Резюме. Основният замисъл при осъществяването на предложената педагогическа ситуация е един аспект от сложния и противоречив проблем с детската агресия. Практическото усилие и опит са насочени към асертивността като форма на поведение, чрез която децата се научават да демонстрират и заявяват уважение към себе си и към другите. Поставени в ситуация на избор, децата трябва да анализират, откриват и осъзнават проблеми и модели на поведение, което събужда усещането за ново разбиране за мястото им в групата, в детското общество. Оценявайки себе си и другите, непринудено научават уроците на общия живот, където всеки получава подкрепа, за да сподели мислите си, без страх да преодолява конфликти с приятели и близки, да бъде честен и справедлив във взаимоотношенията си с околните. Мисленето и действието на възрастните може да изгради или разруши доверието, спокойствието и увереността на децата.

Ключови думи: issue, fairness, honesty, victory, loss, rules

В рамките на тригодишната работа по програма „Превенция на агресивното поведение на децата от предучилищна възраст“ на община Шумен бе проведена педагогическа ситуация с 4-годишни деца, в която децата се учат да демонстрират и да заявяват уважение към себе си и уважение към другите. Ситуацията е структурирана и проведена чрез технология на проблемна педагогическа ситуация от програма „Аз променям света“ на проф. Ирина Колева.

Образователно направление: „Социален свят“

Ядро: „Общуване с околните и самоутвърждаване“

Тема: „Как да постъпвам?“

Задачи:

Разпознаване и уточняване на норми на поведение.

Преодоляване и решаване на проблеми в практически план.

Стимулиране на позитивна конкуренция.

І равнище:

Цел: Провокиране на нагласа у децата да споделят свои очаквания за деня.

Метод: Разговор

Средства: Топка

Похвати: Въпроси – уточняващи

Организация на педагогическата среда:

Децата са седнали в затворен кръг и споделят свои любими занимания в детската градина. Провежда се технологичният момент „Свободно изразяване“.

Примерни въпроси на учителя:

Ти какво обичаш да правиш в детската градина? Ще споделиш ли какво е настроението ти днес? Защо? Мислил ли си кого ще поканиш в твоето занимание? Той заслужава ли? Какво очакваш да правим днес?

Резултат: Възниква необходимост детето да научи повече за предстоящите игри.

Учител: Да, но преди да започнат нашите игри, ще изтеглим късметчето за днес – „СПРАВЕДЛИВОСТ“. Какво знаете за думата справедливост? Освен това имаме подарък, вълшебно цвете, чието пламъче ще гори, ако играете справедливо, честно и спазвате правилата, и ще изгасне, ако някой от вас се опита да излъже или измами, или пък не спазва правилата в нашите игри.

ІІ равнище:

Цел: Детето анализира, осъзнава и разказва за конкретни постъпки. Преодолява и решава проблеми в практически план.

Метод: Автодидактични игри, спортни игри и друг тип игри и упражнения.

Похвати: Оценка, самооценка, поощрение, психотехнически упражнения, указания.

Средства: Картини, броилки, работен лист от програмна система „Приятели“ – изд. „Анубис“, тема 18 – месец март.

Организация на групата: В кръг

Автодидактична игра: „Открий и опиши“

Вид: Индивидуалноконкурентна

Тип: Дама

Познавателна задача: Уточняване на знанията и представите за модели на поведение.

Игрова задача: Детето избира, разказва по картина и определя мястото є в съответната група в зависимост от съдържанието є.

Материали: Очертано игрално поле на земята къщичка с 6 сектора (квадрати). Върху всеки сектор е закрепен номер и до него е поставена картинка. Върху покрива на къщата са закрепени два кръга (черен и бял), които играят ролята на огледала, около които се подреждат картинките.

Игрови правила: с броилка се определя детето, което ще играе първо; излъченият играч избира сектор от къщичката, взема картинката, връща се в изходна позиция, разказва за съдържанието є и я поставя около огледалата; играта продължава, докато се изчерпят картинките от секторите; не се разрешава стъпване по линиите; детето, което настъпи линия на квадрат, се връща на мястото си и не играе; допускат се допълнителни въпроси към непълен отговор.

Допълнителни въпроси по картинките: 1. Откриваш ли някакъв проблем? Защо се е стигнало до него? Предложи как можем да решим проблема и да по-могнем? 2. На теб кое дете ти харесва повече? Защо? 3. Ти с кого ще предпочетеш да играеш? Защо? 4. Какво може да причиниш на другарчето си, когато хвърляш играчка? 5. Какво ще се случи с играчките? Могат ли две деца да играят с една играчка, без да се карат? Как? 6. Представи си, че едно от децата си ти. Покажи какъв си, а ние ще познаем. Вместо да се гневим, какво можем да направим или да кажем? 7. Спомняте ли си невидимия Тонино? Какво направил в училище? Какво се случило в сладкарницата? Как ще определите неговите постъпки?

Учител: Виждам, че около огледалата има две групички. На добрите по-стъпки. На лошите постъпки. Ако обаче надникнем в тъмното огледало, какво ли ще видим, че се крие още там? Злото. Какво е зло?

Въпрос и към гостите: Моля, кажете, защо мащехата на Снежанка иска да я погуби? Нашите гости споменаха една нова думичка – завист, която ще прибавим към злото, и ще говорим за нея друг път. А в светлото огледало какво се е скрило? Вие споделихте, че когато сте заедно, играете както сега, но всички ли деца в нашата група постъпват добре? Ти всички деца в групата ли харесваш, когато играят? Защо? Има ли дете, което не харесваш? Защо? Затвори очи. Представи си, че нас ни няма. Тук сте само ти и детето, което не харесваш. На теб много ти се играе с някого. Ще поканиш ли... да играе с теб, макар че не го харесваш? (3–4 деца). Как? Направи го! И макар че не всички се харесваме, ще се опитаме да се забавляваме заедно.

Музикална игра: „Хей, дете“

Игрови правила:

Вариант І: Детето избира партньор, когото не харесва.

Вариант ІІ: Партньорите се сменят. Избират дете, което много харесват. При възникнал конфликт се търси начин за разрешаване: `чрез броилка; чрез обяснение; чрез редуване.

Учител: И след тази весела и забавна игра ще ви предложа една изненада.

Организация на групата: „Децата са седнали около масите. Психотехническо упражнение:

Учител: Тъй като ви предстои трудно изпитание, ще затоплим ръчичките (търкат една в друга ръце), ще погалим очичките, ще подръпнем ушенцата, за да чуват по-добре. И така, първа стъпка (Децата – погледни), втора стъпка (Децата – помисли), трета стъпка (Децата – направи) – автотренинг за концентриране на вниманието.

Упражнение с дидактичен компонент

Познавателна задача: Развиване на оценка и самооценка.

Дидактична задача: Свързване с белег и ограждане.

Материали: Работен лист от учебно помагало по програмната система на изд. „Анубис“.

Указания:

1. Избери картинките, на които са нарисувани само деца.

2. Свържи добрата и лошата постъпка със светло или тъмно квадратче.

3. Избери едно от децата на картинките, на което мислиш, че приличаш, и го огради.

Учител: Наистина се справихте бързо и лесно. Вие обичате ли да се борите? Да, ще се борим, но не като борците на тепиха, а със силата на ръцете!

Игра: „Подреди кула от ръцете“

Вид: Груповоконкурентна

Тип: Състезателна.

Познавателна задача: Детето да осъзнае мястото си в екипа.

Игрова задача: Да подреждат последователно ръцете си върху кулата.

Правила на играта:

1. Избор на реда на играчите в отбора.

2. Бързината не е критерий за победа.

3. Правилно и последователно подреждане на ръцете.

Въпроси: Защо победихте? На вас какво ви попречи да победите? Вие сърдите ли се, че загубихте играта?

Резултат: Децата разбират, че спазването на правилата е елемент на справедливостта и зачитането помежду им.

Учител: – Но знаете ли какво се случило в един град? Ще ви разкажа приказка!

ІІІ равнище:

Цел: Отделяне на елементите на познавателния обект. Осъзнаване и изразяване на чувства чрез мимика, движение, танц.

Метод: Действено моделиране.

На фона на преразказаната приказка „Снежната кралица“ децата пресъздават танц.

Танцът завършва с жестомимичен израз на обич към гостите.

Учител: Слушайте, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, отколкото знаем сега, защото всичко започна с едно вълшебно огледало, което се счупи на стотици малки парченца. Ако влезеше прашинка в окото на човек, той започваше да вижда само лошото, ако влезеше в сърцето на човека, ставаше нещо ужасно. Сърцето се превръщаше в лед.

В един малък град живееха две деца. Те не бяха братче и сестриче, но се обичаха много, точно като братче и сестриче. Момиченцето се казваше Герда, а момченцето Кай.

Децата целуваха розите, играеха си колкото си искат, галеха ръцете си и говореха със слънцето. И изведнъж Кай видя една снежинка, която приличаше на чудно цвете. Това беше Снежната кралица, която изпрати към него прашинката. Нещо го бодна в сърцето и то се превърна в лед! А после в окото! Когато го отведе в двореца си, му подари ледена целувка и той забрави Герда, баба си, родителите и дома си.

А какво стана с малката Герда? Дълго плака, тъжи, а после тръгна да го търси. И когато го откри в ледения дворец, той седеше съвсем тих, неподвижен и замръзнал. Тогава малката Герда с последни сили се облегна на рамото му. Заплака. От очите є покапаха горещи сълзи. Погали го с най-голямата си обич. Нежната є ръка стопи леда в сърцето му и изгори стъкълцата от лошото огледало. Тогава Кай се събуди, разпозна своята приятелка и затанцуваха заедно. Бяха толкова хубави, толкова красиви, толкова щастливи! Той целуна ръката є за това, че го спаси, а тя целуна очите му и те светнаха като нейните.

Двамата се хванаха за ръце и напуснаха огромния замък. И така се спасиха от несправедливостта на Снежната кралица.

Погледнете към вълшебното цвете! Пламъчето му запламтя още по-силно!