Резюме. Настоящото изложение има за цел да бъде в помощ на родители, учители в детски градини и ресурсни учители, които имат съмнения, че собственото им дете или съответно детето, с което работят, е със СОП. Въпреки многобройните статии, книги, разяснителни курсове и кампании все още голяма част от родителите и колегите не разбират какво точно включва понятието деца със СОП, какви са техните особености в развитието, възможностите им и най-вече, сблъсквайки се с такова дете с „проблеми“, какво биха могли да направят и към какви специалисти да се обърнат за помощ.

Ключови думи: resource teacher, integrated training, kindergarten, children with special educational needs

Понятието дете със специални образователни потребности – СОП, е „синоним на широко използвания в англоезичната педагогическа литература термин „chidren with special educational needs“, с който се прави отказ от използваните медицински категории и акцентът се поставя върху образователните нужди на детето и педагогическия аспект на въздействие. Използва се във всички международни документи, издадени от ЮНЕСКО, които се отнасят за децата с увреждания“5) .

Нормативните актове, които определят как да се интегрират децата със СОП, са:

– Закон за народната просвета;

– Правилник за прилагане на Закона за народната просвета;

– Закон за интеграция на хората с увреждания и правилникът за прилагането му.

Институциите, които са ангажирани с интегрирането на децата със СОП, са:

– МОН;

– РУО;

– детски градини и училища, където се обучават такива деца;

– ресурсен център в съответната област.

Интегрирано обучение на деца със СОП е такова обучение, при което детето, независимо от вида на увреждането, е включено в общата образователна среда. За съжаление, средствата и методите, които се използват за обучение в масовата детска градина и училище, се оказват недостатъчни, неадекватни към възможностите на детето с нарушения (дефекти) и в резултат на това е необходимо то да бъде включено в ресурсна група, т.е. да се подпомага от ресурсен учител или ако е с по-тежка диагноза – в специално училище.

Съгласно Наредба № 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания децата с нарушения се разделят на няколко основни групи:

– деца с нарушения в интелектуалното развитие (умствена изостаналост и задръжка в психическото развитие УИ и ЗПР);

– деца с нарушения в слуховото възприятие (глухи, слабо чуващи; късно оглушали);

– деца с нарушения в зрителната функция (слепи и слабо виждащи);

– деца с речева и езикова патология;

– деца със соматични нарушения;

– деца с комплексни нарушения (множество увреждания);

– деца с поведенчески отклонения (нарушения в личностно и емоционално отношение) .

Имайки предвид категориите на нарушенията, можем да преценим къде попада детето с „проблеми“.

Най-голяма част са децата с умствена изостаналост (УИ). Причините за възникването на умствената изостаналост условно могат да бъдат разделени на външни и вътрешни.

1. Към външните се отнасят: вредни влияния върху плода по време на бременността на майката (инфекции, травми, интоксикация, продължително гладуване на майката и др.); силно пияно състояние на родителите по време на зачатие на плода; сифилис на родителите; неудачни опити за аборти; родови травми или тежки детски инфекции (менингит, енцефалит), мозъчни травми след раждане, продължително гладуване на детето и др.

2. За вътрешни причини се считат: неблагоприятна наследственост (амавротична форма); хромозомни аномалии – една от най-често срещаните хромозомни аберации е синдром на Лангдон Даун, при нея се наблюдава патология от типа тризомия, т.е. наличие на допълнителна хромозомна единица, прикачена към 21-ва хромозомна двойка; ендокринни и други нарушения в обмяната на веществата – типичен представител на ензимопатична форма на умствена изостаналост е фенилкетонурията; инфекции, интоксикации и травми на нервната система през вътреутробния период на развитие на индивида – заболявания на майката: рубеола, токсоплазмоза и др. Тук спада и Rh-несъвместимостта между майката и плода. Умствена изостаналост в резултат на въздействащи патогенни вредности в наталния и постнаталния период – след тежки родови травми, асфикция, мозъчни инфекциозни заболявания и др.

Принципно всяко нарушение или отклонение от нормалното състояние трябва да бъде открито и диагностицирано от личния лекар – педиатъра на детето. За съжаление, детските консултации минават формално, набързо и без особена заинтересованост от страна на лекаря. От друга страна, родителите твърде рядко забелязват, а в повечето случаи и не желаят да си признаят, че детето им има някакъв проблем и е по-различно от останалите. Най-доброто оправдание в случая е, че то е малко и като порасне, ще се оправи. За съжаление, това протакане във времето на по-късен етап може да се окаже фатално.

Според доскорошните изследвания децата със СОП са в съотношение момчета – момичета 3:1 в полза на момчетата. По последни статистически данни то се е променило на 4:1 отново в полза на момчетата. За съжаление, голям процент от семействата, в които има дете с увреждане, в по-голямата си част се разпадат. Обикновено това се случва, когато детето е на възраст 5 – 6 години, т.е. преди да постъпи в I клас. Дотогава те умело се опитват да прикрият проблема, но с напредването на възрастта увреждането все по-ясно си проличава. В почти всички случаи бащата напуска семейството, защото приема „дефекта“ на детето като свой „личен провал“, и за него остава да се грижи майката. Поради тази причина примерът, който давам, е с дете от мъжки пол, а под родител визирам майката.

Обикновено за проблема първи заговарят детските учителки от групата, която детето посещава. Те споделят най-често с майката, че то е по-различно от останалите, че не може да се самообслужва, да се справи с определена задача, че не седи на едно място, не иска да спи, бие останалите деца в групата, не осъществява контакт с тях. Не взема участие в груповите занимания, не може да държи пособия за писане, рисуване и рязане и т.н. Твърде често учителите си позволяват да поставят диагнози, което, на първо място, е безотговорно, некомпетентно, а освен това е груба грешка.

Всичко това в повечето случаи създава конфликт между учителя и родителя. Затова от особена важност е по какъв начин ще бъде проведен този разговор, в какъв момент, дали са насаме, или пред други хора. Педагогът трябва да е особено внимателен в изказа си, защото всяка негова дума може да бъде изтълкувана погрешно. Родителят трябва да усети, че учителя наистина го е грижа за състоянието на детето, че иска да помогне, а не че изпълнява само и единствено професионалните си задължения и иска да се „отърве“ от детето, т.е. да бъде освидетелствано и за него да се „грижи“ ресурсният учител.

Това, което винаги работи като тактика или начин на действие, е следното: поканете родителя да дойде и да види как се държи неговото дете в групата, но не в определен ден и час, а когато той реши, защото в противен случай родителят ще си помисли, че всичко е нагласено. „Имаме някакви леки притеснения относно К. и поведението му в групата. Когато ти е удобно и имаш свободно време, заповядай, за да прецениш и ти дали К. се държи по-различно от останалите деца в групата и да решим заедно какво ще е най-добре да направим, за да може той да са чувства комфортно сред останалите деца“. Когато майката види, че детето ѝ страни от другите, агресивно е, не се вписва в живота на групата, разговорите ще продължат, но вече в по-друга насока.

За съжаление, родителите не забелязват дори когато детето има зрителен или слухов проблем. Доста често се бърка умствената изостаналост с глухотата. Двете състояния са коренно различни. Важно е да се знае, че в повечето случаи глухите и слепите деца са със съхранен интелект.

След първия разговор с учителя следва разговор с ресурсния учител (ако има такъв в детската градина). Той, като част от ЕПОВДСОП (екип за подпомагане на обучението и възпитанието на деца със специални образователни потребности) към ДГ, би могъл да насочи родителя към съответните специалисти. Тук е необходимо да направим следното уточнение: към освидетелстване на детето се преминава само и единствено с изричното съгласие на родителите. В противен случай, колкото и да са видими за околните особеностите в развитието и поведението на детето, нищо не може да се предприеме.

След като родителят се съгласи да направи нужните постъпки, отива при личния лекар и взима направления за клиничен психолог и психиатър. Това са специалистите, които поставят диагноза на детето.

Учителите от групата на детето изготвят педагогическа характеристика, а ако има психолог в детското заведение, и той взема участие в написването на психолого-педагогическа характеристика. Тя се заверява от директора на детската градина и се поставя изходящ номер.

Записва се час в ресурсен център за първично обследване. Задължително е присъствието на родителя и детето, което ще се обследва. Трябва да се представят пред комисията амбулаторният картон на детето, всички медицински документи и актът му за раждане. Психолог и логопед разглеждат представените документи, разговарят с детето и родителя, за да могат правилно да преценят състоянието му и да попълват необходимия набор от документи.

След това то се включва в комисия на ЕКПО (екип за комплексно педагогическо оценяване), която заседава един път в месеца (по предварително изготвен за учебната година график). В състава на комисията влизат: гл. експерт „Специални училища“ на РУО, директор на РЦ, лекар, психолог, логопед, педагог за деца с интелектуална недостатъчност (олигофренопедагог), при необходимост, ако има деца със слухови или зрителни проблеми, и ПРЗЗ – педагог за работа със зрително затруднение, и СРР – слухово-речеви рехабилитатор (тифло- или сурдопедагог). Всички те разглеждат набора от документи, разговарят с детето и родителите му и преценяват има ли то нужда от помощ и ако да, от каква. Изготвят становище, в което фигурира диагнозата на детето и се уточнява дали е за помощно училище, или за масово, в което да се подпомага от логопед, психолог или ресурсен учител или от всички заедно.

Родителят попълва декларация, че е съгласен личните данни да се използват за нуждите на ПУ (помощно училище) или РЦ (ресурсен център). Попълва също заявление до директора на детската градина или училище, че желае да работят с детето съответните специалисти и чак тогава то се включва в ресурсна група или клас в помощно училище.

Значително по-лесна е ситуацията, ако детето има ТЕЛК. В такъв случай, след като отново има потвърдено желание от родителя и изготвена характеристика от учителите от групата в детската градина, детето минава първично обследване и комисия на РУО.

Отлагането от I клас става по същия начин както освидетелстването. Детето със СОП минава първично обследване и комисия към РУО. За да бъде отложено, то трябва да има основателна причина. Най-често това са деца с ТЕЛК решение. Комисията заседава 1 път годишно специално за това – обикновено в края на май.

Необходимо е да се знае, че без необходимите документи специалистите нямат право да работят с деца, които не са от групата им, т.е. не са освидетелствани.

Важно да се знае, че ресурсният учител е „подпомагащ процеса на обучение“, т.е. отговорността отново е на учителите от групата и това, че детето е освидетелствано, не означава, че с него ще работи единствено и само ресурсният учител. Детето е в групата, а ресурсният учител работи с него по график, утвърден от директорите на РЦ и ДГ във или извън групата в зависимост от състоянието на детето и желанието на родителите.

Аз, като доскоро действащ ресурсен учител по детските градини, със съжаление констатирам, че броят на децата, които се подпомагат ресурсно, непрекъснато се увеличава. Екипите работят все по-добре, пълноценно и в синхрон, което проличава от големия брой диагностицирани деца. Налице е положителна нагласа и желание за помощ от страна на всички колеги в детското заведение. Това е огромен плюс, защото колкото по-рано се открие увреждането, толкова по-голяма е вероятността то да бъде максимално компенсирано.

От друга страна, родителите са все по-силно загрижени за състоянието на децата си и в повечето случаи сами търсят помощ от специалистите.

Все по-голяма помощ и сътрудничество екипите към детските градини срещат от страна на ръководството.

Осигурени са кабинети за ресурсно подпомагане в повечето детски градини, оборудвани с разнообразен дидактичен материал, помощни специализирани средства и пособия.

Ресурсното обучение има своите силни и слаби страни.

1. Слаби страни:

– трудна адаптация на обществото и учителите към социалната интеграция и адаптация на ДСОП;

– недостатъчен брой учебни часове по отделните предмети;

– немотивираност за обучение на деца със СОП – най-вече материална.

2. Силни страни:

– осигурени нагледно-образни средства;

– изготвени индивидуални образователни програми;

– консултиране и обсъждане нивото на индивидуалните възможности на всяко дете;

– предлагане на психологическа подкрепа;

– подпомага при решаването на проблем с дете с нарушение;

– възлагане на задачи на родители и настойници и изискване за изпълнението им.

Учебно-възпитателният процес се осъществява по предварително изготвени индивидуални програми, съобразени с нуждите на децата със СОП. Учителите от групата и ресурсният учител обсъждат какво точно ще учи детето в часовете и докъде е стигнало с усвояването на учебния материал. Изготвя се адаптирано учебно съдържание за всяко от децата в групата.

Изводите, които бихме могли да си направим, са следните:

1. С много повече труд, с голямо търпение и постоянство се постигат успехи в учебно-възпитателната дейност с тези деца, при които овладяването на знанията е бавен и продължителен процес. Децата с помощ успяват да се социализират в обществото.

2. Родителят е този, който има право да взема решения относно здравето и образованието на своето дете и да го насърчава в неговото развитие. Взаимодействието родител – учител трябва да се развива в следните области: взаимен респект и уважение, оказване на допълнителна подкрепа и помощ, желание да се учат един от друг.

Важно е родителите да бъдат информирани и включвани в терапевтичния процес, защото това е разковничето за постигане на добри резултати. Това е предпоставка за равностойно партньорство в името на всеобщата цел – максимално да се помогне на детето.

Правото на всяко дете на образование е декларирано във Всеобщата декларация за правата на човека и е потвърдено от Световната декларация за образование на всички. Рамката за действие в образованието за специални нужди е приета на световната конференция „Образование за хора със специални нужди“ (Саламанка, Испания, 7 – 10. 06.1994 г.), която набелязва приоритетните области на интеграцията на децата със специални образователни потребности. Една от тях е образование в ранна детска възраст. Успехът на интегрираното обучение до голяма степен зависи от ранното диагностициране, правилната оценка и предоставяне на необходимите възможности за стимулиране на детето със специални нужди. Това налага в предучилищната възраст за детето да се полагат адекватни грижи и да се съставят нужните индивидуални образователни програми, които да подпомагат ранното физическо, интелектуално и социално развитие на „специалното“ дете с цел повишаване на неговата училищна готовност.

За да бъде успешно интегрираното обучение в детските градини, е важно, от една страна, взаимодействието „семейство – детска градина – общество“, а от друга – „ресурсен учител – учители, обучаващи интегрирания ученик – родители“, като всичко, което се прави, е в името на детето със специални образователни потребности.

БЕЛЕЖКИ

1. Декларация от Саламанка, Испания, юни, 1994.

2. Наредба № 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

3. Национален план за интегриране на деца със специални образователни по-требности и/или с хронични заболявания.

4. 51sou.info/pages/SOP.htm.

5. psiholozi.com/интеграция-на-деца-със-соп.