в думата spähen „заничам, вглеждам се“, откъдето е терминът шпионин „съгледвач“ (Etymonline/spy).

През XIV век се разразява Черната смърт, която отнема живота почти на половината европейци. Лекарства няма, най-сигурното средство е било хората да бягат далече от заразата и да изчакат края на епидемията. Вместо „лекувам“ (tractare или sanare), медиците започват да употребяват израза curare „грижа се“ (оттам са и думите куратор и синекура). Латинската дума, изписвана Cur, Cure или Chur, навлиза в немския език със значение „медицински грижи“. Правописът Kur се среща спорадично от XVII век натам, но окончателно се утвърждава през ХХ век. Съществителното се среща в състава на такива сложни думи, като Pferdekur „лекарство за коне“, Wunderkur „чудодейно изцеление“, Hungerkur „гладна диета“, Badekur „лечебни вани“, Kurpfuscher „лечител без медицинско образование“, Kurgast (XVIII век) „летовник в Badeort (минерални бани)“. През втората половина на ХIХ век се появява Kurort - „летовище, място за отдих, синоним на Badeort “ (DWDS/ Kur) 6).

Това е дългият път, който извървяват думите Kur и Ort, за да се съчетаят в сложната дума Kurort. Тя е заета в български, руски и в много от езиците в бившия Съветски Съюз, напр. латв. kūrorts. В тази дума се пази идеята за здравословно и целебно място. Някои езици копират френския модел, в който курортът е наречен станция – исп. estación, рум. staţiune. За да идеш на курорт, не трябва да си непременно много болен, затова курортите започват да се възприемат просто като места за почивка. Тази идея е закрепена в сръбски като одмаралиште, или в полски miejscowość wypoczynkowa. Доколкото на почивка се ходи през отпуската, курортът е наречен „ваканционно място“ в нидерландски (vakantieoord) и в турски (tatil yeri). В редица славянски езици синоним на курорт е летовище – словен. letovišče, чеш. letovisko. Думите започват да се употребяват като синоними.

БЕЛЕЖКИ

1. Цитат от: https://opoznai.bg/view/letovishte-sveti-konstantin

2. Кооперативно почивно дело и рехабилитация за хора с увреждания. http://125.tpkunion.com/15-2/ Accessed 20 Oct. 2021

3. Etymonline: Online Etymology Dictionary. https://www.etymonline.com Accessed 20 Oct. 2021

4. Oxford Scholarship Online. https://oxford.universitypressscholarship.com/ view/10.1093/acprof:oso/9780199689545.001.0001/acprof-9780199689545chapter-17 Accessed 20 Oct. 2021

5. Websters: https://www.websters1913.com/ Accessed 20 Oct. 2021.

6. DWDS: Digitale Wörterbuch der deutschen Sprache. Accessed 20 Oct. 2021

REFERENCES

Lezaak, Jules, 1864. Les eaux de Spa: leurs virtus et leur usage. Accessed 20 Oct. 2021

Starostin, George (ed.), 2011-2019. The Global Lexicostatistical Database. Moscow: Higher School of Economics, & Santa Fe: Santa Fe Institute. Available online at http://starling.rinet.ru/new100/

Vasmer. Еtimologicheskiy slovar’russkogo jazyka Maxa Fasmera. Available online at https://dic.academic.ru/contents.nsf/vasmer/ Accessed 20 Oct. 2021 [in Russian].