доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

Снежана Пейчева беше нетрадиционен учен с оригинални идеи и неочаквани решения, задълбочен теоретик с непогрешим усет към практиката, литератор с висока ерудиция и безпогрешен вкус, блестящ ценител на поезията.

Родена е в Кюстендил на 29 август 1936 г. Следва в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“. Завършва„Руска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Известно време учителства. После става директор на българско училище. Научноизследователската си кариера започва в Института по руски език и литература към Българската академия на науките. През 1983 година е избрана за старши научен сътрудник по методика на обучението по руски език с хабилитационен труд на тема „Учебният процес и урокът по руски език: Актуални проблеми“ (София, 1983). В продължение на няколко години подготвя търпеливо сборник с актуални теоретико-практически статии, който излиза от печат през 1988 г. под заглавие „Проблеми на овладяването на чужд език“ (София, 1988). В него са представени новаторски подходи към развитието на тогавашното чуждоезиково обучение, съобразени и в синхрон със световните образователни тенденции. Веднага се превръща в търсена книга не само от студенти, университетски изследователи, но и от учители. През следващите години репутацията на Снежана Пейчева продължава да се развива и утвърждава. Тя успешно се занимава с научноизследователска работа, без обаче да се отдели от теренната работа и житейските предизвикателства. Особено интересни са статиите є „Функции русского языка в современном болгарском обществе“ (1992), „В годината на руския език“ (2007) и „Актуален поглед към комуникативната система на обучение по чужди езици. Комуникативни потребности и учебно съдържание“ (2012).

В началото на 90-те години е избрана за доцент по психолингвистика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Нейните научни разработки са самородни и получават изключително високо признание. Участва в множество международни научни форуми. Канена е като гост лектор в редица висши учебни заведения по света. Чете лекции в Сорбоната, Париж. Автор е на серия учебни помагала по руски език и литература, на базата на които се изграждат и развиват професионално поколения учители от цялата страна. Тяхната благодарност и огромно уважение я съпътстват през целия живот. От руските учебници като най-важен се откроява учебният комплекс „Карусель“, който не престава да прилича младите към изучаването на руския език.

Главен редактор на научното списание „Болгарская русистика“ – орган на Дружеството на русистите в България, и член на редакционната колегия на сп. „Руски и западни езици“ и сп. „Чуждоезиково обучение“. Открила за българските поклонници на изящното слово талантливи представители на руския „модерн“, сред които Генадий Айги. Всеотдайна като приятел. Вярна до края на идеалите, които изповядва на младини. Скромен учен с голям проучвателски потенциал и с естествена насоченосткъм аналитизма.