https://doi.org/10.53656/ped2025-8.04

Резюме. В статията са представени резултатите от анкетно проучване, осъществено с начални учители от различни региони на страната в рамките на проведен уебинар. Анализирани са данните от изследването по темата на интерактивността в обучението по български език и литература в 1. – 4. клас и приложението на интерактивните методи и техники при възприемане на художествена и лингвистична информация. Обсъдени са слабостите по отношение на схващанията на учителите за интерактивността и целите на използването на интерактивните методи и техники в обучението.

Ключови думи: интерактивност; интерактивни методи и техники; анкетно проучване; резултати; анализ; обучение по български език и литература; начален етап на основната образователна степен

Проблемът за интерактивността и интерактивните методи в обучението е обект на специално внимание от страна на педагогическите специалисти през последните две десетилетия. Много статии, студии, дисертации бяха посветени на неговата интерпретация.

Доколко се познава спецификата на интерактивността и на интерактивните методи и техники и как се прилагат те в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен? На този въпрос е направен опит да се потърси отговор от автора на статията в контекста на анализа на резултатите от проведено изследване.

За да се установи познават ли началните учители проявленията на интерактивността и по какъв начин се използват интерактивните методи и техники в обучението по български език и литература в 1. – 4. клас, е проведено изследване в рамките на осъществен през м. септември 2024 г. уебинар с 25 учители от различни региони на страната (Русе, Сливен, Пазарджик, Бургас, Смолян, Кърджали, София-област). За целите на изследването е проведено анкетно проучване със затворени въпроси с избираеми отговори.

Чрез въпрос 1 се цели да се установи познават ли участниците в уебинара същността на интеракцията в процеса на обучение. Бяха получени следните резултати.

Въпрос 1

Интеракцията е:

А) свобода на действие в процеса на обучение – в избора на методи, похвати, форми и средства – 50%;

Б) въздействие и взаимодействие между учител и ученици, между ученици – 25%;

В) атрактивна организация на учебния процес, интересна и полезна за учениците – 25%.

Интеракцията предполага въздействие и взаимодействие в процеса на обучение между: учител – ученици; ученици – ученици; автор на изучаваното литературно произведение – ученици. Смущаващ е фактът, че само 25% от участниците са избрали верния, най-пълния отговор Б). Безспорно интерактивността предполага свобода на действие в процеса на обучение – в избора на методи, похвати, форми и средства и като резултат от приложението на интерактивните методи и техники се постига и атрактивна организация на учебния процес, интересна и полезна за учениците. Но въздействието и взаимодействието между учителя и учениците, между самите ученици, между автора на литературното произведение и учениците е отличителната черта на интерактивността в обучението по български език и литература в 1. – 4. клас.

Чрез въпрос 2 се цели да се установи доколко учителите познават възможностите, които предоставят интерактивните методи и техники в процеса на обучение. Получените резултати са следните.

Въпрос 2

Интерактивните методи са:

А) възможност за личностна изява на учениците – 20%;

Б) предпоставка за общуване между учителя и учениците – 20%;

В) оригинални техники за повишаване качеството на обучението – 60%.

Интерактивните методи предоставят възможности за общуване между учителя и учениците, между учениците, между автора на литературното произведение и учениците чрез изучавания художествен текст в урока по литература. Тези методи предоставят възможности за ярка личностна изява на ученика.

Прави впечатление, че преобладаващата част от участниците в изследването (60%) са поставили акцент върху оригиналността на интерактивните техники за повишаване качеството на обучението. Възниква въпросът – самоцелното търсене на оригиналност осигурява ли високо качество на обучението при приложението на интерактивни методи и техники?

Чрез въпрос 3 се цели да се провери доколко началните учители, участвали в проучването, познават измеренията на интерактивността в урока по литература. Получените резултати са следните.

Въпрос 3

В урока по литература в 1. – 4. клас интерактивността се проявява като:

А) въздействие на автора на литературното произведение върху учениците – 10%;

Б) въздействие на учителя върху учениците чрез изводите и обобщенията, които прави в хода на беседата – 10%;

В) въздействие на учениците върху съучениците им чрез изводите и обобщенията, които правят – 10%;

Г) въздействие и взаимодействие между участниците в педагогическото общуване при възприемане на художествената образност – 70%.

От една страна, авторът на литературното произведение въздейства върху читателя чрез художествената образност, която е създал, и чрез разсъжденията и обобщенията, които прави, като изразява отношението си към изобразеното, а също и със своите послания. От друга страна, учителят въздейства върху учениците чрез интерпретацията, която прави на художествените образи, създадени от автора.

И не на последно място – в хода на беседата учениците въздействат върху съучениците си, като интерпретират епизодите и картините в художествения текст. И в трите измерения на интерактивността в урока по литература всяка включена в хода на беседата излишна и неточна информация и/или некоректни изводи и обобщения от страна на учителя или от учениците би довела до извънконтекстови асоциации и отклоняване на вниманието на малките читатели, до отдалечаване от авторовите послания. Поради това перцептивната страна в общуването в урока по литература е изключително важна за коригиране на допуснатите извънконтекстови асоциации.

В този смисъл и четирите отговора на този въпрос съответстват на спецификата на интерактивността в урока по литература в 1. – 4. клас, но отговор Г) съдържа измеренията на това явление в най-пълна степен.

Чрез въпрос 4 се цели да се установи по какъв начин участниците в проучването мислят, че трябва да се коригират допуснатите извънконтекстови асоциации в хода на беседата в урока по литература – за възприемане и осмисляне на художествения текст на изучаваното литературно произведение.

Въпрос 4

При наличие на извънконтекстови асоциации при възприемане и осмисляне на художествен текст коректив е:

А) мнението на учителя, обобщението, което той прави – 17%;

Б) мнението на учениците и изводите, до които те достигат – 17%;

В) художественият текст на автора – 66%.

Когато се допускат извънконтекстови асоциации в хода на беседата в урока по литература, коректив в такива случаи е авторовият художествен текст. Връщането отново към художествения текст чрез подборно четене на определени фрагменти от него в контекста на конкретни разсъждения е начин да се уравновесят читателските представи и да се попълнят пропуските във възприемането на учениците, ако те допускат извънконтекстови асоциации при интерпретацията на авторовия текст. Ако обаче учителят допусне извънконтекстови асоциации при интерпретацията на художествения текст, изучаван в урока, тогава той подвежда и учениците. Поради това е изключително важно учителят предварително да се е ориентирал внимателно в конкретния художествен текст и в подтекста, в авторовите послания, преди да ги интерпретира, за да въздейства върху мисленето и въображението на учениците, като се придържа към авторовото русло и по този начин да допринесе за задълбочаване на читателските представи за художествената образност, създадена от автора. Радващ е фактът, че 66% от учителите са избрали като верен и най-точен отговор В).

Чрез въпрос 5 се цели да се провери познават ли началните учители, участвали в анкетното проучване, спецификата на педагогическото общуване и неговите компоненти. Получените резултати са следните.

Въпрос 5

Компонентите на педагогическото общуване са:

А) комуникативен, интерактивен, перцептивен – 100%;

Б) компетентностен, диференциран, индивидуален – 0%;

В) дигитален, фронтален, групов – 0%.

Обменът на художествена информация в урока по литература и интеракцията в процеса на възприемането и осмислянето на тази информация са тясно свързани с комуникативния и интерактивния компонент на педагогическото общуване. Навременната и деликатна намеса на учителя за корекции в различни учебни ситуации, в които е налице „шум по канала“, предизвикан от включването на неточна, невярна или излишна информация, както и неадекватната интерпретация на художествения текст или на лингвистична информация от учениците, са свързани с перцептивния компонент на педагогическото общуване в урока по литература и по български език.

Тези компоненти на педагогическото общуване в процеса на възприемане и осмисляне на художествен текст и на лингвистична информация са неразривно свързани и взаимно обусловени и са предпоставка за задълбочаване на читателските представи на учениците и на знанията им за лингвистичните понятия и техните категории. Ако един от тези три компонента на педагогическото общуване е нарушен, това се отразява и на останалите и се получава своеобразен ефект на доминото.

Ако учителят или учениците включат неточна информация в хода на интерпретацията на изучавания художествен текст или на изучаваното лингвистично понятие, това би довело до нарушаване на интеракцията (въздействието и взаимодействието в хода на урока). А ако учителят не предотврати този процес на интерпретация на невярна, неточна информация, свързана с художествения текст или изучаваната лингвистична информация, това ще разруши и перцептивния компонент на педагогическото общуване в урока.

Педагогическото майсторство на учителя се проявява в успешното провеждане на педагогическото общуване в урока по литература чрез коректна интерпретация на изучавания художествен текст и достигането на малките читатели до авторовите послания, без да се допускат извънконтекстови асоциации. В урока по български език при изясняване същността на изучаваните езикови понятия и при формирането на умения за откриването и разграничаването на техните проявления и за правилната им употреба в речта – точната и коректна интерпретация на лингвистичната информация е от изключително голямо значение.

Съобразяването на методическия подход на учителя – в ролята му на фасилитатор, с равнището на читателското възприемане на учениците и с езиковото им развитие, с индивидуалните им психофизиологически особености, както и със своеобразието на художествената образност на изучаваното литературно произведение и с неговата жанрова специфика, на своеобразието на лингвистичната информация, е необходимо условие за постигане на целите на урока по литература и на урока по български език, на очакваните резултати от обучението, регламентирани от нормативните документи.

Радващ е фактът, че 100% от участвалите в проучването учители са избрали отговор А).

Чрез въпрос 6 се цели да се установи дали участвалите в проучването учители познават и осъзнават ефектите и функциите на интерактивните методи в процеса на обучението. Резултатите са следните.

Въпрос 6

Интерактивните методи имат:

А) възпитателен и социален ефект – 6%;

Б) развиващи функции – 87%;

В) методически функции – 7%.

Интерактивните методи и техники възпитават у децата толерантност и търпение, уважение към събеседника и неговото мнение. Съдействат за формиране на умение за изслушване и адекватно репликиране. Дават възможност на всеки ученик да участва в определена дейност, да прояви активност, да се включи в дискусия, да прояви инициатива, да оцени чуждо мнение и да избере и очертае свое виждане за решение. Предоставят възможност на учениците да изказват свободно мнението си. Провокират творческия потенциал на учениковата личност – превръщат го от пасивен слушател в активен участник. Дават възможност на ученика да защити позицията си и да се „бори“ да докаже правотата на мнението си, да избира алтернативни варианти от възможните решения на даден казус. Предпоставка са за по-висока ефективност на обучението. Предполагат вариантност в методическия подход на учителя при избора на методически стратегии, похвати и форми. Обуславят личностно ориентиран методически подход към учениците. Интерактивните методи имат възпитателен и социален ефект, развиващи и методически функции. Много голяма част от изследваните лица са избрали отговор Б) развиващи функции (87%) и са пренебрегнали възпитаващия и социалния ефект на тези методи и методическите им функции.

Чрез въпрос 7 се цели да се установи какво се постига като резултат от обучението чрез приложението на интерактивните методи и техники. Резултатите са следните.

Въпрос 7

Чрез интерактивните методи учениците:

А) получават нови знания – 33%;

Б) усвояват нови умения – 50%;

В) обсъждат получените от приложението им резултати – 17%.

Интерактивните методи са основани на едновременното получаване на знания, формирането на умения и изграждането на нагласи чрез поставянето на участниците в ситуации, в които могат да си взаимодействат и въздействат, и след това да ги обсъждат успешно. Безспорно – обсъждането на резултатите от приложението на интерактивните методи е много важен компонент от работата в урока по български език и литература при използването на тези методи и техники, но това обсъждане води до формирането на определени умения и компетентности, до овладяването на нови знания. Половината от изследваните лица са посочили отговор Б), като са поставили акцент на уменията, които се формират в резултат на приложението на интерактивните методи. А те съдействат и за усвояването на нови знания – в контекста на изпълнението на конкретни задачи, свързани с приложението на тези методи.

Проблемът, свързан с приложението на интерактивните методи и техники, е изключително важен за повишаване ефективността на обучението по български език и литература. Недоброто познаване на тяхната същност и предназначение е причина да се допускат грешки при приложението им. Самоцелното им използване – единствено за да се внесе „свежест“ и оригиналност в урока, без да се обсъдят резултатите от приложението им, не би допринесло за задълбочаване на читателските представи на учениците и за тяхното езиково развитие.

Интерактивните методи и техники са възможност за обогатяване на методическия инструментариум, с който си служи учителят, и дават добри резултати, ако са адекватно използвани – наред с така наречените традиционни, доказали ефективността си методи и похвати. Интерактивните методи и техники активизират мисленето, въображението, образно-емоционалната памет и речта на учениците и ги провокират да бъдат активни участници в хода на беседата при изучаване на художествен текст или на лингвистична информация, като се включват в работа в екип или в малки групи при изпълнението на определени задачи. Но за да изпълнят своята функция оптимално, да се постигнат въздействието и взаимодействието в хода на възприемането и осмислянето на художествен текст в урока по литература или на лингвистична информация в урока по български език, са необходими добро познаване на същността на тези методи и техники и адекватното им приложение от учителя, с обсъждане на получените резултати след това.

Освен специфичните интерактивни методи и техники, изведени и обосновани в различни изследвания и монографии (като светкавица, пирамида, лавина, техника на разделения постер, завъртане/кръг, светофар, мозъчни карти, ролеви игри и др.), всеки традиционен, на пръв поглед, метод или похват (като изразително четене, илюстриране, дообрисуване, словесно обрисуване, драматизация, четене по роли, подборно четене и др., характерни за литературното обучение или разпознаване, разграничаване, преобразуване, групиране, редактиране, конструиране, съчиняване на текст и др., характерни за езиковото обучение) може да бъде интерактивен и да изпълни функциите на интерактивността в обучението, ако учителят съумее да осъществи успешно процеса на въздействие и взаимодействие в контекста на педагогическото общуване в урока по български език и литература и ако се обсъдят резултатите от приложението на даден метод, похват, форма или техника.

Наблюденията на автора над училищната практика показват, че възможностите за осъществяване на интерактивността в обучението по български език и литература не се използват пълноценно, най-вече по отношение на обсъждането на резултатите от изпълнението на задачите, които учителят поставя. Обратната връзка, коректната и деликатна корекция от учителя на неточни, непълни или неправилни отговори на учениците или връщането отново към художествения текст на изучаваното литературно произведение – като своеобразен коректив, са начин да се усъвършенства процесът на педагогическото общуване в уроците по български език и литература. Самоцелното използване на интерактивни методи и техники без доброто им познаване и изискванията за приложението им не води до желаните резултати от обучението.

Добрата педагогическа и методическа подготовка на учителя е предпоставка за постигане на очакваните резултати от обучението, като се осъществява успешно интеракцията в него.