Резюме. Водени от идеята да се противопоставим на агресията и да провокираме доброто у детето, създадохме школа за християнски ценности. Поехме изключително голяма отговорност, защото се докоснахме до най-съкровеното в детските души, до все още непознатите понятия за Бог, за доброто и злото, за праведността и греха, за красивото и грозното, за любовта и вярата. Желанието ни е, без да противоречим на личностното развитие на детето, да провокираме у него доброто. Това е дейност, създаваща нов, преобразен човек, при който естествените пориви на чистата детска натура се превръщат в осъзнат и целенасочен стремеж.

Ключови думи: school of Christian values, aggression, love.

Тревожна е констатацията в световен мащаб за отчуждението на човек от човека и липсата на личностно общуване. Животът ни е наситен с насилие, упадък на морала, агресия. Тази горчива истина все по-често ни изправя пред необходимостта да се замислим за нашите деца, защото те са бъдещето. И каквоот това, че детето е усвоило много знания, че ще борави с компютри и много сложна техника, ако то не израсне просто човек и не умее да общува по човешки.

Много се говори за агресивното поведение при децата в предучилищна възраст. Учители, родители и общественици търсим заедно пътя за по-добро морално здраве на децата ни, опирайки се на нашите национални традиции и християнски ценности. С тях ще осъществим мечтата си за един по-добър свят. Различни са факторите за агресията, но главната причина се крие в самите нас.

Вярата е тази, която ни помага да оцеляваме в днешно време. Свободата да се чувстваме обичани и отговорни получаваме от християнството и ценностната му система. Ранна ли е предучилищната възраст за започване на обучение в библейските принципи? Основите на нравствеността са в християнството и вярата и те учат децата да бъдат търпеливи и сдържани, да прощават и осъзнават грешките си. Добрите ни дела и вярата, която можем да предадем на децата, са нашето истинско богатство.

В ЦДГ „Братя Грим“ създадохме школа за християнски ценности, водени от идеята да потърсим доброто у детето. Групата се състои от 15 деца на различна възраст, подкрепени от своите родители, дали съгласие за участие на децата в школата. Поехме изключително голяма отговорност с желанието, без да противоречим на личностното развитие на детето, да провокираме доброто у него. В организираните занимания разговаряхме за случки от живота и дейността на Исус Христос, за молитвата като основно изразно средство за общуване с Бога. Децата оцветяваха сюжети на библейска тематика. С дейността си насърчавахме доброто, любовта, вярата, милосърдието и разбирането, че нашият свят есигурно убежище, където цари мирно разбирателство и взаимно уважение. Провеждахме заниманията си и навън, сред природата, заобиколени от красотата на цветята и песента на птиците. Разговаряхме за доброто, любовта към човека и справедливите отношения между хората, за надеждата и търпимостта.

Посетихме изложба в Регионалната библиотека, където децата видяха макет на ковчега на Ной, най-малката Библия и се запознахме с интересни факти и събития. Децата получиха своята първа Библия като подарък и книжка с библейски мотиви.

Стремим се да насочим, да разкажем притчи и събития от живота и делото на Иисус Христос, както и важни факти от живота на християните, чрез които у децата да се изграждат християнски добродетели. Ако на следващата ни среща те вече не помнят как се е казвал героят от притчата, но помнят поуката – целта ни е постигната. За да бъдат срещите забавни и интересни за децата, се включват различни видове дейности и игри, нагледни материали. Всяко занимание започваме винаги със стихотворението „Молитва“ от Иван Вазов. Децата стават прави и заедно рецитират стихотворението, а след това сядат в кръг. В кратък разговор те споделат нещо важно – интересна случка, събитие, празник. За да се възпитава благородно сърце, трябва да се започне с „малките неща“, каквото е например да се развива вежливостта на детето – неговото умение да се държи възпитано, да спазва правилата на поведение: начин на говорене, отношение към предметите, начин на общуване с близки в семейството, с непознати и т. н. Любима игра на децата е „Криеница“. Едно дете жуми, а останалите деца се крият. Всяко дете от скрилите се казва вежлива дума (може тихичко или с преправен глас). Жумящият трябва да познае по гласа кое е детето, казало вежливата дума. Ако жумящият познае, тогава това дете трябва да излезе от скривалището си.

Децата обичат да слушат библейски истории и притчи и след това да оцветяват, да нареждат пъзел, да апликират. Винаги се търси връзка и приложение в живота, защото някои понятия са твърде абстрактни за децата. Често играем игри за раздвижване:

Тухла върху тухла – ръцете са опънати напред, свити в юмруци, слагат се един върху друг.

Къща построихме – прави се покрив на къща с допиране на пръстите на ръцете пред гърдите.

Колко е висока – ръце, опънати нагоре.

Колко е широка – ръце, опънати встрани.

А коминче? – ръка на чело и гледаме надясно.

А коминче? – ръка на чело и гледаме наляво.

Още тухлички вземете – навеждаме се и „загребваме“ тухлички от земята.

И коминче построете – подскоци с ръце, опънати нагоре.

Често децата са агресивни и нападателни. Обсъждайки подобни ситуации в разговори и позовавайки се на събития от Библията и познати притчи, децата сами достигат до истината. Когато рисуват своя приятел, те оглеждат другарчетата си в групата – какви коси имат (прави, къдрави, руси, тъмни), какви очи имат (кафяви, сини, зелени), с какви дрешки са облечени. Всички портрети подреждаме във вид на изложба. Децата трябва да разберат, че макар че сме различни, Бог ни обича еднакво. Така и те трябва да обичат другите деца и да са мили с тях, да им помагат, да са загрижени, както Бог го прави. Да се научим да прощаваме, е основна житейска мъдрост. За да се научим да прощаваме, играем игра с голямо сърце от червен кадастрон. Децата са насядали в кръг и разговаряме, че когато някой ни обиди (удари, нарани, открадне нещо от нас или ни направи нещо лошо), тогава този човек сякаш откъсва парченце от нашето сърце. Откъсвам неголямо парче от сърцето и го слагам пред себе си и подавам сърцето на детето до мен, което също откъсва парче и подава на следващото дете. Всяко дете трябва да откъсне парче от сърцето и да сложи откъснатото парче пред себе си на земята. При всяко късане казваме по нещо, което може да ни нарани. Когато остатъкът стигне до мен, обяснявам, че често това се случва с нас, когато ни наранят и обидят. Но Иисус Христос ни учи да прощаваме. Трябва да прощаваме на тези, които ни нараняват. Заедно се опитваме да сглобим парчетата, откъснати от децата, и ги залепяме с тиксо. Прошката е като това тиксо – помага ни да поправим сърцата си. Разсъждаваме дали сърцето сега е същото, както в началото – отговорите естествено са различни. Винаги трябва да внимаваме как разговаряме с хората и как се отнасяме един към друг – да не се нараняваме и обиждаме, но ако това се случи, с готовност да простим. Така светът, в който живеем, ще стане хубаво място – живот в хармония на духа.

Но не е достатъчно просто да предаваме знания на децата, а те да възприемат ценности от улицата. Важна част от образователния процес е изграждането на християнски добродетели.

Благодарности

Благодаря на моята приятелка Виолета Вировска – магистър по богословие, за това че ми помага да осъществя моята идея; на госпожа Цветанова – директор на детската градина, че ме подкрепя в това начинание, и на всички деца и родители за оказаното доверие. Заедно ще успеем!

Рубриката „Образованието в община Шумен – реалност и добри педагогически практики“ продължава и в следващата книжка на сп. „Педагогика“.