Резюме. В статията са представени общо 17 различни по жанр песни на гагаузите от Североизточна България, а именно: от с. Брестак – 7 песни, от с. Кичево – 4 песни, от с. Метличина – 5 песни, и от с. Есеница – 1 песен. Две от тях са записани в по два варианта. Те са: 1. Песента за Гьорги Грозника с първи вариант от село Брестак, записан през 1960 г., и втори вариант от село Метличина, записан през 1983 година; 2. Песента За Марко и Бельо хайдутин с първи вариант от с. Кичево и втори вариант от с. Есеница, записани през 1983 година.

Ключови думи: Gagauz, songs, Northeastern Bulgaria, folklore

В края на 2006 г. беше публикуван кратък речник на междубългарските наименования, прозвища и прякори1) . В речниковата статия за Гагаỳзин/ гагаỳзи2) се казва: „Етнокултурата и етнопсихологията на тези българи у нас, известни с прозвището гагаузи, имат изцяло български характер. Що се отнася до тяхната етнографска характеристика, в отделни краища тя носи окраската на местната българска етнографска група, както и известни черти от културата на техните предци, дошли от различни краища на страната. Това се отнася и за техния българоезичен фолклор, който на практика се подминава, не се събира и не се изследва“3) . Напълно сме съгласни с това твърдение, но се налага известно уточнение. От някои чужди изследователи този българоезичен фолклор наистина се подминава, но през годините у нас беше направено доста за организиране на събирателска дейност по гагаузка диалектология, фолклор и етнография. Бяха проведени последователни научни експедиции на български тюрколози4) , организирани от Института по български език при БАН през 1959, 1960 и 1961 години в Североизточна България5) с научен ръководител Кръстьо Баев от Варна и по линия на научноизследователския план на националната програма „Гетика“ през годините 1982–1984 – с научен ръководител Емил Боев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, когато наново бяха посетени обходените при първата научна експедиция селища, като проучванията обхванаха и селища от районите на Югоизточна и Югозападна България6) .

По време на тези експедиции ние имахме за цел за направим фонетични записи както на езиков материал, така също и да съберем приказки, песни, анекдоти, гатанки и друг фолклорен материал7) . Нашето лично мнение е, че по време на нашата първа обиколка в Североизточна България ние имахме възможност да се насладим на невероятното изпълнение на жени и мъже от различна възраст, които пресъздаваха наученото от своите баби и майки, бащи и дядовци, като се радваха, че могат да предадат на нас това богатство на мелодия и текст. За съжаление, доста от записаните тогава песни и приказки двайсетина години по-късно вече бяха забравени – те просто си бяха отишли с хората, които ги бяха разказвали и пели. Но имаше все още възрастни хора, които в началото на осемдесетте години на миналия век бяха на по 70–80 години и които след уговорката, че отдавна не са пели по различни причини и че гласът им не е вече какъвто е бил на млади години, ни омайваха с прекрасните си песни, които пееха с много обич и радост за това, че могат да споделят тези свои свидни спомени с нас, младите.

Песните, които са пеели на младини по сватби, хора и седенки, се помнеха от немалко певици и певци, а те бяха все на български език. Колкото и да питахме и разпитвахме, дори се опитвахме да ги провокираме – те ни обясняваха напълно спокойно, че техните песни са на български език и че нямат и не знаят песни на друг език, т. е. те говореха на „гагаушки“, но пееха на български език.

Тук ние не си поставяме задачата да разглеждаме и да търсим отговор на въпроса за произхода на гагаузите или за тяхното отношение спрямо тюркския език, на който говорят8) , а съвсем искрено да споделим с нашите читатели няколко различни по жанр песни, които сме записали лично по време на срещите ни с нашите сънародници – гагаузите, по време на посочените по-горе експедиции.

Текстът на песните се публикува за първи път независимо от факта, че са събрани и записани преди толкова много години9) .

Тук са включени общо 17 песни от Варненско, а именно: от с. Брестак – 7 песни, от с. Кичево – 4 песни, от с. Метличина – 5 песни, и от с. Есеница – 1 песен. Две от тях са записани в по два варианта. Те са:

Песента за Гьорги Грозника с първи вариант (Вж. тук № 4) е от село Брес-так, който е записан през 1960 г., и втори вариант на същата песен от съседното село Метличина (Вж. тук № 11), който е записан през 1983 година.

Песента за Марко и Бельо хайдутин е с първи вариант (Вж. тук № 10) от с. Кичево и втори вариант на същата песен от с. Есеница (Вж. тук № 17) – записани през 1983 година.

Посочените по-долу песни са твърде различни, но в тях съвсем ярко се разкрива душевността на гагаузите, тяхното виждане за житейската правда и за силата на любовта. Те повдигат булото на времето и ние се потапяме в един отминал свят, изпъстрен от вяра, любов, страдание и различни съдби, но навсякъде певецът е намерил начин да загатне или съвсем категорично да осмее, да порицае или да възвеличи героя на песента.

Следват песните, които бяха изпети от Тудора Маринова Михайлова, на 50 години, с образование първо отделение, земеделка от с. Брестак (Кара агач), Варненско. Записът е направен на 15 и 16 октомври 1960 година в с. Брестак.

№ 1. ПРИСПИВНА ПЕСЕН

№ 2. СТАНКЕ ЛЕ, ЗАГУБАНКЕ ЛЕ

№ 3. АЙДЕ, АЙДЕ КАРА КОЛЬО

№ 4. ГЬОРГИ ГРОЗНИКА

№ 5. РАЗБУЛЯЛ МИ СЕ Й МЛАД СТУЯН

№ 6. БОНКА СИ ТАНКУ ЗАЛЮБИ

№ 7. ЛЮБИЛИ СЕ ДОБРА И ДОБРИ

Една песен от Деспинка Калчева Николова, на 58 години, образование – второ отделение, домакиня от с. Кичево (Джаферлии), Варненско. Записът е направен на 1 август 1983 година.

№ 8. УСИЛНИ ГОДИНИ

Следващите песни са изпети от Калина Христова Станева, на 66 години, образование – второ отделение, земеделка от с. Кичево. Записът е направен на 1 август 1983 година в дома на Деспинка Калчева Николова.

№ 9. ЙОСТАНА СТАНКА СИРАЧЕ

№ 10. ЗА МАРКО И БЕЛЬО ХАЙДУТИН

Тук нашата певица ни запя друг вариант на песента за:

№ 11. ГЬОРГИ ГРОЗНИКА

песента прекъсна с думите: „И ни знайми повече! Дотук беши, май чи“. Последва обяснението, че синът признал „Аз съм твоят син, майко!“ и добави: „Тугас се разбрале и са в къщи отишли“.

Тук ще дадем песните, които бяха изпети от баба Руска от стария род Пеньоолар – една истинска певица, която беше съхранила и глас, и самочувствие и пееше с невероятно чувство всяка отделна песен. Записът е направен на 23 септември 1983 г. в дома на Руска Атанасова Михнева на 74 години, образование – четвърто отделение, земеделка от с. Метличина (Хамбарлък), Варненско. Песните се предадени по реда, по който бяха изпети.

№ 12. ОЙ ОВЧЕРЬО, ГУВЕДАРЬО

№ 13. ПЕСЕН ЗА ЛАЗАРУВАНЕ

№ 14. НА БАС СЕ ХВАЩА МЛАД СТУЯН

№ 15. ПЕТЪР СЕ С ПУМАК БОРИШИ

№ 16. ГЬОРГЕ ЛЕ, СЕРБЕС БЪЛГАРИН11)

Една песен от Ганка Илиева Бинева, на 57 години, образование – четвърто отделение, земеделка от с. Есеница (Късъмлар), Варненско. Записът е направен на 27 септември 1983 година. Това е втори вариант на песента:

№ 17. ЗА МАРКУ И БЕЛЬО ХАЙДУТИНА

Тук певицата прекъсна песента, а нейният съпруг я доразказа:

БЕЛЕЖКИ

1. Боев, Емил. Междубългарски наименования, прозвища и прякори (с кратък речник). София, 2006, 165.

2. Пак там, с. 25.

3. Веднага след посочения цитат следва уточнението, че изключение от това общо правило правят: „... двама специалисти, които са обогатили информацията за песенния фолклор на тези наши сънародници с образци, записани от техните земляци в Конгаз, Молдова и „Виница“ – квартал на Варна“. – Вж. Занетов, Гаврил. Български народни песни от с. Конгаз, Бесарабия. В: Списание на Българската академия на науките. Кн. ХІV. София, 1933, 121–143; Също и: Димитрова, Диана. Теренната работа в етнолингвистичните изследвания. В: Украйна и България. Етнокултурни и етнолингвистични аспекти. София, 1999, 87–135;

4. Членове на катедрата по тюркология към ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“, както и студенти по тюркология.

5. Като резултат от тази теренна работа беше замислено издаването на по-редица „Гагаузика“. Първият том от тази поредица „Текстове“ (Транскрибирани гагаузки текстове, превод на български език и коментар) беше подготвен за печат и обсъден на 8 септември 1967 г. в Института по балканистика при БАН с директор по това време проф. Николай Тодоров. За съжаление поради редица конюнктюрни проблеми този изключително ценен манериал не беше публикуван: Боев, Емил и Баев, Кръстьо. Гагаузика. І. Текстове. София, 1967, 935. Тези текстове представляваха част от пълно изследване на гагаузките говори в Североизточна България, което си поставяше за цел да представи цялостно гагаузкия език, народното творчество, топонимията, ономастиката и потеклото на гагаузите. В тома „Текстове“, наред с останалия езиков материал, бяха включени записаните исторически приказки, в които намираха отражение Крумовите закони, завладяването на българските зами от турците, както и разкази на участници в Първата световна война. Бяха поместени също и приказки със сюжети от гръцката митология – напр. за Циклопа и аргонавтите. Това голямо разнообразие и изобилие от фактически материал представляваше безспорно огромен интерес за етнографи, фолклористи, историци, диалектолози и езиковеди.

6. Богатият езиков, песенен, звукозаписен и видеозаписен материал от експедициите е на съхранение в личния архив на проф. Емил Боев.

7. Вж. Баев, Кръстьо. Исторически народни песни. В: ИВАД, 1964; Боев, Емил. Гагаузите. В: В. Народна култура, 1970, бр. 271, л. 8; Коларова, Йорданка. Звателната форма на личните имена в гагаузкия говор на с. Олпаша (Одринско). Във: Филология. 12–13, София, 1983; Коларова, Йорданка. Гагаузите и Балканската война. В: Бюлетин на ГлПУНА. София, 1983; Кирилова, Юлия. Употребата на подчинителни съюзи в гагаузките говори в България. В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, 217–222; Боев, Емил. Още едно мнение за Онгъла. В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, 280–293 (Вж. 285–287); Градешлиев, Иван. Гагаузите от Добруджанското причерноморие – християнство и народен календар. Каварна, 1991, 257; Боев, Емил. Не заблудата, а лъжата за гагаузите. София, 1995, 16; Коларова, Йорданка. Одринските гагаузи и техният българоезичен фолклор. В: Украйна и България. Етнокултурни и етнолингвистични аспекти. София, 1999, 70–86; Матеева, Ваня. За билингвизма на гагаузите във всекидневната култура. В: Български фолклор. 1998, № 3, 43–52; Матеева, Ваня. Поглед върху етноложките изследвания за фолклора на гагаузите. В: Български фолклор. 1999, № 1–2; Матеева, Ваня. Гагаузите – проблеми на етнокултурната идентичност. София, 2000, дисертация, защитена в Института за фолклор – БАН.

8. Вж. Михайлова-Мръвкарова, М. Относно някои етнопсихологически моменти при използването на тюркския език от гагаузите. В: Филология, 17– 18. София, 1987, 174–176.

9. За всяка песен е посочено името на певицата с кратки данни за нея, времето на записа и името на селото, в което е направен.

10. Тук и по-нататък в песните се наблюдава известна неточност при определянето на рода на думите, което не е необичайно за гагаузите.

11. Изпълнението на песента „Гьорге ле, сербес българин“ на баба Руска бяхме записали на видеокасета. След експедицията от 1982–1984 г. Емил Боев по поръчка на ГлПУНА към Министерството на народната отбрана направи от материалите на експедицията документален филм „Нашите сънародници – гагаузите“, в който беше включена и тази песен (без никакви допълнителни уточнения). За същата песен той споменава и дава част от нея и в цитираното по-горе изследване „Междубългарскинаименования...“ в статията за Голùчàни (с. 27–28) с уточнението, че песента е разпространена „в Шуменско, Варненско и в Добруджа“, но на посоченото място името на героя е Стоян.

В представения тук вид песента влиза за първи път в научно обращение.

ЛИТЕРАТУРА

Баев, K. (1964). Исторически народни песни. В Известия на Варненското археологическо дружество.

Боев, Е. (1970). Гагаузите. Във в. Народна култура, 271(8).

Боев, Е. (1985). Още едно мнение за Онгъла. В Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България, (285–287).

Боев, Е. (1995). Не заблудата, а лъжата за гагаузите. София.

Боев, Е. (2006). Междубългарски наименования, прозвища и прякори (с кратък речник). София: ИК Тангра ТанНакРа.

Градешлиев, И. (1991). Гагаузите от Добруджанското причерноморие – християнство и народен календар. Каварна.

Димитрова, Д. (1999). Теренната работа в етнолингвистичните изследвания. В Украйна и България. Етнокултурни и етнолингвистични аспекти (87–135).

Занетов, Г. (1933). Български народни песни от с. Конгаз, Бесарабия. В Списание на Българската академия на науките, ХІV (121–143).

Кирилова, Ю. (1985). Употребата на подчинителни съюзи в гагаузките говори в България. В Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България, ( 217–222).

Коларова, Й. (1983). Гагаузите и Балканската война. В Бюлетин на ГлПУНА.

Коларова, Й. (1983). Звателната форма на личните имена в гагаузкия говор на с. Олпаша (Одринско). В Филология, (12–13).

Коларова, Й. (1999). Одринските гагаузи и техният българоезичен фолклор. В Украйна и България. Етнокултурни и етнолингвистични аспекти (70–86).

Матеева, В. (1998). За билингвизма на гагаузите във всекидневната култура. В Български фолклор, 3(43–52).

Матеева, В. (1999). Поглед върху етноложките изследвания за фолклора на гагаузите. В Български фолклор,1–2.

Матеева, В. (2000). Гагаузите – проблеми на етнокултурната идентичност. Дисертация, защитена в Института за фолклор – БАН. София.

Михайлова-Мръвкарова, М. (1987). Относно някои етнопсихологически моменти при използването на тюркския език от гагаузите. Във Филология, 17–18 (174–176).