https://doi.org/10.53656/ped2021-9.05

Резюме. Статията представя резултатите от проведено анкетно изследване на личностните нагласи към взаимодействието между формалните и неформалните подходи и практики за комплексно здравно (вкл. екологично и физическо) образование. С цел да бъдат обхванати максимално широк кръг индивидуални мнения и опити, бяха формирани две паралелни респондентски групи от студенти в педагогически и социални професионални направления (педагогика, неформално образование, социални дейности), от една страна, и педагогически и социалнопедагогически специалисти заети във и извън формалната образователна система, от друга. Анализът на анкетните данни доказва значимото място и роля на сближаването на формалното и неформалното образование за успешното и устойчиво личностно развитие и реализация за двете групи изследвани лица, но също така очерта и някои специфични разграничителни линии в техните опити и позиции.

Ключови думи: здравно, екологично и физическо образование; формално образование; неформално образование; здравословен начин на живот

В съвременното образователно пространство неформалното образование, включващо извънучилищните и извънкласните дейности на обучителни центрове, читалища, неправителствени организации и др., придобива все по-голяма значимост като подпомагащо и допълващо училищното обучение в подкрепа на личностното и професионалното развитие на децата и подрастващите. Ето защо е важно да се изследват различните аспекти на свързаността между формалното и неформалното образование в сферата на здравното образование и възпитание.

Доколкото неформалното образование се реализира в алтернативни среди и по алтернативен начин, това му позволява по-успешно да прилага индивидуален подход при определяне на образователните нужди, възможности и интереси на всеки обучаван. За целта се разработват и прилагат авторски учебни програми и практики, които дори когато имат сходни цели с формалното образование, ги постигат по уникален път/начин, съобразно особеностите на групите/индивидите, с които се работи. Здравното образование и възпитание най-общо представлява целенасочен специално организиран възпитателен процес, който протича в семейството, детската градина, училището и в цялото общество.

В научната литература съществуват различни определения за същността на здравното образование и възпитание:

– „като специфична медико-педагогическа дейност е повишаване на здравната култура на населението и постигането на здравословен стил на живот“ (Mladenova 2018);

– „съдейства за формиране и укрепване на физическото и психическото здраве на детето и юношата, за хармоничното им развитие като жизнеспособни и дееспособни личности“ (Borisov, Popova, Georgieva, Shopova 1998);

– здравното образование се отнася до изграждане на саморегулативно здравно поведение, като преориентиране и перспектива за оптимизиране на здравето (Angelovа 2019);

– целта на здравното възпитание обхваща основни понятия, свързани със здравето: „да изучава закономерностите за формиране и укрепване на здравето и разработването на пътища за повишаване на здравната култура, изграждане на здравословен стил на живот и здравно поведение, адекватно на съвременните изисквания“ (Prodanov 2004);

– здравното образование е „насочено към развитие на умения за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето“.

В рамките на средното образование формите и начините за реализиране на здравното образование и възпитание в училище в България са регламентирани в Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Те обхващат паралелни дейности в часа на класа, в заниманията по интереси в рамките на целодневна организация на учебния ден, в рамките на дейностите по обща подкрепа за личностно развитие в процеса на придобиване на общообразователната подготовка, в процеса на придобиване на разширена подготовка, в процеса на придобиване на профилираната подготовка, в процеса на придобиване на допълнителната подготовка, в заниманията по интереси в рамките на целодневната организация на учебния ден. Всичко това предполага съвместна работа в широка институционална и професионална мрежа между всички заинтересовани хора, общности и организации. Ето защо и подготовката на бъдещите учители, социални педагози и педагогически съветници следва да адресира тази широкоспектърна ангажираност и компетентност, която им е нужна за успешна професионална реализация.

Целта на настоящото изследване е да анализира в сравнителен план индивидуалните мнения и опит към значимостта и ефективността на споделеното формално и неформално здравно (вкл. екологично и физическо) образование на две групи респонденти: студенти от професионалните направления „Педагогика“ и „Социални дейности“ и педагогическите специалисти във и извън образователната система. По този начин ще се очертаят специфичните за актуалния български контекст измерения на тяхната свързаност: като постигнато единство или сближаване, от една страна, и като проектиращи се противоречия или разминавания.

За постигане на приетата изследователска цел е разработена методология, съчетаваща провеждането на две паралелни анкетни проучвания сред двете респондентски извадки, които по-нататък в изложението ще бъдат представени последователно, преди да бъдат анализирани в сравнителен план.

Анкетно изследване с педагогически специалисти: методология и резултати

За да се изследва взаимодействието между училищните (формалните) и извънучилищни и извънуниверситетски (неформалните) образователни институции в сферата на здравното образование, през периода май – юли 2021 година, е проведена „Анкета за училищни и извънучилищни педагогически кадри“. Нейната цел е да се установят мненията и опитът на педагогическите кадри относно възможността, необходимостта и полезността на взаимодействието между училищните и извънучилищните образователни институции в сферата на здравното образование.

За целите на проучването е разработена и приложена скала от седем критерия, както следва.

Критерий 1: адекватна значимост на здравното образование сред училищните приоритети за различните възрасти.

Критерий 2: качество на училищното здравно образование по ключови теми.

Критерий 3: значимост на приноса на неформалните обучителни дейности за различните възрасти.

Критерий 4: качество на взаимодействието в конкретния контекст (реален опит).

Критерий 5: ефективност/приложимост на различните форми на взаимодействие.

Критерий 6: стратегии за ефективно управление на свързаността/партньорството.

Критерий 7: добри практики.

Обект на специален анализ са емпиричните данни, събрани по отношение на първите пет критерия, чрез които се проучват мненията на респондентите за свързаността между формалното и неформалното образование.

В анкетното проучване участват 78 респонденти, като 6 от тях са мъже, а останалите 72 са жени, работещи в различни училищни и извънучилищни институции: в детска градина – 14 човека; в начално училище – 5 човека; в основно училище – 17; в средно училище – 25; в професионална гимназия – 8; в център за подкрепа на личностното развитие – 1; в частен образователен център/школа/занималня – 4; в гражданска организация с образователни функции – 2; в други институции – 2. Изследваните лица са от разнородни населени места: 51 от тях работят в столицата, 12 – в село, 4 – в малък град, 11 – в областен град. Тяхната възраст е следната: 20 – 30 г. – 19,2%; 30 – 40 г. – 24,4%; 40 – 50 г. – 35,9%; 50 – 60 г. – 14,1%; над 60 г. – 6,4%, а актуалната им длъжност е: начален учител – 32,1%; учител по учебен предмет – 29,5%; помагащ училищен специалист (педагогически съветник, училищен психолог, ресурсен учител …) – 9%; директор/зам.-директор – 9%; друго – 20,5 %. Педагогическият им стаж е, както следва: до 5 г. – 34,6 %; 5 – 10 г. – 23,1%; 10 – 15 г. – 5,1%; 15 – 20 г. – 10,3%; 20 – 30 г. – 14,1%; над 30 г. – 12,8%.

От представените по-горе данни става ясно, че по-голямата част от респондентите работят в средно училище – 25, и в основно училище – 17, също и че повече от половината изследвани лица работят в столицата – 51 човека. Тяхната възраст при над 50% е между 30 и 50 години, като 35,9% са на възраст между 40 и 50 години.

Данните по критерий 1 показват, че по-голямата част от респондентите (между 40% и 50%) посочват, че степента, в която здравната култура и образование са във фокуса на официалните образователни стандарти и учебни програми за учениците от различните възрасти, е „средна“, като 48,7% от изследваните лица са дали такъв отговор за възрастта между 11 и 13 години (фиг. 1).

Данните по критерий 2 показват, че степента, в която училищното образование гарантира качествена подготовка по различните теми, отново се оценява в по-голямата си част като „средна“ между 25% и 40%. Обезпокоително е, че 29,5% от респондентите посочват „много ниска“ степен и 32% – „ниска“ степен на подготовка по темата „Психично здраве и личностно развитие“. Формирането на отношение спрямо хората с психични разстройства също е оставено изцяло в полето на неформалното образование. Благоприятна тенденция е, че в изследване на зрелостници от миналата година се представят резултати, че респондентите „категорично нямат нищо против това да поддържат приятелски взаимоотношения с лица с психични разстройства“, както и в квартала им да бъде изграден център за работа с представители на тази целева група (Sapundzhiev 2021, 790).

Повечето изследвани лица оценяват степента на качеството на училищна подготовка по всички здравни теми като „ниска“ – между 25% и 43,6%, като най-високите проценти се отнасят за темата „Сексуално здраве и сексуално преносими инфекции“, а във „висока“ степен – 17, 9%, за темата „Физическа активност и дееспособност за здраве“. Тези резултати пораждат немалко тревога, имайки предвид, че детството е ключов период от развитието на индивида, и особено юношеството, което е „граница между детството и зрелостта, отвъд която никога нищо не е същото … промяната е основна характеристика на този период, неразривно свързан с криза. Промяна в отделните сфери на психиката, промяна в отделните части на тялото …“ (Gospodinov 2020, 15 – 16). В този смисъл, качествена педагогическа и психологическа подкрепа е повече от необходима и безспорна.

От данните по критерий 3 се установява, че значимостта на приноса на неформалните обучителни дейности за различните възрасти според 55,1% от респондентите се определя като „силно значим“ за възрастта между 6 и 10 години и 50% за възрастта между 14 – 19 години. Следователно не се използва в достатъчна степен потенциалът на неформалните институции в сферата на училищното образование и е необходима активна работа за по-голямото взаимодействие и повишаване на свързаността между формалното и неформалното образование.

Резултатите по отношение на критерий 4 (качество на взаимодействието в конкретния контекст (реален опит), са следните: в много ниска степен – 7,7%; в ниска степен – 29,5%; в средна степен – 43,6%; във висока степен – 14,1%; в много висока степен – 5,1%. По този критерий отново е видно, че според по-голямата част от изследваните лица качеството на взаимодействие между формалните и неформалните институции е в средна степен. Но заслужава да се отбележи, че резултатите с „ниска и много ниска“ степен сумарно са почти два-пъти по-голям процент от тези с „висока и много висока“.

От данните по критерий 5 става ясно, че повечето форми на партниране между формалното и неформалното образование се прилагат в „средна степен“, както са отговорили между 26% и 34,6% от респондентите, като най-високите проценти се отнасят за формата на взаимодействие „Работа по интегрирани учебни програми за изнесени обучения (зелени/бели училища) и извънкласни дейност, свързана със задължителната подготовка (екскурзии, лабораторни занятия, семинари и т.н.)“. „Висока“ ефективност на взаимодействие са посочили 30,8% от изследваните лица за формата на партниране „Съвместно участие в заниманията по интереси в училище“. Интересно е, че еднакъв процент респонденти – 15,4%, смятат, че има „много ниска“ и съответно „много висока“ приложимост на взаимодействието за две форми на партниране „съвместно организиране и поддържане на училищни медии с участие на учениците (вестници, радио, телевизия, списания, интернет страници и др.)“ и „Съвместно организиране на обучения на връстници от връстници“. Следователно може да се счита, че ефективността на различните форми на взаимодействие между формалното и неформалното образование е в недостатъчна, предимно средна степен според изследваните лица, което означава, че е необходимо развиването на повече съвместни дейности и инициативи.

В обобщение, анкетираните педагогически специалисти разглеждат допълващите извънкласни и извънучилищни дейности в сферата на здравното образование като изключително нужни и полезни, но все още недостатъчно използвани. Това потвърждава изследователското ни очакване, че синергията между формалните и неформалните подходи и практики се оценява като надежден начин за повишаване здравната култура и компетентност на учениците. Ето защо усилията и иновациите в такава насока заслужават по-сериозно внимание и координирани усилия между всички заинтересовани страни.

Анкетно изследване сред студенти: методология и резултати

Относно възможността, необходимостта и полезността на взаимодействието между формалното и неформалното образование в сферата на здравното, физическото и екологичното образование е проведено анкетно проучване със студенти от трите специалности на Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“ – социални дейности, неформално образование и педагогика. Отговорили са 56 респонденти.

Поставените в анкетната карта въпроси адресират индивидуален опит и позиции, които кореспондират смислово с критериите, приложени към оценка на данните от анкетното проучване сред педагогическите кадри. Същевременно въпросите са адаптирани към специфичния статут на студентите като подготвящи се за професионална работа и реализация, а така също и към особеностите на подготовката в техните университетски програми и специалности.

На въпрос „Кои за Вас са най-съществените причини формалното и неформалното образование да засилват свързаността помежду им?“ отговорите на студентите се групират по следния начин: по-разширено запознаване и изучаване в дадена сфера; подобрява се качеството на обучение, разнообразява се учебният процес, повишават се интересите на учениците и студентите; успехът и ефективността от тяхното взаимодействие; неформалното образование допълва, дори надгражда и затвърждава наученото при формалното обучение; неформалното образование увеличава „обема на образованието“, разширява, допълва образователната среда; съпоставянето между студентите, различията им ги свързват; допълват се, неформалното образование предоставя повече свобода, практическо приложение и поставяне в реални ситуации; мотивацията за развитие и надграждане на знания и умения; неформалното образование е по-интересно, тяхното взаимодействие гарантира по-добро ниво на образование; при тази свързаност се компенсират дефицитите.

От посочените групи отговори може да се направи извод, че студентите разбират задълбочено значимостта на взаимодействието между формално и неформално образование във връзка с личностното и професионалното им развитие и социално функциониране. От резултатите от анкетното изследване става ясно, че: 62,5% от студентите считат, че физическата култура е много важна за личностното и професионалното развитие на младите хора; 33,9% от тях отговарят, че по-скоро е важно; според 3,6% – нито е важно, нито не е; според 75% – екологичното образование е много важно за личностното и професионалното развитие на младите хора; 23,2% считат, че по-скоро е важно и само 1,8% – че нито е важно, нито не е; за 80,4% от изследваните студенти здравното образование е много важно за тяхното личностно и професионално развитие; 17,9% – по-скоро важно, и само за 1,8% – не е важно; рационалното хранене за 80,4% е много важно, съответно за 17,9% – по-скоро е важно, и за 1,8% – нито е важно, нито не е. Интересно е, че за посочените сфери 32,10% от изследваните лица посочват значимостта на университетското обучение, а 66,10% считат, че заниманията по интереси са най-ефективните форми на обучение за тези три сфери и едва 1,40% посочват и двете (фиг. 3).

Също така, 62,5% респонденти са на мнение, че за обогатяване на своята физическа култура могат да разчитат на неформални групи, 14,3% разчитат на университетската подготовка, а 12,5 посочват граждански организации (фиг. 4). За екологичното образование 48,2% разчитат на граждански организации, 25% – на университетската компетентност, и 21,4% – на неформалните групи (фиг. 5). Във връзка с рационалното хранене най-висок е процентът – 51,8%, за неформалните групи, следван от университетска компетентност – 26,8%, и 16,1% – граждански организации, групи (фиг. 6). За здравното образование – 55,4% считат компетентността, която могат да получат в университета, 23,2% – неформалните групи, и 17,9% – гражданските организации (фиг. 7).

На въпрос „Според Вас по какви теми от трите области е важно обогатяването на културата и компетентността на студентите да продължи и в университета?“ отговорите се групират около смисловите и практически взаимовръзки между екология, хранене, здравно образование; здравна култура и рационално хранене; значение и влияние на физическата активност и начина на хранене в краткосрочен и дългосрочен план; значимост на двигателен режим, хранителен режим, опазване на околната среда и ресурсите; значимост на здравното образование.

От получените отговори на този въпрос става ясно, че студентите осъзнават необходимостта да получат по-задълбочени знания, отнасящи се до здравето, здравното възпитание, физическото развитие и екологичната култура. Всъщност по тези теми студентите във Факултета по педагогика получават знания по различни дисциплини, но явно следва те да се обособят в допълнителни, целенасочени курсове.

Младите хора, пред които предстои и изпълнението на една от най-дълго изпълняваните социални роли в човешкото битие – родител, следва да формират знания и умения за отговорно родителство, което, от своя страна, също е свързано с формиране на умения за здравословен начин на живот, включващо и отговорност към своето здраве и това на околните, отговорно отношение и поведение спрямо околната среда, рационално хранене, физическа активност и като цяло – здравословен начин на живот. Добре е ясно да осъзнаят, че със своето поведение и здравни навици те са отговорни не само за своето здраве, но и за това на своите бъдещи деца. Здравното, екологичното и физическото образование, както и формирането на навици за рационално хранене са свързани с т.нар. позитивно здраве (Borisov 1998), което е свързано със здравословния начин на живот – една от основните цели на подхода „Промоция на здравето“. Подходът „Промоция на здравето“ е много актуален, значим, неговата основна цел е всеки един от нас чрез „саморегулиращо се здравно поведение да подобри собственото си здраве“ (Borisov 1998, 12). А резултатите от направеното изследване ни дават надежда, че голяма част от младите хора имат желание да водят здравословен начин на живот и търсят по-ефективно взаимодействие между формалното и неформалното образование в този аспект, което предполага лична здравна култура, мотивация и саморегулация.

На въпрос „Как виждате приложението на вашата компетентност в посочените сфери в бъдеще и професионална перспектива?“ повечето от студентите се затрудняват да дадат конкретен отговор, но същевременно изказват убеденост, че познания в тези сфери са задължителни за тяхната успешна професионална дейност.

От резултатите в представените графики става ясно, че най-висок процент от студентите са на мнение, че за личностното и професионалното развитие на младите хора здравното образование е много важно – 80,4%, рационалното хранене – 66,1%, екологичното образоване – 75%, и 62,5% – физическата култура. Според 17,9% от респондентите здравното образование е по-скоро важно, 25% посочват, че рационалното хранене е по-скоро важно; екологичното образование е по-скоро е важно – 33,20%, и физическата култура – 33,9% по-скоро е важна. Обединявайки тези проценти, може да се каже, че много голяма част от респондентите осъзнават значимостта на екологичното, здравното, физическото образование. Изграждането на навици за здравословен начин на живот и за позитивно здраве следва да бъде приоритетна цел.

На въпроса „Според вас по отношение на какво има най-сериозни различия между университетското образование и неформалното образование?“ студентите считат, че най-голямо разминаване и различия между университетското образование и неформалното образование има: по отношение на практическите курсове за обучение; подхода към обучението; практическите упражнения; различна степен на ангажираност; при неформалното образование би било възможно да се срещнат повече възможности за практика и „трупане“ на повече опит; мотивацията, с която учат хората, получаването на документ в края на обучението; персонализиране на ученето и индивидуалния подход и фокус върху практически умения и знания; качество на образование и практическа наситеност; методите на обучение; в университетското образование се набляга повече на теорията.

На въпроса „Какво бихте препоръчали, за да бъде по-успешно партньорството между формалното и неформалното образование в областта на здравното образование?“ студентите изказват идеи за провеждане на лекции и беседи на открито в по свободна, неформална среда; различни ателиета, практики; доброволчество в здравни и социални организации; партньорство с БЧК и сходни организации; повече лекции за здравното образование; по-тясна връзка и практическа насоченост; преподавателите да търсят начин да ангажират студентите си в неформални образователни дейности и институции; срещи със специалисти в посока здравно образование; общи цели, планове, взаимодействие; повече външни лектори лекари, здравни и социални работници и повече посещения на семинари, организирани от университета; включването в повече семинари, курсове и форуми; курсове и материали, обхващащи цялостно здравното образование; създаване на допълнителни занимания по интереси в университета, които са с незадължителен характер; съвместни проекти между университети, институции за неформално образование и бизнес в сферата на здравното образование; университетът да организира информационни събития.

В обобщение, може да се каже, че според резултатите от анкетното проучване на студентския опит и мнения, подготовката, която дава училището в областта на здравното образование, е недостатъчна и същевременно голяма част от по-тенциала на неформалното образование в тази насока остава неразкрит. В това отношение връзката между формално и неформално образование, по-ефективното използване на съществуващите и създаване на нови форми на взаимодействие са ключови за повишаване качеството на здравното образование. Участващите в изследването студенти оценяват положително знанията в областта на здравното възпитание, които получават в университета, тяхната значимост както за бъдещата им професионална дейност, така и в личния им живот. Те осъзнават необходимостта и полезността от взаимодействието между формално и неформално образование, което дава основания за надежда, че като бъдещи специалисти, ще бъдат активни инициатори в тази насока. В техните виждания формалното образование дава задълбочени знания и стабилна основа, а неформалното предлага както нов поглед към теорията, също така и многообразие от оригинални и новаторски форми и практики. Както посочва С. Николаева, „неформалното образование е не само една широка социална система, но също така и изключително задълбочен концептуален подход към образованието като единство на цели, съдържание, процес и резултати. То дава шанс за неформална образователна подкрепа за развитието както на личността, така и на общността (Nikolaeva 2008, 138).

Изводи (сравнителен анализ)

Сравнителният анализ на резултатите от двете анкетни проучвания показва, че между двете респондентски групи съществува осезаема близост по отношение ценностната значимост и ефективност на здравното (вкл. екологично и физическо) образование като споделена отговорност между всички заинтересовани страни във и извън формалните образователни институции. Една значителна част от анкетираните педагози са положително настроени към потенциала на допълващите (смесени) обучителни дейности по теми и проблеми, свързани с промоция на здравето и овладяване на умения за здравословен начин на живот. Студентите, като цяло, са по-положително настроени към потенциала на иновативните практики на отворено образование, но демонстрират и по-високи равнища на критичност по отношение на неоползотворените възможности за отворено учене и обучение за здравословен начин на живот.

Всичко това дава основание да се очаква една позитивна тенденция на разширяване на търсенията за оползотворяване на повече и по-иновативни форми на отворено здравно възпитание и образование, съчетаващи на всеки етап и степен на образователната система оптимална потенциала на всички вътрешни и външни институции и специалисти.

БЛАГОДАРНОСТИ

Авторите изказват благодарност на Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за финансовата подкрепа на проект 80-10-29/2021 г. на тема „Концептуални и приложни измерения на свързаността между формалното и неформално образование“, част от който е и представеното в статията теоретико-емпирично изследване.

БЕЛЕЖКИ

1. Наредба № 13 от 21 09. 2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. ДВ, бр. 80, 11. 10. 2016 г.: MOН.

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова, С., 2019. Здравето на детето в образователен дискурс (концептуален модел). Русе: Авангард Принт.

Борисов, В., Попова, С., Георгиева, Л. & Шопова, К., 1998. Промоция на здравето. София.

Младенова, С., 2018. Здравно възпитание. В: Т. Попов (ред.). Педагогика. Първа част: Теория на възпитанието. Габрово: Екс-прес, 137 – 149.

Господинов, В., 2020. Юношеството като граница и юношеството без граница – някои концептуални аспекти. В: Юношеството като преход между детството и зрелостта – предизвикателства и хуманистични перспективи. София: Св. Климент Охридски.

Николаева, С., 2008. Неформално образование – философии, теории, практики. София: Екс-прес.

Проданов, Г., 2004. Хигиена и здравно възпитание. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий.

Сапунджиев, С., 2021. Стигма и социални дистанции при зрелостници спрямо хора с психични разстройства. Педагогика, 93(6).

REFERENCES

Angelova, S., 2019. Zdraveto na deteto v obrazovatelen diskurs (kontseptualen model). Ruse: Avangard Print.

Borisov, V., Popova, S., Georgieva, L. & Shopova, K., 1998. Promotsia na zdraveto. Sofia.

Mladenova, S., 2018. Zdravno vazpitanie. V: T. Popov (red.). Pedagogika. Parva chast: Teoria na vazpitanieto. Gabrovo: Eks-pres, 137 – 149.

Gospodinov, V., 2020. Junošestvoto kato granica i junošestvoto bez granica – njakoi konceptualni aspekti. V: Junoshestvoto kato prehod meždu detstvoto i zrelostta – predizvikatelstva i humanisticni perspektivi. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Nikolaeva S., 2008. Neformalno obrazovanie – filosofii, teorii, praktiki. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Prodanov, G., 2004. Higiena i zdravno vazpitanie. Veliko Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy.

Sapundzhiev, S., 2021. Stigma i sotsialni distantsii pri zrelostnitsi spryamo hora s psihichni razstroystva. Pedagogika - Pedagogy, 93(6).